Решение по дело №481/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Велико Търново, действащ чрез упълномощения юрисконсулт.

Обжалва се Решение № 104/05.03.2024 г., постановено по АНД № 1289/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С този съдебен акт е отменено Наказателно постановление №718531-F715539/15.08.2023 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Велико Търново, с което на „ТРИМАТА БРАТЯ-28“ ЕООД с ЕИК ********* за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена „имуществена санкция“ в размер на по 500 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че изводите на РС за липса на дата на нарушението в НП и маловажност на нарушението са неправилни и не съответстват на доказателствата по делото. По тези съображения ПП на касатора моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди наказателното постановление. Алтернативно да се върне делото на РС за преквалификация на деянието.

В открито с.з. касаторът редовно призован не изпраща представител. От упълномощения юрисконсулт е депозирано писмено становище.

Ответникът по жалбата се представлява от упълномощения адвокат. Последният определя решението на РС като правилно и законосъобразно. Поддържа, че РС вярно е установил фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи. Обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че санкционираното лице е коригирало поведението си по свой почин и за 10г. на регистрацията си няма нито едно такова нарушение. ПП на ответника моли АСВТ да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира присъждането на разноски за тази инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът не споделя доводите на РС за наличие на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, но приема, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Поради това предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

Административният съд, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността на наведените в нея касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, която разкри следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с ал. 2 на с.р. – неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество КЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

РС приел от фактическа страна, че дружеството не е изпълнило вмененото му по закон задължение да подаде Декларация обр. №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за периода на месец март 2023г. в законоустановения срок – до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях/в случая до 25.04.2023г./. Бездействието е в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019, във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО. Декларация образец 6 за месец март е подадена от „Тримата братя – 28“ ЕООД на дата 12.05.2023 г. и е заведена в ТД на НАП – Велико Търново с протокол вх. № 04000233097884 от същата дата. Въпросното обстоятелство, заедно с факта, че дружеството не е подало и декларация образец 1 за посочения по-горе период, са констатирани при извършването на регулярни проверки от служители в Дирекция „Обслужване“ в ТД – на НАП – Велико Търново, при което до дружеството е отправена покана от 05.07.2023 г. да изпрати представител за съставяне и връчване на актове за установяване на административни нарушения. На дата 12.07.2023 г. упълномощено лице се е явило в териториалната дирекция, като в негово присъствие и в присъствието на един свидетел, от установилия нарушението ст. инспектор по приходите е бил съставен АУАН сер. AN № F715539 от 12.07.2023 г., за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-13/ 17.12.2019 г. на МФ, вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО. Актът е връчен на дружеството на датата на съставяне, като в него не са вписани възражения, от пълномощника му е отбелязано „Ще дам допълнителни обяснения“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта е подадено писмено възражение, в което е посочено, че декларацията не е подадена своевременно поради технически проблем, изтъкнато е и че същата е подадена преди установяването на нарушението. Възражението е прието за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, от Дирекция „Обслужване“ в ТД – на НАП – Велико Търново е издадено НП № № 718531-F715539/15.08.2023 г., с което на „Тримата братя – 28“ ЕООД – с. Бряговица, за извършеното нарушение, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева. Съгласно отразеното в наказателното постановление, нарушението е извършено за първи път, при проверка е било установено, че дружеството има неплатени задължения към бюджета в размер на 9 384,70 лв. /обстоятелство, посочено от АНО като отегчаващо/. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на дата 24.08.2023 г. и е обжалвано от него пред ВТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН с оплаквания сходни на тези, изложени в касационната жалба. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваното пред него наказателно постановление, вкл. такива за компетентността на актосъставителя и АНО и показанията на свидетелите Й. С. /актосъставител/ и Г. Г./св. при съставяне на АУАН/, изслушани в хода на съдебното следствие.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. в тях не е посочена дата на извършване на нарушението. Това обстоятелство затруднявало отчитането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и затруднявало защитата на наказаното лице. Освен това, РС изложил мотиви, че са налице обстоятелства, които са предпоставка за приложението на чл.28 от ЗАНН, но АНО не го е приложил. Поради това НП противоречи на закона, т.к. наложената имуществена санкция, дори в минималния размер се явява несъразмерно тежка и не съответства на характера и степента на нарушението. Направен е окончателен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и същото е отменено.

При касационния контрол, в рамките на дължимата служебна проверка и като взе предвид оплакванията в жалбата, настоящата инстанция констатира, че фактическите констатации на РС са основани на годни, допустими, относими, необходими и достатъчни доказателства – писмени и гласни. Не са заявени, поради това не се обсъждат нарушения при попълване на делото с доказателства и тяхната преценка.

Настоящият касационен състав намери, че РС е постановил валиден, допустим, а по същество правилен като краен резултат съдебен акт. АСВТ не споделя изводите на РС за липса на дата на нарушението, поради което излага следните коригиращи мотиви по този въпрос:

Неправилно РС подкрепя тезата си за липса на дата на нарушението с изявлението на св. С.. В Акта и самото НП се съдържа словесно описание на нарушението, с посочване на крайната дата до която дружеството е следвало да подаде декларация обр. 6 за месец март 2023 г., а именно 25.04.2023 г., а също и датата, на която такава декларация е подадена от задълженото лице. След изтичането на 25.04.2023г. бездействието на дружеството се превръща в съставомерно деяние. Изпълнителното деяние на нарушенията от процесния вид се осъществява с бездействие и е довършено в момента, в който е изтекъл крайният срок за предприемане на дължимото поведение – в конкретния случай прецизно е посочено, както следва: 25.04.02.2023 г. От следващия ден до подаването на декларацията еднозначно е определен периода, в който бездействието на дружеството е придобило съставомерен характер и е налице противоправен резултат. Съответно липсва неяснота по отношение на възприетите от АНО факти, която да препятства санкционираното лице при реализиране правото му на защита или съда при проверката му за законосъобразност на административно-наказателната дейност.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Действително, касае се за нарушение на формално извършване. Законодателят е окачествил своевременното информиране на приходната агенция за обстоятелствата по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като нуждаещо се от особена закрила, доколкото то е елемент от осигурителните правоотношения. Това обаче не изключва изначално прилагането на чл. чл. 28 от ЗАНН, при наличието на особени обстоятелства, отличаващи конкретното деяние от общите случаи на този вид нарушения.

Видно е, че в конкретния случай се касае за нарушение, извършено за първи път /както е отбелязано и от АНО/, при кратък период на закъснение за подаване на декларация обр. 6, особено ако се вземе предвид, че в този период почти половината дни са били почивни или официални празници. На второ място, както се сочи и в касационната жалба, декларирането на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за релевантния период, е извършено при самостоятелно констатиране от дружеството на допуснатия пропуск, далеч преди той да е установен от органите по приходите, т.е. налице е добросъвестно поведение на субекта, насочено към спазване на осигурителното и данъчното законодателство. На следващо място, няма данни коментираното забавяне да е рефлектирало върху осигурителните права на работниците в дружеството или да е затруднило приходната администрация при определяне на данъчните и осигурителните му задължения. Между страните не се спори, че не са установени други административни нарушения на данъчно-осигурителното законодателство от страна на дружеството. Освен това, обратно на възприетото от АНО, наличието на публични задължения на дружеството не може да бъде квалифицирано като отегчаващо обстоятелство в административно-наказателното производство. Въпросните публични задължения подлежат на установяване и събиране по отделен ред, като не се твърди такава процедура да е била предприета от приходната администрация.

При така изложеното настоящият състав намира за правилен извода на РС, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН Наложената имуществена санкция в размер на 500,00 лв., макар и в предвидения от закона минимум, се явява явно несправедлива и несъответстваща на тежестта на извършеното нарушение, а целите на административното наказание посочени в чл. 12 от ЗАНН, могат да се постигнат и чрез предупреждение на нарушителя. Като е достигнал до същия извод ВТРС правилно е приложил закона. Поради това и постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

Допълнителен аргумент за нарушаване на принципа на съразмерност при налагане на наказанието се извлича от практиката на СЕС. Трайната практика на Съда на ЕС установява задължителен за ДЧ стандарт относно съразмерността на налаганите наказания. Те следва да отчитат вида на нарушението, неговата продължителност, редовност и наличието на системност. Липсата на преценка на тези елементи при налагане на адм. наказание води до извод за нарушаване на правото на ЕС/в частност принципа на съразмерност/, за което касационният съд следва да следи служебно.

При съблюдаване разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, във вр. с ал.4 на с.р. и правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, поради пропуск на РС при отмяната на наказателното постановление, „Тримата братя – 28“ ЕООД – с. Бряговица следва да бъде предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав на АСВТ счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Велико Търново за валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за АВ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът, действащ в настоящия касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №104/05.03.2024 г., постановено по АНД №1289/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Тримата братя – 28“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Бряговица, общ. Стражица, ул. „Десета“ № 21, че при извършване на друго административно нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на МФ, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Дондуков“ № 52, да заплати на „Тримата братя – 28“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Бряговица, общ. Стражица, ул. „Десета“ № 21, разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/.

Решението е окончателно.