№
Гр.Провадия, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при протоколист М.М., като разгледа докладваното НАХД №
354/2019 г. по описа на РС Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „ЗВЕСИМ“ ЕООД, ЕИК *********
с адрес: с.В., обл.Варна, ул.“П.Я.“ №5, представлявано от З.С.против
Наказателно постановление № 23-0000473 от 12.08.2019 г., издадено от началника
на областен отдел "АА" гр. Варна, с което на въззивника е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за нарушение
по чл.
10 § 2, изр. 1 пр.
2 от Регламент № 561/2006 г. на ЕС вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на основание чл.
104, ал.
1 от ЗАвПР.
Въззивникът редовно призован не се явява в с. з, и се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който също не се
явява, но в изпратена молба подвържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Регионална Дирекция "АА"
гр. Варна са редовно призовани и изпращат представител. Процесуалният
представител на въззиваемата страна моли атакуваното НП да бъде потвърдено.
Изтъква аргументи, че както при съставянето на АУАН така и при издаването на
атакуваното НП не да са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния
закон и по безспорен и категоричен начин е доказано осъществяването на
нарушението от страна на въззивника.
Контролираща страна – РП Варна, ТО-Провадия са редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – началника на областен отдел "АА" гр. Варна, определен за
длъжностно лице по реда на чл.
92, ал. 2 ЗАвПр, чл.
189, ал. 12 ЗДП и чл.
47, ал. 2 от ЗАНН от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в
сроковете по чл.
34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания
относно законоустановените форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз
основа на извършена проверка от служители на ОО "АА"гр. Варна.
Съгласно чл.
40, ал. 1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел,
който е присъствал при установяване на нарушението.
Относно материално-правната законосъобразност и
обоснованост на обжалвания административен акт.
Съдът намира, че АНО правилно е установил фактическата
обстановка по делото. Безспорно е установено, че на 26.06.2019 г. около 14:00 ч. в гр.Варна, ул."Тролейна" № 48,
административната сграда на 00"АА" гр.Варна, след приключване на
комплексна проверка на документите относно транспортната дейност за периода от
01.09.2018г. до 28.02.2019г. на превозвача, притежаващ лиценз на Общността №
7798/20.10.2011 г. за международен обществен обществен превоз на товари е било
установено, че на 22.10.2018г. в обл.Варна, с.В., ул."П.Я." № 5,
транспортното предприятие не организира работата на водача З.С.по такъв начин,
че водачът да е в състояние да спазва Глава II от Регламент ЕО 561/2006г. При
извършване на обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент ЕО
561/2006г. с МПС, кат.ИЗ, марка "Ман", с рег.№ В3797ВВ, оборудвано с
аналогов тахограф, видно от пътен лист серия "А" №
6334973/20.10.2018г., водачът за период от време 24 часа от края на предходната
дневна почивка, започващ от 07:15 ч. на 22.10.2018г. не ползвал намалена дневна
почивка от поне 9 последователни часа - водача ползвал почивка от 08 часа и 06
минути, с което е намалил времето за почивка с 56 минути, видно от тахографския
лист. Същото не било изолиран случай, видно от предоставените 106 броя тахографски
листи.
За така установеното нарушение на въззивника бил съставен
АУАН, а в последствие било издадено и атакуваното НП.
Настоящият състав на Районен съд гр. Провадия счита, че в
подкрепа на фактите по делото са показанията на свидетеля при съставянето на
АУАН –Б.Г.Г., както и приложените към АНП документи, прочетени и приобщени от
съда съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК. Съдът приема че безспорно е установено, че нарушението описано в НП е
извършено от въвзивника. Административно – наказателната отговорност на
въззивника е ангажирана за нарушение по чл.
10 § 2, изр. 1 пр.
2 от Регламент № 561/2006 г. на ЕС вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр за това, че
като дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари не е
организирало труда на водача на т. а така, че да ползва намалена дневна почивка
от поне 9 часа за 24 часов период, като водачът за посочения в АУАН и в НП
период е ползвал почивка само от 8 часа и 6 минути.
Съдът не споделя изложените възражения в жалбата срещу
обжалваното наказателно постановление.
Наказанието,
което е наложено на лицензирания превозвач е за това, че при извършване на
обществен превоз на товари с превозно средство от категория N3,
попадащ в обхвата на Регламент
№ 561/06г. на ЕПС, не е организирана работата на водач по такъв начин, че на
последния да му е осигурена поне намалена дневна почивка, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент № 561/06г. на ЕПС във
връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Съдът намира
нарушението за установено по несъмнен начин, като видно от представените
тахографски листи, на водача е осигурена почивка в размер на 08 часа и 06
минути, като до ползването на поне 9 последователни и непрекъснати часа не
достигат 54 минути.
Следва да
се отбележи, че възможност за компенсация на почивката е недопустима в
настоящия случай, тъй като е налице колизия с § 17 от Регламент № 561/2006г. на
ЕПС, а именно „че при никакви обстоятелства
дневната почивка не може да бъде по- малка от непрекъснат период от девет
часа.“
Доводът в
жалбата за произволно избрана дата на извършване на нарушението е категорично
неоснователен, доколкото именно на 22.10.2018г. е следвало да се осигури
почивката на водача, като за дружеството е възникнало задължението да не го
допуска до управление, а не както е процедирано в настоящия случай да му издава
пътен лист, с което на практика на водача му е заповядано да извършва превоза
без да му е осигурена поне намалена дневна почивка.
Доводът за
неправилно определено и посочено място на извършване на нарушението е
неоснователен, доколкото е напълно ирелевантен маршрута на превоза, тъй като не
се касае за извършена крайпътна проверка на водач, когато следва да се опише
маршрута му на движение, а се касае за извършена комплексна проверка на
превозвач, при което мястото на извършване на нарушението в настоящия случай е
адреса на управление на транспортното предприятие, където е следвало да се
създаде такава организация на превозите, че да се осигурят изискуемите дневни и
седмични почивки на водачите. Годното се потвърждава от вписания в пътния лист
адрес на превозвача, от който е видно, че в действителност на този адрес е
разположен офиса на дружеството, от където се организира извършването на
транспортната дейност.
Доводът за
това, че не е посочено, какво точно не е организирало предприятието за
организацията на работата на водача е неоснователен, доколкото нито с
Регламента, нито със ЗАвПр, нито с подзаконовите нормативно актове по
прилагането му законодателят е разписал конкретни действия, които следва
превозвачите да спазват, а е посочено едно цялостно задължение, че при
извършването на автомобилни превози, следва по всяко време и на всеки водач, да
му бъдат осигурени изискуемите почивки в предвидените за това размери, което в
настоящия случай не е сторено от страна на превозвача, въпреки че му е
предоставена пълна свобода да избира методи и средства за организация на
дейността си. В подкрепа на гореизложеното е и факта, че с чл. 10, § 3, изр. 1
от Регламент № 561/2006г. на ЕПС е регламентирана обективната отговорност на
транспортното предприятие за това, че отговаря за
нарушения извършени от неговите водачи, дори това да е на територията на друга
държава членка, като в законодателството ни не е регламентирано нито едно
изключение от това правило, а следва стриктно да се спазват изискванията за
време на управление, прекъсванията и почивките по чл. 5 - чл. 9 от Регламента,
съгласно чл. 78 от Закона за автомобилните превози.
Доводът за
проведен инструктаж е неотносим в настоящия казус, доколкото такова обвинение
не е повдигано срещу превозвача от една страна, а от друга инструктирането
винаги е предхождаща дейност, а организацията на работата на водача е един
цялостен процес, който възниква от момента на възникване на правоотношението
между тях до неговото прекратяване, като провеждането на инструктаж на водача
по никакъв начин не освобождава превозвача от задължението му да създаде
организация на работата на водача.
Законодателят
е предоставил на превозвачите и на длъжностните лица свободно да избират
методите и средствата за организиране на дейността си и работното време на
водачите, предвид спецификата на извършваната от тях дейност, така че да се
смазват изискванията за работно време и почивките на водачите. Наложената
санкция на превозвача е за това, че не е предприел никакви действия в тази
насока, след като се е достигнало до извършване на нарушение от страна на
водач, който е управлявал превозното средство в изпълнение на служебните си
задължения в условията на субординация, следователно не е положена необходимата
грижа и не е организирано работното време на водачите по начин, че да са в
състояние да спазват изискванията, визирани в Глава II от регламента, воден от
което намирам за неоснователно съждението за непосочване на конкретно деяние,
доколкото не следва контролния орган да гадае, какво не с изпълнено, а следва
дружеството да положи усилия по правилното организиране на работата на
водачите, доколкото след като се е достигнало до нарушение на Регламент №
561/06г. на ЕПС, следователно не са предприети никакви мерки, или предприетите
не са били достатъчни, т.е. при всички случаи е налице неизпълнение на
задължението за организиране на работното време на водача.
Дължимото
поведение на превозвача според цитирания по-горе регламент е да организира
работата на водача по начин, че същия да може да спазва изискванията за
управление, прекъсване и почивка. След като законодателят не разписва начина на
организиране на транспортната дейност, не следва да се изисква от наказващия
орган да дописва нормативните правила и да включва допълнителни признаци па
противоправното деяние. Законът е предоставил свобода в избора на методи и
средства от превозвача за постигане на преследваната цел по спазване на
правилата за работно време и почивки на водачите. Въпрос на оперативна
самостоятелност е кои методи ще се използват при организиране на транспортната
дейност, за да се спазят периодите на управление, дневните и седмичните почивки
на лицата, извършващи обществен превоз на товари.
Според
правната доктрина на доказване пред съд подлежат само положителните юридически
факти, но не и отрицателните такива. В настоящия случай
административнонаказателното обвинение представлява твърдение за отрицателен
факт - бездействие по създаване на организация с цел спазване на изискванията
на регламента. В тежест на превозвача е да докаже положителния факт по
създадена подобна организация. Във фазата на издаване на наказателното
постановление, дружество не ангажира никакви писмени или гласни доказателства,
сочещи за организиране трудовата дейност на водачите с оглед техния числен
състав, брой превозни средства, обем на работа и срочност по изпълнение на
сключени договори за превоз на товари по начин, целящ спазване на нормативната
уредба за продължителност на почивките. Превозвачът не депозира доказателствени
средства за редовно и надлежно инструктиране на водачите по спазване на
правилата за почивки, за извършени редовни проверки за осигуряване на тяхното съблюдаване
съобразно правилото на чл. 10 от Регламент № 561/2006г. След като не се
доказват предприети реални и ефективни действия от транспортното предприятие по
спазване правилата за ползване на почивки от водачите, е налице извършено
нарушение по чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Следва да
се посочи, че по преписката е представен освен тахографските листи на водача,
така и издаден от превозвача пътен лист. Съгласно Наредба № 33/03.11.1999г. на
МТ, пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите, като от
представения пътен лист е видно, че управителят на дружеството е издал листът,
съгласно положения печат и подпис - дружеството е разпоредило излизането на МПС
и водач. От процесния лист е видно, че липсва създадена организация от страна
на дружеството, така че да се спазят седмичните и дневни почивки на лицата,
извършващи обществен превоз.
В подкрепа
на гореизложеното е и факта, настоящото нарушение представлява ,“много тежко нарушение“, което е
класифицирано съгласно т. 19 от Група № 1 от Приложение №І от Регламент №
2016/403 на ЕПС.
След като се запозна с всички факти и доказателства по
делото съдът счита, че правилно АНО е издал атакуваното НП, с което на
въззивника е била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
В хода на съдебното производство не са изтъкнати доводи и
не са посочени доказателства които да сочат на една по-ниска степен на
обществена опасност, още повече, че въззивникът, като дружество притежаващо
лиценз на Общността за превоз на товари е имало знания относно приложението на
изискванията на Регламент
561/2006 г.
Съдът намира, че констатираното нарушение безспорно
доказано и че въззивника не е организирал труда на водача на товарния автомобил,
съгласно изискванията на Регламент
561/2006 г. ЕО, като не е осигурил намалена дневна почивка от поне 9 часа
за 24 часов период на водача на товарния автомобил.
Административно наказващия орган правилно е приложил и
материалния закон при налагането на наказанията. В разпоредбата на чл.
104, ал.
1 от Закона за автомобилните превози е предвидена имуществена санкция в
размер на 1000 лв. която е безалтернативна. Това налага потвърждаването на НП
като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000473 от
12.08.2019 г., издадено от Началника на областен отдел "АА" гр.
Варна, с което на „ЗВЕСИМ“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес: с.В., обл.Варна, ул.“П.Я.“
№5, представлявано от З.С.е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.
10 § 2, изр. 1 пр.
2 от Регламент № 561/2006 г. на ЕС вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на основание чл.
104, ал.
1 от ЗАвПР.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на
Началника на ОО "АА" гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: