ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 17.08.2016г. гр. Бургас
Бургаският районен съд ХХ граждански състав,
На седемнадесети август две хиляди
и шестнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: ИВАН ДЕЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Иван Дечев
гражданско дело № 339 по описа за
2016г.
Предявена е искова молба от Г.Н.Ч., ЕГН ********** *** против В.Н.Д., ЕГН **********
*** за приемане за установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот
в землището на гр.Созопол, м.Хаджи Али дере, представляващ новообразуван имот 67800.70.76
по ПНИ, с площ от 500 кв.м.
Ищецът твърди, че е наследник на
Димитър Стайков Иванов, който е бил собственик на пасище от 1.555 дка в м.”Хаджи
Али дере”, землището на гр.Созопол. С решение № 822/13.03.2015г.
ОСЗ-Созопол признала собствеността му в реални граници на този имот при
условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, тъй като имотът попада в терен по §4. Този имот представлява бивш имот 66.42 по помощния план с площ от 1543
кв.м. и е записан на наследници на Димитър Стайков Иванов. В този бивш имот
попадат два новообразувани имота в зоната на §4, един от които, а именно имот 70.76, идентичен с ползвателски имот № 76, с площ от 500 кв.м., е записан на името на ответницата.
Ищецът счита, че ответницата не е собственик на имота, тъй като липсват
предпоставките по §4а и 4б от ЗСПЗЗ за закупуване на
имота от нея. Ищецът твърди, че на ответницата не е предоставено право на
ползване върху имота по надлежен ред. Тя е подала молба за изкупуване като
наследник на Никола Делииванов, който обаче е починал към този момент и правото
му на ползване не може да се наследява. Няма данни също, че на ответницата е
предоставено право на ползване на именно върху този имот, тъй като в
удостоверението имотът не е описан с граници и името на местността е различно
от местността, където е възстановен имота на ищеца. Построената в имота сграда
не отговаря на изискванията на закона и към 01.03.1991г. не е съществувала в имота.
Тя не е и сграда по смисъла на §4а, а е селскостопанска постройка за
отглеждане на животни и съответно не е годна за обитаване. Моли се за уважаване
на иска.
Ответницата е представила
отговор, в който счита иска за недопустим и неоснователен. Твърди, че към
момента тя още не притежава правото на собственост върху имота. За имота е
налице висяща административна процедура по чл.28 ППЗСПЗЗ и след като
процедурата не е приключила, никоя от страните не може да се легитимира като
собственик. На ответницата е било признато със заповед от 16.03.2009г. на кмета
на общината правото да придобие имота в собственост на основание §62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Посочената заповед обаче е била обжалвана от
наследниците на Димитър Стайков Иванов пред съда. С влязло в сила решение на
Бургаския административен съд по адм.дело № 1344/2013г.
жалбата на ищеца е била отхвърлена, а заповедта-потвърдена и влязла в законна
сила. Наследниците на Димитър Иванов обжалвали и заповедта № РД-09-19/27.02.2013г. за одобряване на
ПНИ по отношение на спорния имот, който е записан на В.Д.. След разглеждане на
жалбата планът влязъл в сила. Предвид факта, че към момента не е приключила
процедурата по оценка на процесния имот, който трябва да се заплати от ответницата
на бившите собственици, понастоящем В.Д. не претендира да е собственик на
имота. Тя ще стане такава след заплащане на земята и приключване на цялата
процедура. Ето защо липсва за ищеца правен интерес от предявяване на иск, че
ответницата не е собственик. Ответницата заявява, че с предявения иск всъщност
се оспорва правото й да придобие в собственост имота, предоставен за ползване. Това
й право обаче е потвърдено чрез съдебно обжалване, страна по което е бил и
ищецът. Искът е недопустим и поради факта, че са налице влезли в сила решения
на БРС по гр.дело № 9980/2013г.
и № 4371/2013г., в които
дела са участвали и двете страни и в които е бил решен въпросът за правото на
ответницата да придобие имота. Освен това ищецът не се легитимира с валидно
решение на ОСЗ, тъй като решението в негова полза е нищожно и не може да се
противопостави на ответницата. Касае се за решение, което е трето поред
издадено във времето и не е ясно на какво основание е било постановено, след
като преди това са били издавани и други решения. Процесният имот не е
идентичен с бивш имот на Димитър Стайков Иванов, поради което ищецът не се
легитимира с валидно решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и искът му е недопустим
и на това основание. Неоснователни са твърденията на ищеца, че ответницата
нямала право да придобие собствеността върху ползвателския имот. Ответницата в
тази връзка заявява, че в административното производство са установени
безспорно всички законни условия за придобиването му. Имотът е застроен със
сграда, която е трайно прикрепена към терена, а въпроса за законността й е
неотносим. Сградата не попада в изключенията по §1в, ал.3 ППЗСПЗЗ и не се касае за стопанска постройка. Ето защо ответницата
счита, че повдигнатият от ищеца въпрос относно правото й да придобие собствеността
е решен с влязло в сила решение по административното дело и не може да бъде
пререшаван.
Районният съд, като съобрази
твърденията на страните, представените от тях доказателства и приложените
приключили дела, намира следното:
Искът е недопустим.
Принципно е допустимо
предявяването на отрицателен установителен иск от ищеца – бивш собственик на
земеделски имот, който имот му е възстановен с решение на ОСЗ против ответник,
който е станал собственик на този имот или част от него, като собствеността
върху имота е придобил на основание закупуването му по §4а или §4б ЗСПЗЗ. Тези разпоредби дават правото на ползвателя на
земеделски имот да го закупи при определени условия и така да стане негов
собственик. С други думи, законът дава привилегия на ползвателя пред бившия
собственик на имота, като ползвателят може да го закупи и стане негов
собственик. За бившия собственик на имота /притежавал го преди кооперирането в
ТКЗС/, остава възможността да предяви отрицателен установителен иск, че
ползвателят всъщност не е собственик, защото е закупил имота в нарушение на
закона и не са изпълнени някои от изискванията за придобиване на собствеността
по §4а и §4б. Ако се окаже, че действително ползвателят е закупил
имота в нарушение на законовите изисквания, следва извод, че сделката по
закупуването не е породила правно действие – тя е нищожна поради противоречие
със закона. Тогава ще трябва да се приеме, че ползвателят не е собственик на
имота, което обстоятелство от своя страна ще благоприятства бившия собственик,
който се легитимира с решение на ОЗС за възстановяване на имота. Този бивш
собственик ще може да иска имотът да бъде записан на негово име и той ще
придобие собствеността върху него с постановяване на заповед на кмета по §4, ал.7 ЗСПЗЗ. Ето защо бившият собственик принципно има правен интерес да
предявява отрицателен установителен иск, че ползвателят не е собственик на
имота, който е закупил на основание §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Допустимостта на такъв иск е извън всяко съмнение и в
тази връзка е налице изобилна съдебна практика.
Конкретният случай обаче е
по-различен. Видно е от данните, че ответницата към момента не се легитимира
като собственик на ползвателския имот. Тя няма издаден нотариален акт на нейно
име, легитимиращ я за собственик на имота. Това е така, защото
административната процедура по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е завършила.
Видно е, че е постановена заповед на кмета на общината № З-4333/16.03.2009г., с която е признато на Д. да придобие
правото на собственост върху имот № 76 от 500 кв.м. в м.Хаджи Али дере. Тази заповед обаче е била обжалвана
от наследниците на Димитър Стайков Иванов, включително и ищеца Г.Н.Ч..
Образувано е съдебно производство по обжалване на заповедта. С решение №
554/04.04.2014г. на БАС по
адм.дело № 1344/2013г.
жалбата на наследниците на Димитър Стайков Иванов /сред които и ищецът/ против
заповедта е била отхвърлена /цялото дело е приложено към настоящото дело/. Следователно
заповедта по §62 е влязла в сила. След влизането й в сила имотът следва
да бъде оценен и цената му да бъде заплатена от Д. на общината /§62, ал.6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/, като едва със заплащане на цената ответницата
ще стане собственик на имота . В тази връзка тя е подала и заявление до кмета
за извършване на оценка на имота с цел да бъде закупен от нея /на стр.61 от
делото/. Това заявление е от 04.05.2016г. и е видно, че все още имотът не е
оценен и не е заплатен от Д.. С други думи, процедурата по закупуването му не е
завършила.
При това положение отрицателният
установителен иск за приемане за установено, че ответницата не е собственик на
имота, се явява лишен от правен интерес. Самата ответница твърди, че все още не
притежава собственост върху имота. Това твърдение е вярно, с оглед всички данни
по делото. След като административната процедура по възникване на собствеността
в полза на бившия ползвател не е завършила и той не е станал още собственик, но
предстои да стане, искът се явява недопустим. Основателно е възражението на
ответницата, че с исковата молба по същество се претендира пререшаване на
административния спор между страните, по отношение на това дали ответницата има
право да закупи имота.
Да се приеме, че искът е
допустим означава да се разгледа по същество въпросът дали законосъобразно
ответницата е придобила собствеността върху имота, при положение, че е явно, че
тя все още не е придобила тази собственост. След като не е придобила
собствеността, да се изследват предпоставките за валидното придобиване на
правото на собственост означава да се разгледа иск, лишен от предмет. Искът е
преждевременно заведен и поради това недопустим. Той ще бъде допустим след
придобиване на собствеността от ответницата.
Позоваването от ищеца на решение № 46/15.04.2015г. на ВКС по гр.дело № 6278/2014г. е неоснователно и също не
обосновава интереса му от водене на делото. Видно от мотивите на решението, то се
отнася до иск по §4к, ал.8 ЗСПЗЗ, който обаче е
положителен установителен иск и касае обстановка, при която и ищецът и
ответниците имат титули за собственост. Настоящият случай е друг, тъй като
ответницата няма титул за собственост, защото административната процедура по
придобиване на собствеността не е завършила. Освен това ищецът в случая е
предявил отрицателен установителен иск, т.е. друг по вид иск.
В
подкрепа на извода за недопустимост поради незавършила процедура е и Определение № 985 от 9.12.2004 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 823/2004 г., ГК, IV г. о. В него е прието, че ”към
настоящия момент не е налице спор за материално право между ищците, на които е
възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници и
ответницата, за която няма данни, че е придобила право на собственост върху
предоставен й за ползване имот, на основание приключила процедура по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл иск за установяване на възстановена собственост по реда
на §4к,
ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ върху имота е недопустим, поради отсъствие на правен интерес към
настоящия момент”. Районният съд намира, че данните по настоящото
дело са сходни и също сочат на недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск, доколкото ответницата нито твърди да е станала собственик,
нито действително е станала собственик, понеже още не е закупила ползвателския
имот. Следователно към момента между страните липсва спор за материално право и
искът е преждевременно предявен.
По
изложените съображения следва прекратяване на производството.
Предвид
горното, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
В.О
Д-л: М.Р.