Решение по дело №2722/2019 на Окръжен съд - Пловдив

    Р Е Ш Е Н И Е № 260281

 

гр. Пловдив, 16.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

                                                                                                

при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2722 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът Т.Н.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** **, чрез адв. В.К.,*** осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 120 000 лв. за периода 01.08.2015 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото, както и направените съдебни разноски.

Твърди, че е собственик по наследство от своя *** Д.Н.К., починал на ***г., на 1/4 ид.ч. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***г., бивш имот пл.№ *** по плана на ***на Пловдив, с площ от 1010 кв.м, а по скица – 1119 кв.м, находящ се в гр. ***, западно от ***, с лице към бул. *** и ул. ***.

Процесният недв. имот е придобит от праводателя на ищеца –Д.К., на основание влязло в сила на 16.01.2008 г. съдебно решение по гр.д.№ 815/2003 г., ПРС, 12 гр.с., с което е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД Предварителен договор от 26.01.2001 г. за покупко-продажба на 1/4 ид.ч. от същия недв. имот. Имотът е бил реституиран на продавачите Б. Д. Т., П. Н. Т., В. Н. Т., В. А. Т. и Е. А. Т. по реда на ЗВСНОИ с влязло в сила на 17.02.1999 г. съдебно решение по ах.д.№ 1984/1998 г., ПОС, и Заповед № ***г. на ***на Община Пловдив.

Със Заповед № ***г. на *** имотът е отписан като общинска собственост, а със Заповед № ***г. на *** на Район „***“ е попълнена кадастралната основа на кв.***по плана на *****на Пловдив с нов имот пл.№ ****, 1/4 ид.ч. от който е процесният недв. имот. 

След реституирането на имота и към настоящия момент той се използва без основание от Община Пловдив за обществени нужди – пешеходна зона между бул. *** и ул. ***, включваща и тротоарите на тези улици, както и за обществена градинка с алеи и зелени площи, и въпреки съдебните решения, с които е осъдена, през 2015 г. Община Пловдив е одобрила и реализирала и проект за велоалея по бул. ***, преминаваща през средата на процесния имот. 

С влязло в сила решение по гр.д.№ 651/2012 г., ПОС, 2 гр.с., потвърдено с Решение № 252/23.01.2015 г. по същество по гр.д.№ 2858/2014 г., ВКС, праводателят на ищеца е осъдил общината на основание чл. 59 от ЗЗД да му заплати обезщетение в размер на 125 856 лв., ведно със законните последици, за ползите, от които го е лишила като ползва процесния недв. имот без основание за периода 16.01.2008 г. – 20.09.2011 г., а за периода 01.10.2011 г. – 31.07.2015 г. Община Пловдив е осъдена с Решение № 1275/26.10.2017 г. по гр.д.№ 2318/2015 г., ПОС, отново да заплати обезщетение за неправомерно ползване на същия недв. имот в размер на 110 000 лв., ведно със законните последици. ВКС е приел, че Община Пловдив си е спестила разходи като без правно основание ползва имота за обществени нужди по посочените по-горе начини и е лишила собственика от възможността да ползва имота си и да реализира доходи от него под формата на наем. Съдът е приел също, че в отношенията между страните е налице сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти, доколкото не е налице промяна в тях, а единствената разлика е само периодът, за който се търси обезщетение.

Към настоящия момент фактическото и правно положение не се е променило, тъй като Община Пловдив се е обогатила като си е спестила средства, а ищецът е обеднял, тъй като е лишен от възможността на ползва имота си, който се намира на оживено място в централната част на града, с много добре изградена инженерна инфрастурктура и транспортен достъп, с интензивен поток от хора и наличие на атракцион – ***, както и на банка, заведения, магазини. Обичайно имотът би могъл да се полза за търговски цели чрез поставяне на временни обекти, както и за други търговски дейности.

Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 59 от ЗЗД ответната община да му заплати сумата 120 000 лв. – обезщетение за ползване без основание на притежаваните от ищеца идеални части от процесния недв. имот, с която сума Община Пловдив се е обогатила неоснователно през посочения период, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, както и направените по делото съдебни разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.   

Ответникът Община Пловдив – пл. Стефан Стамболов 1, ЕИК *********, чрез ****Е.К., е подал отговор, в който заявява, че оспорва предявения иск по основание и по размер.

Твърди, че през 2001 г. собствениците на процесния недв. имот са поискали част от него, намираща се пред бул. ***, да бъде заменена с равностоен общински терен, но през 2003 г. ЕСУТ при Община Пловдив е върнала проекта на инвеститора за отстраняване на забележки и окомплектоване, като процедурата не е завършена и до момента по вина на собствениците, които са проявили бездействие в периода 2003 г. – 2006 г.

През 2009 г. собствениците на имота са поискали изменение на ПУП за ПИ 1116, но общината е отказала по целесъобразност, тъй като в обхвата на скицата–предложение попада зеленина, която е картотекирана и паспортизирана. Твърди, че тази зеленина не е разположена в процесния недв. имот, а в терен – общинска собственост. Изградената велоалея също не попада в процесния недв. имот, като общината е съобразила проекта и реализирането му със статута на имота и е поставила маркировка, забраняваща преминаването през него.

Твърди също, че имотът е обременен до 50 % със сервитутни права по ЗЕн., тъй като през него минава магистрален топлопровод, включен в ДМА на собственика му „ЕВН България – Топлофикация“ ЕАД – Пловдив.

Подробно критикува предходните влезли в сила съдебни решения на ВКС и твърди, че „Чрез осъдителното си решение № 252/23.01.2015 г. по гр.д.№ 2858/2014 г., ВКС, 3 гр.о., е осигурил защита на ищеца затова, че не е изпълнил закона /така както е приложен от ЕСУТ/ и е санкционирал общината за това, че е приложила правилно закона“.

Моли съда да отхвърли иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че с влязло в сила на 17.02.1999 г. съдебно решение по адм.д.№ 1984/1998 г., ПОС, и Заповед № ***г. на ***на Община Пловдив е реституирана по реда на ЗВСНОИ на наследници на Н. Т. М., собствеността върху процесния недв. имот, представляващ дворно място от 1 010 кв.м, имот пл.№ ****, кв. ***, по плана на *****на Пловдив., като на Б. Д. Т., П. Н. Т., В. Н. Т., В. А. Т. и Е. А. Т. е възстановена общо 1/4 ид.ч. от имота.

Със Заповед № ***г. на ***на Район „***“ - Пловдив е попълнена кадастралната основа на кв.***по плана на *****на Пловдив с нов имот пл.№ ****, 1/4 ид.ч. от който е процесният недв. имот, а със Заповед № ***г. на ***на Община Пловдив същия недв. имот е отписан като общинска собственост.

Част от наследниците на Н. Т. М., посочени по-горе, са се разпоредили с притежаваната общо 1/4 ид.ч. от процесния недв. имот, като с влязло в сила на 16.01.2008 г. съдебно решение по гр.д.№ 815/2003 г., ПРС, 12 гр.с., е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения от тях Предварителен договор от 26.01.2001 г. за покупко-продажба на недв. имот, въз основа на който Д.Н.К. е придобил собствеността върху 1/4 ид.ч. от недв. имот - дворно място от 1 010 кв.м, съставляващо имот пл.№ ****, кв. ***, по плана на *****на Пловдив.

С влязло в сила Решение № 252/23.01.2015 г. по гр.д.№ 2858/2014 г., ВКС, III ГО, Община Пловдив е осъдена да заплати на Д.Н.К. на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетение в размер на 125 856 лв. за ползване на процесния недв. имот без правно основание за това за периода 16.01.2008 г. – 20.09.2011 г.

По делото няма спор, че ищецът Т.Н.К. е *** и единствен наследник по закон на Д.Н.К., съгласно приложеното удостоверение за наследници изх.№ ***г., издадено въз основа на Акта за смърт № ****/***г. на Район „***“ – Пловдив.

Видно от приложеното гр.д.№ 2318/2015 г., ПОС, 4 гр.с., с влязло в сила на 21.05.2019 г. Решение № 1275/26.10.2017 г. по делото Община Пловдив е осъдена да заплати на ищеца като наследник на *** си Д.Н.К. сумата 110 000 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването от страна на общината през периода 01.10.2011 г. – 31.07.2015 г. на собствения на ищеца недв. имот, а именно: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***г., бивш имот пл.№ *** по плана на ***на Пловдив, с площ от 1010 кв.м, находящ се в гр. ***, западно от ***, с лице към бул. *** и ул. ***.

