Р Е Ш Е Н И Е
№
71
гр.
Велико Търново,
20.02.2013 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав,
в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.М. и прокурора Светлана Иванова, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело №1248 по описа на Административния съд за 2012 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 405
от КТ.
Жалбоподателят
„Хлебозавод Велико Търново” АД – Велико Търново обжалва наложените му две
предписания по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ от 16.10.2012 г. на служители на
ДИТ – Велико Търново, представляващи принудителни административни мерки. Поддържа,
че същите са материално правно незаконосъобразни, тъй като всъщност са насочени
към него неправилно поради обстоятелството, че той обективно не може да е техен
адресат. Поддържа, че всъщност предписанията касаят различен от него юридически
субект – „Хлебозавод ВТ 2012”
ООД, с който той няма нищо общо, тъй като са налице двама различни работодатели,
при което нито една от хипотезите на чл.123 от КТ не е налице, за да може той
да е адресат на ПАМ по чл.404 от КТ. Подробни съображения в този смисъл излага
и в представената по делото писмена защита на процесуалния му представител адв.
С.. Не претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – Дирекция „ИТ” – Велико Търново заема становище за неоснователност
на жалбата и законосъобразност на постановените от неговите служители
принудителни мерки.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Предмет
на спора е законосъобразността на две предписания на служители на ДИТ – Велико
Търново по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, вписани в ревизионната книга на
жалбоподателя по чл.408 от КТ. С тях е предписано да се запази трудовото
правоотношение с лицата, престирали работната си сила за работодателя
„Хлебозавод ВТ – 2012” ООД от страна на жалбоподателя, като се сключат
допълнителни споразумения с тях, които надлежно да се регистрират в ТД на НАП и
лица, трайно загубили работоспособността си да бъдат трудоустроени по реда на
Наредбата за трудоустрояване.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, сочена като адресат
на предписанията, които създават за него задължения.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, съдът
приема за установено следното:
В
искане от 18.09.2012 г. работникът Б.И.И. от гр.Д., посочвайки, че е в трудово
правоотношение с работодателя „Хлебозавод ВТ 2012 „ ООД е изложил, че на
27.04.2011 г. е излязъл в отпуска по болест, като е бил на лечение до периода
22.05.2012 г., като на следващия ден се е явил на работното си място във
предприятието, където преди това е полагал труд, като е установил, че там се
подвизава работодателят „Хлебозавод Велико Търново” АД, като всички работници,
които той е познавал, са били назначени при този работодател. Поискал е да бъде
допуснато до работното си място, като е получил писмо от 03.07.2012 г. от
представителя на жалбоподателя, в което му е било посочено, че не е негов
служител. Поискал е в тази връзка от ответника по делото дали има основание за
прилагане спрямо него на разпоредбата на чл.123 от КТ. В резултат на
извършените процесуални действия ответникът с уведомление е уведомил това лице,
че е образувано производство, при което са конституирани като страни в него
работодателят му, жалбоподателят по делото,
дружеството „Велттед Инвест” ООД Габрово и той самия. Освен това е
посочено, че в хода на административното производство е установено, че
собственик на помещенията, цеховете, оборудването и прочие активи, посредством
които работниците на работодателя „Хлебозавод ВТ 2012” са предоставяли
работната си сила, е всъщност дружеството „Велттед Инвест” ООД. Посочено е още,
че работодателят няма предприятие, където да упражнява своя предмет на дейност
от м.март 2012 г., от м.май е преустановил плащането на социални и здравни
осигуровки, трудовото правоотношение с лицето, подало искането не е
преустановено формално. Освен това според ДИТ старият работодател, както и
жалбоподателя са извършвали еднаква икономическа дейност, в същите помещения,
при същото оборудване, като последното, както и недвижимите имоти, са
собственост на третото лице „Велттед Инвест” ООД, което първоначално ги е
отдало под наем на „Хлебозавод ВТ 2012”
ООД, а в впоследствие на настоящия жалбоподател. При това е счетено, че е
налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.6 и т.7 от КТ, като няма нужда да се
прекратява трудовото правоотношение със стария работодател, тъй като дейността
му е прехвърлена на настоящия жалбоподател. По делото не е спорно, че лицето Б.И.
е било в индивидуално трудово правоотношение с работодателя „Хлебозавод ВТ 2012” ООД – Велико Търново,
което дружество е променило наименованието си от „Хлебозавод Велико Търново”
ООД, като на 30.06.2011 г. на основание чл.119 от КТ е сключено между тези
страни споразумение към трудовия договор, с което страните са уговорили лицето
да изпълнява трудовата функция зареждач, промишлено производство (ръчно) за 4
часа на ден (с намалено работно време). Не е спорно по делото и, че работникът
е ползвал отпуск поради болест за периода от 27.04.2011 г. до 22.05.2012 г.,
като на 23.05.2012 г. ТЕЛК към МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов” е издал експертно
решение за работника, с което е установено, че до експертизата лицето е било
временно неработоспособно, а по отношение на преценката на работоспособността
му е установено, че е налице основание за инвалидизация от 91% - без чужда помощ.
Посочено е, че лицето може да работи като зареждач при спазване на противопоказните условия,
посочени в самото решение. Службата по трудова медицина „Новелмед” ООД е издала
медицинско заключение, с което е посочила, че за посоченото работно място са налице
тези противопоказни условия на труд, като е описала какви са те като
характеристика. Не е спорно, че жалбоподателят е учреден на 24.01.2012 г., на
която дата е вписан като търговец в търговския регистър, както не е спорно, че
на практика неговата търговска дейност се осъществява чрез предприятие по
смисъла на §1, т.2 от КТ, което не е негова собственост, а представлява
съвкупност от активи, които са на трето лице – „Велттед Инвест”. Това се
установява както от констатациите на служителите на ДИТ, така и от факта, че
всъщност тези активи са били апортирани от съдружник на това дружество – „Бранц
Уайнс енд Фуудс” ООД – САЩ срещу което са придобити 400 790 дяла на
стойност 4 007 900 лв. от
капитала, чиито вписан в регистъра размер е от 11 451 140 лв.С оглед
на обстоятелството, че търговската дейност на работодателя „Хлебозавод ВТ 2012” ООД и на настоящия
жалбоподател е извършвана чрез абсолютно идентични активи (посочените по-горе),
то единствения логичен и обоснован фактически извод е, че използвайки именно
тях като предприятие по смисъла на §1, т.2 от КТ (в смисъл на обект, а не на
субект), работодателят на жалбоподателя е предоставял работно място на Б.И. за
изпълнение на трудовите му функции. Съдът не кредитира представения договор от
16.01.2012 г., с който се цели установяването на наемно правоотношение между
настоящия жалбоподател и „Велттед Инвест”, предмет на което са активи,
представляващи недвижими имот, тъй като той очевидно е антидатиран – посочения
в него ЕИК на наемателя е нямало как да е известен на договарящите се страни,
след като последният е учреден на 24.01.2012 г.
само по себе си посоченото е израз на манипулиране на доказателства от
една страна, а от друга страна сочи, че всъщност тези активи са експлоатирани
непрекъснато като предприятие (по смисъла на §1, т.2 от КТ), като са обслужвали
функционално различни юридически лица. От доказателствата по делото е видно, и
това не се отрича от страните, че останалите работници (без лицето Б.И.), които
са престирали работната си сила в посоченото предприятие, са продължили това и
когато предприятието се е експлоатирало като обект от настоящия работодател.
Договорът за наем на движими вещи от 01.03.2012 г. също не следва да се
кредитира, тъй като макар и да се сочи като сключен след учредяването на
жалбоподателя и вписването му ТР, той има за предмет движими вещи, чието
функционално предназначение е немислимо да се реализира самостоятелно, тъй като
от описа им е видно, че те представляват активи, които имат своя икономически
смисъл само ако са монтирани като съоръжения в съответни производствени
помещения.
Предписанията са валидни атове,
издадени от контролни органи, намиращи се в административно-организационната
система на ответника дирекция „Инспекзция по труда” – Велико Търново.
Не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, които да са способни да създават
вероятност за неистинност на фактите, проявлението на които е дало основание за
даването на двете процесни предписания.
Предписанията са и формално
законосъобразни, като е спазено изискването на чл.408 от КТ по отношение на
вписването им в ревизионната книга на жалбоподателя, те съдържат фактите, които
са приети за установени и направената от ответника правна квалификация в резултат
на проявлението им.
Предписанията са и материалноправно
законосъобразни. В прозесният случай е предписано да се запазят трудовите
правоотношения с работниците и служителите, престирали работната си сила в
същото предприятие чрез сключването на допълнителни споразумения на основание
чл.123, ал.1, т.6 и т.7 от КТ. Тези основания са неприложими, тъй като няма
смяна на собственика на предприятието, разбирано като обект на правото по
смисъла на §1, т.2 от КТ. Предприятието, в което е била престирана работната
сила на лицето Б.И. е било собственост според доказателствата по делото само на
едно дружество – „Велттед Инвест”ООД. Не е налице и второто посочено основание,
тъй като всъщност дейността не е преотстъпена от стария работодател „Хлебозавод
ВТ 2012”
ООД на настоящия жалбоподател (липсва такова съглашение или доказателства за
това), нито неговата основна дейност е прехвърлена – жалбоподателя изначално е
вписан като икономически оператор, чиято икономическа дейност е с код по НКИД
1581. Не е налице и прехвърлянето на активи, тъй като няма данни те да са
апортирани в имуществото на жалбоподателя или да са придобити чрез лизинговане
или продажба, замяна и др. Въпреки това, настоящата инстанция намира, че е
налице хипотезата на чл.123 а, ал.1 от КТ, тъй като от доказателствата по
делото ясно личи, че едно и също предприятие е отдавано под наем на трети лица,
които експлоатирайки го, са ползвали наемен труд на работници и служители за
себе си (в своя икономическа изгода). Затова правилно е прието, че следва
трудовите правоотношения с лицата, полагали труд в същото предприятие, да се
запазят с жалбоподателя в качеството му на работодател. Като акцесорно на
първото предписание, законосъобразно е и второто предписание, с което е
предписано на жалбоподателя да трудоустрои лицата, загубили трайно
работоспособността си. Налице е възможност в наетото от жалбоподателя
предприятие лицето Б.И. да изпълнява подходяща работа по смисъла на чл.314 от КТ, тъй като в списъка по чл.315 от КТ, представен по преписката се установява,
че има свободно работно място за машинен оператор, мияч на машина, като в
случая даденото медицинско заключение от службата по трудова медицина е
ирелевантно.
Посоченото налага жалбата
да се отхвърли.
Разноски при това не се
следват на ответника, тъй като такива не са и претендирани.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Хлебозавод Велико Търново” АД – Велико Търново, местност Д. Л.
срещу предписанията по чл.404, ал.1, т.1
от КТ от 16.10.2012 г., вписани в ревизионната му книга по чл.408 от КТ от
служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Велико Търново.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: