Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1758 23.07.2020
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря
Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№8044/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по повод
искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр.София, ж.к.”Люлин” №10, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№25, офис – сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., подадена
чрез пълномощник – юк.П, против М.Л.И., ЕГН **********, с която се иска от съда
да признае с решение дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на
сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело №4430/2019 г. по описа на БРС, а
именно: сумата от 464,93 лева, представляваща неизплатена главница по Договор
за потребителски кредит №*********, сключен на 09.02.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника И., сумата от 83,80 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 25.03.2017 г. до 07.04.2018 г., сумата от 22,90
лева, представляваща такса за оценка на досие за периода 25.03.2017 г. до
07.04.2018 г., сумата от 124,85 лева, представляваща такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя,
сумата от 290,15 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода
25.03.2017 г. – 07.04.2018 г., сумата от 79,69 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 25.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва върху главницата, считано от входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на
09.02.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника по
настоящото дело е бил сключен договор за потребителски кредит №*********, по
силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 500 лева, който е
следвало да бъде върнат в срок до 07.04.2018 г. на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лева. Твърди се, че ответникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем, поради което и за дължимите суми
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4430/2019 г. по описа на РС-Бургас.
На 01.03.2017 г. е сключен Договор за
цесия между „Изи АСет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД), по силата на което вземането,
произтичащо от сключения с ответника договор е прехвърлено на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, а то от своя страна е подписало Приложение 1 към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„АСВ“ ООД, понастоящем ЕАД, по силата на което в полза на настоящия кредитор е
прехвърлено, вземането, произтичащо от сключения с ответника договор, за което
ответинкът следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата
молба и приложенията й.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски от исковото и заповедно производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество
не се представлява, представя молба, вх.№23066/23.06.2020 г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът,
чрез назначения му от съда особен
представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
съществуването на облигационна връзка между ответника и „АСВ“ ЕАД, поради което
и счита, че искът е недопустим, като предявен от лице без материалноправна
легитимация на подробно изложени в отговора аргументи. При условията на
евентуалност, исковете се оспорват по същество като неоснователни и недоказани
по размер. Счита, че сключеният договор е недействителен, тъй като не съдържа
задължителинте реквизити, регламентирани в чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 от ЗПК и
счита, че клаузите по отношение на такса услуга кредит от дома и такса услуга
кредит у дома за събиране на погасителните вноски са неравноправни. Предвид на
изложеното от съда се иска да приложи нормата на чл.22 от ЗПК. Не ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от назначения му от съда особен представител – адв.В., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска на изложените
в него аргументи.
Предявения установителен
иск е с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и е допустими.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Приет като
доказателство по делото е Договор за потребителски кредит от 09.02.2017 г., от съдържанието на който се
установява, че е сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника И.
за сума в размер на 500 лева, която кредитополучателят се задължил да върне за
срок от 60 седмици на вноски, всяка в размер на 17,97 лева, а последното плащане в размер на 17,40
лева, считано от 18.02.2017 г. Видно от договора е и това, че страните са
договорили общ размер на всички плащания – 1077,63 лева при годишен процент на
разходите от 48,10 % и лихвен процент от 31,82 %.
Приети като
доказателство по делото са Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „АСВ“ ООД,
чийто правоприемник е ищеца в настоящето производство, Потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Допълнително споразумение към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.111.2010 г. от
01.11.2017 г., потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и
Приложение №1/01.06.2018 г., уведомително писмо, изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********,
изх.№ЛД-П-ИАМ-ФН/*********, изх.№УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и
изх.№ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, от съдържанието на които не се установява с
категоричност твърдения от ищеца факт, че вземанията на „Провидент Файненшъл
България“ ООД по сключения с ответника договор да са били прехвърлени от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД на ищеца в настоящето производство преди завеждане на настоящия
иск, включително и преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В тази връзка,
по делото е приложено ч.гр.д.№4430/2019 г. по описа на РС-Бургас, от
съдържанието на което се установява, че по заявление на ищеца има издадена по
делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2176/04.06.2019
г., с която е разпоредено длъжникът М.Л.И. да заплати на заявителя следните
суми: 1066,32 лева, дължима съгласно сключен на 09.02.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – заемодател и длъжника – заемател договор за потребителски
паричен кредит №*********, от която 464,93 лева – главница, ведно с договорна
лихва в размер на 83,80 лева за периода 25.03.2017 г. до 07.04.2018 г., 22,90
лева – такса услуга за оценка на досие, дължима за периода 19.02.2015 г. –
28.05.2015 г., 124,85 лева – такса услуга кредит у дома за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на длъжника за същия период, 290,15 лева – такса
усулга кредит у дома за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на
кредитополучателя за горния период, ведно с обезщетение за забава в размер на
79,69 лева за периода 25.03.2017 г. – 02.06.2019 г. включително, като
вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД са прехвърлени на „Провидент Файненшъл
България“ ООД с договор за цесия от 01.07.2017 г., а след това от последното
дружество „АСВ“ ООД, чийто правоприемник е кредитора „АСВ“ ЕАД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., съгласно Приложение №1 към
него от 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
03.06.2019 г.
По делото е
извършена от в.л.Д. съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че по сключения догово за потребителски кредит от 09.02.2017 г.
остават неизплатени суми по вноски с дати на падеж за периода 23.03.2017 г. –
05.04.2018 г., както следва: главница – 464,93 лева, възнаградителна лихва в
размер на 83,80 лева, такса оценка на досие – 22,90 лева, такса услуга кредит у
дома – 415,00 лева, или общо в размер на 986,33 лева, върху която сума лихвата
за забава до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на
84,35.
При така изложеното
от фактическа страна, съдът намира следното:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №2552 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№8044/2019 г. по описа на
РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 21.08.2019 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В тежест на ищцовото дружество е да
установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание, както и твърденията си относно размер на дължимата от ответника сума
и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на
ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
В настоящия
казус, представеният писмен договор за креидт не се оспорва по автентичност от
назначения от съда особен представител на ответника, който въвежда редица други
възражения досежно легитимацията на ищеца като кредитор на ответника, които
съдът намира за основателни при липса на доказателства, обосноваващи
встъпването на „Изи Асет Мениджмънт“ като страна в правоотношенията между
ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД.
Предвид на
изложеното и само на това основание, искът се явява
неоснователен, поради което и следва да се отхвърли като такъв.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.”Люлин” №10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис –
сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., подадена чрез
пълномощник – юк.П, за приемане за установено по реда на чл.422 от ГПК, че М.Л.И.,
ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца следните суми: 464,93 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№*********, сключен на 09.02.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ответника И., сумата от 83,80 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 25.03.2017 г. до 07.04.2018 г., сумата от 22,90 лева, представляваща такса
за оценка на досие за периода 25.03.2017 г. до 07.04.2018 г., сумата от 124,85
лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя, сумата от 290,15 лева,
представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя за периода 25.03.2017 г. – 07.04.2018 г.,
сумата от 79,69 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
25.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
както и законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, за които има издадена по
ч.гр.д.№4430/2019 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №2176 от 04.06.2019 г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Яханаджиян
Вярно с оригинала!
С. Добрева