Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 20.06.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ-В въззивен състав, на двадесет и втори март през
две хиляди и седемнадесета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА,
като разгледа
докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 1419 по
описа за 2017
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1173663/21.11.2016 г. от „Л.С.“ ЕАД
– ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк.
М.Г.срещу Решение от 07.11.2016 г. по гр.д. № 33360/2016 г., на СРС, 56-ти
състав, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Я.С.П.,
извършено със Заповед № 20/18.03.2016 г. на изпълнителния директор на „Л.С.“
ЕАД, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено трудовото ѝ правоотношение с въззивника на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ. С обжалваното решение Я. С.П. е възстановена на заеманата до
уволнението ѝ длъжност – „продавач-консултант I ниво“ в отдел „Търговски
обекти и услуги за гости“, дирекция „Търговска“ към „Л.С.“ ЕАД.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че е преодолял закрилата по чл. 333 КТ, доколкото компетентният орган - Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София,
предварително е дал своето разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение. Излагат се съображения, че ползваният отпуск поради временна
неработоспособност е по причина на състоянието на бременност и не би могъл да
има самостоятелно правно значение, което да обуслови самостоятелна защита. Моли
за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Я.С.П., чрез адв. И.А., с който същата се
оспорва. В отговора се сочи, че ищецът в първоинстанционното производство се е
ползвала с предварителна закрила на две различни основания – по чл. 333, ал. 1,
т. 4 и т. 5 КТ, поради което за да бъде законосъобразно извършеното уволнение е
следвало работодателят да преодолее всяка от ползваните две отделни закрили, по
реда предвиден в КТ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски,
включително адвокатски хонорар.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по
реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет,
приема за установено следното:
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на наведените с
въззивната жалба доводи.
Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемала длъжността „продавач – консултант – I ниво“ в отдел „Търговски обекти
и услуги за гости“, дирекция „Търговска“ на „Л.С.“ ЕАД.
Видно от доклад с вх. № 100-2415/09.02.2016 г., работодателят е бил сезиран
с жалба с вх. № 100-2116/04.02.2016 г. от С.А., по повод на която е извършена
проверка. Проверката е установила, че на 28.01.2016 г., в 12,18 часа и в 12,25
часа С.А. е направил покупки от магазин „Заминаване“, на Терминал 1, на касата
обслужвана от ищцата, като от кредитната карта на клиента са изтеглени суми
надвишаващи цената на закупените от него стоки в размер на 138,02 лв. (104 лв.
при първата покупка и 34,02 лв. при втората).
Във връзка с констатираните нарушения работодателят е отправил покана с
изх. № 100-3270/19.02.2016 г., с която е изискал писмени обяснения от ищцата по
смисъла на чл. 193 ГПК. Последната е депозирала такива с вх. №
100-3325/19.02.2016 г., от които е видно, че не отрича да е надвзела сума от
клиента, но твърди, че поведението ѝ е в резултат на неволна грешка.
Във връзка с горните обстоятелства ответникът е направил искане с изх. №
100-5196/21.03.2016 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, за
получаване на предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор на Я.С.П.,
на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 К. В отговор е представено становище изх. №
16039735/24.03.2016 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
София, с което са изискани от работодателя допълнителни документи, след
представянето на които да се произнесе по същество.
При това положение, работодателят е отправил ново искане с изх. №
100-5746/28.03.2016 г. за получаване на предварително разрешение за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 333, ал. 5 КТ, като е
приложил изисканите документи. В отговор е получено писмо с изх. № 16052396/04.04.2016 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, с
което ответникът е уведомен, че дирекцията дава предварително разрешение
съгласно чл. 333, ал. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на
ответницата Я.С.П. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 20/18.03.2016 г., връчена на работника на 20.04.2016
г.
Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно съединени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно,
възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без
работа.
Районният съд е уважил така предявените искове, като е признал уволнението
за незаконно поради нарушаване на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание. Съдът е приел, че ищцата се е ползвала с предварителна закрила на
две различни основания – по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и по чл. 333, ал. 5 КТ,
като е преодоляна единствено втората от двете посочени и доколкото не е
получено разрешение за уволнение и на двете основания, то същото е незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание,
установена в КТ е абсолютна предпоставка за неговата законосъобразност.
В настоящия случай спорът е правен и се свежда да това, необходимо ли е
работодателят да преодолее посредством получаване на предварително разрешение
за уволнение от компетентния държавен орган и двете основания по чл. 333 КТ,
доколкото именно състоянието на бременност е довело до временна
нетрудоспособност по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
От представените по делото писмени
доказателства – болничен лист № Е20152966544/21.03.2016 г. и болничен лист №
Е20165222906/22.04.2016 г. се установява, че за периода 18.03.2016 г. –
20.05.2016 г., ищцата е ползвала отпуск при временна нетрудоспособност поради
общо заболяване. Предвид това същата се е намирала под закрилата при уволнение
в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Фактът, че конкретната диагноза
поставена от компетентния здравен орган разрешил ползването на отпуск, е
застрашаващ аборт, не променя обстоятелството, че работникът ползва отпуск при временна
нетрудоспособност по смисъла на чл. 162, ал. 1 КТ. Едновременно с това, както
правилно посочва и въззивникът, същият е информиран с представените болнични
листове, които той самият квалифицира като документ по чл. 313а КТ за
състоянието на бременност на работничката, поради което същата се ползва и от
засилената защита на чл. 333, ал. 5 КТ. При закрилата на бременна работничка следва
да бъдат разграничени две отделни хипотези в зависимост от това дали бременната
използва отпуск по смисъла на чл. 163, ал. 1 КТ или не. В случай, че към
момента на сезиране на Дирекция „Инспекция по труда“ с искане за даване на предварително
разрешение, работничката използва отпуск поради бременност по чл. 163 КТ,
необходимо и достатъчно условие за да бъде законосъобразно дисциплинарното
уволнение е преодоляване на закрилата по смисъла на чл. 333, ал. 5 КТ. Не така
стои въпросът когато същата ползва отпуск, поради общо заболяване по смисъла на
чл. 162 КТ, независимо от поставената диагноза. В този случай работничката е
защитена на две отделни самостоятелни основания, които следва да бъдат преодоляни поотделно.
Макар на пръв поглед това становище, което се поддържа и от правната
доктрина и от съдебната практика да изглежда формалистично, същото има своето
обяснение в засилената социална функция, която закрилата при уволнение
защитава, доколкото компетентният държавен орган следва да извърши
самостоятелна преценка на всяко едно от основанията обосновали необходимостта
от закрила на работника.
В настоящият случай работодателят е сезирал Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. София с изрично искане за предварително разрешение за уволнение по чл. 333,
ал. 5 КТ, в който смисъл и дирекция се е произнесла. Липсва отправено искане по
чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, което да е било разгледано, преценено и съответно
уважено от държавния орган, поради което закрилата при уволнение на това
основание не е преодоляна. При неспазване на строго формалната процедура по
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, същото е
незаконосъобразно на формално основание и като такова следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че депозираната
въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските във въззивното производство.
Съобразно с изхода на спора, разноски за настоящата
инстанция се дължат единствено на въззиваемата страна. В отговора на въззивната жалба, а така също и в проведеното открито
съдебно заседание е заявена претенция за присъждане на разноски изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение като страната е представила и списък по чл.
80 ГПК. Съдът като съобрази представения договор за правна защита и съдействие,
в който е посочено изрично, че адвокатския хонорар е платен изцяло и в брой,
намира, че реалното извършване на разноските е доказано, поради което следва да
бъдат присъдени на страната.
Водим от горното и на основание чл. 269
и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 07.11.2016 г. постановено по гр.д. № 33360/2016 г., по
описа на СРС, 56-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Л.С.“
ЕАД, ЕИК ********** да заплати на Я.С.П., ЕГН ********** сумата от 460 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: Членове: 1. 2.