По делото е разпитан свидетеля С. Б. В., без родство с ищеца, показанията на който съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че „Това е мястото до ***, точно до стените на *** отдясно, ако съм с лице срещу него, там където е ***. Има пътека на мястото, има малко тревичка и плочки, мястото е запустяло. Не е заградено, минава се свободно. Там минават всички, мястото е оживено. Там минава и велоалеята, минават и велосипедисти. Много е интензивно движението. Отивайки към Гребната база, минават всички оттам. Преминават колоездачите, никой не слиза, защото това си е очертан път за велосипедисти. От 10-20 г. може би, от както се помня, през това място минава всеки, който пожелае. Не мога да кажа каква е квадратурата на мястото. …Аз не зная границите точно на имота и не мога да кажа дали велоалеята минава точно през самия имот или в близост до него. Точно там е очертана велоалея. …До колкото си спомням, тя е очертана като алея. Виждал съм да преминават велосипедисти през имота по алеята. Не съм видял да има обозначение, че това е частен имот и не може да се преминава през него. Там където съм минавал през имота, няма пейки. Не ми е известно дали собственикът има намерение да ползва имота и по какъв начин. Т. ми каза, че има и други съсобственици в този имот. Не е само негов“.

          От заключението на СТЕ с вещо лице арх. Б.И.К. – Х. и скиците към него, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и неоспорено от ищеца, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 03.12.2021 г., се установява, че със Заповед № ***г. е одобрен регулационния план на *****на Пловдив, съгласно който имот пл.№ **** с площ 1 370 кв.м е попадал в терен за ***, т.е. в терен за обществено ползване. Извършено е отчуждаване по по ЗПИНМ, а със Заповед № ***г. е одобрен кадастрално-регулационният и застроителен план на *****на Пловдив, като имот пл.№ **** попада в терен между УПИ*** от кв. *** от изток; УПИ I-жил.строителство от кв. ***, от запад; бул. *** от север и ул. *** от юг. Терен, в който попада процесния недв. имот, е отреден за обществено ползване, а мероприятията, предвидени по РП към датата на отчуждаването, са осъществени, т.е. ПИ с ИД *** по КККР на гр. Пловдив попада според предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № ***г., в посочения терен за обществено ползване като част от уличното пространство, в който е оформено площадно пространство с пешеходна настилка, водно огледало - шадраван с метална пластика, а около шадравана - декоративно лежащо бетоново пано, зелени площи, дървета, храсти и пейки. Площадите са част от уличната мрежа на убранизираните територии, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, поради което те нямат регулационни линии в затворен контур и отреждане.

          Според вещото лице, в Община Пловдив няма архив на съгласувани проекти и издадени разрешения за строеж преди 2000 г., както и строителна документация за изграждането на магистралния топлопровод на бул. ***.

          Съгласно действащия ПУП, най-северната част от ПИ с ИД *** (имот пл.№ ****) попада в отреждане за улица с площ от 232,27 кв.м, което е 20,80% от ПИ. Площта от ПИ с ИД ***, попадаща в сервитут на съществуващ топлопровод, е около 673 кв.м или около 60,14%, като в нея се включва и площта на улицата. Остава площ от около 446 кв.м. За да се изпълни изискването на чл. 35, ал. 2 от ЗУТ за сграда в съседния от изток УПИ ***, са необходими около 70 кв.м, като остават свободни около 376 кв.м от процесния имот.

          Изградената велоалея минава по южния тротоар на бул. ***, а тротоарите са част уличната регулация. В участъка от велоалеята, попадащ в процесния недв. имот, има хоризонтална маркировка за прекъсване на алеята.

          В двете оцветени в червено зони с размери около 2 м/5 м всяка от тях, според Приложение № 1 към заключението, биха могли да се поставят преместваеми съоръжения. 

          Във връзка с оспорване на СТЕ е допусната повторна такава с вещо лице инж. В.А.Г., който е изготвил основно и допълнително заключение, които съдът възприема като компетентни, безпристрасни и неоспорени от страните. Основното заключение на СТЕ  вещото лице инж. Г. е изготвил два варианта. Според вещото лице трасето на топлопровода минава през северната част на процесния имот, като в него попадат две отклонения на топлопровода, в които са положени 2 тръби с диаметър 630 мм. и две тръби с диаметър 610 мм. В одобрения проект за рехабилитация на топлопровода от 2012 г., в ПУП и в подземния кадастър няма изчертани граници на сервитутната зона на топлопровода. Затова вещото лице е изчислило границите на сервитутната зона, съгласно Наредба № 16/09.02004 г. за сервитути на енергийните обекти, като в първия вариант – при подземно канално полагане на топлопровода, сервитутната зона е 592 кв.м, а при безканално полагане – 535 кв.м.

          Широчината на сервитутната зона на тръбопровода, преминаващ през процесния имот, по скицата на вещото лице арх. Б.К. на стр. 8 от нейната СТЕ по графични данни е 8,50 м и се различава от записаното върху скицата разстояние от 10,40 м.

          Въз основа на писмените доказателства, представени от ответника, за реконструкция на магистралния топлопровод и прилежащите му отклонения, вещото лице инж. Г. е изготвил допълнителна СТЕ, според която при рехабилитацията на топлопровода са положени нови, предварително изолирани тръби по безканален метод на полагане, поради което сервитутната зона е 535 кв.м, а свободната площ от процесния имот е 584 кв.м.

По делото са приети основно и две допълнителни заключения на СТЕ с вещо лице И.С.Г., които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени от страните. От първото заключение се установява, че според нормативите за ЦГЧ, коефициента на плътност на застрояване до максимум 75 % от площта на целия имот от 1 010 кв.м или за 757,50 кв.м с предвидено поставяне на едноетажни търговски обекти, за процесния период 01.08.2015 г. – 31.10.2019 г. пазарният наем на целия недв. имот е в размер на общо 427 880 лв., а за 1/4 от него – 106 970 лв.

От втората (допълнителна) СТЕ на вещото лице Г. е изготвена в два варианта, а именно: при сервитутна площ на топлопровода от 592 кв.м и свободна площ от имота от 527 кв.м пазарният наем за процесния период е общо 297 876 лв., а за 1/4 от него – 74 469 лв. При сервитутна площ на топлопровода от 535 кв.м и свободна площ от имота от 584 кв.м пазарният наем за процесния период е общо 330 094 лв., а за 1/4 от него – 82 523 лв.

От третата (допълнителна) СТЕ на вещото лице Г. се установява, че при свободна, необременена със сервитути и елементи на градското обзавеждане площ от 159,75 кв.м пазарният наем за процесния период е общо 90 295 лв., а за 1/4 от него – 22 573,75 лв.

Съдът не обсъжда представените от ответника писмени доказателства във връзка с неприключили процедури за замяна на  процесния недв. имот с друг общински имот и за промяна на ПУП, тъй като същите са ирелевантни на спора. Община Пловдив има достатъчно правомощия и може сама да инициира необходимите промени за уреждане на отношенията по повод собствеността на процесния недв. имот, което тя и до момента не е сторила, а бездействието й не може да се вмени във вина на ищеца. 

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 - 58 от същия закон, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през исковия период 01.08.2015 г. – 31.10.2019 г. ответната Община Пловдив неправомерно е ползвала собствената на ищеца Т.К. 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият от 1119 кв.м, като въпреки, че собствеността на имота е възстановена с влязло в сила съдебно решение, нанесен е в КККР и е отписан от актовите книги като общинска собственост, като общината е изградила върху него площадно пространство с пешеходна настилка, водно огледало - шадраван с метална пластика, а около шадравана - декоративно лежащо бетоново пано, зелени площи, дървета, храсти и пейки, според СТЕ с вещо лице арх. Б.К., без да е налице правно основание за това от страна на ответника.

Съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, собственост на държавата и общините, са публична собственост, като според чл. 62, ал. 1 от ЗУТ зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в наредбата по чл. 13, ал. 1.  

 

 

 

 Когато в терените, определени за озеленени площи - публична собственост, попадат поземлени имоти - частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред, съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗУТ, освен при наличие на хипотезата на ал. 6 - когато подробните устройствени планове за паркове и градини предвиждат изграждане или разполагане на обекти по ал. 7, т. 3 – 6, каквито данни по делото няма.

Ето защо, съдът намира, че по този начин Община Пловдив е лишила ищеца от възможността да ползва спокойно собствения си имот и да получава блага от него, като се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на ищеца до размера на пазарния наем, който той би получил през исковия период за притежаваната от него 1/4 ид.ч. от процесния имот.

Съдът намира, че възраженията на ответника, направени в отговора му, са неоснователни, тъй като от събраните по делото свидетелски показания, както и от писмата, изпратени от самата община до ищеца, се установява, че Община Пловдив неправомерно е завзела имота, като върху него е изградила и поддържа площадно пространство с пешеходна настилка, водно огледало - шадраван с метална пластика и декоративно лежащо бетоново пано, зелени площи, дървета, храсти и пейки, без да е проведена отчуждителна процедура, и е отказвала на ищеца да ползва имота си за различни дейности. С реализирането на мероприятие, предвидено за трайно задоволяване на обществените потребности, върху имота на ищеца, който не е отчужден и е частна собственост, Община Пловдив на практика препятства собствениците да събират гражданските плодове от този имот в размер на пазарния наем, който биха получили от него. За да е налице неоснователно обогатяване на ответника, респ. обедняване на ищеца, не се изисква наличието на някаква форма на вина или активни действия от страна на собствениците на имота, тъй като те нямат такова задължение по закон. Този, който ползва чужд имот без правно основание за това, обаче дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил.    

Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска по чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен.

По отношение на размера съдът възприема основното заключение на СТЕ с вещо лице И.Г., според което при съобразяване на нормативите за ЦГЧ, коефициента на плътност на застрояване до максимум 75 % от площта на целия имот или за 757,50 кв.м от него с предвидено поставяне на едноетажни търговски обекти, за процесния период 01.08.2015 г. – 31.10.2019 г. пазарният наем за 1/4 от имота е в размер на 106 970 лв.

Съдът не възприема останалите варианти на СТЕ, изготвени от вещото лице И.Г., въз основа на заключенията на вещото лице инж. В.Г., тъй като коментираният в тях топлопровод е изграден през 1992 г. и тези обстоятелства са преклудирани от силата на пресъдено нещо, формирана с влезлите в сила съдебни решения по чл. 59 от ЗЗД още за предходния период 16.01.2008 г. – 20.09.2011 г., а и след това, тъй като в първоначалното производство ответникът е следвало да наведе всички свои възражения, включително и тези, които са от значение за определяне размера на дължимото обезщетение на ищеца. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, а и всички факти, очертани в хипотезата на правната норма. Със сила на пресъдено нещо се ползват и съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото те индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Забраната за пререшаемост по чл. 299, ал. 1 от ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали той е бил известен на страната или не. Ето защо, в последващ съдебен процес по предявен иск, произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, се изключват фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, в който смисъла е константната практика на ВКС.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД следва да се уважи до размер от общо 106 970 лв. за исковия период 01.08.2015 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото на 21.11.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен от 120 000 лв. иска следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по съд. производство в размер на общо 10 120 лв., но съразмерно с уважената част от иска или 9 021 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него съдебни разноски за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 920 лв., но съразмерно с отхвърлената част от иска или 100 лв.

Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пловдив – пл. Стефан Стамболов 1, ЕИК *********, да заплати на Т.Н.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** **, чрез адв. В.К., на основание чл. 59 от ЗЗД сумата 106 970 лв. (сто и шест хиляди деветстотин и седемдесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване през периода 01.08.2015 г. – 31.10.2019 г. в размер на пазарния наем на следния недв. имот: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***г., бивш имот пл.№ *** по плана на ***на Пловдив, с площ от 1010 кв.м, находящ се в гр. ***, западно от ***, с лице към бул. *** и ул. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата 9 021 лв. (девет хиляди двадесет и един лева) – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно с уважената част от иска, като за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 от ЗЗД като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** **, чрез адв. В.К.,*** – пл. Стефан Стамболов 1, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 100 лв. (сто лева) – съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………….

                                                                                                    /М. Бедросян/