РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 3049 по описа на 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Р.В., с ЕГН: **********,***, против
Наказателно постановление № 18-0938-005935/07.11.2018 г. на Началник група към ОДМВР
- гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя В. на
основание чл. 53 от ЗАНН, е наложено административно наказание на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни
точки, за това че на 31.10.2018 г. в 16.50 часа в гр. Плевен на бул. „***“,
като водач на лек автомобил „Ауди КУ 5“ с рег.№ ***, при движение по улица „***“
управлява автомобила си лична собственост, като на кръстовището с бул. „***“
преминава на неразрешаващ сигнал /червен/ на светофарна уредба, работеща в
нормален режим. Не представя СУМПС и контролен талон към него.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят В.Р.В., който го обжалва в
срок като незаконосъобразно.
Оспорва се, че изложеното
в акта не отговаряло на истината, тъй като жалбоподателят е бил навлязъл в
кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба и трябвало да освободи
кръстовището. Предвид на гореизложеното моли да бъде отменено издаденото НП,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Ответникът О.н.М.
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
поотделно и в съвкупност, взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С приложения към делото Акт за установяване на
административно нарушение Серия АА № 075644/31.10.2018 г. се констатира, че на същата
дата, около 16.50 часа в гр. Плевен, бул. „***“
при движение по ул. „***“ управлява лек автомобил „Ауди – КУ 5с“ с рег.
№ ***, лична собственост, като на кръстовището с бул. „***“, преминава на
неразрешаващ сигнал /червен/ на светофарната уредба, работеща на нормален режим,
с което е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без възражение.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено Наказателно постановление № 18-0938-005935/07.11.2018 г.
на Началник сектор към ОДМВР - гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с
което на жалбоподателя В. на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно
наказание, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00
лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Із-2539 на
МВР се отнемат общо 8 контролни точки.
В хода на съдебното
следствие са разпитани полицейските служители М.П.Н. и В.М.Т..
По искане от страна на
жалбоподателя е допуснат до разпит в качеството на свидетел И.Т.Й..
Видно от приложените по делото писмени доказателства,
а именно: Справка за нарушител/водач на В.Р.В.; съпроводително писмо за
връчване на НП; заверено ксерокопие на Заповед рег. № 8121з – 515/14.05.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
От показанията на актосъставителя
М.П.Н. се установява, че на процесната дата в екип с
колегата си В.Т. са изпълнявали служебните си задължения на бул. „***“. Като
около 16:50 часа, са спрели за проверка жалбоподателят, който се е движил по
ул. „***“, извършващ маневра завой на дясно по бул. „***“. Патрулният автомобил
е бил позициониран, след спирката за градския транспорт, където се вижда
светофарната уредба, която е синхронизирана и от двете страни. Свидетелят
твърди, че водачът навлиза в кръстовището на неразрешен сигнал – червен. Като
за констатираното нарушение свидетелят Н. е съставил акт на жалбоподателя в
присъствието на свидетеля Т..
Видно от показанията на свидетеля В.М.Т.
се установява, че са изпълнявали служебните си задължения, като патрулният
автомобил е бил позициониран след спирката за градския транспорт, където са
наблюдавали светофарната уредба, която е синхронизирана. В своите показания
свидетелят Т. твърди, че не спират автомобили случайно преминали на жълт
светлинен сигнал. Следят светофарната уредба, когато светне червен сигнал и
тогава спират за проверка водачите на автомобилите.
От разпита на свидетелката И.Т.Й., се
установява, че същата е била пътник в автомобила на жалбоподателя. В своите
показания свидетелката Й. твърди, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището
на жълт сигнал, като след напускане на автомобила в края на кръстовището са
спрени от полицейските служители. От показанията на актосъставителят
и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите М.П.Н. и В.М.Т., които са очевидци на нарушението, възприели са
движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, и събитията около
извършване на нарушенията. Няма данни по делото, които да създават съмнения
относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на
мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.
Показанията на допуснатия по искане на
жалбоподателя свидетел И.Т.Й., съдът намира, че не
отразяват действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка, със
своите твърденията същата поддържа тезата на жалбоподателя – че той е пресякъл
на жълт сигнал на светофарната уредба, налице са делови отношения, които внасят
съмнение за достоверността на тези показания, а от друга страна показанията на
полицейските служители с оглед мястото, на което са се намирали и синхронизираност на светофарната уредба не могат да бъдат
приети за недостоверни.
В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и
последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от двамата свидетели М.П.Н. и В.М.Т. поведение на жалбоподателят.
Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 6, т.
1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Като не е спрял управляваното от него превозно
средство при светлинен сигнал различен от зелената светлина, която единствена
разрешава преминаването /чл. 31, ал. 7, т. 3 от ППЗДвП/,
той е осъществил и състава на нарушението на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Правилно
административно-наказващият орган е приложил и санкционната разпоредба на чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ вида и размера на административното наказание
за водач, който преминава при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването се наказва с глоба в размер на 100 лв.
Съобразно чл. 30, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата, пътните светофари се използват за регулиране движението
на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с
определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета
към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено
значение.
Забранителния характер на червената светлина е регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали /в сила от
18.05.2015 г./, която в чл. 7 сочи: "За регулиране на движението на
пътните превозни средства се използват видовете светлинни сигнали:
1.б."а" със зелен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7,
т. 3 на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата; б.б) с
червен цвят, значението на която е съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи: "червена
светлина - означава "Преминаването е забранено".
В чл. 31, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата е определено значението на светлините подавани от светофарите, като
значението на червената светлина е императивно и еднозначно определено и
означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата
на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека.
В съставения АУАН, актосъставителят е посочил
еднозначно, че жалбоподателят е преминал именно на червен сигнал на
светофарната уредба. Същото е посочено и в издаденото НП, като в съдебното заседание
полицейските служители убедено потвърждава, че МПС управлявано от жалбоподателят
е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Показанията им са
еднопосочни и не противоречат на изложеното в актовете.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма
на вината пряк умисъл е осъществил състава на административното нарушение
визирано в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС, не е съобразил поведението
си със светлинните сигнали. Съдът намира,
че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана
административно - наказателната му отговорност.
Направените с жалбата възражения, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му нарушение не се споделят от съда. По делото е безспорно
установено, че на процесната дата жалбоподателят не е
съобразил поведението си със светлинните сигнали. Предвид на това, настоящият
състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при
издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в
акта, и в НП пълно и точно са описани
нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които те са
били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната
квалификация по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с
обикновените случаи.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от свидетеля
М.П.Н. за когото не се спори, че е служител в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от И.М.И. - Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна
полиция“, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
За цитираното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
административно наказващият орган на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложил наказание – глоба в размер на 100.00 лева, при предвидена възможност за
налагане на такава в размер на 100.00 лева. При определяне размера на
наложеното наказание, административно наказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя и е определил единственото предвидено за това нарушение
наказание. С оглед на гореизложеното съдът намира, че така определеното
административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е
съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.
Не е налице основание за изменяне на НП и в частта му
относно постановеното отнемане на 8 контролни точки. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 12
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2017 г., в сила от 04.04.2017
г.) от Наредба №Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка
на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат,
административно наказващия орган правилно е определил броя на отнетите
контролни точки - 8, които по наредбата за съответното нарушение са строго
определени.
При така установената фактическа обстановка, съдът
счита за доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което е ангажирана и административно-наказателната му
отговорност.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0938-005935/07.11.2018 г. на Началник група към ОДМВР - гр.
Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя В.Р.В. на
основание чл. 53 от ЗАНН, е наложено административно наказание на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни
точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
– гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: