№ 45
гр. Велико Търново, 03.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500006 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С определение № 1027 от 8.11.2021 г., постановено по гр.д. № 829/2021 г.
Великотърновският окръжен съд оставил без уважение искането на Н. И. Й. за
освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски в производството по гр.д. №
829/2021 г. по описа на съда.
Частна жалба срещу горното определение е подадена от Н. И. Й., чрез адв. Ц. В., с
оплакване, че същото е неправилно, немотивирано и постановено при нарушение на
процесуалния закон. В жалбата се излага, че ищецът Н.Й. е декларирал, че получава
минимална работна заплата от 650 лв. бруто, както и че е собственик на 15-годишен
автомобил „БМВ 320“, като така декларираните доходи и имущество не са в състояние да
покрият дори част от таксите и разноските. Твърди се, че ищецът дълго време не е могъл да
разчита на заплатата си, като е получавал средства единствено от общественото
осигуряване, които са били в по-нисък размер от минималната заплата. Посочва се, че
съпоставянето на декларираното имущество с дължимите такси разкрива огромно
несъответствие между размера на таксите и разноските и възможността на ищеца да ги
заплати. Твърди се, че е достатъчно размерът на дължимата държавна такса да създава
затруднения за ищеца, за да има основание същият да бъде освободен от заплащането ,
като на съда били представени достатъчно документи, от които било видно, че условията на
чл. 83, ал. 2 от ГПК са изпълнени. Направено е искане обжалваното определение да бъде
отменено като неправилно и необосновано, като ищецът бъде освободен от заплащането на
държавна такса и разноски. Алтернативно е направено искане делото да бъде върнато на
Окръжен съд – Велико Търново с указания относно необходимостта ищеца да представи
конкретни доказателства, от които да се заключи, че Н.Й. не разполага с достатъчно доходи
за заплащане на дължимите такси и разноски.
Великотърновският апелативен съд, като прецени изложеното в частната жалба и
данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството по гр.д. № 829/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е
1
образувано по искова молба от Н. И. Й. против ЗД „Бул Инс“ АД, с искане ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 30 000 лв. – обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в следствие на ПТП, както и сумата 30,80 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
проведено лечение, ведно със законните лихви върху претендираните суми от 15.01.2021 г.
до окончателното изплащане.
С исковата молба е направено особено искане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК
ищецът да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, поради
липса на достатъчно средства.
С обжалваното определение окръжният съд е оставил искането без уважение, като е
приел, че по делото не са представени убедителни доказателства, от които да се обоснове
несъмнен извод, че молителят не разполага със средства да заплати дължимите държавна
такса и разноски. Приел е, че установяването на относимите обстоятелства чрез декларация
е възможно само по отношение на имущественото състояние на ищеца, но не и по
останалите въпроси като здравословно състояние, семейно положение, трудова заетост. По
отношение на тях съдът е приел, че не са представени документи, от които да бъде
установено, че ищецът действително не разполага с възможност да поеме разходите за
държавна такса и разноски по делото. Приел е още, че за освобождаването от държавна
такса не е необходимо заплащането само да предизвиква затруднения на ищеца, а следва
да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да бъде заплатена
таксата от ищеца. Първостепенният съд е приел, че с дохода от 650 лв. месечно и при
останалите данни по приложената декларация за материално и гражданско състояние,
ищецът може да заплати таксата и разноските без особено напрежение.
Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно по съществото.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото му състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта, както и всички други констатирани
обстоятелства, които имат отношение към възможността на ищеца да понесе разходите за
държавна такса и разноски в производството по делото.
При предявяване на иска, по който е образувано производството по гр.д. № 829/2021
г. на Окръжен съд – Велико Търново, ищецът е направил искане до съда да бъде освободен
от заплащането на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. В
подкрепа на искането към исковата молба е приложена декларация за материално и
гражданско състояние, в която под страх от наказателна отговорност Н.Й. е декларирал, че
не е семеен и не страда от здравословни проблеми; не притежава недвижимо имущество или
влогове на свое име; собственик е на лек автомобил „БМВ 320“, произведен през 2006 г.
Единствените доходи, които получава са от трудово възнаграждение в брутен размер от 650
лв. Не получава доходи от наем; рента и аренда от земеделски земи и други имоти;
дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества; не
развива дейност като едноличен търговец; не получава пенсия. Няма непълнолетни деца,
които да издържа.
Съпоставен с размера на дължимата държавна такса, която за производството пред
първата инстанция възлиза на 1 201,23 лв. и разноски от около 800 лв., месечният доход на
ищеца в брутен размер от 650 лв. е очевидно недостатъчен за заплащане на таксата и
разноските по делото. Получаваното от него трудово възнаграждение е равно по размер на
минималната работна заплата, определена за страната от 01.01.2021 г., съгласно ПМС № 331
от 26.11.2020г. Притежаваното от ищеца имущество – лек автомобил, произведен през 2006
г., не може да бъде източник на средства за покриване на разходите по водене на делото.
2
Същевременно, към момента на предявяване на иска ищецът не е разполагал с недвижимо
имущество или влогове на свое име; не е получавал никакви други доходи от наем, рента и
аренда, пенсия, дивиденти от участие в търговски дружества; не е развивал търговска
дейност под никаква форма. Видно от доказателствата по делото, Н.Й. е бил в отпуск по
болест за периода от 07.04.2021 г. до 06.06.2021 г., като през този период, той не е получавал
дохода си от трудово възнаграждение в пълен размер, а е разчитал на обезщетението за
временна неработоспособност, изплащано от системата на държавното обществено
осигуряване. Независимо от доброто здравословно състояние на ищеца и от
обстоятелството, че той се намира в трудоспособна възраст – 21 години, имущественото му
състояние не позволява той да понесе разходите по заплащане на държавна такса и разноски
за производството по предявения от него иск без особени затруднения и без лишаване от
средства за издръжка.
Предвид изложеното и след извършената преценка на фактите, релевантни за
приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, настоящият състав на въззивната инстанция намира
искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото за основателно.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на окръжния съд,
поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а ищецът Н.Й. да бъде
освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството по предявения
от него пред на Окръжен съд – Велико Търново иск с правно основание чл.432 от КЗ против
ЗД „Бул инс“ АД-гр.София.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1027 от 8.11.2021 г., постановено по гр.д. № 829/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, вместо което постановява:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Н. И. Й., ЕГН **********, от с.
Орловец, общ Полски Тръмбеш, от заплащане на държавна такса и разноски по предявения
от него пред на Окръжен съд – Велико Търново иск с правно основание чл.432 от КЗ против
ЗД „Бул инс“ АД-гр.София.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3