Решение по дело №2134/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л.А.И., ЕГН **********, чрез адвокат Н.К., с адрес *** срещу решение № 1027 от 23.10.2023г., постановено по АНД № 2537/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-3388-000080/09.11.2021г. на началник сектор, ОД МВР Бургас, Пето РУ, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения за неправилност на обжалваното решение. Преповтарят се направените възражения в първата инстанция, като посочва, че собственикът-съпруг на жалбоподателката не я е уведомил, че регистрацията на автомобила е прекратена, поради което нарушението не е осъществено от субективна страна. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касация – началник сектор, ОД МВР Бургас, Пето РУ редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил наказателно постановление № 21-3388-000080/09.11.2021г. на началник сектор, ОД МВР Бургас, Пето РУ, с което на Л.А.И., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на субективната страна на нарушението е посочено, че нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не изисква деянието да е извършено при форма на вината умисъл, позовал се е на разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН, приел е че нарушението е доказано, а наказание – правилно определено.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото се установява, че на 18.10.2021г. Тахтаджиев и Чакъров извършили проверка на жалбоподателката, която паркирала лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № А2243КА. При проверката установили, че автомобилът, собственост на съпруга на жалбоподателката Стоян Иванов е с прекратена регистрация.

С оглед констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него издадено наказателно постановление.

Съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

На основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Според чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Анализът на цитираните разпоредби сочи извод, че при придобиване собствеността върху регистрирано МПС, приобретателят е задължен в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП да го регистрира по съответния ред, в противен случай на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията се прекратява служебно, а при установено управление на МПС с прекратена регистрация водачът се наказва по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП.

От доказателствата по делото се установява, че процесният автомобил е придобит на основание договор за покупко-продажба от 07.07.2021г. от съпруга на жалбоподателката Стоян Иванов, който е следвало да го регистрира в едномесечен срок. Поради неспазване на този срок след изтичане на два месеца от придобиването и бездействие от страна на купувача регистрацията служебно е прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Спорът е по отношение на субективната страна на нарушението. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено както при форма на вината „умисъл“, така и при „непредпазливост“. В случая жалбоподателката е знаела за придобиването на собствеността на автомобила и макар да не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици е била длъжна и е могла да ги предвиди. По делото е представен договора за покупко-продажба, като автомобила е придобит по време на брака при режим на СИО, поради което и жалбоподателката като собственик на автомобила и е била длъжна да знае задълженията си и последиците от неизпълнението им, така че при неспазване на законоворегламентирания срок за регистрация на придобития автомобил регистрацията му ще бъде служебно прекратена.

Възражението, според което жалбоподателката не била уведомена за служебно прекратената регистрация е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не вменява на органа задължение за уведомяване, както например такова задължение е предвидено в ал.10 от същата разпоредба. Законовата разпоредба на чл.145, ал.2 от ЗДвП, определя срок до един месец, в който приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Това законово задължение кореспондира с последиците, уредени в чл.143, ал.15 от ЗДвП при неизпълнението му-прекратяване на регистрацията без задължение за изрично уведомяване.

При фактически установявания и правни изводи касационният състав приема, че на 18.10.2021г. И. е управлявала лек автомобил с прекратена регистрация, с което от обективна и субективна страна е извършила нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наложеното наказание е правилно определено в законовия минимум, поради което не следва да бъде намалявано.

Първоинстанционният съд достатъчно подробно и аргументирано е отговорил на всички възражения и доводи на жалбоподателя, които се преповтарят и в настоящата касационна жалба. В този смисъл настоящата касационна инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и е потвърдил същото. По тези съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Ответникът по жалбата не претендира разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1027 от 23.10.2023г., постановено по АНД № 2537/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: