Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100501670 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ , редовно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна М. С. С. , редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Д. Х., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СЪДЪТ служебно докладва постъпила молба с вх. № 19895/04.09.2020г., с която
юрисконсулт К. И. като процесуален представител на Главна дирекция „Гранична полиция“
заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна. Прави искане
производството по делото да бъде спряно с оглед наличието на преюдициално запитване
пред Съда на Европейския съюз.
АДВ. Х.: Считам, че е неоснователно искането за спиране на производството, тъй като
въпросите, които са поставени в преюдициалното запитване, не се явяват обуславящи,
доколкото спорът в настоящото дело е относно начина на отчитане на нощния труд, дали
трябва да е налице преизчисляване на този труд и заплащане на получените часове след
преизчисляване. Считам, че не трябва да се спира настоящото производство.
С молба с вх. № 19895/04.09.2020г. по рег. на ОС – Варна въззивникът, чрез
процесуалния си представител, е ангажирал доказателства, че РС – Луковит е отправил
преюдициално запитване до съда на Европейските общности относно тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б. „а“ от Директива
1
2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и пар. 8 от Преамбюла
на Директива 2003/88/ЕО, по което запитване е образувано преюдициално дело С-262/2020
на съда на ЕО, като е отправил искане за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
респ. на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, на настоящото производство до приключване
на производството по преюдициално дело № С - 262/20 на съда на ЕО. Счита, че решението
на съда на ЕО по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на
настоящия правен спор.
Настоящият състав счита, че искането за спиране е неоснователно.
Въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и на
пар. 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия спор и не
са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна Главна дирекция
„Гранична полиция“ за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР, представлявана от Директора главен комисар С. К. срещу Решение № 1697 от
24.03.2020г. по гр.д. № 18104/2019г. по описа на ВРС, ХХIV-ти състав, с което на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на М. С. С. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 1
729.15 /хиляда седемстотин двадесет и девет лв. и петнадесет ст./ лева представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248
часа по тримесечие за периода 01.11.2016г. – 01.11.2019г., получен в резултат на
2
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.11.2019г. до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден
труд. Изложени са също доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №
4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период
е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните
часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което
общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не са
установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките
на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него.
Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното
работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на
служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и
предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал
съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не
формират извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно
основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното
и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови
норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата от М. С. С. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
АДВ. Х.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания.
3
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Х.: Моля да отхвърлите жалбата на въззивника и да постановите решение, с
което да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4