Присъда по дело №240/2024 на Районен съд - Левски

Мотиви по н.о.х.д. № 240/2024 г.
Срещу подсъдимата Й.П.И. от гр. Ловеч е внесен обвинителен акт от РП
Плевен затова, че за периода месец февруари 2024 г. до месец юли 2024 г. в с.
А., като осъдена да издържа свой низходящ К.Ю.Р., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на 6 месечни вноски на обща стойност 1200 лв. –
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Плевен поддържа
повдигнатото обвинение и моли съда да признае И. за виновна, като й наложи
съответно наказание.
Подсъдимата не се признава за виновна и моли съда да я признае за
невинна.
Защитникът на подсъдимата изразява становище, че И. действително не
е платила част от вноските за издръжка, за които й е повдигнато обвинение, но
не е сторила това, тъй като не може да работи и да реализира доходи нито за
собствената си издръжка, нито за някой друг, което обстоятелство
предварително е било известно на бащата на детето и същия я е подвел да
създадат дете, а след това той и неговите родители са гарантирали пред
майката на подсъдимата, че няма проблем те самите да издържат детето.
Заявява се становище, че деянието не представлява престъпление, тъй като
липсва субективен елемент. Изразява се становище и становище, че ако съда
приеме, че има осъществено деяние да приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от
НК, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна, че не е
платена издръжка само за 4 месеца, а за всички месеци, за които е повдигнато
обвинение бащата е получил заместваща издръжка от Община Л., в резултат
на което макар и формално да има деяние, то няма настъпили вредни
последици. Изразено е и алтернативно становище в случай, че съда не приеме
горните доводи, като е заявено, че с оглед особеностите на случая и най-
лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко и е
предложено на съда, ако приеме, че подсъдимата е виновна да приложи
разпоредбата на чл. 55 ал.1 и да замени наказанието пробация с глоба в размер
на 100 лв, което въпреки, че има имуществен характер, се явява по-леко
наказание от пробацията, която в конкретния случай би била несъразмерно
тежко наказание, тъй като е налице изключително смекчаващо вината
обстоятелство, а именно психичното и интелектуалното състояние на
подсъдимата, която страда от лека умствена изостаналост, инфантилност.
Посочени са и други смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
1

Подсъдимата Й.П.И. е родена на ***** г. в *****, с постоянен и настоящ
адрес: *****, *****, със средно образование, безработна, неомъжена,
неосъждана, ЕГН **********.
Видно от представените по делото писмени доказателства /вкл.
приложеното гр. д. ***** г. на РС Л./ е, че Й.П.И. е живяла на съпружески
начала с Ю.Р.Ю. от с. А., че в резултат на тяхното съвместно съжителство на
***** г. се е родило детето К. Ю. Р.. Установява се също така, че с решение №
***** г., по гр.д. ***** г. на РС Л., влязло в законна сила на 20.11.2023 г. е, че
родителските права по отношение на малолетното дете К.Ю.Р., с ЕГН
********** са предоставени за упражняване на неговия баща Ю.Р.Ю., а
майката на детето - Й.П.И. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за
малолетното дете К.Ю.Р. чрез неговия баща и законен представител Ю.Р.Ю. в
размер на 200 лв. считано от 30.01.2023 г. до настъпване на законно
определените причини за нейното изменение или прекратяване.
Видно от повдигнатото обвинение срещу И. е, че се твърди, че същата
не е платила издръжка за детето през периода месец февруари 2024 г. до
месец юли 2024 г. – т.е. за 6 месеца, като издръжката за този период е на обща
стойност 1200 лв.
В съдебно заседание на 24.03.2025 г. подсъдимата е представила
писмени доказателства за платена издръжка по 200 лв. за детето за месеците
февруари и март – платени в съответния месец, в който се дължи издръжката,
а именно на 07.02.2024 г. и на 07.03.2024 г. Същите доказателства са
представени и на досъдебното производство – приложени на л. 32 и 33.
По искане на подсъдимата и нейния защитник, и изразено съгласие от
представителя на прокуратурата да не се разпитват свидетелят, който е
разпитван на досъдебното производство и да не се изслушва вещото лице,
което е депозирало заключение на досъдебното производство, а при
постановяване на присъдата, непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство
и производството по делото е разгледано по реда на глада XXVII, чл. 371, т.1
от НПК.
Показанията на свидетеля Ю. Ю. и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-психиатрична експертиза от досъдебното производство
са приобщени към доказателствата по делото.
От показанията на Ю.Р.Ю. – дадени на досъдебното производство се
установява, че подсъдимата след влизане в сила на решението в законна сила е
заплатила само две вноски за издръжка, а именно сумата от 400 лв.
Както бе посочено по-горе видно от представените на досъдебното
2

производство писмени доказателства /приложени на л. 32 и 33 от ДП/, които
са идентични с представените в последното по делото съдебно заседание от
подсъдимата е, че подсъдимата е заплатила съответно на 07.02.2024 г. и на
07.03.2024 г. по 200 лв. – или общо сумата от 400 лв. за издръжка на
малолетното дете.
Решението, с което е осъдена И. да заплаща издръжка за детето, както бе
посочено по-горе е влязло в законна сила на 20.11.2023 г., след която дата, при
съзнателно неплащане на издръжката, И. следва да носи наказателна
отговорност по чл. 183 от НК.
При съобразяване извършените плащания от 2 месечни вноски, съдът
приема, че правилно РП Плевен е приела, че същите погасяват задължението
на майката за издръжка за първите два месеца след влизане на решението в
законна сила, а именно за месеците декември 2023 г. и януари 2024 г., при
което остава неплатена дължимата се издръжка за периода от месец февруари
2024 г., като обвинението е за неплатена издръжка до месец юли 2024 г.
включително, който период е равен на 6 месечни вноски за издръжка от по 200
лв. – или общо за сумата от 1200 лв.
Видно от приобщената към доказателствата съдебна психиатрична
експертиза от досъдебното производство е, че след психиатрично изследване
на Й.П.И. е установено, че същата страда от лека умствена изостаналост,
значително нарушение в поведението, изискващо грижи и лечение. В
заключението е посочено също така, че при И. като особености на
инфантилизъм се очертават липса на желание за самостоятелни решения,
безотговорност в действията, липса на житейски цели, ниска социална
позиция и практически липсващи доходи. В заключението е посочено, че И. е
несамостоятелна и инициативата й е снижена, което ограничава
перспективите й да й бъде предоставена работа, съобразена с възможностите
й – да се справя само с прости практически дейности. Със същата експертиза е
установено, че И. към времето на деянието, и преди, и понастоящем е с лека
умствена изостаналост със съпътстващи интелектуалния дефицит нарушения
в емоционално-волевата сфера, обсъдени в експертизата, но те не я лишават
от годностите за разбиране и ръководене на постъпките и да носи наказателна
отговорност. Посочено е също така, че подсъдимата сама не е в състояние да
си организира защитата, както и че не са налице индикации спрямо нея да е
необходимо да се предприемат принудителни медицински мерки.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитана Д.Й. – майка
на подсъдимата, която заявява, че дъщеря й има здравословни проблеми, че
3

има лека умствена изостаналост, че много трудно е завършила ресурсен
център, а след това по специална програма завършила 10-ти клас и има
свидетелство, че се е опитала да започне работа, но никъде не я искат, че не се
справя нито с математиката, нито с писането, даже и с говора, че някой път не
може да изговаря хубаво думите. Свидетелката обяснява, че когато дъщеря й
се запознала с Ю., тя ме казала за проблемите на Й., но той й казал, че това за
него не е проблем и иска да живеят заедно и да създадат семейство.
Свидетелката обяснява, че след това заживели заедно, че дъщеря й родила
детето, но нещата не вървели добре, след което я принудили да си спре
майчинството и да започне работа в „*****, но там имала допълнителен стрес
и постоянно се оплаквала, че не може да се справя с работата. Свидетелката
обяснява, че по-късно Ю. и дъщеря й се разделили, а детето останало при
бащата, че самата тя е питала за работа за Й., обаче те я виждат, че не може да
се справи „нито в магазин, нито в шивашка фирма“. Свидетелката обяснява,
че е питала да вземат дъщеря й и там, където самата тя работи, но не са я
взели. Обяснява, че тя и съпругът й издържат Й. и другото й дете, както и че
самата свидетелка, с помощта на своята майка /от пенсията й/ е превела две
издръжки, защото постоянно Ю. ги заплашвал.
В съдебно заседание с оглед установеното по делото, че подсъдимата е
правила опити да си намери работа, но не е успяла, поради здравословното си
състояние, съдът е назначил комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, заключението на която не е оспорена от страните в
процеса и е приета от съда като пълна и компетентно изготвена. От
заключението по експертизата се установява, че Й. И. е личност със
съществени дефицити на незрялост, че същата е нестабилна емоционално, със
слаб контрол на влечение и потребностите и склонност да реагира
първосигнално и импулсивно, че е с примитивни и с изразени дефицити в
общите познания за живота, ценности и личностови нагласи, емоционално
незряла и лабилна, че е с лошо самопознание, с поредица от слаби постижения
и повърхностни взаимоотношения, че е с отслабен емоционално-волеви
контрол над поведението в следствие на неуравновесеност на възбудните и
задръжни процеси, което резултира в прибързано вземане на решения и
лесното им превключване в действия. Установява се също така, че Й. И. е
успяла да достигне нивото на ежедневната реч, но способностите й да
комуникира зависят в много голяма степен от емоционалното й състояние, че
когато е напрегната, тревожна, притеснена – способностите й да се
съсредоточи върху разговора, да разбере какво й се казва, да премисли своята
позиция и да прецени последиците от възможните стъпки прогресивно спадат,
4

че среда известни трудности да възприеме коректно нова информация, че
понякога е склонна да прави прибързани и често неверни заключения, че на
моменти не си дава сметка колко трайни могат да бъдат последиците от едно
или друго нейно заявление или решение, че е успяла да усвои умения и
компетенции свързани със съжителството с други хора, поддържане на
хигиена на пространството и лична, че е придобила някои трудови умения, но
все още не може да достигне до трудова реализация и адаптация. От
заключението се установява също така, че И. не би могла да изпълнява сложни
задачи, които изискват да поема отговорност, да анализира конкретна
ситуация и да взема рационални решения, да прави планове или да
организира самостоятелно работния процес, че има дефицити и по отношение
на реакциите, че притежава ограничени и повърхностни знания по отношение
на намиране на информация за свободни работни места, но може да придобие
конкретни навици и да усвои по-елементарна професия, в която да е в ролята
на изпълнител и би могла да се адаптира в работна среда с по-елементарни
изисквания.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещите лица от назначената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и приема, че
макар и подсъдимата хипотетично да би могла да придобие конкретни навици
и да усвои по-елементарна професия, както и да се адаптира в работна среда с
по-елементарни изисквания, то към момента усвояването на такава
елементарна професия и подходяща работна среда не са факт и то не по
причина у самата подсъдима. Видно от показанията на майката на
подсъдимата, разпитана в качеството на свидетел е, че са правени
нееднократни опити дъщеря й да започне работа, но след като работодателите
видят, че същата има проблеми прекратяват трудовото й правоотношение или
изобщо не я наемат. Тези факти са обсъдени и в обстоятелствената част на
комплексната експертиза и вещите лица са приели, че това е в резултат на
непълното развитие на интелекта на И. и дефицитите на нейната личност.
Предвид изложеното, съдът приема, че действително по делото се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че Й.П.И. след като е
осъдена да издържа свой низходящ – К.Ю.Р. не е изпълнила задължението си
в размер на 6 месечни вноски на обща стойност 1200 лв. през периода месец
февруари 2024 г. – месец юли 2024 г. вкл., но същата не е неизпълнила това
свое задължение „съзнателно“. Както бе посочено по-горе по делото по един
несъмнен и категоричен начин се установява, че Й.П.И. страда от лека
умствена изостаналост, със значително нарушение в поведението, че И. /с
помощта на своята майка/ е правила неуспешно нееднократно опити да си
5

