Р Е Ш Е Н И Е № 1092
гр.Пловдив, 26.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на
секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 566 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Р.И.С., ЕГН
**********,***, против ОД на МВР - Пловдив, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за производство по ЗАНН, ведно със законна
лихва от датата на завеждане на иска – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и направените
по настоящото производство разноски. В постъпило по делото становище се поддържа
иска.
Ответникът
- Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален
представител оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение
за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за
намаление на претендираните разноски по АНД и по
настоящото дело. Претендира разноски. В допълнение поддържа, че тъй като
решението на РС е влязло в сила след влизане в сила на измененията в чл.63
ал.3-5 от ЗАНН (ДВ бр.64 от 29.11.2019г.), съществувал друг ред за претендиране
на разноските.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска, но намира същия
завишен по размер..
Видно
от изисканото и приложено АНД № 5858/2019 г. по описа на РС - Пловдив срещу ищцата е било издадено НП, което е било обжалвано
и отменено. Решението е влязло в сила.
Представен
е договор за правна защита и съдействие от 10.10.2019г.
/л.6 от АНД № 5858/2019 г. по описа на РС - Пловдив/, с договорено
възнаграждение в размер на 600 лв., като изрично е отбелязано, че сумата е
заплатена в брой. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 12.12.2019г. /л.9 от
настоящото дело/, с договорено и платено
възнаграждение в размер на 600 лв., за оказване на правна защита и съдействие
за настоящото производство по ЗОДОВ, за което изрично е отбелязано, че същото е
заплатено в брой.
При тези доказателства съдът намира, че в
разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността,
въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на
чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това
число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно
диспозитива на Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е
съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е
издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране
имуществени вреди са реално претърпени от ищцата, като същите се намират в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищцата не би
заплатила адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не
биха представлявали вреда за нея, ако не беше издадено процесното наказателно
постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като решението на РС е влязло в сила след влизане в сила на
измененията в чл.63 ал.3-5 от ЗАНН (ДВ бр.64 от 29.11.2019г.), ищецът е разполагал
с друг процесуален ред за претендиране на разноски. В случая СЗ, в което делото
е било обявено за решаване е било проведено на 08.11.2019 г., а РС е постановил
своя съдебен акт на 29.11.2019г., а както и самият ответник е посочил
измененията в чл.63 ал.3-5 от ЗАНН са обнародвани в ДВ бр.64 от 29.11.2019г., т.е
дори към постановяване на съдебното решение на районен съд не е била предвидена
възможност за искане, съответно присъждане на разноски в производството по ЗАНН.
Размерът на исковата претенция обаче съдът намира
прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 300 лв. Съгласно
мотивите на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. №
2/2016г. на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не
може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Предвид
това справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е в
размер на 300,00 лева, а именно минималният размер, съгласно чл.18, ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано
от датата завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая от ищцата са
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 600 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на тези
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 /в приложимата редакция към
момента на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение/ от Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. С оглед
изложеното и предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, и
извършените от процесуалния представител процесуални действия, възражението на
ответника е основателно и размерът на адвокатското възнаграждение следва да
бъда намален до минималния предвиден от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
При
този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане и съобразно
намаления от съда размер на обезщетението следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата и разноски по настоящото дело, в размер на общо 155
лв., съразмерно на уважената част от иска. По аргумент на
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и § 6 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) на
ответника се дължат разноски в размер на 50 лв. определени съразмерно с
отхвърлената част от иска, съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на Р.И.С., ЕГН **********,***, обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от
26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 600 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на Р.И.С., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 155 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР –
Пловдив, разноски в размер на 50 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: