№ 30
гр. Пловдив , 19.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600207 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 3* вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от адв. K=, действащ от името на Г. М. Б.
против определение №260238/30.03.2021г., постановено по ЧНД № 140/2021г. по описа
на ОС – Стара Загора, с което е оставено без уважение предложението на Началника на
Затвора – Стара Загора за условно предсрочно освобождаване на осъдения от
изтърпяване на остатъка /две години, един месец и 15 дни към момента на подаване на
предложението/ от наложеното му наказание девет години лишаване от свобода,
определено с Присъда от 02.06.2016г. постановена по дело № 34 Т 11/2015г. - 4350 на
Областен съд – гр. О., Република Ч..
В жалбата се навеждат доводи за липса на мотиви относно взетото от окръжният
съд решение, за непълно, некоректно и необективно анализиране на относимите към
предмета на делото материали от затворническото досие, за необосновано подценяване
и несъобразяване със становища на затворническата администрация, натоварени с
корекционната дейност и изпълнението на плана на присъдата спрямо осъдения Б..
След подробно излагане на всички положителни за жалбоподателят констатации, се
прави искане атакуваното определение да се отмени, а предложението на
затворническата администрация, направено по реда на чл.440 от НПК да се уважи и
осъденият Г. М. Б. да бъде предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание лишаване от свобода.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в
протеста оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подаден в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество и ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно е установено по делото, че лишеният от свобода Г.Б. към момента
търпи наказание – девет години лишаване от свобода, наложено му с посочената по-
горе присъда, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а
ал.1 от НК. Осъденият е постъпил в затвора на 02.02.2018г., с начало на изтърпяване на
наказанието 27.11.2014г., от когато е бил предварително задържан. Според
официалната справка от Затвора – Стара Загора той е полагал и обществено – полезен
труд. Към датата на подаване на предложението осъденият е изтърпял ефективно 6г.
3м. 19д. и от работа 6м. 26д. Към датата на евентуалното влизане в законна сила на
атакуваното определение на окръжния съд /07.04.2021г./, остатъкът от наказанието
възлиза на 2г. 25д.
При тези обективни данни не може да има спор, че е налице първата законова
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Б. по смисъла на чл.70 от НК и
даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление №
7 от 6.VII.1987г. тълкуване / т.2, б.“б“/, тъй като е изтърпяно фактически повече от
половината от наложеното наказание. Според даденото в постановлението тълкуване,
за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в
местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото предварително
задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. И това фактически изтърпяно
наказание / към 07.04.20121г./ възлиза на 6г. 4м. и 10д.
Окръжният съд е приел, че втората, кумулативно предвидена предпоставка за
предсрочно условно освобождаване на осъдения Б. не е налице. Единствените
изложени съображения в подкрепа на този извод са базирани на срока на изтърпяване
на наказанието в условията на затвора, който срок окръжният съд е счел за
недостатъчен, за да се постигне пълно и устойчиво поправяне на осъденото лице.
Посочено е и, че този срок е минимален, преценен в контекста на определеното с
присъдата наказание от 9г. лишаване от свобода. На тази база е счетено, че
обстоятелствата, при които престъплението е извършено и неговата висока обществена
опасност водят до извод, че при условното предсрочно освобождаване на Б. целите по
чл.36 от НК няма да се постигнат и най – вече генералната превенция на наказанието.
Изложените мотиви не могат да се споделят. Защото, за прилагането на
института за предсрочното освобождаване на лишен от свобода, на преценка и анализ
подлежат единствено обстоятелства, настъпили след постановяване на присъдата и
привеждането й в изпълнение, т.е., посткриминалното личностно развитие на
осъденото лице. Ирелевантни за решаване на въпросите по делото са тежестта на
извършеното престъпление и обществената опасност на осъденото лице, все фактори,
обсъдени и взети предвид в процеса по индивидуализация на наложеното с присъдата
наказание. Повторна оценка на едни и същи обстоятелства, макар и през призмата на
различни институти, е неправилен подход и както в цитираното вече постановление е
посочено, при решаване на въпросът за наличието на основания за предсрочно условно
освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК
и на квалифициращите признаци на деянието. Отказът на условно предсрочно
освобождаване не може да се базира и само на размера на неизтърпяната част от
наказанието, според чл.439а ал.3 от НПК. Дължи се анализ и обсъждане единствено на
поведението на осъденият по време на изтърпяване на наказанието и дали той е дал
2
доказателства, че се е поправил.
И както в жалбата се сочи с основание, такива доказателства за поправянето на
осъдения Б. са налице. Без съмнение Началникът на Затвора, ИСДВР и инспекторът –
психолог са лица от затворническата администрация, натоварени със задачата да
извършват корекционна дейност по отношение на осъденото лице, да проследяват
резултатите от оказваните спрямо него възпитателни и поправителни дейности, да
правят оценка на риска от рецидив, както и оценка на степента на постигнатото
положително развитие в личността на осъдения. Спрямо Б. всички становища, дадени
от затворническата администрация за предсрочното му условно освобождаване са
положителни, като се счита, че проведеният спрямо този осъден корекционен процес е
дал своите добри резултати и към днешна дата е приключил успешно. Принципно
съдът не може да игнорира становището на затворническата администрация, като то не
следва да е произволно и формално, без значение дали е положително/отрицателно за
осъденото лице, а следва да намира опора и в доказателствата по делото. В случая тези
доказателства, относими към дължимата се от съда оценъчната дейност, макар и
формално да се съдържат в атакуваното определение, не са анализирани обстойно и
подробно от окръжния съд и значението им неоснователно е пренебрегнато.
В досието на лишения от свобода Б. са приложени всички негови оценки и
характеристики, давани по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
като впечатление прави, че и към момента на постъпването му в затвора и към
настоящия момент само положителни за осъденият данни в тях се съдържат.
Адаптиран добре към новата за него затворническа среда, с която за първи път се
среща, Б. е постъпил с ниска оценка на риска от рецидив – 30т., който бързо е снижен и
понастоящем възлиза на 15т. В първоначално фиксираните като проблеми зони –
начин на живот, обкръжение и умения за мислене към датата на последните му оценки,
е констатирано значително снижаване и Б. вече осъзнава, признава и се отнася
критично към правонарушението, показва положителен растеж в уменията си за
мислене и начин на живот. Многократно е награждаван, като доброто му поведение в
затвора е намерило своето отражение в определянето му за отговорник на групата
лишени от свобода в неговата килия, както и до замяна на строгият първоначален
режим с общ. Б. е демонстрирал желание да полага обществено – полезен труд и такъв
е полагал, като хигиенист полага и сега и то доброволно и неплатено, при което се е
доказал като отговорна, дисциплинирана и изпълняваща прецизно поставените
трудови задачи личност, изявил е желание и се е включил в образователната дейност в
затвора, записвайки се и посещавайки отговорно и с усърдие обучението на 8 – клас, на
който също е избран за отговорник. Не без значение е и семейното му положение и
постоянната, трайна и устойчива подкрепа, която членовете на семейството му дават и
те, наред с предприетите образователни квалификации в комплекс дават добра
перспектива и за ресоциализацията на Б. в обществото.
Вярно е казаното от окръжният съд, че доброто поведение в затвора е задължение
на всеки лишен от свобода по смисъла на чл. 96 ЗИНЗС. Но, с поведението си в затвора
Б. е демонстрирал желание за поправяне, а посочените по-горе положителни прояви,
като израз на това желание и намерение, надхвърлят минимума от прояви на „добро
поведение“ и с тях Б. е демонстрирал, че е поел трайно, ясно и необратимо по пътя на
поправянето си и обосновано се очаква, че ще продължи по него.
Или, налице са предвидените в закона предпоставки за предсрочното условно
3
освобождаване на Г. М. Б. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
лишаване от свобода. На същият следва да се определи изпитателен срок, който е
идентичен с остатъка от наказанието към днешна дата – 2 г. и 13д.
В съответствие с направеното предложение от затворническата администрация в
рамките на изпитателният срок, за 1 година от него, спрямо Б. следва да се прилага и
пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Мотивиран от горните съображения, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260238/30.03.2021г., постановено по ЧНД № 140/2021г.
по описа на ОС – Стара Загора и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА предсрочно условно освобождаване на лишеният от свобода Г.
М. Б., роден на ***г. в гр. С.З., живущ в гр. С.З., ул. „В.“ №*, българин, български
гражданин, неженен, с начално образование, с ЕГН **********, осъден с Присъда от
02.06.2016г. постановена по дело № 34 Т 11/2015г. - 4350 на Областен съд – гр. О.,
Република Ч., приета за изпълнение с определение от 23.04.2018г., постановено по
ЧНД №1093/2018г. по описа на СГС, досежно неизтърпяната част от наказанието, а
именно две години и тринадесет дни.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на две години и тринадесет дни.
НАЛАГА на основание чл.70 ал.6, изр. 2- ро от НК на лишеният от свобода Г. М.
Б. в рамките на изпитателният срок пробационна мярка „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от една година, която ще се изпълнява на
посоченият от осъдения Б. адрес – гр. С.З., ул. „ В.“ №*.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4