Определение по дело №1953/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Образувано е по молба от „Хипер врати“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр.София чрез адв. Т. за изменение на Решение № 437/30.03.2023 г. постановено по адм. дело № 1953/2022 г. в частта му за разноските, като се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1500,00 за производството пред Административен съд-Варна и 600 лв. за производството пред Върховния административен съд. Сочи се, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, което обосновава приложимост на пар.2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в минималния размер съгласно наредбата, поради което е намалено под установения минимум.

Ответникът– зам.-кметът на Община Варна чрез процесуален представител старши юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на искането.

По допустимостта на искането:

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК, вр. с чл.144 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК ,от легитимирана страна и при представен списък на разноските по чл.80 от ГПК в хода на първоинстанционното производство, поради което е допустима за разглеждане .

По основателността на искането:

С Решение № 437/30.03.2023 г. постановено по адм. дело № 1953/2022 г. по описа на Административен съд-Варна, съдът е отменил Заповед № 2516/11.08.2022 г. издадена от зам.- кмета на Община Варна. Приел е за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя и го е определил в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.) от 1250,00 лв. за производството пред Административен съд-Варна и 400,00 лв. за производството пред Върховния административен съд. .

В производството пред Административен съд-Варна жалбоподателят е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. за производството пред Административен съд-Варна и в размер на 600,00 за производството пред Върховния административен съд. Видно от представена фактура № **********/16.01.2023 г. уговореното и платено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции е в размер, съответно пред Административен съд-Варна, в размер на 1500,00 лв. с включен ДДС и пред Върховния административен съд, в размер на 600,00 лв. с включен ДДС.

Искането за присъждане на ДДС върху сумата от 1250,00 лв. и 400,00 лева е основателно, предвид нормата на пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираната разпоредба за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

С оглед на изложеното на определеното адвокатско възнаграждение следва да се увеличи с размера на начисления и платен ДДС съгласно фактура № **********/16.01.2023 г. На жалбоподателя следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да се присъди сумата в размер на 2180,00 лева, от които държавна такса – 50 лв.; държавна такса по частна жалба- 150 лв.; възнаграждение за адвокат в производството пред Административен съд-Варна – 1500,00 лв. и възнаграждение за адвокат за изготвяне на частна жалба – 480,00 лв. платима от бюджета на Община Варна , към която е административния орган издал обжалвания общ административен акт.

Воден от горното, Административен съд-Варна, VІ-ти тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 437/30.03.2023 г. постановено по адм. дело № 1953/2022 г. по описа на Административен съд-Варна в частта на разноските , като

ОСЪЖДА Община Варна да плати в полза на „Хипер врати“ ЕООД , ЕИК ********* представляван от управителя М.Д. сторените разноски в размер на 2 180,00 ( две хиляди сто и осемдесет) лева , от които 1550,00 ( хиляда петстотин и петдесет ) лева за производството пред Административен съд-Варна и 630,00 ( шестстотин и тридесет ) лева за производството пред Върховния административен съд.

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Хипер врати“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.София чрез адв. Т. за изменение на Решение № 437/30.03.2023 г. постановено по адм. дело № 1953/2022 г. в останалата част над присъдения размер. .

Определението може да бъде обжалвано на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от получаването му.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

След изтичане на срока за обжалване на настоящото определение делото да се изпрати във Върховния административен съд по постъпилите касационни жалби срещу решението.

	Председател:
	Членове: