№ 13799
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110113443 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу В. Д. Д. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи
на ищеца следните суми: 67.64 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
***********, ведно със законна лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
7.92 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.05.2022 г., сумата от 41.51 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.05.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7.85 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 28837/2022 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва представителната власт на процесуалния представител на
ищеца. Оспорва наличието на облигационно правоотношение. Поддържа, че
приложените по делото фактури се отнасят до друг имот, а именно
/административен адрес/, за който е заявената претенция и за който се твърди
да е собственост на ответника по наследствено правоприемство. Сочи, че
името на наследодателя на ответника не фигурира в Протокол от 02.09.2003г.
списък на собствениците на адрес /административен адрес/, а е посочено
лицето Г.С., която като съсобственик на процесния имот писмено е отказала
включване към мрежата на топлофикация. По този начин представените от
ищеца фактури касаят друг обект, а този във вх. В не е топлофициран. Моли
съда да отхвърли исковете. Пред съда страната поддържа отговора на исковата
молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 2349 от 25.09.2003 г., сключен между
ЮЛ и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е
договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 133 от 03.10.2002 г., том II, рег. № 5197, дело 272 от 2002 г. се установява,
че С.Б.С. и съпругата му Г.В.С. продават на Ц.С.Д. следния свой, придобит по
2
време на брака им и представляващ семейна имуществена общност недвижим
имот, а именно гараж № 11, находящ се в гр. София, в жилищна сграда на
/административен адрес/, партерен етаж, заедно с 0.297% ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място в което е
построена сградата, представляваща УПИ, с площ 1224 кв. м., по скица
съставляващ парцел IV-933, 937,936, 938, от квартал 20, по плана на гр.
София, местността „Красно село-Стрелбище“. Съгласно удостоверение с изх.
№ 68-00-106 от 06.02.2013 г. издадено от ЮЛ многофамилна жилищна сграда,
с три входа, построена в УПИ IV-933, 937,936, 938, от квартал 20, по плана на
гр. София, местността „Красно село-Стрелбище“, находяща се на ъгъла на
/административен адрес/ има настоящ адрес /административен адрес/.
Представено е и удостоверение за наследници с изх. № РКС19-ТД26-1668 от
28.10.2019 г. издадено от Столична община се установява, че Ц.С.Д. е
починала на 17.01.2011 г., като е оставила за наследници по закон В. Д. Д. –
син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по
делото доказателства се установява, че ответникът е имал качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през
процесния период. Видно от нотариалния акт № 133 от 03.10.2002 г., том II,
рег. № 5197, дело 272 от 2002 г. Ц.С.Д. е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот, доколкото същата е починала на 17.01.2011 г. и е
оставил за наследник В. Д. Д., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от ЗН същият е придобил собствеността върху гаража.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. Действително във фактурите издадени от ищеца с
получател В. Д. Д. за обект, находящ се в /административен адрес/, аб. №
*********** е посочен вх. 2, но това обстоятелство се явява ирелевантно,
доколкото съгласно приетата съдебно-техническа експертиза и разясненията
дадени от вещото лице в открито съдебно заседание безспорно се установи, че
аб. № *********** се отнася именно за обект, находящ се /административен
адрес/ и който е бил собственост на В. Д. Д. през процесния период. С оглед на
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че неправилното
посочване на входа касае имот различен от притежавания през процесния
периода от ответника гараж, още повече, че всички данни за потребената
топлинна енергия са за аб. № ***********. По делото от страна на ответника
беше представено съдебно решение, за което се твърди, че е влязло в сила.
Следва да се посочи, че същото е представени със заличени данни и не са
релевирани никакви доказателствени искания в тази насока, настоящият
състав намира, че същото не може да установи обстоятелствата твърдени от
ответника. От вида на решението нито може да се установи влизането му в
сила, нито дали ответника е страна по същото, нито пък, че касае процесния
имот, поради което в случая ответникът не проведе в условията на пълно и
главно доказване преминаване на собствеността върху процесния имот върху
друго лице. Още повече, че това евентуално би имало значение единствено за
част от процесния период след влизане на решението в сила в случай, че това е
3
станало по време на процесния период, а не след него. С оглед на
гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответницата за
липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот е
имало един радиатор с монтиран ИРРО, като бил осигурен достъп за отчет на
уредите на 04.06.2020 г. и 09.06.2021 г. с подпис на потребител, които отчети
били предоставени на вещото лице, като в отчета за 2021 г. било отбелязано,
че ИРРО бил с изгаснал дисплей и за периода 20/201 имало начислена
служебно определен разход на база предходен отчет. Съгласно заключението
за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. Вещото лице
посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена
по формулата на база пълна отопляема кубатура 31 куб. м. През процесния
период имало поставен един водомер за топла вода, като и за двата
отоплителни периода нямало изчислена ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило,
че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер
на дължимата суми за топлинна енергия през процесния период възлиза на
67.67 лв., но доколкото топломерът бил преминал метрологична проверка през
26 месеца, вместо през 24 и същият е бил сменен на 14.01.2020 г. и нямало
доказателства за годност на същия за периода от м.11.2019 г. до м.12.2019 г., то
следвало да се приспадне сумата от 10.61 лв. за периода от м.11.2019 г. до
м.12.2019 г., поради което дължима се явява сумата от 57.06 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид
на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките
не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са
отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за
целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по
реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-
техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се
опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече,
че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не
са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от
третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. Предвид
изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за
топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на
сумата от 57.06 лв., в който размер така предявения иск следва да бъде уважен,
а за разликата до пълния претендиран размер да се отхвърли.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
4
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 6.65 лв. изчислена по реда на чл. 162
от ГПК, а за разликата до пълния претендиран размер от 7.92 лв. искът следва
да се отхвърли.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая съгласно приетите по делото писмени доказателства, в. т. и издадените
фактури стойността на услугата за дялово разпределение е 41.51 лв., то
претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена. Действително
след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
5
насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на
лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответницата за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
претенцията за лихва в общ размер на 7.85 лв. се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в исковото производство,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 300 лв. депозит за вещо лице, 25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 421.14 лв. С оглед изхода на спора ответникът би имал
право на разноски, но такИ. не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че В. Д. Д. дължи на ЮЛ сумата от 57.06 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № ***********, ведно със законна лихва от
31.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия размер на 6.65 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.05.2022
г., сумата от 41.51 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 31.05.2022г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 28837/2022 г. по описа на СРС, 39 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 57.06 лв., до
пълния претендиран размер от 67.64 лв., ведно със законна лихва от
31.05.2022 г. до изплащане на вземането, иска за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 6.65 лв., до
пълния претендиран размер от 7.92 лв., както и иска за сумата от 7.85 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 13.05.2022 г.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, да
заплати на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 421.14 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7