№ 97
гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора З. В. Я.
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно административно
наказателно дело № 20245200600141 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК, във
връзка с глава 21 от НПК.
Образувано е по протест с вх. № 28803/06.12.2023 г. на прокуратурата
срещу Решение № 467 от 22.11.2023 г., постановено по реда на глава 28 от
НПК по АНД № 20235220200820 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Пазарджик.
С протестираното решение обвиняемата В. Й. Б., ЕГН **********,
родена на 02.06.1983 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр. ********, обл.
Пазарджик, ул. „*******“ № ***, българка, българска гражданка, омъжена, с
висше образование, работеща, неосъждана, е призната за невинна в това, че
на 31.01.2020 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на управител и
представляващ „***********“ ***, **************, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, обл. Пазарджик, ул. „*******“ № ***, в 30-дневен
срок от спиране на плащанията, считано от 31.12.2019 г., по публични
задължения в общ размер на 652 952,89 лева, формирани от задължения по
данъчни декларации по ЗДДС и ЗКПО, за периода 09.06.2015 г. - 31.03.2017
г., за което е издаден ****************************** и по ЗДДС, КСО и
ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. - 31.10.2018 г., за което е издаден
****************, както и задължения по декларации образец 6 и НП
№13/000744/02.05.2017 г. на ************ - гр. Пазарджик, не е поискала от
Окръжен съд - Пазарджик да открие производство по несъстоятелност,
1
поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдана за
извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл.
626, ал. 2, предл. 3-то, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ. На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановено сторените по делото в
досъдебното производство разноски в размер на 516,00 лева и тези в
съдебната фаза в размер на 170,00 лева, да останат за сметка на държавата.
С постъпилия протест от прокурор при Районна прокуратура –
Пазарджик, решението се протестира като неправилно, незаконно и
необосновано, поставено при съществени процесуални нарушения, предвид
непълнота на събрания доказателствен материал. Изложен е подробен анализ
на приетите по делото експертизи и изводите на вещото лице, относно
началната датата на настъпилата неплатежоспособност на дружеството,
съответно датата на спиране на плащанията от последното. Сочи се, че
последното плащане на дружество е извършено към НАП на 18.08.2017г.,
като съгласно първоначалната експертиза, към 31.12.2018г. икономическото
състояние на дружеството се е влошило и годината приключва на *****, а
началната дата на неплатежоспособност е опредЕ. на 31.12.2019г. Към този
момент именно били налице всички финансови данни, за да се изчислят
коефициентите на ликвидност и неплатежоспособност и да се прецени датата
на неплатежоспособност, тъй като състоянието към датата на влизане в сила
на ревизионния акт не би представило пълно и точно финансовото състояние
на дружеството, защото то би било текущо за годината. В изготвената
допълнителна експертиза, със задачи да посочи коефициентите на ликвидност
и автономност на дружеството към датата на влизане в сила на всеки от двата
РА, вещото лице е посочило, че неплатежоспособността категорично е
доказана към 31.12.2019г. Същото е обосновало този си извод с официално
публикуваните финансови отчети. Едва при изслушване на вещото лице в
съдебно заседание, същото е посочило, че от изчислените коефициенти за
20.05.2019г. и 08.07.2019г. може да се каже, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност към този момент, но неплатежоспособността
категорично била доказана към 31.12.2019г., предвид издадените официални
документи, тъй като към тези дати не е имало ГФО. Във всички експертизи
вещото лице е мотивирало извода си, че датата на изпадане на
неплатежоспособност е 31.12.2019г., но в съдебното заседание е изразило
мнение, че датата е 20.05.2019г., като този си извод не твърдяло с
категоричност, а на базата на предположения. Позовавайки се на тези
предположения, а не на заключенията по експертизите, съдът постановил
неправилен съдебен акт. Доколкото били налице противоречия между
експертизите, следвало да бъде допусната повторна експертиза, която съдът
немотивирано отказал. Тъй като съдът не изпълнил задължението си да
разкрие обективната истина е допуснал съществено процесуално нарушение,
като делото следвало да бъде върнато за ново разглеждане. Прави се искане
за отмяна на протестирания съдебен акт и постановяване на нов, с който
обвиняемата бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, като бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК, а при условията на алтернативност - делото да
бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
С допълнение към протеста се излага, че съдът неправилно
2
интерпретирал, че спиранията на плащанията е настъпило на 18.08.2017г.,
доколкото от експертизата било видно, че за тази година икономическото
състояние на дружеството било задоволително, съответно би могло да плати
краткосрочните си задължения. Поради това датата 18.09.2017 г. не била
датата на спиране на плащанията по смисъла на чл. 227 б от НК, тъй като от
експертизите било видно, че наличните активи на дружеството не са
достатъчни да покрият задълженията му към 31.12.2019г. и към 31.12.2020г.
Сочи се, че за съставомерността на престъплението по чл. 227б от НК е
необходимо да е настъпила неплатежоспособност без значение дали е
фактическа или обявена от съд, като дефиницията за неплатежоспособност е
дефинирана в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 608, ал. 2 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията, т.е. спирането на плащането презумира състоянието на
неплатежоспособност. Доколкото в наказателния процес презумпциите са
недопустими, то наказателния съд не може да се позове на презумпцията за
спрените плащания, като външен признак на неплатежоспособност. Сочи, че
не всяко спиране на плащанията е основание за носене на наказателна
отговорност, а само това, което е в резултат на неплатежоспособност.
Спирането на плащанията представлявало трайно проявено във времето,
обективно, необратимо фактическо състояние на търговеца, доколкото самата
разпоредба на чл. 608, ал. 1 от ТЗ определя, че неплатежоспособен е този
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане.
Управителят под страх от наказателна отговорност следва да положи
дължимата грижа и да прецени дали спирането на плащанията е резултат от
неплатежоспособност или е резултат от временни затруднения. Ако е налице
първата хипотеза, последният има задължение в законоустановения срок от
спиране на плащанията да подаде молба за откриване на производството по
несъстоятелност. Сочи, че в конкретния казус такова трайно спиране на
плащанията, обосноваващо неплатежоспособност, не било настъпило на
18.09.2017г., като е било налице към 31.12.2019 г., както сочели експертизите.
Срещу протеста не са постъпили писмени възражения от обвиняемата,
нито от нейния защитник.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик поддържа подадения
протест. Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че представлявано от обвиняемата дружеството е изпаднало в
състояние на неплатежоспособност към 31.12.2019г. Счита, че както са
посочили вещите лица, дори да са налице данни за предварителна
задлъжнялост преди тази дата, то не би могло с категоричност да се каже, че
дружеството се е намирало в състояние на неплатежоспособност преди това, а
е изпаднало в такава към 31.12.2019г., предвид официалните счетоводни
документи. Прави се искане за отмяна на протестирания съдебен акт и
постановяване на нов, с който обвиняемата бъде призната за виновна по
повдигнатото обвинение, като бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Обвиняемата В. Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от
упълномощения си защитник – адвокат Е. П., която оспорва подадения
протест като неоснователен. Счита решението на първоинстанционния съд за
3
правилно и законосъобразно, доколкото се установило по делото, че датата на
спиране на плащанията е 30.08.2018г., която е релевантна за деянието,
предмет на делото. Прави се искане решението на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено.
При извършена проверка за редовността и допустимостта на подадения
протест, въззивният съд намира, че същият е редовен и допустим, като
подаден от страна в процеса с право да протестира поставеното решение по
смисъла на чл. 318 от НПК, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарящ на
изискванията на чл. 320 от НПК.
Въззивният съд, като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните и събраните по делото доказателства‚ и след
като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт намира, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
Глава 28 от НПК и е инициирано въз основа на внесено в съда постановление
на прокурор от РП-Пазарджик с предложение обвиняемата В. Б. да бъде
освободена от наказателна отговорност за това, че на 31.01.2020 г., в гр.
Пазарджик, в качеството си на управител и представляващ „***********“
***, **************, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по
публични задължения в общ размер на 652 952,89 лева, считано от 31.12.2019
г., не е поискала от Окръжен съд - Пазарджик да открие производство по
несъстоятелност, представляващо престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК, като й бъде наложено административно наказание Глоба на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на
разпитаните в съдебното производство свидетели Н.Т. и С.Л., заключението
на назначената СИЕ, както и на събраните на ДП доказателства - показанията
посочените двама свидетели и тези на свидетелите И.Т., Г.С. и М.С.,
заключенията на основната и двете допълнителни СИЕ и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 от НПК, е приел от фактическа страна следното:
Търговско дружество „***********“ *** било учредено на 09.06.2015 г.
със седалище и адрес на управление в гр. ********, обл. Пазарджик, на ул.
„*******“ № ***. Дружеството било учредено с капитал 100 лева. Управител
и едноличен собственик на капитала била обвиняемата В. Б..
На 20.06.2017 г. едноличен собственик на капитала на дружество
„***********“ *** станало дружество „*********“ *** - гр. ********, но
управител и представляващ продължила да бъде обвиняемата Б.. Дейността
на дружеството основно била свързана с продажба на инертни материали.
Първоначално финансовото му състояние било добро, но впоследствие
започнало постепенно да се влошава. В края на 2016 г. и през 2017 г. вече
било задоволително - с наличните му материални запаси при
трансформирането им в парични средства, както и наличните такива,
дружеството можело да заплати краткосрочните си задължения, при условие
обаче, че би събрало всички вземания от клиенти и доставчици.
4
Дружеството натрупало доста задължения. Така с наказателно
постановление № ************ г., издадено от директор на Дирекция
„************“- Пазарджик, на „***********“ *** била наложена
имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за нарушения на чл. 63, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от КТ, което било връчено на обвиняемата Б. - в качеството й
на управител и представляващ дружеството, чрез нейния съпруг, на
18.09.2017 г. Същото не било обжалвано и влязло в сила на 26.09.2017 г.
Дружеството „***********“ *** натрупало и задължения, формирани от
подадени данъчни декларации Образец 6 за месеците март и април 2017 г.,
декларации по ЗДДС за месец април 2017 г. На обвиняемата Б. било връчено
на 15.05.2017 г. съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от
ДОПК до дружеството за възникналите задължения до 13.05.2017 г. в размер
на 9 127,10 лева, по образуваното за събиране на задълженията на
дружеството в дирекция „Събиране“ на ТД на НАП-Пловдив, офис
Пазарджик изпълнително дело № *********/2017 г.
През 2018 г. икономическото състояние на дружеството се влошило още
повече и годината приключила за същото с финансов резултат „*****“, а
собственият му капитал намалял. Същото изпаднало в затруднение да
обслужва напълно текущите си задължения. Коефициентите за финансова
автономност и задлъжнялост сочели на силна зависимост от кредиторите -
доставчици и други клиенти.
Същевременно в дружество „***********“ *** от НАП била започната и
данъчна ревизия по ЗКПО и ЗДДС, обхващаща периода от 09.06.2015 г. до
31.03.2017 г. Бил изготвен ревизионен доклад, а ревизията приключила със
съставяне на ****************, по който били констатирани публични
задължения на дружеството в общ размер на 431 039,20 лева. Ревизионният
акт бил връчен на управителя на дружеството - обвиняемата Б., на 28.12.2017
г. по електронен път, на ел. поща на свидетелката С.Л. - счетоводител на
дружеството, която информирала обвиняемата. Срещу ревизионният акт била
подадена жалба до Директора на Дирекция „**************“ при ТД на НАП
- Пловдив, който с Решение № 139 от 19.03.2018 г. потвърдил ревизионния
акт в една част, в друга - изменил, а в трета- отменил.
Ревизионният акт в частта, в която бил потвърден, бил обжалван пред
Административен съд - Пловдив, който с Решение № 2722 от 19.12.2018 г. по
адм. дело № 1074/2018 г. по описа на АдмС - Пловдив отхвърлил жалбата
против акта. Този съдебен акт бил атакуван пред ВАС, който с Решение №
7437/20.05.2019 г. по к.адм.д. № 1532/2019 г. потвърдил решението на АдмС -
Пловдив. Така *****************. влязъл в сила на 20.05.2019 г. и по него за
дружеството станали ликвидни и изискуеми публични задължения в размер
на 431 039,20 лева.
Освен тези задължения дружество „***********“ *** имало натрупани и
още задължения - неизплатената глоба по цитираното по-горе НП, както и
задължения по невнесени данъци, както следва: данък върху дивидентите по
данъчна декларация от 25.10.2017 г. в размер на 1 989,95 лева; данък върху
доходите на ФЛ по декларация от 24.04.2018 г. в размер на 13,20 лева и по
декларация от 22.01.2019 г. в размер на 934,33 лева; задължения по
декларации образец 6 от 20.12.2018 г. в размер на 212,27 лева и от 22.01.2019
5
г. в размер на 273,94 лева, както и разноски по документи от м. октомври
2018 г. в общ размер 26,37 лева.
Така към датата на влизане в сила на *****************., дружество
„***********“ *** имало публични задължения в общ размер на 436 000
лева.
Освен този ревизионен акт срещу дружеството бил издаден и
************************* за установени задължения на дружеството в
размер на 216 963,60 лева, по извършена ревизия на дружеството от ТД на
НАП – Пловдив, във връзка със задълженията по ЗКПО, КСО, ЗДДФЛ и
ЗДДС от НАП, задължения по декларации – образец 6 и Имуществени
санкции на ДИТ, обхващаща периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2018 г.
Ревизионният акт бил връчен на управителя на дружеството - обвиняемата Б.
по електронен път на 02.05.2019г. на ел. поща на свидетелката Л. -
счетоводител на дружеството, която от своя страна информирала В. Б..
Ревизионният акт бил обжалван пред Директора на Дирекция
„**************“ при ТД на НАП - Пловдив, който с Решение № 417 от
08.07.2019 г. потвърдил ревизионния акт. Това решение не било атакувано и
цитираният ДРА влязъл в сила на 08.07.2019г. С него ликвидните и изискуеми
публични задължения на дружество „***********“ *** нараснали и станали в
общ размер на 653 000 лева.
По образуваното в ТД на НАП - Пловдив изпълнително дело срещу
дружеството било направено пълно проучване на имущественото състояние
на задълженото лице, като било установено, че то не притежава активи,
движимо и недвижимо имущество, с което да обезпечи задълженията си. На
основание чл. 182, ал. 3 от ДОПК дружеството било включено в списък на
длъжниците, неплатили в срок публичните си задължения.
Към датата на влизане на първият ревизионен акт в сила - на 20.05.2019
г., икономическото състояние на дружество „***********“ е лошо, всички
коефициенти не са попадали в границите на приетите референтни стойности,
имало е и големи парични задължения към клиенти и доставчици, като не е
разполагало с достатъчно имущество, за да погаси задълженията си, които
към 08.07.2019 г., когато влязъл в сила и вторият ДРА, нараснали още повече.
Наличните парични средства в брой, заедно с трансформираните под формата
на парични средства материални запаси и вземанията на клиенти към
08.07.2019 г. не били достатъчни, за да може дружеството изцяло да погаси
задълженията си. Към тази дата търговското дружество е изпаднало в
неплатежоспособност.
Дата на последното плащане от страна на дружеството е 18.08.2017 г. към
НАП по Справка-декларация по *************. След тази дата
„***********“ *** не е имало други плащания по своите задължения. По
образуваното изпълнително дело не постъпили други парични суми за
удовлетворяване вземанията на НАП.
От приетата по делото като писмено доказателство справка от Окръжен
съд - Пазарджик с изх. № 294/13.05.2021 г., първоинстанционният съд е
установил, че „***********“ *** няма подадена молба за обявяване в
несъстоятелност и че към датата на справката дружеството не е обявено в
несъстоятелност.
6
Въз основа на така приетото от фактическа страна, вземайки предвид
разпоредбата на чл. 626, ал. 2, предл. 3-то от ТЗ, първоинстанционният съд е
приел, че обвиняемата В. Б. е имала задължението да поиска от Окръжен съд
- Пазарджик да открие производство по несъстоятелност в 30-дневен срок,
считано от 18.08.2017г. - датата на последното плащане, а именно най-късно
на 18.09.2017г., но не е направила това. Приел е, че е налице извършено от
обвиняемата престъпление по чл. 227б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, но не
на посочената в предложението на прокуратурата дата – 31.01.2020г., а след
изтичане на 30-дневния срок от спиране на плащанията – 19.09.2017г.
Доколкото на обвиняемата Б. с постановлението на прокурора е повдигнато
обвинение за престъпление извършено на 31.01.2020 г. и тя е организирала
защитата си съобразно това обвинение и по-конкретно за тази инкриминирана
дата, а не за друга, съответно поради липсата на процесуална възможност за
изменение на обвинението в производство по реда на глава 28 от НПК, тъй
като съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени
в постановлението на прокурора, първоинстанционният съд е признал
обвиняемата Б. за невинна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК на дата
31.01.2020 г.
Първоинстанционният съд се е позовал на изготвените от вещото лице
Х.Л. – Б. и приети по делото заключения на основна и допълнителни
икономически експертизи, изготвени на досъдебното производство, както и
на заключението по назначената в хода на съдебното дирене допълнителна
СИЕ, със задача да бъде изследвано финансовото състояние на дружеството
към датата на влизане на двата ревизионни актове против същото,
установяващи значителен размер на публичните му задължения, доколкото
този въпрос не бил изследван на ДП. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице е направило извод, че още в края на 2018 г.
финансовото състояние на дружество „***********“ *** е било много лошо.
Дружеството е увеличило значително своята задлъжнялост, намалели са
постъпленията му от клиенти, имало е множество вземания от доставчици и
клиенти, които обаче не са били реализирани, като през 2019 г. е имало две
продажби на обща стойност 30 000 лева, намалели са частично и вземанията
от клиенти, както и са намалели една част от задълженията към доставчици,
но финансовото състояние на дружеството се е променило незначително, тъй
като публичните му задължения по двата ДРА, както и по цитираните по-горе
НП и данъчни декларации, са били в размер по-голям от активите на
дружеството. Задлъжнялостта на същото и невъзможността му да погаси
изцяло своите ликвидни и изискуеми задължения е била налице още с влизане
в сила на първия ДРА спрямо него на 08.07.2019 г. и към този момент
дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Съдът се е
позовал и на извода на вещото лице, че последното плащане на дружеството
за погасяване на свои публични задължения е било на 18.08.2017г., като други
плащания по публични задължения и такива към свои контрагенти,
дружеството не било направило.
Първоинстанционният съд е счел, че не е налице ново фактическо
положение, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 378, ал. 3, изр. 2 от
НПК, която задължава съда, когато установи нови фактически положения да
7
прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, без да се
произнася по същество, доколкото сам прокурорът в обстоятелствената част
на постановлението бил посочил, че последното плащане на дружеството е
било на 18.08.2017 г. и въпреки това е повдигнал обвинение на обвиняемата Б.
за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК извършено на 31.01.2020 г.,
стъпвайки на заключението на вещото лице от досъдебното производство, че
неплатежоспособността на дружеството е настъпила със сигурност на
31.12.2019г.
С оглед това, че в изслушаните и приети пред първоинстанционния съд
заключения по назначените експертизи вещото лице е посочило, че
категорично началната дата на неплатежоспособност на дружество, чийто
управител е била подсъдимата, е 31.12.2019г., а при изслушването си в
съдебно заседание по приемане на експертизата, изразява становище, че е
възможно тази дата да е към един по-ранен момент, а именно влизане в сила
на първия издаден срещу дружеството ревизионен акт – 20.05.2019г.,
базирайки се на предположение, че дружеството не е осъществявало дейност
през финансовата 2019г., който въпрос не е изследван обстойно пред
първоинстанционния съд, за въззивната инстанция възникна съмнение
относно правилността, обосноваността и пълнотата на заключенията на
вещото лице Х.Л. - Б., изслушано пред първоинстанционния съд. Поради
възникналото съмнение бе допусната и изслушана повторна тройна съдебно
финансова-икономическа експертиза, изготвена от вещите лица Л. Г. Я.-Т., Н.
А. Т. и С. Т. С., която да изследва финансовото състояние на дружеството в
периода от 2017 г. до 2019 г. като се изчислят коефициентите на ликвидност и
финансова автономност на дружеството към края на всяка от годините в
посочения период, както и на въпросите дали през 2018 г. и 2019 г.
дружеството е осъществявало търговска дейност, съответно да се изследва
финансовото състояние на дружеството към датата на влизане в сила на двата
ревизионни акта – 20.05.2019 г. и 26.07.2019 г. и да се изчислят
коефициентите на ликвидност и финансова автономност на дружеството към
тези дати, както и да посочат датата на последното доброволно плащане от
дружеството към негов кредитор – по частно или публично вземане.
Изследвайки финансовото състояние на дружеството, съобразно съдържащи
се в делото, писмени доказателства - счетоводни регистри и годишни
финансови отчети, трите вещи лица са категорични, че дружеството е
осъществявало дейност през 2018 г. и 2019 г. През тези години вещите лица
сочат, че дружеството „***********“ *** има вземания и задължения в
големи размери, като с най-голям относителен дял в тях са вземанията от
клиенти и задълженията към доставчици, като е налице влошаване на
финансовото състояние на дружеството по отношение на счетоводния
финансов резултат. Вещите лица са изчислили стойностите на коефициентите
за ликвидност и задлъжнялост с включени установените с ревизионните
актове публични задължения, влезли в сила съответно на 20.05.2019г. и
26.07.2019г., като изчислените за 2019 г. стойности сочат, че дружеството би
следвало да е било в състояние на трайна обективна невъзможност с
краткотрайните си активи да покрие падежиралите парични задължения.
Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са с отрицателни
стойности, поради това, че включването на установените публични
8
задължения води до отрицателна стойност на собствения капитал. Въз основа
на анализираните счетоводни данни вещите лица стигат до извод за трайно
състояние на свръхзадлъжнялост на дружеството, то е били в състояние на
пълна зависимост от своите кредитори към 31.12.2019 г. – уточнена от
вещите лица в съдебно заседание, и всяка следваща година. Дружеството е
декапитализирано още към 31.12.2019 г., доколкото реално не притежава
собствен капитал и не притежава собствен реален източник за финансиране
на своята дейност. Според вещите лица стойностите на изчислените
коефициенти към края на 2019г., могат да се приемат за валидни и към
31.07.2019 г. - края на текущия период на 2019 г., в който са влезли в сила
ревизионните актове, тъй като през второто полугодие на 2019 г. дружеството
не е осъществявало активна стопанска дейност, от която да са възниквали
вземания, задължения и да са генерирани парични средства, които да водят до
различни данни. Позовавайки се наличните по делото писмени доказателства
- предоставените от НАП с писмо от 2021 г. справки за извършени плащания
(л. 22 и следващите, том 2 от ДП), последното доброволно плащане на
публично задължение от страна на дружеството е извършено на 30.08.2018 г.
Вещите лица за приели посочената дата, с оглед на това, че липсват
счетоводни данни за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., съответно в Търговския
регистър няма публикувани ГФО за 2021 г. и 2022 г. на дружеството. В
приложен по делото ГФО за 2020г. било отразено и плащане, извършено през
м. януари 2019 г., когато е осчетоводено плащане в брой с основание „работна
заплата“. Съгласно този ГФО през 2020 г. няма осчетоводени кредитни
обороти (плащания) по счетоводна Сметка „****“, но е осчетоводена касова
наличност към 31.12.2020 г. в размер на 137 000,00 лева, което според вещите
лица е предпоставка за евентуални плащания в следващите отчетни периоди,
за които обаче липсват данни.
При изслушването си вещите лица сочат, че към 2019 г. е налице трайно
спиране на плащанията и трайно състояние на задлъжнялост със стойности на
коефициентите за обща ликвидност и абсолютна ликвидност под
референтните граници. Към края на 2018г. според вещите лица не може да се
направи извод да е налице неплатежоспособност на дружеството, като
коефициентите за 2018 г. са в референтните граници, съгласно официално
публикуваната финансово-счетоводна информация, но според вещите лица и
за 2018 г. дружеството е било свръхзадлъжняло на база на официалните
данни.
Въззивният съд, възприема отчасти така описаната по-горе от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, доколкото се установява от
събраните по делото доказателства, но не може да се съгласи с фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд относно следните релевантни за
делото факти: приетата дата за спиране на плащанията на дружеството –
18.08.2017г., която е от съществено значение за обвинението за извършено
престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, предмет на настоящото дело,
съответно приетата дата – 18.09.2017г., към която обвиняемата Б. е имала
задължение да поиска от Окръжен съд - Пазарджик да открие производство
по несъстоятелност по отношение дружеството „***********“ ***.
Датата на трайно спиране на плащанията от страна на търговското
дружество, съответно изтичането на 30-дневния срок от това спиране, са от
9
съществено значение за престъплението по чл. 227б, ал. 2, във връзка с ал. 1
от НК, доколкото тази разпоредба от наказателния закон обявява за
противоправно и наказуемо престъпното бездействие на управителя на
търговско дружество, който в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е
изпълнил задължението си да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност, когато са налице признаците на настъпила
неплатежоспособност на дружеството, съобразно разпоредбите на ТЗ,
вменяващи му това му задължение. Престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК е
на формално извършване, като фиксираният срок от 30 дни, в който деецът
следва да извърши предписаното от закона действие, в наказателноправен
аспект означава, че след пропускането на срока деянието е довършено. Едва
след изтичането на този срок, бездействащото лице осъществява
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК, като от
този момент тече и давността. Именно поради това при повдигнато обвинение
за извършване на престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК от съществено
значение е да се установи датата на трайното спиране на плащанията от
страна на търговското дружество.
Настоящият съдебен състав, анализирайки поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, намира, че в конкретния
случай дружеството „***********“ *** трайно е спряло плащанията след
посочената от вещите лица по назначената и изслушана пред въззивния съд
тройна СФИЕ, а именно след последното доброволно плащане на публично
задължение от страна на дружеството, извършено на 30.08.2018 г. Настоящата
инстанция кредитира изцяло и се доверява на заключението по назначената и
изслушана пред въззивния съд повторната тройна СФИЕ, доколкото същото е
обективно и компетентно изготвено и дава пълен отговор на поставените
въпроси. Изводите на вещите лица по повторната тройна СФИЕ относно
датата на спиране на плащанията на дружеството са обосновани и
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, които вещото
лице по изслушаните и приети пред първата инстанция експертизи - Х.Л. – Б.,
не е отразило и изследвало в пълнота, съответно е достигнало до грешния
извод, че последното плащане е извършено на 18.08.2017г., поради което
настоящият съдебен състав не кредитира заключенията по тези експертизи в
тези им части.
От представените по делото и приети като писмени доказателства Писмо
от НАП, с изх. № 1533/11.08.2021г. в отговор на Постановление №
************* и приложените към него Справки за извършени плащания към
НАП е видно, че последното доброволно плащане на публичните задължения
на дружеството е извършено именно на дата 30.08.2018г. Действително в
самото писмо на НАП, находящо се на л. 22, том 2 от ДП е отразено последно
плащане на 18.08.2017г., което обаче не кореспондира с приложените към
него Справки за извършени плащания, преведени по сметки към НАП и
погасени задължения с тях за периодите от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. – от л. 29 до л. 50, том 2 от ДП. Видно е от
посочените справки за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. (л. 43 до л. 50,
том 2 от ДП), надлежно приобщени по делото като писмени доказателства, че
с постъпила сума от доброволно плащане от 30.08.2018г. са погасени
публични задължения на дружеството, както следва: 1/ 0,20 лева – НЗОК
10
вземане по декларация изплатено или начислено възнаграждение по
Декларация - образец ****************; 2/ 0,49 лева – ДОО - вземане по
декларация изплатено или начислено възнаграждение по Декларация -
образец ****************; 3/ 82,18 лева – ДДС при сделки в страната -
вземане по ******************. (един от процесните), 4/ 0,13 лева – УПФ -
вземане по декларация изплатено или начислено възнаграждение по
Декларация - образец ****************
Изводът, че датата на спиране на плащанията приетата от
първоинстанционния съд - 18.08.2017г., а също отразена и в предложението
на прокуратурата, се налага и от това, че в приложените към посоченото
писмо от НАП справки за извършени плащания и погасявани към НАП, за
периодите от периодите след 18.08.2017г. (приетата дата за спиране на
плащанията) до 31.12.2017г. и от 01.01.2018г. до 30.08.2018г. са извършвани
множество плащания от страна на дружеството, с които са погасявани негови
публични задължения към държавата, като същите не са инцидентни такива.
Всичко посочено, дава основание за настоящата инстанция да приеме, че
датата на спиране на плащанията от страна на дружеството за погасяване на
негови изискуеми задължения е именно посочената от вещите лица по
изслушаната повторна тройна СФИЕ – 30.08.2018г., а не тази посочена в
постановлението на прокуратурата и възприета от първоинстанционния съд –
18.08.2017г. Съответно погрешно, доверявайки се на заключенията на вещото
лице по приетите в първоинстанционния съд експертизи, районният съд е
приел, че визираният в разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК тридесетдневен
срок е изтекъл на 18.09.2017г.
Въззивният съд намира за нужно да отбележи и това, че в противоречие с
разпоредбите на ДОПК, първоинстанционният съд е приел, че датата на
влизане в сила на Решение № 417 от 08.07.2019г. на Директора на Дирекция
„**************“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърден вторият
ревизионен акт срещу дружеството - **************** за установени
задължения на дружеството в размер на 216 963,60 лева, по извършена
ревизия на дружеството от ТД на НАП – Пловдив, във връзка със
задълженията по ЗКПО, КСО, ЗДДФЛ и ЗДДС от НАП, задължения по
декларации – образец 6 и Имуществени санкции на ДИТ, обхващаща периода
от 01.01.2017г. до 31.10.2018г., доколкото не е обжалвано, е датата на
постановяването му - 08.07.2019г. Съответно към тази дата е указано на
вещото лице по назначената пред районния съд допълнителна експертиза да
изследва финансовото състояние на дружеството „***********“ *** и същата
е приета от първоинстанционния съд като релевантна за настъпване на
неплатежоспособността на дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 156, ал.
1 от ДОПК решението на решаващия административен орган, постановено по
жалба срещу ревизионния акт в частта, която не е отменена с решението по
чл. 155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган пред съответния
административен съд в 14-дневен срок от получаването на решението. В този
смисъл първоинстанционният съд не е взел предвид и не е съобразил, че едва
след изтичане на този срок решението на административния орган влиза в
сила, в случаите когато то не е обжалвано по съдебен ред. Видно от събраните
по делото доказателства, посоченото Решение № 417 от 08.07.2019г. на
Директора на Дирекция „**************“ при ТД на НАП – Пловдив, с което
11
е потвърден ревизионен акт ********** не е обжалвано и същото е влязло в
сила на 26.07.2019г., а не както неправилно е приел първоинстанционният съд
– на 08.07.2019г.
С оглед изложеното по-горе, посочена дата за спиране на плащанията –
30.08.2018г., изводима от съвкупния и цялостен анализ на събраните по
делото доказателства представлява ново фактическо положение, доколкото не
фигурира в постановлението на прокурора, с което е предложил обвиняемата
Б., да бъде освободена от наказателна отговорност за извършено от нея
престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл.
78а, ал. 1 от НК й бъде наложено административно наказание Глоба.
Установеното ново фактическо положение е свързано именно с датата на
спиране на плащанията от страна на дружеството „***********“ ***, считано
от която започва да тече и визираният в разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК
тридесетдневен срок, съществен за това престъпление.
В контекста на неотменимото задължение на съда да установи
обективната истина по делото, при гарантиране правото на защита на
обвиняемия, изводимите от доказателствата нови факти по посочения по-горе
въпрос, принципно не позволяват на съда да се произнесе по същество в
рамките на фактическите положения, посочени в постановлението по чл. 375
от НПК. Именно тази идея - за разкриване на обективната истина при
осигуряване на възможност за ефективна и адекватна защита, стои зад
установеното в чл. 378, ал. 3 от НПК правомощие на съда, който при подобна
ситуация следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора, доколкото последният е единствено компетентен да приведе
фактическата рамка, върху която стъпва обвинението в съответствие с
изводимата от доказателствата фактическа обстановка. Следва да се
отбележи, че нито прокуратурата, внесла предложението по чл. 375 от НПК,
нито първоинстанционният съд са съобразили в пълнота събраните по делото
доказателства, с които са разполагали към момента на постановяване на
актовете си, съответно първоинстанционният съд не е упражнил
задължението си по чл. 378, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Въззивният съд по принцип също е ограничен в рамките на фактическите
положения, изложени в постановлението по чл. 375 от НПК, поради което не
би могъл да реши делото на основата на установени от него други, различни
обстоятелства. При това положение, въззивният съд не разполага с
възможност да осъществи същинска проверка на атакуваното съдебно
решение, тъй като това би било в колизия с установеното в чл. 378, ал. 3, изр.
2 от НПК правило, съответно с принципните изисквания на чл. 15 от НПК.
Предвид особената процедура, предвидена в глава 28 от НПК за
производството пред първата съдебна инстанция, въззивната инстанция
намира, че не следва да взема отношение по наведените с протеста
възражения срещу първоинстанционното решение.
Предвид обстоятелството, че установеното в чл. 378, ал. 3, изр. 2 от НПК
правомощие е от компетентност на първоинстанционния съд, а чл. 378, ал. 5
от НПК препраща към правилата на глава 21 на НПК, съответно въззивният
съд не разполага с правомощие да върне делото директно на прокурора,
настоящият съдебен състав следва на основание чл. 378, ал. 5, във вр. с чл.
12
334, т. 1 от НПК да отмени решението на първоинстанционния съд и да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който
на свой ред да процедира съобразно чл. 378, ал. 3, изр. 2 от НПК, като
прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.
Доколкото настоящата инстанция не се произнася по същество, с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от НПК не следва да се произнася по
отговорността за разноските направени пред въззивния съд.
Воден от горното и на основание чл. 378, ал. 5, във вр. с чл. 334, т. 1 от
НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 467 от 22.11.2023г., постановено по АНД №
20235220200820 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Пазарджик, който на свой ред да процедира съобразно чл. 378, ал. 3, изр. 2 от
НПК, като прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13