намери работа, а при епизодичното намиране на работа, поради несправяне
със същата са я уволнили. Съдът приема, че по делото по един несъмнен и
категоричен начин се установява, че И. не само не е изплащала дължимата се
издръжка за детето, но и същата не е в състояние да издържа самата себе си,
още по-малко пък малолетното си дете.
Разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК изрично постановява, че се държи
наказателно отговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой
близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски. За да се държи наказателно отговорно дадено
лице по чл. 183 ал.1 от НК за неплащане на издръжка на свой низходящ е
необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила
на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца.
В настоящия случай по делото по един несъмнен и категоричен начин се
установява, че И. е осъдена с влязло в сила решение на РС Л. да заплаща по
200 лв. месечна издръжка за детето К.Ю.Р., че решението е влязло в законна
сила на 20.11.2023 г. В тази връзка на първо място по отношение на посочения
в обвинителния акт инкриминиран период, а именно от м. февруари 2024 г. до
м. юли 2024 г. включително, за който се твърди неплатена издръжка по 200 лв.
месечно за детето, съдът приема, че за този период И. е била осъдена с влязло
в сила решение да заплаща по 200 лв. ежемесечна издръжка за детето К. Р..
Както бе посочено по-горе решението е влязло в сила на 20.11.2023 г. и от този
момент нататък осъденото да плаща издръжка лице може да носи наказателна
отговорност. Както бе посочено по-горе след влизане в сила на решението И. е
заплатила 2 месечни издръжки, а именно издръжка за месеците декември 2023
г. и януари 2024 г.
В настоящия случай от обективна страна се доказва неизпълнение на
влязлото в сила решение за плащане на издръжка в размер на повече от 2
месечни вноски, а именно на 6 месечни вноски по 200 лв. за детето за периода
от м. февруари 2024 г. до м. юли 2024 г. вкл.
Деянието по чл. 183 ал.1 от НК е умишлено и за да бъде осъществено
следва да е налице умисъл у дееца за извършването му, като се изисква
длъжника да не е изпълнявал задължението, за което е осъден съзнателно.
Както бе посочено по-горе по делото се установява, че И. не работи по
независещи от нея причини и не реализира доходи, от които да има
възможност да заплаща дължимата се издръжка. Принципно всеки родител е
длъжен да издържа детето си, но в настоящия случай по делото се установява,
че И. практически не е в състояние да издържа самата себе си, още по-малко
6

пък някой друг.
За да е налице „съзнателно“ неплащане на издръжката е необходимо
задълженото да плаща издръжка лице да е имало възможност да я плаща и
въпреки това да не я плаща, или само да се е поставило в състояние на
невъзможност да плаща дължимата издръжка. В настоящия случай И. не е
имала реална възможност да плаща издръжка и същата е в състояние на
невъзможност да реализира доходи и плаща дължимата издръжка, не поради
собственото си нежелание да работи, а поради умствената си изостаналост,
нарушения и дефицити в интелектуално и когнитивно развитие, на
социалните и практически умения.
С оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът е приел, че
Й.П.И. е невинна и на основание чл. 304 от НК я е оправдал по повдигнатото
й обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.
Воден от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	7
Дата:	24 март 2025 г.
Съдия:	Палмира Димитрова Атанасова

Дело:	20244410200240
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 ноември 2024 г.

Присъда по дело №240/2024 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите