Р Е Ш Е Н И Е
№ 547 /
5.10.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:
ГеоргиВидев
при секретаря Я.В.,
като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 562 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на Д.Г.Д., с която е предявен против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен в Затвор –
Пазарджик в периода от 22.07.2017 г. до 01.05.2021 г. в размер на 30 000 лв.,
ведно със законната лихва от 01.05.2016 г. до крайното изплащане.
Ищецът
поддържа жалбата си лично, както и чрез процесуалния си представител в
проведените открити съдебни заседания.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си
представител в проведените съдебни заседания и в представен писмен отговор
оспорва исковата молба. Счита, че по делото не са доказани твърденията на
ищеца, че са му причинени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на ответника. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за частична основателност
на предявения иск. Счита, че твърденията в исковата молба са доказани, но
претенцията за обезщетение е изключително завишена.
Предявеният
иск е частично допустим, а разгледан по същество е частично основателен:
По
делото са установени следните обстоятелства:
Ищецът
е постъпил в Затвор – Пазарджик на 05.05.2017 г., където пребивава и до
момента. От датата – начало на исковата претенция – 22.07.2017 г. – до 09.01.2018
г. ищецът е обитавал спално помещение № 806, като в помещението са били
настанени общо петима лишени от свобода. Килията е с размери 3,84 на 5,69 м.,
т.е. площта ѝ е 21,85 кв.м. В нея е имало 3 броя двойни легла с площ 1,33
всяко, т.е. чистата жизнена площ на ищеца, като се изключат леглата, е била
3,57 кв.м. която е под международните стандарти, който са 4 кв.м.
От
09.01.2018 г. до 05.09.2018 г. (датата на приключване на устните състезания по
настоящото дело) ищецът е обитавал спално помещение № 701, като в помещението са били настанени общо 11 лишени
от свобода. Килията е с размери 3,62 на 8,18 м., т.е. площта ѝ е 29,61
кв.м. В нея е имало 6 броя двойни легла с площ 1,33 всяко, т.е. общо 7,98 кв.м.
Следователно чистата жизнена площ на ищеца, като се изключат леглата, е била
1,97 кв.м., която е повече от два пъти под международните стандарти от 4 кв.м.
Ищецът
е пребивавал на два пъти в наказателна килия № 104, в периодите от 15.00 ч. на
26.09.2017 г. до 15.30 ч. на 06.10.2017 г. с два дни прекъсване и от 15.00 ч.
на 27.11.2017 г. до 15.00 ч. на 04.12.2017 г., т.е. общо 15 дни. В
наказателната килия са обитавали до двама лишени от свобода, поради което може
да се приеме, че е имало достатъчно жизнено пространство, но килията е била без
санитарен възел и на ищеца се е налагало понякога да облекчава физиологичните
си нужди в кофа.
Посочените
килии, в които е пребивал ищеца са били неремонтирани, стените олюпени,
миришели са на мухъл и влага. Дюшемето е било разбито, а балатум е имало само
на отделни места. Масите и шкафчетата са били изпочупени, паянтови и раждясали.
Имало е много дървеници и хлебарки. В много лошо състояние са били тоалетните
към килиите, от тях се е носела неприятна миризма. За отмиване на същата е
имало маркуч, който често се е късал. Всички тези неблагоприятни обстоятелства,
се установиха от показанията на разпитаните свидетели. Налага се безспорният
извод, че килиите, в които е пребивавал ищеца, не са били годни за нормално
човешко съществуване.
Всички
посочени по горе установени обстоятелства сочат, че в периода 22.07.2017 г. –
до 05.09.2018 г., т.е. около 1 година, 1 месец и 14 дни, ищецът е бил подложен на кумулативното
влияние на множество неблагоприятни фактори, които несъмнено в своята съвкупност
преминават прага на допустимите ограничения на задържаните лица и представляват
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Неоснователни
са възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
По
отношение на размера на обезщетението следва да се отбележи, че през около
половината от периода ищецът е разполагал с лично жизнено пространство, близко
до международните стандарти. Освен това, той е престоял само 15 дни в
наказателната килия, в която му се е налагало да практикува крайно унизителната
за човешкото достойнство практика да се облекчават физиологичните нужди в кофи
и други приспособления.
При това положение съдът счита, че обезщетение
в размер на 1 000 лв. представлява адекватна компенсация за претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху
тази сума, но не от претендираната дата - 01.05.2016 г. Законната лихва следва
да бъде присъдена от
датата, на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето решение
стане окончателно. Това
разрешение за началния момент, от който се дължи лихвата е в съответствие с
практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение „Нешков и други срещу
България“.
По отношение на твърденията на ищеца, че
в затвора не му се предоставя адекватно лечение на заболяванията му и че е
поставен на неподходяща диета, се установи по категоричен начин, че същите са
неоснователни. Вещото лице – медицински специалист, категорично установи, че се
полагат необходимите грижи за здравето на жалбоподателя. Тези изводи в пълна
степен се подкрепят и от медицинската документация на ищеца, както и от
медицинската справка, изготвена от началника на медицинския център към затвора.
Неистинни се оказаха и твърденията на
ищеца за завишени цени на хранителните продукти в затворническата лавка.
Напротив, вещото лице – икономист установи, че цените в лавката са с цели 18%
по-ниски от цените на същите продукти в магазинната мрежа на гр. Пазарджик.
Накрая следва да се посочи, че
предявените искове са допустими само в
частта им по отношение на периода от 22.07.2017 г. до
05.09.2018 г. (датата на приключване на устните състезания по настоящото дело),
през който ищецът е пребивавал в затвора. През останалия претендиран период, а
именно от 06.09.2018 г. до 01.05.2021 г., от една страна не са
събирани доказателства предвид даването на ход и приключването на устните
състезания, а от друга, по-голямата част от този период все още не е настъпил.
Затова исковете в тази им част са недопустими.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Д.Г.Д. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик в периода
от 22.07.2017 г. до 05.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата, на
която изтичат три месеца от датата, на която настоящето решение стане
окончателно.
Отхвърля
до размера 30 000 лв. над уважения размер 1 000 лв., предявените от Д.Г.Д.
искове против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при
които е бил поставен в Затвор – Пазарджик в периода от 22.07.2017 г. до
01.05.2021 г., ведно със законната лихва от 01.05.2016 г. до крайното
изплащане.
Оставя без разглеждане
исковата молба на Д.Г.Д. в частта ѝ, с която е предявен иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, причинени му в резултат на условията, при
които е бил поставен в Затвор – Пазарджик, по отношение на претендирания
период, подлежащ на обезщетение от 06.09.2018 г. до 01.05.2021 г., ведно със
законната лихва от 01.05.2016 г. до крайното изплащане и прекратява делото в тази му част.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С
решение № 15924 от 22.11.2019 г. по адм. дело № 14074/2018 г. на ВАС - ОБЕЗСИЛВА Решение № 547 от
05.10.2018 г., постановено по адм. д. № 562 по описа на Административен съд –
Пазарджик за 2018 г. В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на Д.Д. обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 08.06.2018 г. до 05.09.2018 г. и В ЧАСТТА, с която предявеният от Д.
Д.иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е отхвърлен за периода
от 08.06.2018 г. до 01.05.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА делото в така обезсилените
части.
ОТМЕНЯ Решение № 547 от 05.10.2018 г., постановено по адм. д. № 562 по описа на
Административен съд – Пазарджик за 2018 г. В ЧАСТТА, с която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Димитър Дургов обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размера над 740,00 (седемстотин и
четиридесет) лв. до присъдения размер от 1000,00 (хиляда) лв., претърпени в
резултат на условията, при които бил поставен в Затвора – Пазарджик в периода
22.07.2017 г. – 07.06.2018 г. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
претърпени в резултат на условията, при които бил поставен в Затвора –
Пазарджик в периода 22.07.2017 г. – 07.06.2018 г. и за сумата в размер над 740,00
(седемстотин и четиридесет) лв. до размера от 1000,00 (хиляда) лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 547 от
05.10.2018 г., постановено по адм. д. № 562 по описа на Административен съд –
Пазарджик за 2018 г. в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.