Решение по дело №134/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В. Л. К., ЕГН *, от град Б., ул. „. М.” № , срещу П. Т. Т. с ЕГН *, от град Б., ул. “В.” № и срещу „.- К.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град С., район Т., ул. “А." № , управлявано от В. М. Г. – П.

Твърди се от ищеца че е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД.

Исковата претенция се основава на твърдението че между ищеца и първия ответник по делото е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който продавача се задължил да прехвърли окончателно собствеността на купувача, до 01.12.2010г. След като ответника не изпълнил задължението си по договора, дори и след изпратена му от купувача показа за изпълнение, ищецът решил да реализира правата си по съдебен ред като предяви иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, но от справка по партидата на имота в Агенцията по вписванията установил, че с Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., втория ответник е продал имота на третия ответник, един месец след сключването на предварителния договор за продажба на имота с ищеца по делото- на 12.11.2007г.

Искането си ищецът основава на правното твърдение, че сключения между първия и втори ответник по делото договор за продажба е абсолютно симулативен, тъй като страните по него не са искали постигането на посочените в договора правни последици, а само осуетяването на правата продавача по предварителния договор, като стане невъзможно удовлетворяването на правата му чрез иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД. В тази посока се сочи, че липсват данни за реално заплащане на продажната цена посочена в договора от купувача, като купувача не е влязъл във владение на имота, а той продължава да се владее и ползва от първия ответник по делото.

Искането на ищеца, изведено от петитума на исковата молба е да се прогласи нищожността на Нотариален акт за покупко- продажба № 108, том VІ, рег. № 3510, дело № 1005 от 2007г. по описа на нотариуса И. К., поради привидност на сделката за покупко продажба и неговата абсолютна симулативност.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от двамата ответници по делото- П. Т. Т. от град Б. и „.- К.” ЕООД, град С.. В писменото си становище ответниците признават предявения иск, като твърдят че наистина сключения договор за продажба е фиктивен, като и двете страни не са целели настъпването на правните му последици. Признават се и фактите твърдени от ищеца в исковата молба, доколкото продавача по сделката чиято нищожност се иска – П. Т. Т. признава че и досега живее в апартамента, предмет на сключения договор за продажба и не е имал намерение да прехвърля владението и собствеността му на дружеството купувач. Представителят на „.- К.” ЕООД, град С., в писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК признава, че преди сключването на договора, който се оспорва от ищеца като абсолютно симулативен, страните по сделката са се били съгласили предварително, че нито една от нях няма да поема задълженията, предвидени в този договор. Представителят на дружеството купувач признава в писмения си отговор, че посочената в нотариалния акт продажна цена не е била заплащана от купувача на продавача и до настоящия момент. Ответниците не оспорват предявения иск и заявяват че няма да сочат други доказателства по делото.

Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават, изведени са правните съображения и е посочен коректно предявения иск и неговото правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба. Внесена е дължимата във връзка с предявените обективно съединени искове държавна такса.

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД. Симулативен е договор, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че на практика може да не прикрива друга сделка/абсолютна симулация/ или прикрива друга сделка/относителна симулация/. В настоящия случай е предявен иск за обявяване на сключения договор за продажба между ответниците по делото като абсолютно симулативна, тъй като ищеца не е навел правни доводи и предявил иск с правно основание чл. 17 ал.1 от ЗЗД за поиска разкриването и доказването каква е прикритата сделка и дали изобщо има такава, за да обвърже по силата на съдебното решение страните по сделката именно с условията на прикритата сделка.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, счита същия са процесуално допустим. Преди сключването на атакувания договор за продажба на недвижим имот с исковата молба, между ищецът и първия ответник по делото е бил сключен предварителен договор за продажба на същия недвижим имот, на който към онзи момент, продавача се е легитимирал като собственик. По силата на предварителния договор за продажба, продавача е поел задължението да прехвърли по–късно окончателно правото на собственост на имота върху купувача, който до тогова е следвало да заплати уговорената в предварителния договор продажна цена. Така за ищеца е налице правен интерес да установи и докаже по делото, че сключения договор за продажба е симулативен поради това, че страните при сключването му не са искали да се обвържат с предвидените в него правни последици, косвено доказателство за което е твърдяната липсва на реални престации на страните по договора. До доказване на твърденията в исковата молба и обявяването на нищожността на атакувания договор за продажба по съдебен ред, продавача по предварителния договор/първия ответник по делото/, привидно не е собственик на имота по отношение на кредиторите си в правния мир, поради което ищеца не би могъл да реализира и правата си във връзка с поетите по предварителния договор обещания за сключване на окончателен договор. Ето защо за ищеца не може да бъде отречен правния интерес да иска обявяването на договора за продажба за нищожен като абсолютно симулативен.

Съдът счита, че независимо от признанието на предявения иск от ответниците по делото, следва да бъде дадена възможност на ищеца да докаже фактическите си твърдения и да обоснове правните си доводи, тъй като съдът е длъжен да обсъжда даденото признание с отговорите на исковата молба, в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и не би могъл да уважи предявения иск като се позове само на неговото съдебно признание от насрещната страна.

Съобразно нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да доказва правно релевантните факти на които се позовава, във връзка с предявения от нея иск. При предявения иск за прогласяване нищожността на договора за продажба на недвижим имот като абсолютно симулативен, върху ищеца е процесуалната тежест да докаже, че при неговото сключване страните по сделката/ответниците по настоящото дело/, не са желаели да се обвържат от поетите с договора задължения, като тяхната воля е била правните последици на сключената от тях привидна сделка, да не настъпят. Косвено доказване във връзка с основния предмет на делото, може да бъде и доказването, че страните по делото не са престирали реално по договора, като продавача е запазил владението на продадения апартамент, а купувача по сделката не е заплатил посочената продажна цена в нотариалния акт.

Съдът след като анализира представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба по делото, счита че тези доказателства са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати като доказателства с настоящото определение.

Принципно свидетелски показания за доказването на твърдяната абсолютна симулация са допустими само при условията на чл. 165 ал.2 от ГПК, при наличието на така нареченото “обратно писмо” или при наличие на начало на писмено доказателство, отразяващо волеизявлението на едно от страните по сделката относно нейния симулативен характер, тъй като тогава чрез гласни доказателства могат да се разкрият действителните отношения между страните по сключения договор. Извършването на процесуални действия от единия от задължителните другари по предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД, обвързва и останалите другари по делото. В настоящия случай с отговора на исковата молба и по реда на чл. 131 от ГПК, двамата ответници признават предявения иск, като не оспорват твърдението че сделката е абсолютно симулативна и че не са целели настъпването на нейните правни последици, както и реално да се обвържат с поетите по договора за продажба задължения. Признават също, че поради тази причина не са престирали реално по договора и няма насрещни разменени престации – продавача продължава да владее и ползва апартамента, предмет на сделката, а купувача не е заплатил посочената в нотариалния акт продажна цена. Признанието направено от двамата ответници, като задължителни другари по предявения иск, на твърдените от ищеца факти, които индицират симулация при сключената сделка, признанието на предявения иск и липсата на насрещни престации, следва да се третират от настоящия състав на съда като изявление направено пред държавен орган, което прави вероятно твърдението на ищеца за привидност на сделката и в този смисъл удовлетворява изискванията на чл. 165 ал.2 от ГПК аз допускане на поисканите от ищеца с исковата молба гласни доказателства. Следва да бъда допуснати по негово искане свидетели при довеждане, които да установяват дали договора за продажба между ответниците по делото е привидно сключен и дали страните по него са целели реално настъпването на правните му последици, както и твърденията от исковата молба, че липсват реални престации между страните по сключения договор за продажба.

С оглед на признанието на процесуалният представител на втория ответник по делото на факта, че купувача не е заплатил уговорената между страните по договора за продажба и посочена в нотариалния акт по сделката продажна цена, съдът счита че към настоящия момент не се налага допускането на поисканата още с исковата молба от ищеца съдебно икономическа експертиза. По това искане съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, ако ищеца все още го поддържа.

Следва да бъде издадено на ищеца по делото на основание чл. 186 от ГПК съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на атакувания договор за продажба.

Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото определение, като следва страните по делото да бъдат задължени в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 10.04.2012г. от 14.30 часа, за която дата страните да бъдат редовно призовани.

Водимо от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВАВА на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по настоящото дело.

ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от ищеца с исковата молба.

ДОПУСКА на основание чл. 165 ал.2 от ГПК, разпита на свидетели по искане на ищцовата страна, които да установяват дали договора за продажба между ответниците по делото е привидно сключен и дали страните по него са целели реално настъпването на правните му последици, както и твърденията от исковата молба, че липсват реални престации между страните по сключения договор за продажба.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186 от ГПК на ищеца по делото, съдебно удостоверение, за снабдяване с друго такова за данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на атакувания договор за продажба.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила процесуална преклузия.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на отношенията във връзка със сключения договор.

НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 10.04.2012г. от 14.30 часа, за която дата страните да бъдат редовно призовани.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: