Определение по дело №554/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 715                                       15.07.2020 г.                                         Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                                                граждански състав

На  петнадесети юли                                             Година две хиляди и двадесета

В  закрито  заседание в следния състав:

                                                    

                                                                       Председател:  Дарина Костова                       

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 554 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения иск от „Благоустройствени строежи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 20, представлявано от управителя Иван Маринов Апостолов, против  „Вергиев - холидей“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Г.С.Раковски“ № 40, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Златко Кънчев Кънев, със съдебен адрес:*** - чрез адв. Х.Х., с искане ответното дружество да бъде осъдено да предаде на ищеца владението на самостоятелен обект с идентификатор 07079.618.3.28 по КККР на гр. Бургас, с площ от 505 кв. м., състоящ се от монолитна сграда и склад с площ от 62 кв. м. и организирана търговска площ от 443 кв. м., находящ се в гр. Бургас, Приморски парк, в района до Летния театър, в близост до фонтана, представляваща сграда за обществено хранене - ресторант „Бургаски вечери“. Претендира и сторените по делото разноски.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове.

Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК. В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба. Допълнителна искова молба от ищеца също не е постъпила. Предвид предоставената от съда възможност на ответника по чл. 373 от ГПК за допълнителен отговор по делото е постъпил документ, озаглавен отговор на искова молба от ответното дружество, но предвид липсата на постъпили отговор на исковата молба и допълнителна искова молба, на основание чл. 370 от ГПК съдът следва да зачете единствено правните доводи на ответника. Предвид гореизложеното, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно между страните.

Ответникът е отправил на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК искане за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на гр.д. 8034/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас. В молбата си ответникът посочва, че предмет на производството пред районния съд между същите страни е стойността на извършените от „Вергиев - холидей“ ООД, в качеството му на наемател, подобрения в процесния имот с идентификатор 07079.618.3.28, както и признаване на правото на задържане на имота от наемателя до заплащането им. Счита, че е налице връзка на преюдициалност между делата, като настоящото следва да бъде спряно.

Не може да бъде споделено становището на ответната страна за наличието на преюдициалност между делата. Предмет на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е връщането на наетата вещ, при което съдът изследва единствено наличието на наемно правоотношение между страните, а правото на собственост е ирелевантно за спора. Предмет на иска за присъждане стойността на извършени подобрения в чужд недвижим имот е обогатяването на собственика за чужда сметка, като се изследват извършените разходи и увеличената стойност на имота. В този смисъл евентуалното положително решение по иск за присъждане стойността на извършени подобрения от наемателя-държател не би оказало никакво значение за решението по настоящия спор, доколкото правото да се получи обратно наетият имот не е обусловено от извършването или неизвършването на такива. Тук следва да се отбележи и че, са налице други правни способи за обезпечаване на доказателствата за сторените подобрения, с които ответникът се стреми да обоснове наличието на връзка между делата. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е налице връзка на преюдициалност между делата и искането с правно основание в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не следва да бъде уважено.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищците и ответника.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че е собственик на гореописания недвижим имот сграда за обществено хранене - ресторант „Бургаски вечери“. На 15.07.2016 г. сключил договор №5/15.07.2016 г., с който го отдал под наем на ответното дружество „Вергиев - холидей“ ООД за срок от три години, считано от 01.08.2016 г., който бил удължен до 31.08.2019 г. с анекс от 26.07.2019 г. Твърди се още, че в чл. 2, ал. 1 от договора била уговорена месечна наемна цена в размер на 6955 лева с включен ДДС, дължима авансово до 5-то число на текущия месец. В тежест на наемателя били възложени всички текущи разходи, свързани с експлоатацията на обекта ведно с дължимия ДДС върху тях, в това число ел. енергия, топлоснабдяване, вода, телефон, както и таксата за битови отпадъци за обекта. Сочи, че ответникът ползвал безпрепятствено отдадения му под наем имот, описан по-горе, но не заплащал редовно договорения наем и консумативни разходи за вода и такса битови отпадъци. Предвид това, с писмо рег. №187/29.08.2019 г. уведомил ответника по електронна поща за размера на задължението му, както и че на основание чл. 7, ал. 1 от договора едностранно и без предизвестие ще прекрати договора, считано от 04.09.2019 г., поради забава в плащането повече от седем календарни дни. Счита, че договорът е прекратен и поради изтичане на уговорения срок. Поради липсата на плащане с писмо рег. № 197/05.09.2019 г. уведомил ответника, че следва незабавно да предаде владението на процесния недвижим имот. С писмо рег. №212/18.09.2019 г. отново го уведомил, че следва да предаде владението на имота поради изтичане на срока на договора. Сочи, че едно от основните задължения на наемателя е да върне вещта след прекратяване на наемното правоотношение, но въпреки това имотът не е предаден.

С исковата молба още веднъж отправя покана до ответното дружество в седемдневен срок от връчването да заплати дължимите неплатени месечни наеми и консумативни разходи за процесния имот, както и изявление, че счита договора за наем №5/15.07.2016 г. за прекратен.

Отправено е искане до съда за осъждане на ответното дружество да предаде владението на процесния недвижим имот. С молба от 18.11.2019 г. уточнява, че цената на „иска за връщане на отдадената под наем вещ“ се формира съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК и е в размер на наемната цена за дванадесет месеца.

Освен обсъденото по-горе искане за спиране, ответникът изразява бланкетно становище за неоснователността на исковете по основание и размер. Други съображения не са изложени. Тук следва да се отбележи, че иск за заплащане на наемни вноски в размер на 83 460 лв., както е приел ответникът, не е предявен. Налице е единствено покана за плащане, обективирана в исковата молба.

Правно основание на иска: Предвид изложените в исковата молба твърдения за наличието на сключен договор за наем и липсата на изпълнение на задължението за връщане на наетата вещ след прекратяването му, както и предвид направеното уточнение досежно начина на формиране на цената на „иска за връщане на отдадената под наем вещ“, за съда не съществува съмнение, че предявеният от ищеца иск е за връщане на процесния имот на облигационно основание - връщане отдадения под наем недвижим имот с правно основание в чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД.

Въпреки това, предвид липсата на изрична поправка на петитума в молбата от 18.11.2019 г., все още е налице формално противоречие между фактическите твърдения за облигационна връзка между страните и отправеното искане до съда за предаване на владението, което съответства на иска за собственост по чл. 108 от ЗС. Предвид това, съдът следва да укаже на ищеца в тридневен срок от съобщението да отстрани несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като заяви петитум, съответстващ на фактическите твърдения за неизпълнение на договорно задължение за връщане на наетия имот по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

По доказателствената тежест: По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

При така дадената от съда правна квалификация ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване, наличието на наемно правоотношение между страните, което е било прекратено и че ответникът продължава да държи процесния имот въпреки това. Ответната страна следва да установи, че е освободила ползвания недвижим имот или че са налице основания, изключващи правото на ищеца.

По доказателствата:

Ищецът е представил писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да бъдат приети.

С исковата молба ищецът е направил доказателствено искане за допускане до  разпит на един свидетел при режим на довеждане. Свидетелските показания са относими и допустими и следва да се допуснат.

 

По изложените съображения, на основание чл. 374 от ГПК съдът

              

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението да представи нарочна молба с препис за ответника, с която да отстрани несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като заяви петитум, съответстващ на фактическите твърдения за неизпълнение на договорно задължение за връщане на наетия имот по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в срок на посочените по-горе нередовности, исковата молба ще бъде върната.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.08.2020 год. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.

УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част на определението.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищеца в съдебно  заседание.

ОСТАВЯ без уважение искането на ответника на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да бъде спряно настоящото производство до разрешаване на спора по гр.д. 8034/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас с влязло в сила решение.

Определението е окончателно.

 

 

Съдия: