О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
579
гр. Кюстендил, 11.11.2019
год.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: РОСИЦА САВОВА
Членове: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при секретаря Е. С. и
с участието на прокурора Ангел
Байрактарски след като разгледа докладваното от мл. съдия Навущанова ВЧН дело № 511 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.
64, ал. 7 от НПК.
Делото е образувано по повод жалба на адв. В.З. ***, в качеството му на
служебен защитник на И.Г.В., ЕГН **********, против определение от 04.11.2019
г. на РС-Дупница, постановено по н.ч.д.№1225/2019 г. по описа на съда, с което
по отношение на И.В., в качеството му на обвиняем по досъдебно производство №
828/2019 г. по описа на Дупнишка районна прокуратура, е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
В жалбата са наведени
доводи за неправилност на определението на ДнРС и се моли за неговата отмяна. Изложени
са съображения, че по делото липсват доказателства, от които може да се изведе
съществуването на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което е привлечен. Липсва реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление, както и да се отклони от бъдещото
наказателно производство. Наведени са твърдения, че при постановяване на
обжалваното определение първостепенният съд не е взел предвид здравословното
състояние на обвиняемия, както и другите данни за личността му, обстоятелство,
че същият е семеен и че има постоянен адрес ***. Направено е искане за отмяна
на обжалваното определение, като бъде изменена мярката за неотклонение, взета
по отношение на обв. В. в по-лека такава.
В съдебно заседание обв.
В., лично и чрез служебния си защитник - адв. З. моли за отмяна на атакувания
първоинстанционен акт и излага подробни съображения в тази насока.
Представителят на
Кюстендилска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли определението на първостепенния съд да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно и излага подробни съображения в тази насока.
Кюстендилски окръжен съд
след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на обвиняемия В.
е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 64, ал. 6 от НПК
и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Досъдебно производство №
828/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Дупница е образувано при
условията на чл. 212, ал. 2 от НПК.
С постановление от 02.11.2019
г. И.В.Г. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл.
29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 30 от НК, за това, че на 30.10.2019 г., в гр.
Дупница, около 17.50 часа, от външен плот на павилион за закуски, собственост
на фирма ДЗЗД „***“, находящ се на ЖП гара
– гр. Дупница, отнел чужди движими вещи- кутия с дарения, съдържаща сумата от
250 лева, от владението на Н. Г. А.,
без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвой, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“,
след като обвиняемият е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението не е отложено по
чл. 66 от НК.
С обжалваното определение
ДнРС е намерил за основателно искането на Районна прокуратура Дупница за
вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия В. по
горепосоченото досъдебно производство. Първоинстанционният съд е приел, че са
налице основанията по чл. 63 ал.1 от НК по отношение на обвиняемия, тъй като от
събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение,
че същият е извършили престъплението, за което е бил привлечен в това качество.
Обосновал е наличието на реална опасност обвиняемото лице да извърши
престъпление, като се е позовал на презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2
от НПК, тъй като извършеното деяние е квалифицирано в условията на опасен
рецидив, и презумпцията не е оборена от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Въззивната съдебна
инстанция намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и правилен, по
следните съображения:
Съдът, в преценката си за законност на задържането на настоящия етап от
воденото разследване, възприе следното: Районният съд правилно и законосъобразно
е приел, че са налице предпоставките за налагане на най-тежката мярка за
неотклонение "задържане под стража". Производството, пренесено пред
въззивната инстанция, се концентрира върху наличието (или липсата) на всички
условия, обуславящи законността на мярката, които са били предмет на
разглеждане и пред първата инстанция.
На първо място следва да се установи дали са налице всички кумулативни
предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно за предявеното обвинение против
обвиняемия да се предвижда наказание лишаване
от свобода или друго по-тежко наказание, данните по делото да сочат, че
съществува реална опасност обвиняемия да
се укрие или да извърши престъпление
и от доказателствата да може да се направи обосновано
подозрение, че обвиняемия е извършил престъпление.
Не е оборен направеният от първоинстанционния съд извод относно наличието
на обосновано подозрение обв. В. да
е евентуално съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение,
което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като материалният закон предвижда за това
деяние наказание лишаване от свобода от две до десет години. Най-общия
първоначален преглед на доказателствения материал, изготвен при извършване на
посочените по-горе процесуално-следствени действия, позволява на настоящият
състав да направи едно разумно предположение за възможността обв. В. да е автор
на вменяваното му деяние. Законосъобразни са изводите на проверяваната съдебна
инстанция, че от събраната в досъдебната фаза доказателствена съвкупност,
въпреки изключително ранния етап от развитието на производството, би могло да
се изведе предположение и то в достатъчна степен обосновано, че с поведението
си обвиняемият е участвал в извършването на повдигнатото спрямо него обвинение.
Доказателства пряко в насока съпричастност на обвиняемия, се съдържат в
гласните такива, събрани чрез разпитите на свидетелите Н. Г. А., В.А. Т.,
И. Г. И. С. И.А..
Изготвената в хода на досъдебното производство справка за съдимост на обвиняемия В. и тази изискана и приложена
в настоящото съдебно производство навежда на квалифициращия признак на
извършеното престъпление, а именно при условията на опасен рецидив. От изготвената
от РП- Дупница справка (л. 17 от ДП) се установява, че на обвиняемия В. е
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 10 (десет) месеца по НОХД №
90/2019 г. на ДнРС и същото е изтърпяно на 09.10.2019 г. Тази най-обща преценка на доказателствения материал съответства на степента
на доказване на предположението за авторството на деянието за целите на
настоящото производство по чл. 64, ал. 7
от НПК, без да опровергава принципа по чл.
16 от НПК. Вътрешното убеждение на съда за доказване на обвинението по несъмнен начин
се формира в друго съдебно производство, различно от това по осъществявания съдебен контрол върху
задържането под стража на обвиняем.
В конкретния случай максималният
срок на задържането в досъдебното производство
съгл. чл. 63, ал. 4 от НПК възлиза на
8 месеца, като началото му е
поставено едва преди малко повече от седмица, поради което последващо обсъждане
на законния срок е безпредметно.
Настоящата въззивна съдебна инстанция намира за правилни и изводите на ДнРС
в насока наличието на изискуемата от процесуалния закон опасност от извършване на престъпление от страна на
обвиняемия.
Повдигнатото обвинение е за деяние, извършено в условия на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“, след като обвиняемият е осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за
които изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК. Последното обуславя
приложение на презумпцията по чл. 63, ал.
2, т .1 от НПК. Трайните престъпни наклонности на подсъдимия В. предпоставят
с категоричност наличието на опасност от извършване
на престъпление, която понастоящем следва да бъде
преценена като действително съществуваща, още повече предвид
твърденията, че деянието, за което
е внесено обвинението, е извършено по-малко от месец, след като
съшият е изтърпял наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 10 (десет) месеца по
НОХД № 90/2019 г. на ДнРС. Очевидно, така наложените му наказания не са
изпълнили целите си. Ето защо и предвид създалите се трайни престъпни навици у
обвиняемия, се обуславя реална опасност същият да извърши друго престъпление. От
друга страна, в хода на досъдебното производство е установено, че обвиняемият
няма трайна уседналост, както и че не е зает по трудов или друг договор, от
което може да се изведе допълнително реалната опасност от извършването на друго
престъпление против собствеността с оглед набавянето на средства за издръжката
си.
На следващо място следва да се обсъди и необходимостта задържането под
стража спрямо обвиняемия да продължи да се прилага с
оглед релевираните в частната жалба оплаквания.
По отношение на
възражението на жалбоподателя относно обстоятелството, че при определяне на мярката за неотклонение
първостепенният съд не се съобразил със
здравословно състояние на обвиняемия, следва да се отбележи, че в жалбата не е
посочено конкретно влошаване на неговото здравословно състояние, нито пък са
посочени доказателства в подкрепа на това.
За неосователно от КнОС
се намира и възражението на жалбоподателя, че наложената мярка препятства
възможността му да се грижи за семейството си. От приложената по делото справка
характеристика ( л. 18 от ДП), действително се установява, че обвиняемият е
семеен, но това обстоятелство не би могло да бъде мотив на съда да наложи
по-лека мярка за нотколение. Още повече, от същата справка се установява, че
същия има едно дете, което е пълнолетно.
По отношение на
възражението на жалбоподателя, че същият има постоянен адрес и не е налице
опасност от укриването му. ДнРС не е коментирал в мотивите си защо е приел, че
и втората предпоставка на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК е налице. Същата
би могла да се обоснове от справка характеристика ( л. 18 от ДП), изготвена от
инспектор И. И., при ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ- гр. Дупница в
която се посочва, че лицето не обитава адреса на който е регистриран, води
предимно скитнически начин на живот и се укрива от органите на МВР. За да бъде
взета обаче наложената на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ е достатъчно да бъдат налице две от предвидените в чл. 63, ал. 1 от НПК
предпоставки, които в случая са налице. За пълнота на мотивите, КнОС сочи, че в
конкретния случай е налице и не е оборена и презумпцията на чл. 63, ал. 2, т.
1, предл. 2 от НПК.
В обобщение, с оглед
събраните по делото доказателства, характера на извършеното престъпление и
личността на обвиняемия, настоящата инстанция счита, че целите предвидени в чл.
57 от НПК по отношение на обвиняемия могат да бъдат постигнати единствено с
налагането на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
По изложените
съображения атакуваното определение на Дупнишкия районен съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така,
Кюстендилският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.11.2019 г., постановено по ЧНД №
1225/2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което по отношение на
обвиняемия по ДП № 828/2019 г. по описа на ДРП, ДП № 637/2019 г. по описа на РУ
на МВР – гр. Дупница – И.Г.В., ЕГН ********** ***, е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
Определението е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: