№ 1194
гр. Варна, 28.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500549 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.5262/19.01.2024 г. „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията”
№ 4-6, чрез адвокат Р. Ж. М., против Решение № 8 от 03.01.2024 г.
постановено гр. д. № 5899/2023 г. по описа на Районен съд Варна, с което е
признато за установено, че С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******* и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* не дължат на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-
6, представлявано Райна Иванова Миткова - Тодорова, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********* сумите по
Изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г., на основание Заповед за
изпълнение №6033/07.08.2012г. по ч. г. д № 11305 от 2012г. по описа на ВРС,
а именно: 4 794,37 лева, от които 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47
лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г.,
141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до
03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ
Даниела Петрова - Янкова, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК. Посочва, се че
обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищците са подписали
споразумения, С. П. С. на 18.06.2021 г. а М. Б. А. на 16.09.2021 г., с които
признават задълженията си по основание и размер, което от своя страна
представлява отказ от последиците на давността. След прекратяване на
1
споразумението поради неизпълнение, на 22.03.2023 г. е образувано ново
изпълнително дело. Изтъква, че първата инстанция е приела, че направения
отказ от последиците на погасителната давност е невалиден, без да се
мотивира, което не отговаря на предоставените доказателства и не
кореспондира с цитирана в обжалваното решение практика. Посочва, че
законодателят не е въвел изискване за форма на отказа. Излага, че текстът на
чл. 4., ал.4 от двете споразумения е еднозначен. Цялото споразумение /и за
двамата длъжници/ е изготвено ясно, разбираемо, с достъпно формулирани
клаузи, включително и за извършеният отказ. В споразумението със С.,
задължението е упоменато измежду всички задължения дължими от него на
ответното дружество. Съдът също така не е взел предвид, че по отношение на
С. се разсрочва общ дълг и в този смисъл не е необходимо да се правят
допълнителни уточнения. В споразумението на М. А. е посочено само
процесното задължение, индивидуализирано в чл. 3, ал., 1 и в този смисъл
съмнение относно извършения отказ в чл. 4, ал. 4 не може да има. Твърди, че
след направения отказ от давността, задълженията продължават да
съществуват. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
В срока по 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
20972/2024 г. от С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* и М. Б.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, чрез адв. Д. А.. Посочват, че
обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорват
всички твърдения в жалбата, които касаят неправилността на обжалвания акт.
Сочат, че оплакването, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушения на процесуалния и материалния закон е бланкетно неоснователно
и недоказано, тъй като не се твърди кои разпоредби е нарушил
първоинстанционният съд. Твърдят, че последното изпълнително действие по
образуваното изпълнително производство е на 29.04.2013 г., когато е наложен
запор на трудово възнаграждение и възбрана на недвижим имот на ищците. С
постановление от 04.12.2017г. ЧСИ Захари Димитров прекратява
изпълнителното производство по изп. дело № 164/201З г. на осн.чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Излагат, че съдът правилно е приел, че не са провеждани
изпълнителни действия спрямо тях, с които да се засегне материалната им
сфера. Посочват, че доколкото изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то е било приложимо до
последващата му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. По силата на
цитираното постановление погасителната давност се спира докато трае
изпълнително производство. Поради това съдът правилно прие, че с
подаването на молбата от 30.01.2013г. взискателят е прекъснал течението на
давностния срок, като същият е бил й спрян до постановяването на TP №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т. 10 с което е
обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от
тази дата започва да тече давността по материалното правоотношение.
Излагат, че след постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е
започнала да тече нова пет годишна погасителна давност, която поради чл. 3,
т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, е
изтекла на 03.06.2015 г. Твърдят, че новото изпълнителното дело №
378/2023г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова е образувано на
29.03.2023г., много след изтичане на 5 – годишния давностен срок. Излагат,
че първата инстанция правилно е приела, че процесното вземане е погасено
по давност 03.06.2015 г. и направеното по - късно признание на дълга не
2
прекъсва давността. Твърди, че направените изявление в по чл.4, ал. 4 от
споразуменията са общо, поради което не може да се считат за валиден отказ
от изтекла погасителна давност, тъй като освен, че са направено след като
същата е изтекла те са неопределени, не съдържа изявление на длъжниците,
че не желаят да се ползва от последиците на погасителната давност било
относно цялото парично задължение, било само за част от него. Затова
доводът на ответника, че с чл.4, ал. 4 на споразумението всеки от длъжниците
е направил валиден отказ от изтекла вече погасителна давност, е
неоснователен. На следващо място посочват, че представените от ответника
споразумения са нищожни тъй като ответникът, като търговец с предмет на
дейност събиране на вземания, се е възползвал от незнанието и
некомпетентността им и ги е подвел и склонил да подпишат споразумения за
разсрочване и отказ от последиците на давността, въпреки че задълженията,
които третират са погасени по давност, т.е. клаузите в споразуменията
противоречат на закона, заобикалят го, накърняват добрите нрави и са
неравноправни. Твърдят, че не са осъзнавали, че подписвайки такива тип
споразумения.
Молят да се постанови решение, с което да остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Не са направени искания за допускане на доказателства по чл. 266 от
ГПК.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.5262/19.01.2024 г. „ЕОС
МАТРИКС ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията”
№ 4-6, чрез адвокат Р. Ж. М., против Решение № 8 от 03.01.2024 г.
постановено гр.д. 5899/2023г. по описа на Районен съд Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.05.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се изпрати й препис
от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
3
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4