№ 116
гр. Ямбол, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20232300100482 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. В. Д. от с.********,
община *********, с която се претендира да бъде осъден ответника ЗД„БУЛ ИНС“ АД
гр.София да й заплати сумата 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи
се в морални болки и страдания, в резултат на внезапната загуба на сина й Ж.Д., ведно със
законната лихва от 22.11.2023 г. /изтичането на 3 месеца за отговор по претенцията/ до
окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото разноски
и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА на пълномощника на ищцата –
адв.В. М..
Твърденията са за това, че на 27.07.2023 г. около 08.10 часа на път III-707 км 7+100 в
посока от гр. Стралджа към с. Воденичене се е движил лек автомобил „Ситроен Берлинго" с
рег. № СН 2671 ВН, управляван от С. В. П., при намалена видимост, дъжд, мокра настилка,
със скорост около 69 км/ч. По време на извършване на маневра завой на ляво и навлизайки в
прав пътен участък, водачът П. губи управление над автомобила, навлиза частично на
десния банкет, завъртайки се странично наляво продължава движението си, преминава през
лявата лента, левия банкет и се удря в крайпътно дърво. Поради това, че водачът на
автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена
с пътните и атмосферни условия скорост, по непредпазливост е причинил смъртта на Ж.Д. -
пътник в същия автомобил на предна дясна седалка. Образувано е досъдебно производство
№ 122/2023 г. по описа на РУ Стралджа при ОДМВР Ямбол.
В резултат на описаното ПТП на ищцата, която е майка на загиналия Д. са нанесени
непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото.
1
Вредите се изразяват в морални болки и страдания, които ищцата е претърпяла и
продължава да търпи заради загубата на своя син. Отношенията им са се основавали на
взаимна обич, уважение и разбирателство. Връзката им е била силна, общували са
ежедневно и са си помагали взаимно до момента на неговата смърт.
Към момента на настъпване на събитието за процесния лек автомобил е била налице
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по Застрахователна
полица № ВС/02/122003250090 в ЗД „БУЛ ИНС" АД с валидност от 09.11.2022г. до
08.11.2023г. На 22.08.2023г. ищцата е предявила по административен ред претенция до
ответника, образувана била ликвидационна преписка по щета № **********, но до момента
нямало извършено плащане, въпреки изтичането на 3-месечния срок.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се
оспорва изцяло предявения иск като се желае отхвърлянето му и присъждане на разноските,
евентуално при установяване на основания за ангажиране отговорността на застрахователя,
се желае обезщетението за неимуществени вреди да не бъде присъждано в претендирания
размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесният автомобил
марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № СН 2671 ВН; обстоятелството, че на 23.08.2023
г. пред застрахователя е заявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от С. В. Д. и че на 27.07.2023 г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил.
Според ответното дружество искът е неоснователен, тъй като липсват доказателства,
установяващи механизма на настъпване на ПТП и конкретно по какъв начин са причинени
уврежданията получени от наследодателя на ищцата. Поради това застрахователното
дружество не следва да носи отговорност за лихва за забава, при положение, че в съдебното
производство, въз основа на допълнително събрани доказателства, е установено основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Представеното удостоверение за
наследници не отговаря на изискванията на Закона за наследството, тъй като единствен
наследник следва да е майката на Д., а е посочена като наследник и неговата сестра.
Претендираният размер на обезщетението се оспорва като силно завишен, както е
оспорено и всяко едно фактическо твърдение, касаещо взаимоотношенията между С. В. Д. и
нейният син, в това число местоживеене, грижи, възпитание и т.н. Оспорено е и наличието
на описаните морални болки и страдания - липсват каквито и да е доказателства,
установяващи специална връзка между починалия и ищцата извън общоприетата и обичайна
такава. Претендираната с исковата молба сума в размер на 150 000 лв. е силно завишена и не
отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Твърди се наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал без
поставен обезопасителен колан, т.е. че смъртта на Ж.С.Д. не е резултат единствено на
поведението на водача на лекия автомобил с рег. № СН 2671 ВН. Уврежданията, причинили
смъртта на Д. са в резултат на съприкосновение на тялото му с различни части в купето на
автомобила поради това, че същото не е било обездвижено с поставяне на обезопасителен
2
колан. Според ответника, ако пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан, то тогава
не биха настъпили травмите предизвикали смъртта му.
В съдебно заседание страните, редовно призовани чрез процесуалните си
представители поддържат своите становища.
В хода на производството поради смъртта на ищцата С. В. Д., починала на 12.05.2024
г. на нейно място е конституирана Р. С. П., дъщеря и единствен наследник, която поддържа
предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба ищцата представила констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 6/2023 г., настъпило на 27.07.2023 г. около 8.10 ч. на път III-707 км 7+100 посока
с.Воденичене с единствен участник ППС марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, рег.№ СН
2671 ВН със собственик и водач С. В. П. от с.Пъдарево, притежаващ застраховка „ГО“ в ЗД
„Бул инс“ АД полица № BG/02/122003250090, валидна от 9.11.2022 г. 00:00 ч. до 8.11.2023 г.
23:59 ч. В протокола няма описание на ПТП, посочено е, че е образувано ДП № 122/2023 г.
на РУ Стралджа, както и че има загина пътник от катастрофиралото МПС – Ж.С.Д. на 60
години.
Представен е препис-извлечение от акт за смърт от 28.07.2023 г. за починалия Ж.С.Д.,
неженен от с.Пъдарево и удостоверение за наследници № 147/31.07.2023 г., в което за такива
са посочени ищцата С. В. Д. – майка на починалия Д. и Р. С. П. – негова сестра. По повод
удостоверението за наследници, ответното дружество е възразило относно посочването на
сестрата на Д. като негов наследник наред с неговата майка. Това възражение съдът не
обсъжда поради обстоятелството, че ищцата претендира застрахователно обезщетение в
качеството си на майката на загиналия в ПТП с оглед родствената им връзка, за което няма
спор, а не с оглед наследяването.
От ищцовата страна е представена, заявената от С. В. Д. и Р. С. П. пред ЗД „Бул инс“
АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на неимуществени вреди по
повод настъпилото процесно ПТП. Това доказателство е представено като копие без вписан
входящ номер на постъпване на претенцията при застрахователя, но страните не спорят, че
това е датата 23.08.2023 г. и обстоятелството е прието за безспорно в настоящото
производство.
Относно изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП, по делото в
присъствието на вещото лице М. М., изготвил след това авто-техническата експертиза, като
свидетел бе разпитан водача на автомобила С. В. П.. Свидетелят заявява, че когато е станало
ПТП-то на 27.07.2023 г. е шофирал той, а на дясната предна седалка до него е стоял Ж.Д..
Валяло пороен дъжд с градушка, свидетелят излизал от населено място и на един километър
станала беля - притъмняло му на очите, загубил зрението и не помни какво е станало.
Спомня си, че като дошли полицаите отрязали неговия колан и този на Живко и ги изкарали
от колата. Свидетелят е сигурен, че Живко бил с колан, стоял до него.
3
Относно пътната обстановка, на въпросите на вещото лице, свидетелят П. отговори,
че имало локви по пътя, дъждът идвал насреща срещу него и преди да отиде там, валяло,
имало неравности по пътя. По време на ПТП бил със зимните гуми през юли месец, не може
да каже колко километра е минал с тези гуми. Излизал от населено място, валяло дъжд и
градушка, лед падал. Или е карал на трета или на четвърта скорост.
В настоящото производство бяха назначени, изслушани и неоспорени авто-
техническа и съдебно-медицинска експертизи. Вещото лице по авто-техническата
експертиза дава заключение, че произшествието е настъпило в гр. Стралджа, при усложнени
пътни и атмосферни условия - дневна светлина, силен валеж на дъжд, мокра асфалтова
настилка. В процеса на движение, автомобилът с водач С. В. П. е преминал през ляв завой,
след което е продължил движението си по праволинеен пътен участък. Водачът загубва
контрол над управлението, при което процесното МПС напуска платното за движение,
навлизайки в десните крайпътни площи. В този момент, водачът реагира с волана (завивайки
наляво), като автомобилът отново „се качва“ на пътната настилка и се насочва косо наляво,
пресичайки диагонално платното за движение. Това движение е съпроводено и с ротация
около вертикалната ос на превозното средство, обратно на часовниковата стрелка.
Автомобилът пресича платното за движение, напуска го отляво и осъществява дясно
страничен сблъсък в крайпътно дърво. Ударът е осъществен в позицията на предна дясна
врата. Последица от настъпилото ПТП е смъртта на пътника в л.а. Ситроен, пътувал на
предна дясна седалка - Ж.Д. и материални щети по превозното средство. Скоростта на
движение на автомобила към момента на сблъсък в крайпътното дърво е била около 50,5
км/ч, а скоростта на движение на л.а. Ситроен, преди настъпване на произшествието е била
80,1 км/ч. Според вещото лице водачът П. е имал практическа/техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила със скорост, която да му
позволява да осъществява поС.ен, адекватен контрол на управлението като не допуска л.а. да
напусне платното за движение и навлезе в десните крайпътни площи.
На зададените от ответното дружество въпроси, вещото лице по авто-техническата
експертиза е отговорило в допълнително заключения за това, че преди и към момента на
ПТП, пътникът Ж.Д. е бил с поставен обезопасителен колан. Вещото лице е стигнало до този
извод след като е направил непосредствен оглед на лекия автомобил, който се съхранява на
охраняем паркинг на РУ Стралджа, при което е установило, че предните обезопасителни
колани са разрязани по дължината си. Според разследващия полицай, това е осъществено
след настъпване на произшествието от службите, които са посетили първи ПТП и са оказали
помощ на пострадалите в автомобила - водача и пътника на предна дясна седалка.
По съдебно-медицинската експертиза вещото лице доктор специалист по съдебна
медицина и обща и клинична патология д-р Т. А. Ч., дава заключение, че при възникналото
пътно-транспортно произшествие на 27.07.2023 г., Ж.Д. е получил тежка механична травма с
обхващане на главата, гръдния кош и корема, с тежки травматични увреждания в областта на
гръдния кош и коремната кухина. Същият е изпаднал бързо в съС.ие на травматичен и
хеморагичен шок и починал скоро след настъпилото пътно-транспортно произшествие. Като
4
се имат предвид данните от представените доказателства по делото, установените
увреждания според вещото лице добре отговарят да са получени при възникналото пътно-
транспортно произшествие, вследствие удряне на травмираните области на тялото на
пострадалия по вътрешното обзавеждане на автомобила и притискането на тези области на
тялото от деформиралите се части на автомобила. Причината за настъпването на смъртта е
изпадането на пострадалия в съС.ие на травматичен и хеморагичен шок, вследствие
получените травми на белите дробове, както на паренхима на белите дробове, така и
счупванията на ребрата, както и разкъсването на аортата в областта на нейната дъга.
Настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена връзка с причинените на пострадалия
травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие. При
възникналото пътно-транспортно произшествие, автомобилът е получил значителни
деформации. Гръдната травма получена от пострадалия се дължи на удрянето на гръдния
кош по вътрешното обзавеждане на автомобила и притискането му от тези части на
автомобила. По този механизъм са получени и смъртоносните увреждания на коремните
органи. Множествените увреждания получени от пострадалия показва, че същият е бил без
закопчан предпазен колан. Вещото лице счита, че ако пострадалият е бил със закопчан
предпазен колан, то са били налице предпоставки да получи по-леки травматични
увреждания.
Съдът кредитира и двете заключения на експертизите по делото като компетентно и
обективно изготвени, годни доказателства.
Относно претърпените болки и страдания от ищцата С. Д. вследствие смъртта на
сина й Ж.Д. е разпитана свидетелката Р. С. П., негова сестра. Сестрата на починалия Д. е
разпитана като свидетел по делото преди да бъде конституирана на основание чл.227 от ГПК
като ищец на мястото на починала в хода на производството първоначална ищца.
Свидетелката П. заявява, че майка й и брат й живеели заедно в една къща в Пъдарево, в
едно домакинство. До последно живеели заедно, Живко никога не е бил семеен. Разбирали
се блестящо, не са се карали. Брат й помагал на майка им - палел й печката, за ядене й носел,
лекарства й купувал, взаимно си помагали двамата. След смъртта на сина й у ищцата имало
голяма промяна - тя направо се откъснала, не можела да спи, лекарства вземала за сън,
движенията й станали по-бавни. Не искала да се храни, казвала: „По-добре да умирам като
сина ми“. Животът й се завъртял животът на 180 градуса. Майката на свидетелката останала
сама, нямало с кого една дума да си каже. Свидетелката живела на 35 км от нея, често ходи в
Пъдарево - един-два пъти в седмицата, в зависимост от това как се чувства майка й. Обажда
й се всеки ден сутрин и вечер да я пита как е. Тя е на 87 години навършени, няма други деца,
съпругът й починал по-рано през 2005 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл.432 от КЗ.
Съгласно тази разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. Страните по делото не спорят, че
5
водачът на „Ситроен“, модел „Берлинго“, рег.№ СН 2671 ВН - С. В. П. е имал при ответното
дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на процесния лек автомобил,
която е действала към момента на ПТП на 27.07.2023 г. В качеството си на застраховател
ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният
би отговарял и на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със
застрахованото МПС, което е предметът на застраховката.
Съдът приема, че първоначалната ищца С. В. Д. притежават материалната
легитимация да претендира и да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие
причинената при ПТП смърт на сина й Ж.Д..
За уважаване на предявената претенция е необходимо да бъде установен
фактическият състав на непозволеното увреждане, което включва виновно извършено
противоправно деяние с произлезли от него вреди, наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. Предвид събраните доказателства, съдът приема, че тези елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане са налице.
В настоящото производство предвид събраните по делото доказателства - авто-
техническа експертиза, съдът прави извода, че именно П. е водачът, допуснал настъпване на
процесното произшествие на 27.07.2023 г., при което е загинал Ж.Д.. Вещото лице дава
заключение, че техническата причина, довела до настъпването на ПТП е преминаването на
автомобила през ляв завой, след което е продължил движението си по праволинеен пътен
участък. Водачът загубва контрол над управлението, при което процесното МПС напуска
платното за движение, навлизайки в десните крайпътни площи. Автомобилът пресича
платното за движение, напуска го отляво и осъществява дясно страничен сблъсък в
крайпътно дърво. Вещото лице е категорично, че водачът П. е имал практическа/техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила със скорост,
която да му позволява да осъществява поС.ен, адекватен контрол на управлението като не
допуска л.а. да напусне платното за движение и навлезе в десните крайпътни площи. Тези
изводи на вещото лице относно действията на водача П., показват, че същият е имал
противоправно поведение, довело до настъпването на ПТП, при което е загинал пътникът в
автомобила Ж.Д..
Липсват събрани по делото доказателства, оборващи вината на водача на лекия
автомобил „Ситроен“.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза е безспорно установено, че
пострадалият Д. е починал скоро след настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в съС.ие на
травматичен и хеморагичен шок, вследствие получените травми на белите дробове, както на
паренхима на белите дробове, така и счупванията на ребрата, както и разкъсването на
аортата в областта на нейната дъга. Настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена
връзка с получените травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно
произшествие. Въз основа на тези изводи на вещото лице съдебен лекар за съда е безспорно
установено, че е налице причинна връзка между причиненото от застрахования П. ПТП и
6
настъпилата смърт на сина на първоначалната ищца.
При тези обстоятелства съдът приема, че са налице всички основания за ангажиране
отговорността на ответника-застраховател за обезщетяване на вредите от настъпилия
деликт, изразяващ се в смърт на сина на първоначалната ищца. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от
ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази вида и
характера на доказаните вреди, страданията на ищцата, които в случая съдът приема, че са
големи, тъй като последиците от това увреждане са необратими. Фактите и обстоятелствата,
относими към установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и
претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване
преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за преценка и съотнасяне към
критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Налице е загуба на
човешки живот, която няма как да бъде преодоляна и тази загуба неизменно се отразява на
майката, надживяла сина си. Съдът намира за установена силна връзка между ищцата Д. и
починалия й син, както и тяхната сплотеност и близки отношения посредством
свидетелските показания на свидетелката Р. С. П. – дъщеря на ищцата и сестра на починалия
Д.. От тези показания се установи, че майка и син, който никога не е бил женен са живели в
един дом и домакинство. Били са в отлични отношения, грижили са се един за друг.
Установи се още, че е настъпила голяма промяна у ищцата след загубата на сина й – тя така
и не приела това обстоятелство, не можела да спи, не се хранела, движенията й станали по-
бавни. Посредством тези свидетелски показания, съдът приема за установено, че със смъртта
на своето дете ищцата е загубила житейската си адекватност, емоционалният й свят е
променен, а радостите и надеждите – прекършени. Мъката по изгубения син е с висок
интензитет и няма как да бъде преодоляна, както е известно по делото, ищцата също е
починала девет месеца след смъртта на сина й.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката П. и не счита същите за лично
заинтересовани от изхода на делото с оглед настъпилата промяна в процеса –
конституирането й като ищец на мястото на покойната й майка, първоначална ищца.
Възражението на ответното дружество в тази насока е неоснователно, тъй като към
момента, когато свидетелката е давала показания, ищцата Д. е била жива и не са били налице
предпоставките на чл.227 от ГПК. По стечение на обстоятелството разпитаната като
свидетел П. е конституирана след това като ищец по делото, което няма как да й е било
известно, за да се приеме наличие на заинтересованост от изхода на делото.
Имайки предвид изложеното по-горе за установените близки и сплотени отношения
между майка и син, съдът приема, че обезщетение от 130 000 лева за починалата ищца С. Д.
отговаря на принципа на справедливост и би могло да компенсира претърпените вреди. Така
определения размер на застрахователно обезщетение не следва да бъде намален поради
недоказаното възражение на ответника за съпричиняване на резултата от ПТП от страна на
загиналия Д.. Вещите лице и по двете изслушани по делото експертизи – авто-техническа и
медицинска, са единодушни, че загиналия в процесното ПТП Ж.Д. е бил с поставен
7
обезопасителен колан по време на настъпване на ПТП.
Претенцията на ищцата относно присъждане на мораторна лихва също е основателна
предвид акцесорният й характер към главния иск и неговото уважаване. В чл.429, ал.3 от КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в
рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите
е най-ранна. В такъв случай законната лихва върху главницата от обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена, считано от 23.08.2023 г. – от датата на
предявяване на застрахователната претенция пред ЗД „Бул инс“ АД.
При този изход на делото и направеното искане за определяне на адвокатско
възнаграждение за представителя на ищцата, същото следва да бъде уважено. От
представения договор за правна защита и съдействие между ищцата Д. и адв.В. М. е видно,
че възнаграждението е договорено безплатно и платимо на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Този размер съдът преценя, че следва да бъде 10 100 лв., изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
уважаване на иска в посочения размер – 9850 лв. плюс 250 лв. на основание чл.7 ал.9 от
Наредбата. В списъка по чл.80 от ГПК адв.М. е заявил искане за допълнително явяване в две
заседания и е посочил дати, на които не са провеждани такива по делото – 11.01.2024 г. и
13.03.2024 г. По настоящото дело, проведените заседания са три – на 25.03.2024 г.,
20.05.2024 г. и 15.07.2024 г. и при прилагането на разпоредбата на чл.7 ал.9 – при защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв., допълнителното заплащане следва да бъде определено на 250 лв.
за третото заседание.
Ответникът следва да заплати на ищцата и направените от нея разноски, съразмерно с
уважената част от иска, които са в размер 5933,03 лв., а ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска - в размер 1827,47 лева.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на Р. С. П.,
ЕГН ********** от с.****, обл.**, ул.****№ **, в качеството й на наследник на С. В. Д.,
б.ж. на с.Пъдарево, починала на 12.05.2024 г., сумата 130 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ж.С.Д.,
б.ж. на с.Пъдарево, настъпила вследствие ПТП на 27.07.2023 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът в
разликата над 130 000 лева до размера на 150 000 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
8
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл.78 ал.1 от КЗ да заплати на Р. С. П., с
посочени данни направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в
размер 5933,03 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.М. от
СтАК адвокатско възнаграждение в размер 10 100 лв.
ОСЪЖДА Р. С. П., с посочени данни на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер 1827,47 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред БАС.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9