Р Е
Ш Е Н
И Е № 313
гр.Пловдив,13.03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито
заседание на тринадесети март, през две
хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№328
по описа на ПОС
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е
образувано по жалба с вх.№4716/12.02.2019г. от Н.М.Х.
с ЕГН-********** ***, в качеството му на длъжник по
изп.д.№20168210400864 по описа на ЧСИ *******,
с район на действие ПОС, против действията на
ЧСИ ********* по
изп.д.№20168210400864 , обективирани в
Разпореждане от 04.10.2018г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника
за вдигане на запорът върху описаните с Протокол за опис от 28.07.2016г. движими вещи. Жалбоподателят,
навежда доводи за незаконосъобразност
на обжалваните действия, със следните аргументи: незаконосъобразност на отказа на съдебният
изпълнител да отмени наложените обезпечения, като възстанови
описаните и иззети движими вещи и вдигне запорът върху моторното превозно средство, и запорите върху
вземанията по банковите сметки, поради
твърдяно наличие на свръхобезпеченост на
вземането; алтернативно неправилност и незаконосъобразност на отказа да се
заменят тези обезпечения с предложен от длъжника друг начин на изпълнение – парична гаранция;
както и неоснователност на отказа да се възстановят сума, получени от
трето задължено лице в изпълнение на наложен запор. Иска се отмяна на
извършените действия като
незаконосъобразни.
Ответникът
по жалбата – взискател в изпълнителното производство Б.Н.х., чрез
нейната майка и законен представител Н. Р.К. оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение.
По
реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Петко Илиев, в които е изразено становище относно недопустимостта на
жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Съдът
е сезиран с жалба
от лице,
имащо качеството на длъжник в
изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител, касаещи отказа му
за вдигне на запорът върху
описаните с Протокол за опис от
28.07.2016г. движими вещи, запор върху моторното превозно средство, и запорите върху
вземанията по банковите сметки, поради
твърдяно наличие на свръхобезпеченост на
вземането, обективиран в Разпореждане
постановено по изп.д.№20168210400864, с
наведено възражение по
чл. 442а, ал.2 от ГПК.
Със
ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./ е нормативно въведено с новата разпоредба
на чл. 442а, ал.1 от ГПК изрично изискване за съразмерност на наложените
обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на
задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване
води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441,
ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На
същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал.2 от ГПК да релевира
несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при
установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и
по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от
незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно
чл. 441, ал.2 от ГПК.
Действително,
посредством цитираното изменение и допълнение на ГПК не е приета разпоредба,
която да предвижда възможност за длъжника да обжалва конкретно постановения по
възражението му отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните
обезпечителни мерки. Следва обаче, да се има предвид, че с новата уредба се
разшири и кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител, като на същия се предостави правото по чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, реципрочно на съществувалото и до тогава, сега
регламентирано в чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК право на взискателя да обжалва
спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. При
положение, че несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното
изпълнение, водещ до неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на
самостоятелно основание отговорността на съдебния изпълнител за вреди от
такава, и са предвидени процесуални способи за нейното преодоляване в рамките
на провежданото принудително изпълнение по възражение на длъжника, като при
вдигане на съответните обезпечителни мерки – запор и възбрана, съставляващи,
според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване
на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са
предприети, взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл. 435,
ал.1, т.1 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото
изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде отречено реципрочното
право да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, съгласно чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК, но и върху имущество,
съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне
съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл. 435,
ал.2, т.6 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното
изпълнение спрямо това имущество, както резонно поддържа длъжника в частната си
жалба. По изложените съображения настоящата инстанция приема жалбата на
длъжника да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана
по същество./ В този смисъл е Определение
№132/20.03.2018г. на ПАС по Ч.гр.д.№140/2018г./
По
отношение на нейната основателност:
Изпълнително
дело №20168210400864 по описа на ЧСИ *******, с район на
действие ПОС, е образувано по молба от
01.06.2016г. на взискателя Б.Н.Х. с ЕГН-**********, чрез нейната майка и
законен представител Н.Р.К. срещу
длъжника Н.М.Х. въз основа на
изпълнителен лист №4990 издаден на 26.05.2016г. по гр.д.№982/2016г. по описа на
ПРС, с който длъжникът е осъден да заплаща на малолетното си дете Б.Н.Х., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 150.00лв,
считано от подаване на исковата молба – 27.01.2016г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
С молбата за образуване, взискателят е посочил като способ за изпълнение – опис на движими
вещи, собственост на длъжника, находящи се в гр.********.
С последваща молба от 14.06.2016г. взискателят е
поискал да се наложи запор върху
притежаваните от длъжника МПС-та и върху вземанията открити на името на длъжника банкови сметки.
В изпълнение на поисканото от взискателя, са изпратени запорни съобщения до различни
банки, като от данните по делото се установява, че от така наложените запори не са постъпвали
суми за погасяване на задължението с изключение на постъпилата сума от „Райфайзенбанк България“
ЕАД на 24.01.2018г. в размер на 798.22лв. Наложен е запор върху лек автомобил
БМВ модел 316 И с рег.№******* , собственост на длъжника и е
извършен опис и оценка на движими вещи собственост на длъжника на
28.07.2016г.
Установено е, че след получаване на поканата да доброволно
изпълнение от страна на длъжника започват да постъпват суми по сметка на
съдебният изпълнител за погасяване на задълженията му.
На 05.07.2018г. постъпва молба от длъжника, с която иска да му се върнат
описаните и иззети движими вещи, и да
бъде вдигнат запорът върху МПС-то, както и се иска връщане на постъпилата сума от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД в размер на
798.22лв. Длъжникът е изложил съображения
и занапред ще заплаща дължимата издръжка, предвид на което предлага наложените
обезпечения да бъдат заменени с парична
гаранция, чийто размер не е конкретизиран. Направените искания са оставени без уважение от съдебният изпълнител.
Настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата
доводи за неоснователни по следните съображения:
Наличието на свръхобезпеченост следва да се предценява с оглед продължителността на изпълнителното производство
и неговият характер - в конкретният
случай събиране на дължима издръжка,
която се дължи от длъжника до настъпване на законоустановена причина,
обусляваща нейното прекратяване. Предвид на това, настоящият състав приема, че
не се касае до свръхобезпеченост, доколкото
задължението за издръжка за целият период от време, неколкократно
надвишава стойността общо на
запорираното МПС, по отношение на което
самият жалбоподател твърди, че е за бракуване плюс стойността на описаните движими вещи. Ето защо наведеният довод
е изцяло неоснователен.
Касаещо второто възражение – незаконосъобразният отказ на
съдебният изпълнител да замени наложените
обезпечения с друга предложена от
длъжника вещ или вземане. Дори да се приеме, че е възможно наложените
обезпечения да бъдат заменени с парична гаранция, доколкото длъжникът не е
предложил размера на тази парична гаранция, то съдебният изпълнител , а
съответно и съда, не биха могли да
извършат преценка дали предложеният
начин би могъл да удовлетвори взискателя, поради което наведеното оплакване, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал да се заменят наложените обезпечения с
парична гаранция, се явява
неоснователно.
Що се касае до възражението, че е неоснователен отказа за възстановяване на постъпилата сума от 798.22лв, следва да бъде
отбелязано следното: Видно от данните по
делото, от тази постъпила сума са
разпределени такси за съдебният
изпълнител общо от 46.59лв, доколкото длъжникът не е заплатил дължите от него
такси и разноски по ТТР на ЗЧСИ, а остатъкът
от 751.63лв е наличен и
представлява обезпечение на кредитора, тъй като съществува опасност
длъжника да преустанови плащанията си. При
настъпване на падежа на текущата издръжка и при евентуално неплащане на от страна на длъжника, тази сума би послужила за своевременно
удовлетворяване на взискателя. Ето защо отказа на съдебният изпълнител да върне
сумата, не се явява незаносъобразен, в каквато насока са оплакванията.
Гореизложеното обосновава извода, че жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, ето защо съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба
с вх.№4716/12.02.2019г. от Н.М.Х.
с ЕГН-********** ***, в качеството му на длъжник по изп.д.№20168210400864 по
описа на ЧСИ ******, с район на действие ПОС, против действията на
ЧСИ ****** по
изп.д.№20168210400864 , обективирани в Разпореждане от 04.10.2018г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: