№ 288
гр. Русе, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря И.Иванова
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20244500100232 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявени от Н. Р. А. от гр. Сливо поле, обл. Русе чрез адв.
Г. Г. АК против Прокуратурата на Р България искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и имуществени вреди в
размер на 6400 лв.
Ищецът твърди, че на 06.01.2021 г. е задържан въз основа на заповед за задържане
за извършване на престъпление от общ характер по ДП № 4309/2019 г. по описа на ОП
Русе. На 09.01.20121 г. е изготвено искане от Прокуратурата за вземане на мярка за
неотклонение по отношение на него „задържане под стража“, уважено от ОС- Русе по
НОХД № 33/2021 г. От страна на Окръжна прокуратура-Русе са повдигнати обвинения
по чл. 302, т.1, пр. 6, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК
и по чл. 339, ал. 1 НК. С постановление на прокурор от ОП Русе от 239.04.2021 г. на
ищеца е наложена и забрана да напуска пределите на Р България.
По така повдигнатото от Прокуратурата обвинение по НОХД №634/2021 г. с
присъда № 22/18.10.2021 г. е признат за виновен и осъден за извършено от него
престъпление по по чл. 302, т.1, пр. 6, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4,
вр. чл. 26, ал. 1 НК и вр. чл. 58 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок,
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да заема държавна длъжност в МВР и
право да упражнява полицейска професия за срок от три години. Признат е за
невиновен по отделни детайли от престъплението подкуп и изцяло по повдигнатото му
обвинение по чл. 339, ал. 1 НК по силата на чл. 9, ал. 2 НК. Тази присъда е потвърдена
с Решение № 5/16.01.2023 г., постановено по ВНОХД № 289/2022 г. на ВТАС по
отношение на него. С Решение № 139/19.04.2023 г. по н. д. № 274/2023 г. ВКС, ІІ Н.О.
изменя решението на ВТАС в частта, в която е потвърдена присъда № 22/18.10.2021 г.,
постановена от ОС Русе по НОХД № 634/2021 г. досежно наложените на ищеца
наказания лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява полицейска
1
професия за срок от три години, като на основание чл. 58, б. „б“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1
НК ВКС определя наказание лишаване от свобода и лишаване от горепосочите права
за срок от две години, а в останалата част оставил в сила решението.
Ищецът заявява, че взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е необоснована и в нарушение на материалния закон. Не били налице
условията по чл. 63 НПК за вземането й. Изводът на прокуратурата, че съществува
реална опасност да се укрие или да извърши ново престъпление бил необоснован.
Заявява, че е семеен, с две деца, трайно установен в гр. Сливо поле, където живее и
работи. Нямало доказателства, че има намерение да се укрива. Престъплението, за
което бил привлечен за обвиняем, не било извършено повторно, нито в условията на
опасен рецидив. Не бил осъждан за друго престъпление от общ характер. За
престъплението, към което бил привлечен като обвиняем в закона не било предвидено
наказание не по-малко от 10 години. Не били налице и кумулативните предпоставки по
чл. 68, ал. 1 и ал 5 НПК, за да му налага прокуратурата забрана за напускане на
страната. Ищецът заема позиция, че с тази мярка били ограничени гражданските му
права и свободата на движение и пътуване за период от над две години, като забраната
била отменена едва на 09.06.2023 г. Тя била неоснователна, прекомерна, взета
неправилно и необосновано, за твърде дълъг период.
Заявява, че по едното от така повдигнатите му обвинения бил оправдан, по
другото частично оправдан и осъден условно на две години. Нито една от трите
инстанции не го осъдила ефективно да лежи и да бъде лишен от свобода.
Наказателното производство засегнало личната му свобода. Бил задържан от
06.01.2021 г. до 08.01.2021 г. по Заповед за задържане на инспектор от Дирекция
„Вътрешна сигурност“ и от 09.01.2021 г. до 29.04.2021 г. с наложената му от ОС Русе
по искане на РОП мярка за неотклонение „задържане под стража“. Бил в ареста близо 4
месеца с престъпници, които задържал и против които работил в изпълнение на
професионалните си задължения. Това го карало да изпитва неудобство, силно
притеснение, несигурност, чувство на унижение, смущение в социалното му общуване,
уронване на доброто му име в обществото и не на последно място изпитвал страх за
живота си. Тревожност и безпокойство изпитвал и понастоящем. Променил се в
негативен план. Станал затворен и неспокоен, изгубил съня си. Дълго време не можел
да вижда двете си деца, да бъде с жена си и близките си. Личните отношения с
близките му били засегнати сериозно. Бил лишен, той и семейството му, от
препитание. Не можел да подсигурява финансово децата и съпругата си. Престоят му в
ареста бил процесуално следствие от действията на следствените и правозащитните
органи. Продължителността и обосноваността на взетата по отношение на него
възможно най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и забраната
да напуска страната не съответствали на повдигнатите му обвинения и личностната му
характеристика. Ограниченията на правата и свободите му в рамките на наказателното
производство били прекомерни и необосновани. Ищецът твърди още, че в резултат от
престоя в ареста се влошило и здравословното му състояние, отключил хипертония.
Станал недоверчив, отбягвал контакти с приятели. И към настоящия момент все още се
притеснявал да общува с близки и познати и да излиза от дома си.
Заема позиция, че в дадения случай бил лишен от свобода близо 4 месеца без да
има влязла в сила присъда. Нямало и последваща присъда, която да оправдае неговото
прекомерно задържане и лишаване от свобода.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Р
България да му заплати 30 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди, причинени от
2
необоснованото, неправилно и прекомерно задържане под стража за период от 113 дни,
ведно със законната лихва, считаното от 09.01.2021 г. до окончателното изплащане,
както и 6400 лв. за имуществени вреди, представляващи доходите, от които бил лишен
за периода от четири месеца на база средната работна заплата за периода за област
Русе, възлизаща на 1600 лв., ведно със законната лихва от датата на задържането му
09.01.2021 г. до окончателното й плащане. Претендира разноски за адв.
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р България е депозирал
писмен отговор, в който се поддържа становище и са изложени обстоятелства за
неоснователност на исковете като недоказани. Заема позиция, че обстоятелството, че
влязлата в сила осъдителна присъда е изменена само по отношение на размера на
наложените наказания доказва правилността на законното задържане на ищеца под
стража в рамките на цялото наказателно производство. Това задържане било
прекратено по инициатива на прокуратурата на 29.04.2021 г. след като били
констатирани законовите предпоставки по чл. 63, ал. 6, вр. ал. 3 НПК- отпадане на
опасността на обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление. Този
прокурорски акт бил обусловен и обоснован от събраните доказателства за това и
конкретно тези събрани едва и след 28.04.2021 г., когато след повторния разпит на
ищеца /тогава обвиняем/ той признал вината си за извършване на престъпленията и
съдействал за разкриване на обективната истина. Поради това ответникът заема
позиция, че за времето от 06.01.2021 г. до 29.04.2021 г. ищецът, тогава обвиняем бил
задържан под стража при наличие на законовите предпоставки за това. Наказателното
производство приключило срещу него с влязла в сила осъдителна присъда и поради
това претенциите му били изцяло неоснователни. Продължилото близо четири месеца
задържане под стража на ищеца било последица от законосъобразни актове на съда и
прокуратурата, постановени по реда на НПК и в съответствие с практиката на ЕСПЧ.
Искът за неимуществени вреди ответникът намира и за прекомерен, несъобразен
с чл. 52 ЗЗД. Възразява за липсата на причинна връзка между задържането под стража
и твърдяните за настъпили и преживявани здравословни и психологични проблеми на
ищеца. Ответникът оспорва и иска за имуществени вреди, като го намира за
неоснователен като недоказан. В частност възразява за липсата на доказателства за
причинната връзка между неполученото възнаграждение и воденото наказателно
производство. Заема позиция, че причина за лишаване от възнаграждение пряко се
явява дисциплинарното производство срещу ищеца от работодателя му. Липсвали
доказателства за това неполучено възнаграждение и неговите елементи.
Ответникът възразява и срещу началния момент, от който се претендира законна
лихва. Въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Със заповед за задържане от 06.01.2021 г., издадена от Г.А.- инспектор в сектор
ОЗ при отдел о4 в Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР ищецът е задържан за срок от
24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР- събрани данни за извършено
престъпление от общ характер по ДП № 4309/2019 г. по описа на ОП Русе.
С Постановление от 07.01.2021 г. на прокурор от ОП Русе, на основание чл. 64,
ал. 2 и чл. 199 НПК, ищецът Н. Р. А. е задържан за извършване на престъпление по чл.
302, т. 1, пр. 6, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
3
обвиняем по ДП № 4309/2019г. по описа на ОП Русе за 72 часа, считано от 18:50 часа
на 07.01.2021 г. до довеждането му пред съда.
С Определение № 10/09.01.2021 г., постановено по ЧНД № 33/2021 г. от ОС Русе
по отношение на ищеца Н. А., обвиняем по ДП № 4309/2019 г. по описа на ОП Русе е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това определение е обжалвано
от Н. А. и потвърдено с Определение № 27/22.01.2021 г., постановено по ВЧНД
№19/2021 г., което е окончателно.
С Постановление от 29.04.2021 г. на прокурор от ОП Русе е изменена по
отношение на Н. А. взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „парична
гаранция“ в размер на 6000 лв. и е постановено същият да бъде незабавно освободен от
ареста след внасянето й. С Постановление от същата дата на ищеца е забранено да
напуска пределите на Р България освен с разрешение на прокурор. Тази забрана е
отменена с Постановление от 09.06.2023 г. на прокурор от ОП Русе след приключване
на наказателното производство.
На 19.08.2021 г. в Окръжен съд Русе с вх. № 5347 е внесен обвинителен акт
срещу трима обвиняеми, един от които ищеца за престъпления по чл. 152, ал. 3, т.5, вр.
ал,1, т.2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 152, ал. 3, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Образувано е НОХД № 634/2021 г. по описа на РОС.
По него с присъда № 22/18.10.2021 г. ищецът Н. А. е признат за виновен и осъден за
извършено от него престъпление по чл.302, т.1, пр.6, вр. чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.
чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК и вр. чл. 58 а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен
изпитателен срок; глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да заема държавна
длъжност в МВР и право да упражнява полицейска професия за срок от по три години.
Признат е за невиновен по определени детайли от престъплението подкуп и изцяло по
повдигнатото му обвинение по чл.339,ал.1 НК /по силата на чл.9,ал.2 НК/. Със същата
присъда на основание чл. 59, ал.1 НК, ОС Русе приспада при изпълнение на наказание
лишаване от свобода, времето през което подс. Н. Р. А. е бил задържан и през което по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а
именно – задържан от 06.01.2021 г. до 08.01.2021 г., „задържане под стража“ – от
09.01.2021 г. до 29.04.2021 г.
По прокурорски протест и жалби на подсъдимите е образувано ВНОХД №
289/22 г. по описа на АС-Велико Търново, Втори наказателен състав. С решение №
5/16.01.2023 г. ВТАС потвърждава постановената от ОС Русе по отношение на ищеца в
настоящото производство присъда. Въз основа на подадени от него касационни жалби
е образувано КНД № 274/2023 на ВКС, по което с Решение № 139/19.04.2023 г. е
изменено решение № 5/16.01.2023 г., постановено от АС-Велико Търново по ВНОХД
№ 289/22 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 22/18.10.21 г., постановена от
ОС-Русе по НОХД № 634/21 г., досежно наложените на подсъдимия Н. Р. А. наказания
лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна длъжност в системата на
МВР и лишаване от право да упражнява полицейска професия все за срок от три
години, като на основание чл.58, б.Б вр.чл.55,ал.1,т.1 НК ВКС е определил наказание
лишаване от свобода и лишаване от гореизброените права за срок от две години. В
останалата част е потвърдено Решение № 5/16.01.2023 г., постановено от АС-Велико
Търново по ВНОХД № 289/22 г.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди са ангажирани
гласни доказателства – показанията на свидетелите И.В.А.- негова съпруга и св.
М.Н.М..
4
Св. А.а изнася данни, че посещавала съпруга си през целия му престой в ареста
два пъти седмично, като последния месец ходела да го вижда всеки ден. Сторил й се
много притеснен, най-вече за това, че за първи път му се случвало нещо такова, да бъде
задържан с хора, които преди това той задържал по повод на работата си. След
излизането му от ареста усетила коренна промяна у него. Преди това бил разумен,
балансиран човек, вземащ спокойни решения, а след това бил много неспокоен,
започнал постоянно да вдига кръвно. Бил много разтревожен от това, че през тези
четири месеца всичко било оставено на нейните грижи- семейство, оранжерии.
Притеснявал се, че заради неговото задържане тя се натоварвала с всички тези неща
изключително много, а и същевременно трябвало да ходи на работа. Живеели в малък
град, никой не го познавал като лош човек и изведнъж случилото се уронило престижа
му, което също го притеснявало. Дава показания, че след излизането му от ареста
съпругът й си стоял предимно вкъщи докато си намери работа. Нямал желание да
излиза и да се събира с хора. Тревожел се как ще си намери работа, тъй като имали две
деца, които да издържат, семейни разходи, домакинство. След няколко месеца си
намерил работа като общ работник, за кратко. Получавал минималната работна
заплата на петдневна работна седмица. Свидетелства, че от около година и половина
ищецът работи в завода в Сливо поле на смени.
Св. М. дава показания, че преди ищецът да попадне в следствения арест бил
добър, енергичен, забавен, спокоен, отдаден на работата и семейството си човек. Още
по време на ареста и след излизането му се променил. Станал угрижен, отчаян,
обезверен, тъжен, затворен. Избягвал да се събира с хора. Тази промяна свидетелката
отдавала както на престоя в ареста, така и на осъждането му. Свидетелства, че след
като излязъл от ареста ищецът известно време не работел. После си намерил работа в
завода в Сливо поле.
Приобщени към доказателствения материал са и материалите по воденото срещу
ищеца дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Видно от него, със
Заповед № 336з-1011/29.04.2021 г. на директора на ОДМВР Русе на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното му правоотношение в
МВР, считано от 05.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че е сезиран с
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ, вр. чл. 5, § 4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под
стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други
случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр.
137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.).
Полицейското задържане за срок до 24 часа по чл. 72 и чл. 73 от ЗМВР,
прокурорското задържане за срок до 72 часа по чл. 64, ал. 2 от НПК и мярката за
5
неотклонение „Задържане под стража“ по чл. 63, ал. 1 от НПК касаят три различни
хипотези на задържане, каквото се постановява от различни органи при различни
предпоставки и по различен процесуален ред. В тази връзка, независимо в коя от трите
хипотези е предприето задържането, ако то бъде отменено, поради липса на законовите
предпоставки за налагането му, държавата отговаря за причинените на задържания
вреди вследствие незаконното му задържане в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1
от ЗОДОВ. Законността на задържането в този смисъл относно предпоставките и реда
за предприемането му се преценява не от гражданския съд в производството по
ЗОДОВ, а в производството по обжалването му по съответния предвиден от закона
процесуален ред. Неговата отмяна е предпоставка за уважаване на иска за
обезщетяване на вредите. Във всички други случаи, в които задържането не е било
отменено като незаконно, държавата отговаря за претърпените от задържания
вследствие на него вреди, ако то е било осъществено в нарушение на чл. 5, § 1 от
КЗПЧОС, в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗОДОВ, въведена със
ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г./. Нормата на чл. 5, § 1 от Конвенцията
прокламира правото на свобода и сигурност, според което, никой не може да бъде
лишен от свобода, освен в посочените в букви а-f случаи, сред които по б. „c“ –
законен арест на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената от закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление
или укриване след извършване на престъпление, само в съответствие с процедури,
предвидени от закона. Според чл. 5, § 4 от Конвенцията, всяко арестувано лице има
право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е длъжен в кратък
срок да се произнесе и в случай, че задържането е неправомерно, е длъжен да нареди
незабавното освобождаване на задържаното лице. По този начин Конвенцията
препраща към националното законодателство, но същевременно изисква всяко
лишаване от свобода да бъде в съответствие с целите по чл. 5, § 1, а именно при
наличие на правна сигурност и в рамките на определения срок, несъобразяването с
които именно е основание за прилагане на коментираната хипотеза на незаконно
задържане.
В настоящия случай липсва спор, че взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража“ не е била отменена. Не са и въведени подобни
твърдения. В случая съдът намира, че осъщественото на 07.01.2021 г. задържане на
ищеца с постановление на прокурор при РОП не е в нарушение на установените в чл. 5
§ 1 КЗПЧОС гаранции. Неоснователни са твърденията му, че задържането му не
отговаря на общото изискване за "законност" и не е пропорционално на преследваната
цел.
Вземането на мярка за неотклонение "Задържане под стража", предвидено в
националното законодателство, при наличие на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание, при наличието на доказателства, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление /чл. 63 НПК/ и
осъществено съобразно установените в закона процедури, не съставлява забранено от
Конвенцията лишаване от право на свобода и сигурност, като мотивите на акта, с
който се осъществява задържането, са решаващ фактор при определяне на това дали
задържането на едно лице е произволно или не.
6
Върху него е осъществен съдебен контрол, както при първоначалното вземане на
мярка за неотклонение "задържане под стража" с цитираното определение по
посоченото по-горе дело по описа на РОС, потвърдено от въззивната инстанция. В тези
актове съдилищата са разгледали релевантните към основателността на задържането
обстоятелства – законността му и съществуването на обосновано подозрение,
преценили са, че е налице обществен интерес, обосноваващ, при надлежно спазване на
презумпцията за невиновност, отклонение от правилото за зачитане на личната
свобода, посочили са, че е налице риск от извършване на друго престъпление, като са
изложили подробни мотиви, обосновали са необходимостта от задържането на ищеца с
тежестта на престъплението и тежестта на наказанието, което може да му бъде
наложено, ако бъде осъден, които са от значение за оценката на риска от извършване
на друго престъпление, преценили са, че съществува риск от въздействие върху други
участници в процеса. Опасността да извърши друго престъпление или да се укрие са
извели от високата степен на обществена опасност на конкретните престъпления, за
които е привлечен, начина на извършване на деянията и служебните правомощия на
обвиняемия, който не е бил отстранен от длъжност, данните за усложнена и
продължителна престъпна дейност. Съдилищата са разгледали конкретните факти, на
които се е позовал задържаният и които могат да поставят под съмнение наличието на
съществени условия за "законността" на лишаването от свобода по смисъла на чл. 5, §
1 КЗПЧОС.
Не е налице и деликт по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 5, § 4 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи поради незаконно задържане,
надвишаващо максимално допустимите по закон срокове, доколкото ищецът твърди,
че е бил незаконно задържан прекомерно дълго за периода от 06.01.2021 г. до
29.04.2021 г. по водено срещу него наказателно производство, приключило с
осъдителна присъда.
В разпоредбата на чл. 63, ал. 4 НПК са регламентирани максимални срокове, в
които може да бъде изтърпявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. По-
конкретно в цитираната разпоредба е посочено, че допустимото задържане на
досъдебното производство не може да надхвърли една година и шест месеца – по
обвинения с предмет престъпление, за което е предвидено минимално наказание не по-
малко от петнадесет години „лишаване от свобода”; осем месеца - за тежки умишлени
престъпления и два месеца - за всички останали обвинения. В конкретния случай
съобразно обвинението спрямо ищеца максималния срок на допустимото задържане е
осем месеца. Тези срокове обаче са относими към наказателното производство в
досъдебната му фаза. Както се посочи по-горе ищецът е задържан на 06.01.2021 г.,
мярката му е била изменена от ОП Русе на 29.04.2021 г., а обвинителният акт е внесен
в съда на 19.08.2021 г. С внасянето на обвинителния акт в съда досъдебната фаза е
приключила и е започнала съдебната фаза на наказателното производство.
Следователно в рамките на досъдебната фаза спрямо лицето е била взета
законосъобразно мярка за неотклонение задържане под стража за период по-малко от 4
месеца. Предвид изложеното, не е налице незаконно задържане поради надвишаване на
максимално допустимите по закон срокове.
7
С постановената осъдителна присъда № 22/18.10.2021 г. по НОХД № 634/2021 г.
на ОС Русе, на основание чл. 59 НК, съдът е постановил приспадане от изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода, чийто срок е окончателно определен на 2
години на времето, през което ищецът е бил задържан в рамките на досъдебното
производството – процесните 113 дни. При съпоставянето им е видно, че не е налице
деликт по чл. 2, ал.1, т. 1, пр. последно ЗОДОВ и поради това, че ищецът е търпял
временни принудителни мерки „задържане под стража” или „домашен арест” и това
задържане не е могло да бъде приспаднато по реда чл. 59 от НК
Във връзка с това и доводите на ищеца, че задържането му не може да бъде
„компенсирано“, тъй като бил осъден условно следва да се отбележи следното:
Наказанието "лишаване от свобода" се изпълнява, само когато е наложено с
влязла в сила присъда, с която съответното лице е признато за виновно от съда и е
осъдено за извършеното от него престъпление, какъвто е и настоящия случай.
Налаганата от съда на мярка за неотклонение "задържане под стража", задържането от
прокурора по НПК, задържането от полицейските органи по ЗМВР и по други закони,
са все мерки за процесуална принуда или принудителни административни мерки.
Макар, че с тях субективните граждански права на лична свобода и неприкосновеност,
на личен живот, на придвижване и пр. се ограничават по същия начин, както с
наказанието "лишаване от свобода", поради което съгласно чл. 59 НК времето на
задържането се приспада от наложеното наказание, то по своите цели и функции тези
временни принудителни мерки не са равнозначни, а са съществено различни от
изпълнението на наложеното с влязла в сила присъда наказание "лишаване от
свобода".
Когато държавата, чрез своите компетентни органи, установи, че конкретно лице
е извършило конкретно престъпление тя има три изчерпателно определени
правомощия във връзка с реализиране на наказателната отговорност, а именно да
наложи наказание, да го изпълни и да третира извършителя като осъждан.
Терминът „условна присъда“ е разговорен и се отнася до предвидената в НК
възможност съдът да отложи изпълнението на наказанието, което налага след като
признава подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. По този начин държавата се отказва от второто си правомощие,
предвидено във връзка с реализиране на наказателната отговорност, а именно да
изпълни наложеното наказание. При постановяване на условно осъждане съдът отлага
за определен период изпълнението на наказанието в неговия пълен размер като поставя
на осъдения две условия: в рамките на изпитателния срок да не извършва друго
престъпление и да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува. Целта на този
подход е чрез минимална степен на държавна принуда той да бъде поправен и
превъзпитан.
При така изложеното, доколкото в случая не са установени незаконни действия
или бездействия на правозащитните органи, съдът намира предявените искове за
изцяло неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Само за пълнота съдът намира още да отбележи следното:
Изцяло неоснователни като недоказани са твърденията на ищеца за претърпени
от него имуществени вреди. Същите са претендирани във вид на пропуснати ползи –
приходи за имуществото на ищеца от трудови възнаграждения, които същият не е
реализирал заради воденото срещу него наказателно производство за периода от
задържането до освобождаването му от ареста. Приходът обаче не трябва да е
8
случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е
обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото и
получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните
действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е
реално и сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при
липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата
полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. За установяването на
претърпени от него имуществени вреди ищецът не е ангажирал никакви доказателства,
а и твърденията му за тях са изцяло хипотетични. Предвид Тълкувателно решение №
3/12.12.2012 г. по т. д. № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не
са установени каквито и да било имуществени вреди във вид на пропуснати ползи,
доколкото не се установи сигурност от увеличаване на патримониума на лицето.
Неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на
акцесорните претенции за законна лихва.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
Настоящият състав констатира, че е пропуснал да събере дължимата държавна
такса за разглеждане на иска за имуществени вреди, поради което с оглед разпоредбата
на чл.77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Русе сумата в
размер на 10 лв., представляваща дължимата държавна такса по втория предявен от
него иск.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Р. А., ЕГН ********** от гр. Сливо поле, обл.
Русе против Прокуратурата на Р България искове за заплащане на 30 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от необоснованото, неправилно и
прекомерно задържане под стража за период от 113 дни, както и 6400 лв. за
имуществени вреди, представляващи доходите, от които бил лишен за периода от
четири месеца на база средната работна заплата за периода за област Русе, възлизаща
на 1600 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от от датата на
задържането му 09.01.2021 г. до окончателното плащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Н. Р. А., ЕГН ********** от гр. Сливо поле, обл. Русе ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса
в размер на 10 лв., на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9