Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 19.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ.С-Я
ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1985 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, депозирана от Г.П.Г., ЕГН **********, чрез
процесуален представител, срещу Решение № 3777/02.09.2019г., постановено по
гр.д. № 15463/2018г. по описа на ВРС, LХVІІІ-ми състав, в частите, с които е изменен определения
режим на лични отношения по гр.дело № 5415/2013 г. по описа на Районен съд-гр. Варна
на бащата Г.Г., с детето С. Г.Г., ЕГН **********, както следва:
-
всяка първа седмица от месеца от 19 часа в петък до 17 ч. в неделя с преспиване
при бащата, като бащата взима и връща детето от дома на майката, както и един
месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск,
както и по половин час дневно по мобилна връзка на часовник Myki Kids watch или
друго мобилно устройство.
-
както и включително всяка нечетна година на 25-ти декември /Коледа/ от 10,00
часа до 18,00 часа, на 02-ри януари /Нова година/ от 10,00 часа до 18,00 часа,
както и Велики понеделник от 10,00 часа до 18,00 часа, всяка четна година на 26
декември от 10,00 часа до 18,00 часа, Първи януари от 10,00 часа до 18,00 часа
и Великден от 10 часа до 18 часа, като бащата взима и връща детето от дома на
майката.
Решението
се обжалва и в частта, с която е определена дата, на която следва да се изплаща
месечната издръжка в полза на детето С. чрез
неговата майка М.С.Д., ЕГН **********, а именно 5-то число на месеца, за който
се дължи. В жалбата се излага, че решението на ВРС в атакуваните части е
незаконосъобразно, доколкото съдът не е съобразил, че бащата работи в гр.
София, а майката и детето живеят в гр. Варна. Въззивникът твърди, че за него ще
представлява затруднение да пътува ежемесечно до гр. Варна и да наема квартира
или хотел, за да се вижда с детето. Сочи, че неподходящ е и определения режим
за Коледните, Новогодишните и Великденските празници, тъй като вземането на
детето почасово не позволява то да прекара празниците със семейството на
бащата. Твърди, че няма против определения режим през лятото, но желае до месец
февруари да бъде уведомяван кога майката ще ползва своя отпуск. Сочи, че
неизяснено е и от къде трябва да взема и да връща детето. Възразява ежедневният
контакт между бащата и детето по мобилна връзка да бъде ограничаван до половин
час, но моли да бъде определен в часове, когато детето не е на училище.
Предлага месечният режим да бъде определен всяка първа събота и неделя от
месеца от 9,00ч. до 19,00ч. с преспиване, като ако тези срещи не се
осъществяват, дните да бъдат добавени към зимните ваканции на детето, през
които то да е при своя баща. Желае да се редуват четните и нечетни години, като
през нечетните детето празнува целите Коледни и Великденски и майски празници
при своя баща, а през четните години – със своята майка. През четните години по
Новогодишните празници детето да е с баща си. Желае да взема детето през лятото
за тридесет дни, като най-късно до месец февруари да бъде уведомен от майката
кога последната ще ползва платения си отпуск. По отношение на издръжката желае
тя да се плаща по банкова сметка ***, която следва да посочи такава. Моли и
падежът да бъде определен на 25-число с оглед датата, на която въззивникът
получава заплатата си.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата М.С.Д., ЕГН **********,
оспорва жалбата. Излага, че решението е законосъобразно. Сочи, че изложеното от
бащата, че същият няма място, където да осъществява ежемесечните си срещи с
детето С., не отговаря на действителността, тъй като родителите на същият
живеят в непосредствена близост до Варна. Сочи, че оспорването на определения
месечен режим сочи на нежелание за контакт с детето. Твърди, че бащата знае
банковата сметка на майката, по която да превежда издръжката, както и къде
живее детето. Моли решението да бъде потвърдено. Счита, че искът за издръжка следва
да бъде уважен до размер на 400 лв.
Решението
в частта, с която искът за изменение на присъдената издръжка е отхвърлен за
разликата над 150 лв. до 400 лв., не е обжалвано в законоустановения срок от М.Д.,
нито пък е подадена насрещна въззивна жалба в срока по чл. 263 ал.2 ГПК. В
депозирания отговор не се съдържат реквизитите, които следва да има една
въззивна жалба, нито са наведени твърдения, че се обжалва решението. Самото
искане да бъде уважен иска и присъдена издръжка в размер на 400 лв., не
обуславя извод, че насрещна въззивна жалба е подадена.
Контролиращата страна ДСП гр.
Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове с правно основание се излагат
следните твърдения от страните:
Ищцата Д. излага в исковата молба, че към настоящия момент с детето С. Г.
продължава да живеят в жилището на родителите й, но в съжителство с друг мъж,
от който има дете. Твърди, че ответникът също е създал ново семейство в гр.
София и има второ дете. Сочи, че по негови данни работи в „Клери" ООД, ул.
„Сергей Румянцев" 3, като „монтьор“ за месечно възнаграждение около 1 500
лв., но без трудов договор и не се осигурява. Излага, че поради невъзможността
на ответника и местожителството му, същия да изпълнява определения му режим на
лични отношения, осъществява контакт с детето през мобилна връзка на часовник
Myki Kids watch, с GPS и телефон и го взима при себе си веднъж годишно през
лятото за 5 до 10 дни през време на лятната ваканция. Счита, че с оглед
промяната на възрастта и интересите на детето, което вече е първи клас, както и
необходимите за отглеждането му средства, присъдените през 2014г. 100лв.
месечна издръжка от бащата са крайно недостатъчни. Твърди, че средна месечна сума за разходи на С. Г. е от
807лв., като бащата следва да поеме сумата от 400 лв. Моли да бъде допуснато
изменение на определената издръжка чрез увеличението й от 100лв. на 400
лв. Не пречи на срещите на детето с
бащата, дори се старае да стимулира поддържането на контактите им с оглед
цялостно и пълно изграждане на детето като личност, но с оглед възможностите,
желанието и местоживеенето на бащата, същото е невъзможно съобразно
постановения към момента режим. Моли за промяна на режима на лични отношения на
бащата с детето С., определен с решение № 1370/17.03.2014г. по гр.д. № 5415 по
описа за 2013 г. на ВРС, чрез определяне на следния режим: два пъти по 10 дни в
годината, когато майката не е в платен годишен отпуск с приспиване на детето
при бащата, като бащата се задължава да уведомява майката предварително за
мястото и периода на контакти с детето. Детето да осъществява контакт с бащата
чрез мобилна връзка по телефон чрез Myki watch или друго мобилно устройство
през годината.
В срока по чл.131 ГПК от назначения на съда особен представител на
ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, като оспорва
предявените искове. Сочи, че предложения
режим на лични отношения не е в интерес на детето. Възразява относно размера на
претендираната издръжка, като счита същия за необосновано завишен.
Контролиращата страна Дирекция ”Социално подпомагане” - Варна изразява
становище, че към момента преките и непосредствени грижи за детето се полагат
от майката, която не желае да ограничава контактите на детето с бащата, но
предвид неизпълнението и факта, че бащата живее в София, иска промяната им.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
С влязло в законна сила на 11.04.2014г. Решение № 1370/17.03.2014г.,
поправено с решение № 2854/29.05.2014г. по гр.д. № 5415 по описа за 2013 г. на
ВРС, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Г.Г.
с ЕГН ********** е предоставено на майката М. Стефчова Д. ***, с ЕГН **********,
определено е местоживеене на детето на адреса на последната. Със същото решение
е определен и режим на лични отношения на бащата Г.П.Г. ***, с ЕГН ********** с
малолетното му дете С. Г.Г. , както
следва: до навършване на четиригодишна възраст на детето бащата има право да го
вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, считано от
10.00 ч. до 16.00 ч. в събота и от 10.14.00 ч. в неделя в присъствието на
майката, а след навършване на четиригодишна възраст на детето - всяка първа и
трета седмица от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с
преспиване и без присъствието на майката, както и един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата е осъден да
заплаща на малолетното си дете С. чрез неговата майка и законен представител М. Стефчова месечна
издръжка в размер от по 100 лв., считано от 16.04.2013г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Спор по делото няма, че режимът на лични отношения не се изпълнява от
страна на бащата. Безспорно е и че същият живее и работи в гр. София. Видно от
сл.бележка изх.№001/14.06.2019г., Г.П.Г.
е служител на „ВИА МОТУРС“ ЕООД на длъжност Тахографик и термографик, на 4 часа
с трудово възнаграждение 315 лв. Това обстоятелство се потвърждава и от
представена справка от ТД НАП Варна за периода от 07.05.2019г. до 25.06.2019г.
Безспорно е между страните, че детето е посещавало детска градина, а
понастоящем е ученик във втори клас. Детето живее и се отглежда от своята
майка. Няма спор, че издръжката за ежедневните разходи на детето, храна,
облекло, пособия, извънкласни занимания, битови сметки се поемат изцяло от
майката. Последното се установява и от приложените по делото касови бонове и
разписки. Последната е работила по трудов договор №545/30.03.2017г. на длъжност
продавач-консултант при „Шон и Жо“ ООД с основно месечно възнаграждение 545 лв.
За периода от раждането на детето Ренета Славенова Ташева, родено на ***г.,
реализираните от майката М.Д. доходи от помощи по чл.7 ал.1 ЗСПД възлизат на 90
лв. общо за двете деца. Пред настоящата инстанция са представени доказателства-
заповед от 27.10.2019г., справка от НОИ, от които е видно, че трудовото
правоотношение на Д. с „Шон и Жо“ ООД е прекратено на осн. чл.325 ал.1 т..1 КТ
по взаимно съгласие. Д. е регистрирана в Бюро по труда Варна, считано от
27.11.2019г., видно от приложената регистрационна карта.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №183,том 3,рег.№
8177, дело 531 от 2016г. на нотариус
Орлин С.ов, М.С.Д. е дарила на майка си Ирена Д. ПИ с идентификатор №
10135.2510.728, ведно с построената в него сграда с идентификатор № 10135.2510.728.1
по КК гр.Варна, район Приморски.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел И.Т., леля на
ищцата, се установява, че бащата не посещава детето. Детето няма никакъв
контакт и с роднините на бащата. Същото се отглежда само от майката. Бащата е
виждал детето веднъж от фактическата раздяла и това е било преди около три
години. Бащата е взел детето за около седмица. Не е посещавал и виждал същото
за празници.
По делото е изготвен социален доклад, констатациите в който изцяло
потвърждават описаните по-горе обстоятелства. Социалният работник е установил,
че майката съжителства с нов партньор, от който е родено и детето Ренета, като
партньорът полага грижи и подпомага майката при отглеждането на детето С..
Посочено е и че същата е подпомагана от своите родители. Установено е, че
детето осъществява контакт със своята леля по бащина линия, която живее в гр.
Генерал Тошево и взема детето при себе си. Няма спор, че майката не създава
проблеми да се осъществяват срещи между детето и неговата леля, както и с
неговия баща. Няма данни, че същият обаче прави опити за такива контакти.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Безспорно е между страните, че е налице
изменение в обстоятелствата такова, което да обуславя изменение на режима на
лични отношения. Всеки от родителите е създал ново семейство, като бащата се е
установил трайно в гр. София, където живее и работи, докато майката отглежда
детето в гр. Варна. Последното пък вече е навършило осем години. Така
настъпилите изменения налагат изменение и на режима на лични отношения по
начин, който да е в интерес на детето, а и да е реално осъществим при така
установената фактическа обстановка. По наведените твърдения в жалбата и предвид
факта, че бащата не може да осъществява повече от веднъж месечно режим на лични
отношения с детето, както и предвид факта, че въззивникът не разполага с
жилище, в което да осъществява срещите с детето и последното да остава с
преспиване, съдът ги намира за основателни. Същевременно не е в интерес на
детето да бъде лишавано от поне еднократен ежемесечен контакт със своя баща.
Същото е във възраст, в която започва да се проявява мъжката му идентичност,
поради което и общуването с лице от същия пол, с което макар и да не е в близки
емоционални отношения, се явява негов биологичен баща. Не се установява от
събраните по делото доказателства да е
налице синдром на родителско отношение при детето С.. Предвид това и съставът
приема, че в интерес на детето е да бъде осъществяван ежемесечен контакт всяка
първа седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя с преспиване,
когато бащата следва да взема и да връща детето в дома на майката, находящ се в
гр. Варна, ЖК „Младост“ бл.133 вх.8 ет.3 ап.139 /през зимния период/ и в гр.
Варна м-ст „Добрева чешма“, вилна зона 728 през летния период. Невъзможността
за изпълнение на режима на лични отношения не може да бъде компенсирано
ползването на дните за контакт през зимната ваканция, тъй като на практика това
би довело до определяне не на ежемесечен, а на еднократен режим на лични
отношения. Горното не е в интерес на детето, доколкото поведението на бащата би
довело до невъзможност да бъде планирана ваканция та детето. Следва да бъде
определен и режим на лични отношения между бащата и детето с преспиване 30 дни
през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като
последната следва да бъде задължена най-късно до края на месец март писмено да
уведоми бащата кога планира да ползва отпуска си през лятото. Следва да бъде
определен и режим на лични отношения между бащата и детето по време на
Коледните и Великденските празници. Съдът намира за основателни възраженията,
че е неподходящо празничният режим да бъде определян за няколко часа на самите
празници. Такъв режим не би бил в интерес на детето, доколкото последното не би
имало възможността да осъществи пълноценен контакт с баща си. Поддържането на
емоционалната връзка с биологичния родител включва и връзка с новата му
обкръжаваща среда. В случая бащата има ново семейство, с което е нормално да
прекара празниците. Приобщаването на детето към обкръжаващите бащата хора би
могло да бъде реализирано, само ако детето съжителства и посрещне празниците в
тази среда. Затова и съдът намира, че режимът по време на празниците следва да
бъде определен по следния начин: всяка четна година 10.00ч. на 24.12. до
17.00ч. на 30.12. с преспиване при бащата, всяка нечетна година от 10,00ч. на
Разпети петък до 17,00ч. на първия ден след Великден с преспиване. Бащата
следва да взема детето от дома на майката и да го връща там. Безспорно в
интерес на детето е да бъде осъществявана и мобилна връзка на часовник Myki
Kids watch или друго мобилно устройство, предвид отдалеченото местоживеене на
бащата. Затова и следва да бъде дадена възможност на бащата да контактува с
детето чрез мобилна връзка на часовник Myki Kids watch или друго мобилно
устройство всеки ден в извънучебно време.
Решението
на ВРС следва да бъде изменено в посочения смисъл.
Досежно падежа на издръжката:
Възражението
на въззивника, направено в жалбата, че падежът на издръжката следва да се
съобрази с датата, на която Г. получава трудовото си възнаграждение, съдът
намира за неоснователно. Задължението за издръжка е безусловно такова, поради
което ирелевантно е какви са материалните възможности на бащата. На детето се
дължи издръжка всеки месец именно за обезпечаване на неговите потребности и
нужди през месеца, за който се дължи издръжката, поради което и даването й не
може да бъде обусловено от готовността на кредитора за заплащането й едва в
края на месеца. Затова и падежът на издръжката следва да бъде определен на пето
число от месеца, за който се дължи. Издръжката следва да бъде превеждана по
посочената от майката банкова сметка *** „Банка ДСК“ или чрез паричен превод.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предвид направеното искане с правно основание
чл.78 ал.3 ГПК съдът намира, че в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция съобразно изхода на спора в размер на 125
лв. съобразно представения списък и тъй
като е уважена жалбата само в частта досежно изменение режима на лични
отношения.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК в полза на въззиваемата страна също се дължат
разноски. Съдът намира направеното възражение за прекомерност за основателно,
доколкото чл.7 ал.1 т.6 от Наредбата за минималните размера на адвокатските
възнаграждения предвижда възнаграждение от 300 лв. за адвоката повереник по
делото за издръжка, а за неоценяемите искове е предвиден минимум също от 300
лв. Затова и възнаграждението като прекомерно следва да бъде намалено на 300
лв., а съобразно уважената част от жалбата само в частта, с която е потвърдено
решението досежно падежа на издръжката, възнаграждението следва да бъде
определено на 150 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение №
3777/02.09.2019г., постановено по гр.д. № 15463/2018г. по описа на ВРС,
LХVІІІ-ми състав, в частите, с които е
изменен определения режим на лични отношения по гр.дело № 5415/2013 г. по описа
на Районен съд-гр. Варна на бащата Г.Г., с детето С. Г.Г., ЕГН **********,
КАТО
ОПРЕДЕЛЯ режима на лични отношения между бащата Г.П.Г., ЕГН: ********** с
детето С. Г.Г., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в
неделя с преспиване, когато бащата Г.Г. следва да взема и да връща детето С. в
дома на майката, находящ се в гр. Варна, ЖК „Младост“ бл.133 вх.8 ет.3 ап.139
/през зимния период/ или в гр. Варна м-ст „Добрева чешма“, вилна зона 728 /през
летния период/.
- всяка четна година 10.00ч. на 24.12. до 17.00ч. на 30.12. с
преспиване, всяка нечетна година от 10,00ч. на Разпети петък до 17,00ч. на
първия ден след Великден с преспиване, като бащата Г.Г. взема и връща детето С.
в дома на майката М.С.Д..
- 30 дни през лятото с преспиване, когато майката М.С.Д. не ползва
платения си годишен отпуск, като ЗАДЪЛЖАВА последната най-късно до края на
месец март на съответната година писмено да уведоми бащата кога планира да
ползва отпуска си през лятото.
- ежедневно бащата Г.Г. може да осъществява мобилна връзка по часовник
Myki Kids watch или друго мобилно устройство с детето С. в извънучебно време.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
3777/02.09.2019г., постановено по гр.д. № 15463/2018г. по описа на ВРС,
LХVІІІ-ми състав, в частта, с която е определено пето число от месеца като
падеж на дължимата от Г.П.Г., ЕГН **********, в полза на детето С. Г.Г., ЕГН **********
чрез неговата майка М.С.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150
лв.
ОПРЕДЕЛЯ, че
издръжката следва да бъде заплащана от Г.П.Г., ЕГН **********, в полза на
детето С. Г.Г., ЕГН ********** чрез неговата майка М.С.Д., ЕГН **********, по
посочената от последната банкова сметка *** „Банка ДСК“, титуляр на която
е М.Д. или чрез паричен превод.
ОСЪЖДА Г.П.Г.,
ЕГН **********, да заплати на М.С.Д.,
ЕГН **********, сума в размер на 150
/сто е петдесет лева/, представляваща направените от последната разноски
пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата и на осн. чл.78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Г.П.Г., ЕГН **********, сума в размер на 125 /сто двадесет и пет лева/, направени пред
настоящата инстанция разноски съобразно уважената част от жалбата и на осн.
чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.