РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300103117 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес
****************************************, моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на
„С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, че ищецът не дължи на
ответника, като погасена по давност сумата 29829.58 евро с левова
равностойност 58341.59 лв., главница, по договор за кредит № ***-*** от
23.02.2010г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12187/ 2011г.
по описа на РС – Пловдив и е образувано изпълнително дело № 992/ 2011г. по
описа на ЧСИ Д. М., с район на действие Окръжен съд- Пловдив. .
Исковата претенция се основава на твърденията, че против ищеца, в
качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № ***-*** от
23.02.2010г., с кредитополучател ВГД и РП“ ЕООД, по искане на „**** *****
– клон България“ КЧТ и въз основа на изпълнителен лист и заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 12187/ 2011г. по описа на
РС – Пловдив, е образувано изпълнително дело № 992/ 2011г. по описа на
ЧСИ Д. М., за принудително събиране на 29829,58 евро, представляваща
главница по договора за кредит. Твърди, че в производството по
изпълнителното дело против него са искани изпълнителни действия на
1
16.10.2012г., 13.08.2012г. и 17.07.2015г., на 31.01.2019г. и на 11.05.2020г., а на
18.01.2018г. му е наложен запор на банковите сметки, като отправените
искания до съдебния изпълнител са от „***** ******“ АД, като
правоприемник на „**** ***** – клон България“ КЧТ. Твърди, че „*****
******“ АД е прехвърлил вземанията си по договор за кредит № ***-*** от
23.02.2010г. на ответното дружество, на основание договор за цесия от
30.06.2021г., за което ищецът е уведомен. Твърди, че цесионерът не е
конституиран като взискател по изпълнителното дело, но е отправил покана
до ищеца за изпълнение. Ищецът твърди, че вземането по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност, като твърди, че в периода
17.07.2015г. – 17.07.2017г. по изпълнителното дело не са искани и
предприемани изпълнителни действия, предвид на което на 17.07.2017г. е
настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , като
погасителният давностен срок е изтекъл на 17.07.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим, с оглед на което следва да бъде разгледан
по същество.
По основателността на иска.
От данните по изпълнителното дело се установява следното:
Срещу ищеца и срещу „ВГД и РП“ ЕООД е издадена заповед № 9109/
14.07.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от 19.07.2011г., по ч. гр.
дело № 12187/ 2011г. по описа на Районен съд – Пловдив, в полза на „****
***** – клон България“, по силата на която длъжниците са осъдени да
заплатят на кредитора сумата 29829,58 евро, просрочена главница по договор
за кредит № ***-***/ 23.02.2010г., сумата 477,45 евро, лихва върху
главницата за периода 28.12.2010г. – 23.02.2011г., сумата 2157,18 лв.,
наказателна лихва за периода 24.02.2011г. – 28.06.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.06.2011г. до изплащане на вземането,
както и сумата от общо 2354,83 лв. разноски по делото.
По молба на кредитора „**** ***** – клон България“ е образувано
2
изпълнително дело № 992/ 2011г. по описа на ЧСИ Д. М. на 27.07.2011г. С
молбата за образуване е поискано налагане на запор и възбрани върху
недвижимо имущество на длъжниците.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложени към нея
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е редовно връчена на ищеца на
12.08.2011г.
На 08.08.2011г. е наложен запор върху собствени на ищеца МПС.
През м. октомври 2011г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, получавано от „Вангелови“ ООД.
На 10.11.2011г. по отношение на ищеца по изпълнителното дело като
присъединен взискател е конституирана държавата, за което длъжникът е
уведомен, като съобщението е получено на 16.12.2011г.
С молба от 16.10.2012г. взискателят е поискал на длъжника да бъде
наложен запор на трудовото възнаграждение.
С молба от 13.08.2014г. взискателят е поискал да бъде извършен опис,
оценка и публична продан на запорираните на ищеца МПС.
На 03.09.2014г. на ищеца е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от „*******“ ЕООД.
На 02.10.2014г. е насрочен е опис на МПС Ауди А8 с рег. № ****** **,
собствено на ищеца, за 30.10.2014г. от 10 ч.
С молба от 17.07.2015г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху притежаваните от ищеца МПС.
На 18.05.2016г. по изпълнителното дело е депозирана молба, подадена
от „***** ******“ АД, с която уведомяват съдебния изпълнител, че по силата
на договор за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в Агенцията по
вписване, се явява правоприемник на „*** *** – клон България“ по
процесното вземане по издаденото изпълнително основание.
С молба от 13.12.2017г. от взискателя е направено искане за налагане на
запор върху трудово възнаграждение на ищеца.
На 05.01.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца,
разкрити в „***“ АД и „*********“ АД.
На 31.01.2019г. с молба от взискателя е направено искане за извършване
3
на опис на движими вещи на двамата длъжници.
С молба от 11.05.2020г. е направено искане от взискателя за налагане на
запор върху банковите смети и върху трудовото възнаграждение на ищеца.
От представеното по делото Уведомление на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД /л.13/ се установява, че „***** ******“ АД е сключил на 30.06.2021г.
договор за прехвърляне на вземания (цесия) с ответното дружество, по силата
на който договор процесното вземане, произтичащо от сключения договор за
кредит, е прехвърлено на ответното дружество.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
По делото не е спорно, като се установява и от прието уведомление за
извършена цесия, че процесното вземане е прехвърлено на основание договор
за цесия на ответното дружество, което обосновава пасивната легитимация на
ответника по предявения иск. Ответникът се явява частен правоприемник на
кредитора „***** ******“ АД, последният правоприемник на първоначалния
кредитор „*** *** – клон България“.
С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в настоящия случай - факти и обстоятелства,
настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. За да се уважи
иска по чл.439 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи,че след
издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение,
в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили
твърдените правопораждащи, правопрекъсващи или правоизключващи факти.
В настоящия случай, с оглед на твърденията, на които се основава исковата
молба, ищецът следва да установи, че след влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение са настъпили предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта
на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
4
Предявеният иск е основан на твърденията, че ищецът не дължи
процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност.
Приложима е общата пеггодишна давност по отношение на всички
оспорени вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото
вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет
години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК има всички последици на съдебно решение -
установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и
субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл
е установената съдебна практика. С решение № 3/ 04.02.2022г., гр. дело №
1722/ 2021г., ІV г.о., ВКС е прието, че разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се
прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила
решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното
дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичане на срока по чл.414, ал.2 от
ГПК.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. т.д. № 2/
2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното дело
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, а ППВС № 3/ 1980г. е обявено за
изгубило сила. В мотивите към т.10 на тълкувателното решение е посочено,
че давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
5
задължени лица). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че когато взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
последното предприето по време валидно изпълнително действие.
С решение № 37/ 24.02.2021г.,гр. д. № 1747/ 2020г., ІV г.о на ВКС, е
прието, че перемпцията е без правно значение за давността, общото между
перемпцията и погасителната давност е, че едни и същи факти могат да имат
значение и за двете, но са различни правните институти, като перемпцията не
изключва принудително изпълнение, а давността го изключва, но съдебният
изпълнител не може да я зачете. С цитираното решение е прието, когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията
е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания
нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново- отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не, във всички случаи съдебният изпълнител е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Приетото с Решение № 37/
24.02.2021г.,гр. д. № 1747/ 2020г., ІV г.о на ВКС, е възприето и в Решение №
3/ 04.02.2022г., гр.д. № 1722/ 2021г., ІV г.о. на ВКС.
С решение № 257/ 30.04.2020г., гр.д. № 694/ 2019г., ІІІ г.о. на ВКС е
прието, че последиците при перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са от
процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва във всички
случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение
и то независимо от по- натъшната съдба на тези действия. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
6
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни и безрезултатни), с които е прекъсната
давността за изпълняемото право. Този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на изпълнителните
действия има значение за процеса на принудително изпълнение, но няма
ефект върху материалните права на страните. Погасителната давност е
институт на материалното право. Приема се, че тъй като перемирането и
погасителната давност са различни правни институти (перемирането е
институт на процесуалното право и не изключва принудителното изпълнение,
а погасителната давност е институт на материалното право, като именно тя
изключва принудителното изпълнение), перемирането няма правно значение
за погасителната давност за изпълняемото право.
В настоящия случай, за погасителната давност за изпълняемото
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, са релевантни
следните факти: дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
отношение на ищеца е започнала да тече нова погасителна давност, откога е
започнала да тече, прекъсвана ли е съгласно чл.116 от ЗЗД и изтекла ли е
новата погасителна давност към момента на подаване на исковата молба, с
която се оспорва изпълнението на вземането.
Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила за ищеца на
27.08.2011г., тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, изтекъл за ищеца на
26.08.2011г., възражение не е подадено. От датата на влизане в сила на
заповедта е започнала да тече петгодишната давност по отношение на
вземането. Нова погасителна давност за изпълняемото вземане е започнала да
тече след влизане на заповедта за изпълнение в на 27.08.2011г., като новата
давност е петгодишна, включително по отношение на вземането за лихви, тъй
като изпълняемото право е установено с влязла в сила заповед за изпълнение,
която е приравнена по последици на чл.117, ал.2 от ЗЗД на влязло в сила
решение, а новата давност би могла да се прекъсне на основанията,
предвидени в разпоредбата на чл.116 от ЗЗД.
Специфичното в случая е, че изпълнителното дело е образувано на
27.07.2011г., при действието на ППВС № 3/1980 г., в което е дадено
тълкуване, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес
относно принудително осъществяване на вземанията, но ППВС № 3/1980 г. е
обявено за изгубило сила с т. 10 от ТРОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015г., с
което е дадено тълкувание, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, а по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и приложимо ли ТРОСГТК на ВКС № 2/2015 г. за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е
7
образувано и висящо тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС.
В случая което и от двете становища по поставения за тълкуване
въпрос по висящото тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС да се възприеме,
вземането, чието изпълнение се оспорва, не е погасено по давност, поради
следните съображения:
Настоящият състав възприема становището, че отмяната на ППВС №
3 /1980 г. с Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. т.д. № 2/ 2013г., ОСГТК
на ВКС, няма обратно действие, поради което давността върху вземания,
предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече до
постановяване на соченото тълкувателно решение. Ето защо, се приема, че за
изпълняемото вземане на ответното дружество, за което е образувано
изпълнително дело № 992/ 2011г., висящо понастоящем, след влизане в сила
на заповедта за изпълнение по отношение на ищеца на 27.08.2011г. изобщо не
е започнала да тече нова погасителна давност до постановяване на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. т.д. № 2/ 2013г., ОСГТК на ВКС.
Дори условно се възприеме другото становище, че отмяната на ППВС
№ 3/19980 г. има обратно действие и давността започва да тече от датата на
която е поискано или е предприето последното изпълнително действие,
започналата да тече нова погасителна давност след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по отношение на ищеца на 27.08.2011г. е била
многократно прекъсвана с предприемането на действия за принудително
изпълнение: както и по изрични искания на взискателя за извършване на
изпълнителни действия в молбата за образуване на изпълнителното дело и в
молбите от 16.10.2012г. и 13.08.2014г., така и по инициатива на ЧСИ, по
възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ЗЧСИ, включително с извършените
от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение – налагане на
запор на трудовото възнаграждение на ищеца през октомври 2011г. и на
03.09.2014г., насрочване на опис на МПС на 02.10.2014г.
Следващите действия, които прекъсват погасителната давност по
отношение на ищеца е искането на взискателя с молба от 17.07.2015г. за
налагане на запор върху притежавани от ищеца МПС, искането с молба от
13.12.2017г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
наложения от съдебния изпълнител запор върху банкови сметки на ищеца от
05.01.2018г., искане от взискателя за опис на движими вещи на ищеца с молба
8
от 31.01.2019г. Последното такова действие е искане на взискателя за запор
на банкови сметки на ищеца и върху трудовото му възнаграждение с молба от
11.05.2020г. Към този момент петгодишната давност не е изтекла.
Настоящият съдебен състав напълно споделя цитираната по- горе в
решението съдебна практика, съгласно която перемирането на
изпълнителното производство няма правно значение за погасителната
давност за изпълняемото право, по съображенията, изложени в мотивите на
цитираните решения на ВКС. С оглед на това, са неотносими възраженията на
ищеца, че тъй като изпълнителното дело е било прекратено по силата на
закона на 17.07.2017г., постъпилите след тази дата искания за предприемане
на изпълнителни способи са без правен ефект.
Исковата молба е депозирана в съда на 02.12.2021г. Към тази дата
давността по отношение на ищеца не е изтекла, тъй като от 11.05.2020г. е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
Гореизложеното обосновава неоснователност на предявения иск, който
като такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
Ответното дружество не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от В. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес ****************************************, против
„С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД, като частен
правоприемник на „***** ******“ АД въз основа на договор за цесия от
30.06.2021г., сумата 29829.58 евро с левова равностойност 58341.59 лв.,
главница, по договор за кредит № ***-*** от 23.02.2010г., за която е издаден
Заповед № 9109/ 14.07.2011г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 19.07.2011г., по ч.
гр. дело № 12187/ 2011г. по описа на Районен съд – Пловдив, поради изтекла
погасителна давност.
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10