ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. Враца, 10.01.2022
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V
състав, в закрито заседание на 10.01.2022 г., през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдия М.
РАДЕНКОВА адм. дело № 695 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Ц.М.К. *** против Директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ на Община Враца, Инспектор в Дирекция „Местни данъци и
такси“ на Община Враца Д.Р.С. и ТД на НАП Велико Търново, офис Враца искове за
заплащане на сумата от 25100,00 лева неимуществени и имуществени вреди и
посочено правно основание ЗОДОВ.
С разпореждане от 17.12.2021 г., получено от
жалбоподателя лично на 29.12.2021 г., са му дадени указания да: 1. Посочи и индивидуализира ответник/ответници по делото, съобразно
изискванията на чл. 205 от АПК; 2. Посочи
в резултат на кой административен акт, отменен по съответния ред, действие или
бездействие на длъжностни лица се претендира съответното заплащане на
посочената сума; 3. индивидуализира
всяка претенция по размер и период; 4.
на какво основава всяка претенция – административен акт, действия и/или
бездействия; 5. Посочи
обстоятелствата, на които се основава всяка претенция; 6. Конкретизира точно и ясно искането си до съда; 7. Да представи или посочи
доказателствата, на които се основава претенцията му и 8. представи в канцеларията на Административен съд гр.Враца
документ за платена държавна такса в полза на същия съд в размер на 10,00 лева;
9. Представи пълномощно за
процесуално представителство на адв. К. и 10.
Представи преписи от исковата молба и приложенията й според броя на страните.
Ищецът е уведомен, че
при неотстраняване на нередовностите в указания срок, исковата молба ще бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено, на
основание чл. 158, ал. 3 от АПК.
Действително в този срок – на
06.01.2022 г., в деловодството на съда е депозирана писмена молба от ищеца,
чрез адв. К., относно разпореждане от 17.12.2020 г., но с нея не са отстранени
нередовности в искането - не е посочено в какво точно се състои искането до
съда, не са индивидуализирани претенциите по основание, размер и период, дори
напротив - изложени са неясни и неразбираеми искания и твърдения, правещи
невъзможно определянето на вида и естеството на търсената от съда правна
защита. В този смисъл извършените от ищеца процесуални действия не са от
естество да поправят недостатъците в исковата молба.
По отношение на направеното с молбата от 06.01.2022 г. искане за продължаване на срока за
изпълнение на указанията, за неоснователна. В конкретния случай указанията на
съда касаят внасяне на държавна такса и уточняване на исковата претенция. Не са
представени доказателства за някакви обективни причини, поради които указанията
не могат да се изпълнят в определения срок. Съдът намира, че депозираната молба
от 06.01.2022 г. изисква не по-малко време и усилия, както и написването на
уточняваща молба съгласно указанията на Съда. Не са налице основания за
продължаване на срока по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК. Противното би довело
до нарушения на принципа за добросъвестно упражняване на предоставените на
страните процесуални права, по смисъла на чл. 3 от ГПК връзка с чл. 144 от АПК.
С факта на неизпълнение на указанията на съда,
нередовностите на исковата молба не са отстранени. При констатираното
бездействие на жалбоподателя настъпват последиците на чл. 129, ал. 3 от ГПК, свързани с отказ на съда да се произнесе по
нередовно подадената искова молба.
При условие, че правото на предявяване
на иска не е упражнено в предвидената форма, е налице процесуална пречка за допустимостта
на съдебно-административното производство.
В случая вредите не са разграничени по
размер, основание и период.
На следващо място, в
съдебното производството по предявен осъдителен иск за присъждане на
обезщетение, причинените вреди следва да бъдат следствие от незаконосъобразен
акт, действие/бездействие, каквато конкретизация не е направена, въпреки
дадените указания.
Допустимостта и
основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата; 2. този акт, действие или бездействие да са постановени при или по
повод изпълнение на административна дейност; 3. актът, действието или
бездействието да са били отменени по съответния ред; 4. да е налице реална
вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 5. да
се установи причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този процесуален ред.
Задължителен критерий за
определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с
властнически правомощия, разпоредени от закона. В обстоятелствената част на
исковата молба не са въведени ясни и конкретни твърдения за извършени
незаконосъобразни административни действия.
Предметът и пределите на
търсената съдебна защита се определят от ищеца чрез наведените в исковата молба
твърдения и направеното искане.
Липсва всякаква
конкретика дали посочените в исковата молба действия представляват фактически
действия по смисъла на чл. 250 от АПК, както и не е
обосновано в какво се състои незаконосъобразността на всяко едно от тях - защо
не се основава на административен акт или на закона, от кой административен
орган или кое длъжностно лице е извършено.
След като в
обстоятелствената част на молба от 06.01.2022 г. са въведени твърдения за образувани
прокурорски преписки срещу ответниците и
че настоящата искова молба е всъщност иск, който би могъл да се предяви в
наказателния процес, накърнените си права и законни интереси ищеца следва да
реализира по пътя на исковия граждански процес, чрез предявяването на иск с
правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД. По силата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ когато закон или
указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
На следващо място,
според ал. 2 на чл. 1 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по
чл. 7, ал. 1.
В разпоредбата на чл. 205 от АПК е предвидено, че искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са произтекли вредите.
Посочената норма регламентира по императивен начин лицето, което е пасивно
легитимирано като ответник по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящия случай искът
за имуществени вреди е предявен срещу Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ на Община Враца, Инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“
на Община Враца Д.Р.С. и ТД на НАП Велико Търново, офис Враца. Затова производството е недопустимо и исковата молба следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.
Административният съд
няма задължение да оставя исковата молба без движение, защото ищецът е този,
който, предявявайки иска си, посочва ответника по него. Съдът няма право или
задължение да указва на ищеца срещу кого да предяви иска си. Процесуалният
закон задължава съда да остави исковата молба без движение, само когато молбата
не е редовна или в случаите, когато не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК и чл. 128 от ГПК. Тези разпоредби
регламентират необходимото съдържание на исковата молба и приложенията към нея,
като предпоставка за разглеждането й по същество.
Въпросът за
процесуалната легитимация на ответника не попада в обхвата на извършваната от
съда формална преценка на редовността на исковата молба, поради което той няма
задължение да оставя исковата молба без движение и да указва насочването на
иска срещу друг ответник. Нередовност на исковата молба съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК е непосочването на
името и адреса на ответника, но не и погрешното насочване на иска срещу
ответник, който не е процесуално легитимиран. В случаите, когато искът е
предявен срещу лице, което няма необходимата процесуална легитимация, исковата
молба е недопустима, с оглед отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка
за разглеждането на спора. Тя не може да бъде поправена, тъй като процедурата
по чл. 129, ал. 2 от ГПК се използва за
отстраняването на допуснати от ищеца фактически, а не правни грешки.
Същевременно ищецът не е възпрепятстван отново да предяви същия иск, но срещу
надлежен ответник.
Особеното за
производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят
изрично посочва срещу кого трябва да се насочи иска, като в този случай
изискванията за пасивната материално-правна легитимация съвпадат с тези за
процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са
свързани с възникването на правото на иск и надлежното му упражняване.
Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални
предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица
недопустимост на иска. Предвид диспозитивното начало в исковия процес по чл. 6 от ГПК, вр. чл. 203, ал. 2 АПК, единствено ищецът може
и трябва да определи предмета на обема на търсената съдебна защита, вкл. като
избере ответник по иска си, който има изискуемите се от закона процесуална
правоспособност, процесуална легитимация и идентификация. В това исково
производство по глава единадесета от АПК, съдът няма правомощие
служебно да конституира страните по чл. 154, ал. 1 от АПК, в това число да
определя ответника по иска или да коригира под каквато и да е форма направения
от ищеца избор, ако е неправилен, тъй като това би било равносилно на
предрешаване на спора в интерес на една от противостоящите се страни в процеса,
увреждащо друга.
В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №
3/2004 година на ОСГК на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде
ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен
административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са
причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за
вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая съдът може само
да констатира, че е сезиран с искова молба срещу ответници, който нямат
задължителната за спора по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 2 от АПК процесуална
легитимация. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си,
респ. кое лице да е ответник. При посочени ответници от ищеца
в исковата молба - Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ на
Община Враца и Инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Враца и същевременно при липсата на конкретизация на претенциите
и обстоятелствата, от които произтичат, следва да се приеме, че искът е
предявен срещу ответници, непритежаващи пасивна процесуална легитимация да
отговарят по него по смисъла на чл. 205 от АПК.
Съдът е длъжен само да
извърши проверка дали лицето, срещу което е предявен иска, е пасивно
процесуално легитимирано и ако установи, че това лице не е надлежен ответник,
следва да прекрати образуваното съдебно производство.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба от 06.01.2022 г. искане за продължаване на срока за
изпълнение на указанията.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Ц.М.К. *** против Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Враца, Инспектор в Дирекция „Местни
данъци и такси“ на Община Враца Д.Р.С. и ТД на НАП Велико Търново, офис Враца
искове за заплащане на сумата от 25100,00 лева неимуществени и имуществени
вреди и посочено правно основание ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. д. № 695/2021 г. по описа на АдмС – Враца.
Определението подлежи
на обжалване пред ВАС, в 7-дневен срок от уведомяването.
На основание чл. 138 от АПК на ищеца
да се изпрати препис от настоящото определение.
Административен съдия: