Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на шести
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При
участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело
№376/2019г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по глава XXXII от ГПК /Търговски
спорове/ както с оглед естеството на спорното право, така и с оглед качеството
на една от страните. Образувано е по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, София, чрез адв.Д.М. от САК срещу Ц.Т.Д., ЕГН ********** и Й.Д.Д.,
ЕГН **********, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на банката
ищец сумите: 43 562.10 лева,
представляващи част от дължима главница по договор за кредит от 01.10.2008г.,
цялата в размер на 112 006.68 шв. франка както и сумата от 851.43 лева - нот.такси за периода от
18.09.2018г. до 06.03.2019г. ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба на 11.03.2019г. до изплащане на задължението.
В исковата
молба се излага, че на 01.10.2008г. между страните е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот №HL – 43968, по силата на който банката
предоставила на ответниците като кредитополучатели кредитен лимит в шв. франкове,
в размер равностойността във франкове на 65 600 евро по курс „купува” за
франка към еврото в деня на усвояване на кредита като сумата е преведена на два
транша в шв.франкове в равностойността на – 21 100 евро, за покупка на
недвижим имот и равностойността на 44 500 евро – за други разплащания.
Твърди се, че ответниците са се задължили солидарно да върнат сумата по кредита
ведно с лихвите при условията на договора. Крайният срок за погасяване на
кредита е 360 месеца, считано от 10.10.2018г. Погасяването на кредита се
извършва на месечни погасителни вноски, вкл. главница и лихва, във валутата, в
която е разрешен, т.е. шв.франкове. Твърди се, че към датата на усвояване на
кредита съобразно валутния курс купува на банката, е предоставен лимит от
102 295 шв.франка. Между страните е подписано споразумение от 16.03.2009г.
за облекчено погасяване на дълга за период от 12 месеца – на равни анюитетни
вноски, а след този период на равни месечни погасителни вноски. С последващо
споразумение от 16.04.2010г. отново е постигната уговорка за рефинансиране на
дълга както и със следващо от 31.03.2011г., когато е уговорена фиксирана
месечна лихва и фиксирана месечна вноска. По този ред и със съответно
предоговаряне условията за заплащане на дълга са подписани още две споразумения
– от 19.05.2012г. и от 28.12.2012г. Твърди се, че ответниците са уведомени за
обявената от банката предсрочна изискуемост на задължението с покана до Ц.Д.,
връчена чрез ЧСИ Д П, рег.№711 в КЧСИ, Варна, на 20.08.2018г., чрез залепяне на
уведомление. По отношение на втория длъжник Й.Д., поканата е връчена чрез ЧСИ Л.Т,
рег.№737 в КЧСИ, Добрич, чрез залепяне на уведомление по чл.47 ГПК. Твърди се,
че поканата е връчена на 26.08.2018г. Твърди се предсрочна изискуемост на дълга,
считано от 28.08.2018г.
Ищецът
заявява, че след тази дата и до подаване на исковата молба не са постъпвали
плащания по договора. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба са
налице 61 бр. непогасени месечни вноски, считано от 10.02.2014г. и 60 бр. непогасени
вноски за лихва, считано от 10.03.2014г. с общо задължение по договора от
165 697.65 шв.франка и 851.53 лева съгласно извлечение на банката към март
2019г. /посочени поотделно по пера в исковата молба/ Изрично банката твърди, че
не претендира главницата от 10.02.2014г. до 05.03.2014г., а единствено за
периода 06.03.2014г. до подаване на исковата молба, поради изтекла погасителна
давност съгласно чл.110 ЗЗД. Поради това, с исковата молба се претендира
единствено част от главницата, за периода от 06.03.2014г. до 06.03.2019г.
В срока за
отговор е постъпило становище на
ответниците, двамата представлявани от адв.В.В. от САК, за неоснователност на исковете. Молят за отхвърлянето им изцяло, а в
евентуалност въвеждат възражение за прихващане за сумата от 4 000 лева,
представляващи вземане на длъжниците от банката, представляващи недължимо
платени суми поради едностранното увеличаване лихвата по кредита и нищожност на
клаузите относно лихвата, надвнесени за периода от 06.03.2014г. до 28.08.2018г.
На първо място ответниците са направили искане за спиране на производството до
приключване на спора по т.дело №2056/2018г. на Първо т.о. на ВКС, образувано между
същите страни по искове за прогласяване нищожност на клаузи от договора за
кредит както и за връщане на недължимо платени суми – валутна разлика между
шв.франк и еврото по същия договор. Твърди се преюдициалност на висящото
касационно дело към настоящото. Оспорва се търговския характер на образуваното
пред ВОС производство.
Отделно
ответниците оспорват, че банката е имала право да обявява предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, тъй като не само, че не е налице
забава, но е налице надплащане по кредита. Твърди се, че ответниците не са
уведомявани за обявената предсрочна изискуемост. Твърди се нарушаване на
договора от страна на банката. Оспорва се редовността на изпратените до
ответниците покани, тъй като в същите не се съдържат основни реквизити на дълга
вкл. дата на обявената предсрочна изискуемост. Евентуално твърдят, че дори да е
надлежно упражнено правото по чл.60, ал.2 ЗКИ, то не са налице предпоставките
по чл.432 ТЗ – банката да предостави достатъчен срок за изпълнение на
задължението. Поканите не са достигнали до ответниците и не е налице
уведомяване за изискуемостта на дълга. Твърди се, че искът за нот.такси е
недопустим за претендирания период. Ответниците възразяват по въведената с
исковата молба фактическа обстановка. Твърди се усвояване на сума в размер на
68 800 евро. Към договора не бил представен както и не е предоставен на
длъжниците погасителен план. Твърди се плащане на падеж на погасителните
вноски. Същевременно оспорват размера на дълга като твърдят, че всеки месец
ответниците дължали различна сума. Твърди се увеличаване на месечните вноски до
900.71 шв.франка /от 830.46 франка/ без длъжниците да получат справка на какво
се дължи увеличението на месечната вноска. Твърди се недължимо плащане на
месечна вноска в размер на 300 лева /187.50 шв.франка/ както и на месечните
такси за управление на кредита -0.05% върху непогасената главница. Твърди се
образуване на производство на 12.11.2013г. по гр.дело №46784/2013г. на СРС, 35
състав, по което клаузи от договора били прогласени за нищожни, но по този спор
се твърди висящност пред ВКС на т.дело 2065/2018г. на Първо т.о.
Оспорва се
основателността на исковете като се твърди, че договорът съдържа 7 нищожни
клаузи – чл.2, чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.13; чл.24 от договора,
които противоречат на чл.143 от ЗЗП. Развити са доводи във връзка с твърдяната
нищожност на договора. Тези възражения се поддържат и по настоящия иск – твърди
се противоречие на клаузите от договора с чл.143, т.3, т.10, т.12 от ЗЗП.
Твърди се, че клаузите не са индивидуално договорени. Цитира се протокол на
Комисията за защита на потребителите от 27.05.2015г. Твърди се, че единствената
причина за подписване на допълнителните споразумения, е увеличеният размер на
вноските по кредита. Тези споразумения съдържат нищожни неравноправни клаузи –
налице е и анатоцизъм, капитализация на лихви към главница както и оскъпяване
на кредита. Твърди се, че при липса на промяна в месечните плащания,
ответниците са можели да погасяват кредита на определените падежи. Твърди се,
че ответниците принудително са подписали доп.споразумения, а последните съдържат
уговорки във вреда на потребителя. Молят съда да съобрази постановено от ВКС
решение по т.дело №2615/2016г. на Първо т.о. относно нищожността на
доп.споразумения – спогодба върху нищожни клаузи от договора за кредит. Твърди
се неправилно изчисление от банката на претендираната главница. Ответниците
оспорват и валутата на кредита като твърдят, че не се дължат шв.франкове, а
евро, каквато валута са получили по договора. Ако и да се дължи главница се
твърди, че е в много по-малък размер от претендирания.
Възражението
за прихващане, обективирано в отговора касае сума в размер на 4 000 лева,
представляваща надплащане на договорни
лихви въз основа на нищожни клаузи от договора, за периода от 06.03.2014г.
до обявената предсрочна изискуемост на 28.08.2018г.
С допълнителна искова молба, банката
–ищец поддържа исковете. Сочи, че не са налице основания за спиране на
настоящото производство както и възражението за разглеждане на спора по общия
ред, а не по реда на гл.32 от ГПК, е неоснователно. Поддържа, че ответниците са
направили напълно бланкови възражения за продължило плащане по договора и
неизпълнение на същия от страна на банката. Твърдят, че на тези възражения не
кореспондира петгодишното неплащане на погасителни вноски по кредита. Неясно
според банката е позоваването от ответниците на разпоредбата на чл.432 от ТЗ за
предоставяне на достатъчен срок за изпълнение на задълженията. Именно поради
висящност на производството пред ВКС по спор между същите страни и осъждане на
банката да възстанови на ответниците сумата от 4 595.06 шв.франка, искът е
заведен като частичен от цялата дължима главница – 48 526.88 франка към
исковата молба. Ищецът поддържа, че при сключване на договора не е нарушен
чл.58 от ЗКИ като обстоятелството, че потребителите са предприели сключване на
специфичен договор за финансова услуга, не сочи на действие в негова вреда или
на поставянето им в неравноправно положение. Поддържа се, че право на банката е
да променя лихвения процент съобразно трайната практика в банковия сектор.
Твърди се, че БЛП е определен съобразно методологията на банката. Неоснователни
се твърдят, че са и възраженията на банката относно поемане на валутния риск от
страна на потребителите. /цит.съдебна практика на ВКС/ Възразява се относно
приемане на възражението за прихващане като неуточнено и предвид висящността на
касационно дело относно връщане на надвзети суми.
С
допълнителен отговор от 05.07.2019г. ответниците поддържат направените вече
фактически твърдения и оспорвания с отговора. Поддържа се, че никъде в договора
няма критерии за формиране БЛП на банката. Поддържат се всички направени вече
възражения за неравноправност, респ.нищожност на клаузи от договора, вкл. на
чл.8 от същия.
Спорът, предявен
пред настоящия съд, касае част от дължима поради обявена предсрочна изискуемост
на вземане по договор за кредит, главница до размера от 43 562.10
шв.франка, която ищецът съизмерва с непогасена по давност главница за периода
от 06.03.2014г. до 06.03.2019г., представляваща част от цялото задължение за
главница в размер на 112 006.68 шв.франка; вземане за нот.такса в размер
на 851.43 лева, за периода от 18.09.2018г. до предявяване на иска.
В съдебно
заседание не се явява представител на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, но с писмена молба
вх.№30829/18.10.2019г. исковете се поддържат, вкл. съобразно уточненията в
писмена молба вх.№28028/25.09.2019г. /на л.228 по делото/. Претендира се част
от консолидирана главница, изчислена за периода от 06.03.2014г. до 06.03.2019г.
ведно с нот.такси, начислени по договора за кредит, представляващи: 508.98 лева
нот.такса за подновяване на ипотека, на осн.чл.14.2 от договора; 66.45 лева –
държавна такса към АВ за подновяване на ипотека и 276 лева разходи за
нот.покани, на осн.чл.18 от договора за кредит. /в този смисъл ут.молба от
24.09.2019г. на л.249/
Ответниците,
редовно призовани, не се явяват лично. С писмена молба вх.№30532/17.10.2019г.
пълномощникът им адв.В. поддържа депозираните отговори и приетото за
разглеждане възражение за прихващане със сумата от 4 000 лева,
представляващо неоснователно едностранно увеличаване размера на договорната
лихва по договора за кредит, въз основа на нищожни клаузи от същия, за периода
от 06.03.2014г. до 28.08.2018г.
Съдът, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият
състав е обвързан от постановеното по друго, водено между страните, дело, по
което с определение №348/02.07.2019г., постановено по т.дело №2065/2018г. на
Първо т.о., ВКС не е допуснал до касация обжалваното решение, постановено от
СГС по гр.дело №11114/2017г. С последното са уважени предявените искове за
нищожност на клаузи от процесния договор за кредит както и са уважени предявени
от настоящите ответници искове срещу банката за връщане на недължимо надплатени
суми до размера от 3 887.84 шв. франка, представляващи разлика от
превалутиране на кредита, платени за периода от 11.2008г. до 11.2013г. като с
първоинстанционното решение по гр.дело №46784/2013г. на СРС, 35 състав, ГО, са
признати за нищожни друга част от клаузите и е уважен иск за връщане на
основание чл.55 ЗЗД на надплатени суми в размер на 1095.38 лева, разлика между
предварително договорени и заплатени вноски в периода от 11.2008г. до м.11.2013г.
На основание чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за постановилия
го съд, за страните и за всички съдилища в РБ. Съгласно чл.298, ал.4 ГПК,
решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и
възражения за право на задържане и прихващане. Тъй като постановеното решение е
задължително за настоящия съд, то съдът следва да се съобрази с основателността
на направените от ответниците възражения за нищожност на клаузи от договора за
кредит. Съобразно цитираното по-горе решение, в обуславящото гр.производство,
със задължителна за настоящия съд сила, са прогласени за нищожни следните
клаузи от договора: чл.3, ал.1, изр. 1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3 и чл.13 от
договор за кредит №HL -43968/01.10.2008г., а с въззивното решение по спора и
клаузите на чл.2, ал.1; чл.6, ал.2 и чл.24, ал.1 и ал.2 от договор за кредит от
01.10.2008г. С определение на ВКС от 02.07.2019г. решението на СГС не е
допуснато до касационно обжалване, поради което обуславящото решение е влязло в
законна сила на същата дата 02.07.2019г.
Съгласно
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43968 от 01.10.2008г., Юробанк
И Еф Джи България е предоставила на Ц.Т.Д. и Й.Д.Д., кредитен лимит в
шв.франкове, в размер равностойността на 65 600 евро, по курс „купува” за
шв.франк към евро в деня на усвояване. Част от сумата в размер на
равностойността в шв.франкове на 21 100 евро са отпуснати за закупуване на
конкретно посочен недвижим имот – ап.1 в гр.Варна, ул.Петко Тодоров №16, а
равностойността от остатъка в размер на 44 500 евро – за други
разплащания. Съгласно чл.2, ал.1, усвояването на кредита се извършва по
блокирана сметка в шв.франкове на кредитополучателя Ц.Д.. Усвоеният кредит
/чл.2, ал.3/ се превалутира служебно в евро по търговски курс „купува” на
шв.франк към евро за съответната валута като се превежда по открита в банката
сметка на кредитополучателя в евро.
Съгласно
чл.3 от договора, по договора се дължи годишна лихва в размер сбора на БЛП на
банката за жилищни кредити в шв.франкове плюс договорна надбавка от 1.9% като
към момента на сключване на договора БЛП е 5%. Съгласно ал.3, при просрочие и
предсрочна изискуемост се дължи лихва в размер на посочената в ал.1 плюс
надбавка от 10 пункта. Съгласно ал.5, БЛП на банката не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните незабавно. Съгласно чл.4,
кредитополучателите дължат на банката и такса за управление /комисиона/ ежемесечно
на падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0.05% върху размера на
непогасената главница. В чл.5 е уговорен краен срок за погасяване на кредита от
360 месеца, считано от усвояването му. Погасяването на кредита е предвидено в
чл.6 от договора да се извършва въз основа на погасителни вноски, включващи
главница и лихва, съгласно погасителен план. /Приложение №2/ Предвидено е към
датата на падежа /чл.2/, по блокираната сметка в шв.франкове да е налице
наличност, но ако тази наличност не е в шв.франкове, а в лева или евро, банката
отново служебно превалутира по курс продава за шв.франк към евро/лева. Съгласно
чл.6, ал.3 от договора, при промяна на БЛП на банката, размерът на
погасителната вноска се променя автоматично. Съгласно чл.7, плащането на
вноските се извършва ежемесечно като при съвпадане на падежа с неприсъствен
ден, погасяването се дължи на последния работен ден преди това.
В чл.19 от
договора е предвидено условие за обявяване предсрочната изискуемост на дълга,
което не е поставено под условие при три последователни неплатени погасителни
вноски, в който случай считано от падежа на третата вноска целият дълг става
изискуем, без необходимост от волеизявление до страните.
В чл.22 от
договора, кредитополучателите са дали съгласие банката да превалутира процесния
кредит в лева/евро по обявения за банката курс купува както и да прилага
съответните лихвени проценти за съответната валута. Превалутирането се определя
/чл.23/ като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението,
при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата
валута при изчисляване лихвата по същия. В чл.24 от договора, обявена за
нищожна по цитираното по-горе решение на СРС, кредитополучателите са се
съгласили с превалутирането и последиците от същото, изразяващи се в нарастване
на погасителните вноски като поемат риска от тези промени от новите валутни
курсове и лихви. Декларират, че са запознати и разбират икономическия смисъл на
разпоредбите на чл.6 и чл.22- 24 от договора за кредит. С подписаното към
договора Приложение №1 /на л.50/, страните удостоверяват усвояването на
10.10.2018г. на кредитния лимит от 102 295 шв.франка.
По делото
са представени подписани между страните Допълнителни споразумения от
16.03.2009г., в което се съдържа декларативна част за размера на дълга към
датата на подписване както и в т.IV уговорка за капитализиране на просрочените
главница и лихва към този момент към редовната главница; уговорка за 12месечно
облекчено погасяване на равни погасителни вноски, а след това на равни
анюитетни вноски. /т.V/ С последващо допълнително споразумение от 16.04.2010г.
е прието също капитализиране на просрочени главница и лихва чрез натрупване към
редовна главница; 12 месечно облекчено погасяване съгласно предходното споразумение
при приемане на нов погасителен план. Освен това, във второто споразумение,
кредитополучателите се съгласяват да дължат допълнително месечна такса за
администриране на забавеното плащане на кредита съгл.чл.7 от договора,
покриваща адм.разходи на банката за действия по събирането на просрочени
плащания по договора. Към делото са приложени и последващи споразумение –
Допълнително споразумение от 31.03.2011г.; допълнително споразумение от
19.05.2012г.; Допълнително споразумение от 28.12.2012г. В същите освен
констатация за размера на дълга към датата на съответното споразумение, се
съдържа уговорка за нова капитализация на просрочените задължения към редовната
усвоена и непогасена главница както и разсрочено облекчено плащане по кредита
чрез въвеждане на фиксирана лихва от 4.69% и равна погасителна вноска от 432
шв.франка съгласно погасителен план. Натрупаната начислена през облекчения
период лихва се натрупва върху главницата като олихвяването след изтичане на 12
месечния период се извършва като сбор от БЛП плюс надбавка от 1.07 пункта. В
споразуменията са уговорени и такси за реструктурирането на кредита.
/посочените цифри варират в следващите допълнителни споразумения/
Към делото
са приложени нотариални покани до двамата длъжници за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, които са връчвани чрез ЧСИ Д П –Янкова, рег.№711 в НК,
ОС-Варна, съответно протокол на ЧСИ от 20.08.2018г. за връчване на Ц.Д. и
съпроводително писмо на ЧСИ до Й.Д. от 16.10.2018г. ЧСИ е обективирал
констатация за редовно връчване на последния по реда на чл.47, ал.2 ГПК на
28.08.2018г., а на Ц.Д. – 20.08.2018г., отново чрез залепяне на уведомление на
адреса.
По делото
е представено с допълнителна искова молба Искане за усвояване на суми по
кредит, подписано от Ц.Д., от 08.10.2008г. и Искане за превалутиране на сума
във връзка с жилищен кредит и молби за предоговаряне на ипотечен кредит /л.162
и сл. както и на л.307 и сл./, последната от които на 19.12.2012г. Всички молби
са подписани от двамата кредитополучатели с искане за облекчено погасяване на
задълженията по договора за кредит.
С молба от
25.09.2019г. /на л.228 по делото/ ищецът е представил всички действащи по
договора погасителни планове. С молба от 21.10.2019г. /на л.292/ са представени
платежни документи за извършени от банката плащания на такси, съответно: 66.45
лева такса към АВп; 508.98 лева такса за подновяване на ипотека и 276.00 лева
разходи за покани до Ц.Д..
По делото е изслушана ССЕ на в.л.М.Д. /на л.330 и сл. по
делото/, от която се установява следното: С договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL43968 от 01.10.2008 г. (Договора), сключен между „Юробанк И Еф
Джи България" АД (Банката) и Ц.Т.Д. и Иордан Д.Д. (кредитополучатели), е
договорено предоставяне на кредитен лимит от Банката на кредитополучателя в
швейцарски франкове - CHF, в размер на равностойността в швейцарски франкове по
курс „купува" за швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване
на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 21 100 евро
за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 44 500
евро за други разплащания (чл.1). Кредитът се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя IBAN *** (чл.2, ал.1), по която се
предоставя и „Кеш бонус", съгласно чл.10. Съгласно чл. 2, ал.З от
Договора, усвоеният кредит в швейцарски франкове по посочената в договора
сметка се превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс
„купува" швейцарския франк към евро на Банката за съответната валута в
деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на
кредитополучателя IB AN BG 50 BPBI 7940 14 44471001 в евро. Кредитът по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL43968/01.10.2008 г. е усвоен в евро,
а не в швейцарски франкове. Съгласно чл.З, ал.1 на Договора кредитополучателят
дължи лихва (възнаградителна), в размер на сбора на Базовия лихвен процент на
Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,9 (едно цяло и
девет десети) пункта. Към датата на сключване на Договора БЛП на Банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 %, или лихвеният процент
е 6,9 %. От допълнително представения погасителен план се установява, че
месечните вноски (главница и лихви) са в размер по 673,72 CHF, а месечните
банкови такси - започват от 51,15 CHF. Плащанията по първия погасителен план са
в размер 254 732,39 швейцарски франкове (Справка 1), дължими на 10-то число
всеки месец, считано от 10.11.2008г. до 10.10.2038г. /360 месеца/ На 10.10.2008 г. е усвоена сумата
по чл.1 от договора за банков кредит HL43968 от 01.10.2008г. в размер 102 295
швейцарски франка (65 600 евро х 1,559367), съгласно Приложение № 1 от
10.10.2008 г. към Договора (л.50), при курс купува на Банката 1 CHF = 1,559367
евро.
На
16.03.2009г. е подписано Допълнителното споразумение към Договора (л.51-52),
като страните констатират, че задълженията на кредитополучателя са в размер 103
692,39 швейцарски франка, от които 208,09 CHF - просрочена главница, 1 328,26
CHF - просрочена лихва, 101 970,76 CHF - редовна главница, 134,26 CHF - редовна
лихва и 51,02 CHF -непосочени като вид. Кредитополучателят се задължава да
извърши еднократно погасяване по кредита, в размер 743,41 CHF и упълномощава
Банката да преоформи задълженията по кредита, наричани „Общ дълг".
Страните договарят дванадесет месечен период на облекчено погасяване на Общия
дълг, при равни месечни погасителни вноски, съгласно Погасителен план. С
Допълнително споразумение към Договора от 06.04.2010 г. (л.53-54), страните
констатират, че задълженията на кредитополучателя са в размер 107 067,98
швейцарски франка, от които: 106 460,53 CHF - редовна главница, 607,42 CHF -
редовна лихва и 0,03 CHF - просрочени такси. Договорен е дванадесет месечен
период на облекчено погасяване на Общия дълг, на равни месечни погасителни
вноски, съгласно Погасителен план. С Допълнително споразумение към Договора от
31.03.2011 г. (л.55-56), страните констатират, че задълженията на
кредитополучателя са в размер 110 166,97 - редовна главница. Страните се
договарят, че е дължима редовна лихва и, че всички плащания по кредита се
натрупват към редовната усвоена и непогасена част от главницата, както и се
съгласяват на дванадесет месечен период на облекчено погасяване на Дълга, при
договорена фиксирана годишна лихва за периода на облекчено погасяване 4,69 %, с
равни месечни погасителни вноски в размер 432 CHF, съгласно Погасителен план.
След изтичане на периода на облекчено погасяване на Дълга, върху общия размер
на Дълга се начислява годишна лихва, в размер равен на сбора на БЛП на Банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 1,07 (едно
цяло и седем стотни) пункта. На 19.05.2012 г., с Допълнителното споразумение
към Договора (л.58-61), страните констатират, че задълженията на
кредитополучателя са както следва: 96,57 CHF - просрочена главница, 761,60 CHF
- просрочена лихва, 54,82 CHF - просрочени такси и 110 346,13 CHF -редовна
главница. Страните договарят внасяне от кредитополучателя еднократно на 432
CHF, дължима редовна лихва и натрупването на всички плащания по кредита към
редовната усвоена и непогасена част от главницата, както и шест месечен период
на облекчено погасяване на Дълга - по 432 CHF, само след внасяне на
еднократната вноска, при договорена фиксирана годишна лихва за периода на
облекчено погасяване 4,69 %, След изтичане на периода на облекчено погасяване
на Дълга, върху общия размер на Дълга се начислява годишна лихва, в размер
равен на сбора на БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка от 1,28 (едно цяло и двадесет и осем стотни) пункта.
С Допълнително споразумение към Договора от 28.12.2012 г. (л.62-65), страните
констатират, че задълженията на кредитополучателя са както следва: 748,5 CHF –
просрочена лихва, 115,13 CHF - просрочени застраховки и 111 553,06 CHF -
редовна главница. Страните се договарят, че е дължима и редовна лихва и, че
всички плащания по кредита се натрупват към редовната усвоена и непогасена част
от главницата, както и се съгласяват на шест месечен период на облекчено
погасяване на Дълга - по 435 CHF, при договорена годишна лихва в периода на
облекчено погасяване в размер, равен на действащия към датата на допълнителното
споразумение БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с
2,31 (две цяло и тридесет и една стотни) пункта. След изтичане на периода на
облекчено погасяване на Дълга, върху общия размер на Дълга се начислява годишна
лихва, в размер равен на сбора на БЛП на Банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове плюс договорна надбавка от 1,49 (едно цяло и четиридесет и
девет стотни) пункта.
Съгласно банковата информация, към 07.03.2019 г.
задълженията по Договора са в размер 167 697,66 швейцарски франка и 851,43 лв.
такси, посочени като вид в справката: главница 112 006.68 шв.франка и
лихви от 50 005.19 шв.франка, банкови такси, застраховки.
От банковите регистри по сметката на кредитополучателя се
установява, че са отразявани плащания почти през всички месеци, в периода от
усвояването на кредита до 31.12.2014г. В ССЕ са посочени изключенията (липса на
данни за плащания) през: 2010 г. - мес. декември; 2011г. - м. декември; 2013г.
- м. септември; 2014г.- м.юни, м.октомври и м. ноември. Вещото лице е
отразило, че след 1 декември 2014г. няма отразявани плащания по кредита.
Съгласно банковите регистри, задължението за главница е формирано от
усвояването на кредита към 10.10.2008г., в размер 102 295 CHF и последващи
усвоявания чрез капитализация на неуредени компоненти на дълга, в размер 10
956,91 CHF, или общо 113 251,91 CHF (лист 13). От главницата са погасени 1
245,23 швейцарски франка, а остатъкът е в размер 112 006,68 швейцарски франка
(лист 13 гръб). В справка №5 към ССЕ, вещото лице посочва извършените от
длъжниците плащания и остатъка по отделните пера – главница, лихви, такси и
др. Последните плащания по кредита са:
на 01.12.2014г., както следва: главница - 82,71 CHF (просрочени главници към
дата 10.02.2014 г.) и лихва - 430,95 CHF (просрочени лихви по редовни главници
към дата 10.02.2014; на 24.09.2014 г . - платена такса, в размер 56,04 CHF; на
24.03.2014 г. - платени застраховки към дата 11.11.2013 г., в размер 85,50 CHF.
Общият размер на паричните суми, които
са постъпили по разплащателната сметка, чрез която се погасява кредита по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL43968/01.10.2008 г. - IBAN ***,
за периода от 01.10.2008г. до датата на предсрочната изискуемост (28.08.2018г.)
е 28 284,22 швейцарски франка, описани по месеци в колона 1 на Приложение № 1
към ССЕ. В зависимост от посочените основания за отчитането им те включват: 17
954,22 CHF - „валутна сделка", 10 330,00 CHF - „вноска на
каса-сделка". По месеци и видове са
погасени задължения на обща стойност 32 073,22 CHF. По компоненти на дълга
погасените суми включват: главници - 1 245,23 CHF; лихви - 27 650,96 CHF; такси- 2 689,71 CHF;
Застраховки - 467,32 CHF; Други -20,00 CHF. Разликата между ефективно
направените вноски от ответника - 28 284,22 CHF и отчетените от Банката - 32
073,22 CHF, в размер 3 789,00 CHF, се дължи според вещото лице на записвания по
разплащателната сметка, които не са свързани с действително увеличение на
паричните средства. Основна част от тази разлика се дължи на три записа за
капитализиране на дълга, от 16.03.2009 г., 22.05.2012 г. и 28.12.2012г., на
стойност 2 934,50 CHF, с посочено основание „усвояване по кредита".
Според заключението, сумите, надвзети от Банката под
формата на лихви за периода от 01.10.2008г. до 28.08.2018г., в резултат от
увеличение на лихвата по кредита, представляващи разлика между платената лихва
и дължимата лихва при договорния лихвен процент от 6,9 % (сбор от БЛП в размер
на 5% и договорна надбавка в размер на 1,9% - чл. 3, ал. 1 от договора за
кредит), са в размер 7 481,03 CHF, които по месеци са посочени в колона 3 на
Приложение № 2. Равностойността на 7 481,03 CHF по приложения курс към датата
на усвояване на кредита (1 EUR = 1,559367 CHF) е 4 797,48 евро.
В устните обяснения на вещото лице /л.368 и сл./ се
уточнява, че за нито един от периодите на изменение на БЛП банката не е
предоставила на вещото лице информация как е получен този процент, не е
предоставена формула за изчисляването му. Отново се поддържа, че кредитът е
отпуснат в шв.франкове, но е превалутиран в евро и е изплатен в евро на трети
лица.
С допълнителната ССЕ /л.445 и сл./, която съдът кредитира
като компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че съгласно
Методологията на банката, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на
ресурса и буферна надбавка. В банката не е предоставена информация за
компонентите на БЛП в евро. Няма формула за образуване на БЛП, респ.за
изчисление на БЛП както във франкове, така и в евро. /т.4 от ДССЕ/ В т.5 от
заключението вещото лице посочва, че в самия договор не се визира БЛП на
банката в евро, а в шв.франкове. В т.1 от същото заключение, вещото лице е
изчислявало дълга при съобразяване размера на БЛП по кредити в евро, който към
датата на договора е 7.20 %. Същевременно не са установени принципни основания
за формиране на надбавката, поради което вещото лице е посочило същата,
индивидуално договорена с договора от 1.9%. По тези съображения вещото лице е
изготвило в приложение №1 размер на дължимите плащания ведно с погасителен план
към 2008г. за усвояване на сума 65 600 евро, съотв.посочени месечни
вноски, банкови такси, лихви и всички плащания по договора/сбор/. В ССЕ се
сочи, че надвзетите от банката суми под формата на лихви, в резултат на
увеличението на лихвата по договора са в размер на 7 481 шв.франка, а в
евро – 4 797.48 евро към датата на усвояване на кредита. Вещото лице е
изчислило в т.2 от ДССЕ, че наказателните лихви до 10.07.2013г. са в размер на
7.07 шв.франка като на л.449 са посочени актуализираните размери на отделните
пера на задължението – главница от 94 942.74 шв.франка, 60 041.47
франка лихви, такси и застраховки, общо 158 223.69 шв.франка. /справка
№10/
Въз основа на изложената фактическа установеност, съдът
достига до следните правни изводи по
същество на спора: Предмет на производството са предявени от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Д.М. от САК осъдителни искове срещу
Ц.Т.Д., ЕГН ********** и Й.Д.Д., ЕГН **********, за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на банката сумите: 43 562.10
шв.франка, представляващи част от дължима главница по договор за кредит №HL
– 43968 от 01.10.2008г., цялата в размер на 112 006.68 шв.франка както и
сумата от 851.43 лева нот.такси, за
периода от 18.09.2018г. до 06.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба на 11.03.2019г. до изплащане на
задължението, при твърдения за обявена предсрочна изискуемост на 28.08.2018г.,
на основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД.
Предмет на производството е и своевременно направено от
ответниците възражение за прихващане
на задължението по главния иск с насрещно вземане за сумата от 4 000 лева, представляващи надвзети от банката
суми поради неоснователно увеличаване размера на погасителната вноска, в
частност на договорната лихва с оглед нищожността на клаузите от договора за
кредит, която сума е калкулирана за периода 06.03.2014г. до 28.08.2018г.
/обявяване на кредита в просрочие/, на основание чл.55 ЗЗД вр.чл.298, ал.4 ГПК.
Не се спори и се установява, че страните са обвързани от
правоотношение по договор за жилищен
ипотечен кредит от 01.10.2008г. както и реалното усвояване на сумата по
договорения кредитен лимит в швейцарски франкове - CHF, в размер на
равностойността в швейцарски франкове по курс „купува" за швейцарския
франк към евро в деня на усвояването, както следва: равностойността в
швейцарски франкове на 21 100 евро за покупка на недвижим имот и
равностойността в швейцарски франкове на 44 500 евро за други разплащания (чл.1).
Усвояването е факт и въз основа на изрично подписаното Приложение №1 към
договора /на л.50/ както и въз основа на изслушаната и приета счетоводна
експертиза.
Кредитът по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL43968/01.10.2008 г. е
усвоен в евро, а не в швейцарски франкове, тъй като е
отпуснат в шв.франкове, но е превалутиран в евро и е изплатен в евро на трети
лица. Съгласно т.7 от ССЕ /л.337/ кредитът е усвоен в евро – 65 600 евро и
3 280 евро Кеш бонус. Претенцията на банката е за изплащане на сума в
шв.франкове. С оглед задължителната сила на договора, подписан между страните
както и постановките на ТД №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се
съобрази с валутата на претенцията и не може да присъди задължението в друга
валута или в левова равностойност. Този извод следва и от принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес съгл.чл.6 ГПК. Поради това въпреки
установеното фактическо усвояване на евров кредит /така и съобр.ССЕ/, съдът
дължи произнасяне относно претендираната стойност съобразно посочената от
страната и в договора валута.
Съдът приема, че въз основа на приложените писмени
доказателства се установява фиктивното уведомяване на длъжниците за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем от м.08.2018г. по реда на чл.47 ГПК. Видно от
договора и подписаните по него допълнителни споразумения, банката е извършила
връчване на посочените от самите длъжници адреси, а връчването е извършено чрез
ЧСИ Д.Петрова –Янкова, рег.№711 и ЧСИ Лучия Тасева, рег.№737 в КЧСИ. /л.66 и
сл. по делото/, чрез залепване на уведомление на регистрираните адреси. Ако и
да се приеме, че е налице нарушаване на процедурата по връчване, то
уведомяването е извършено с връчване преписите от исковата молба. Съдът приема,
че най-късно с връчване преписите от исковата молба длъжниците са узнали за
обявената от ищеца предсрочна изискуемост. /съдебната практика допуска
уведомяване по този ред – вж. р.198/18.01.2019г., постановено по т.дело
№193/2018г. на Първо т.о. на ВКС/ Съдебната практика, вкл. цитираното по-горе
решение, допуска връчване препис от исковата молба да породи ефект на
предсрочна изискуемост. Към този момент март/април 2019г., доколкото са били
налице и останалите изисквания, кредитът е изцяло дължим, вкл. непадежиралите,
но предсрочно изискуеми вноски до крайния падеж по договора. Независимо от
изложеното, моментът на връчване не е релевантен с оглед характера и предмета
/за част от главницата/ на предявения иск и претендиране на законна лихва от
момента на предявяване на иска на 11.03.2019г.
Същевременно от чл.19, ал.1 и ал.2 от
договора за кредит се установяват материалните предпоставки за обявяване на
кредита в просрочие – неизпълнение на която и да е вноска по кредита както и
при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски. От
изслушаното заключение на вещото лице по основната ССЕ се установява, че след
01.12.2014г. няма отразявани плащания по кредита /т.2 от ССЕ на л.335 по
делото, Приложение –№1/, с което са изпълнени и двете основания на клаузата на
чл.19 от договора.
С решение по приобщеното ГД
№46784/2013г. на СРС, 35 състав, Първо ГО и последващото възз.решение по ВД
№111142017г. на СГС, IV Г въззивен състав са уважени предявените на
12.11.2013г. от длъжниците искове срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за прогласяване
нищожността на клаузи от договора за кредит от 01.10.2008г., а именно: клаузите
на чл.2, ал.1, чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.13 и чл.24, ал.1 и ал.2
като неравноправни по см.на чл.143 и чл.146 ЗЗП и в противоречие със закона
съгласно чл.26 ЗЗД. С решение, влязло в сила на 02.07.2019г., са уважени и
съединените искове с правно основание чл.55 ЗЗД за осъждане на банката да
възстанови на кредитополучателите, настоящи ответници, надвнесени от тях суми
поради посочената по-горе нищожност на клаузи от договора. Това решение е
задължително за настоящия съд, макар да не се отразява по същество на правните
изводи относно претендираната частично главница и нот.такси. Същото е от
значение за предявеното от ответниците и прието за разглеждане в настоящия
процес възражение за прихващане, изразяващо се в надплатени договорни лихви.
От изслушаното заключение на ССЕ се
установява размера на задължението към м.март 2019г. както и към датата на
изготвяне на експертизата. Съобразени са от вещото лице извършените
незаконосъобразно капитализации на просрочени главница и лихва към начислена
главница, предмет на допълнителните споразумения между страните. Вещото лице е
отчело при посочване стойностите на дълга незаконосъобразното увеличаване на
погасителната вноска въз основа едностранната промяна на БЛП, без методика и
формула за основанията на промяна и начина на формирането и. Именно поради
това, дадените в т.16 и 17 от ССЕ стойности на дълга съответстват на приетите
за неравноправни клаузи от договора за кредит с цитираното по-горе решение на
СРС. Предявеният частично размер на предсрочно изискуемата главница към
изготвяне на заключението попада в обхвата на общото задължение за главница от
94 942.74 шв.франка, поради което искът за сумата от 43 562.10
шв.франка се явява доказан и основателен. В заключението по основната
експертиза се установява размер на заплатената от длъжниците главница от
1 245.23 шв.франка и остатък от 112 006.68 шв.франка главница, без
отчитане на извършените незаконосъобразно капитализации, след които
консолидирания дълг за главницата възлиза на 94 942.74 шв.франка.
Посочването на период на частичната претенция за главница
от 06.03.2014г. до 06.03.2019г. е неоснователно и не обвързва съда. Претенцията
на банката е основана на обявена предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит, т.е. на твърдения за изцяло изискуемо вземане по договора,
вкл. за предсрочно изискуемата главница. Крайният момент – 06.03.2019г. съвпада
с предявявяване на исковата молба. С молба от 24.09.2019г. ищецът изрично е
заявил, че вземането му представлява консолидирана главница от общо дължимата
/и предсрочно изискуема/, с оглед непретендиране на погасените по давност суми
преди 06.03.2014г. Независимо от това уточнение, с оглед обявената предсрочна
изискуемост съдът счита иска за основателен до претендирания размер от
43 562.10 шв.франка. Не са налице данни за плащане по кредита след
м.12.2014г. и в хода на производството.
Съобразно представените от банката
доказателства за реално извършени разходи – заплатени такси за подновяване на
ипотека и нот.такса /на л.292/, искът за сумата от 851.43 лева такси също се
явява основателен. С молба от 21.10.2019г. /на л.292/ са представени платежни
документи за извършени от банката плащания на такси, съответно: 66.45 лева
такса към АВп; 508.98 лева такса за подновяване на ипотека и 276.00 лева
разходи за покани до Ц.Д., възлизащи общо на сумата от 851.43 лева. /л.293 и
сл./ Поради това, искът за посочената главница следва да бъде уважен изцяло.
Върху двете отделни главници се дължат
и законните лихви от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задълженията, на основание чл.86 ЗЗД.
При основателност на исковете съдът
дължи произнасяне и относно възражението за прихващане. Претенцията, предявена
по този ред не се обхваща от обективните предели на СПН на решението по гр.дело
№46784/2013г. на СРС както по основание, така и темпорално, въпреки че е налице
индиректна обусловеност от прогласената нищожност на клаузите от договора.
Предмет на предявената претенция е надвзетата от банката сума за посочения
период от м.03.2014г. до м.08.2018г., поради незаконосъобразно увеличаване на
лихвения процент, явяващ се компонент от погасителната вноска. Предмет на
приключилото исково производство с правно основание чл.55 ЗЗД са също
неоснователно заплатени от кредитополучателите суми, но дължащи се на валутните
разлики и превалутирането на дълга.
С определение на ВКС по т.дело №2065/2018г. на Първо ТО
на ВКС, съдът не е допуснал до касация решението на въззивния съд като е
възприел изцяло мотивите за неравноправност и нищожност на клаузи от процесния
договор. В тази връзка, по отношение начина на формиране на възнаградителната
лихва, като състояща се от два компонента - БЛП / променлив / и надбавка /
непроменлив /, съдът е приел, че договорът не съдържа яснота относно
съобразимите фактори за едностранна – от банката – промяна на променливия
компонент – БЛП, срещу което не е договорено право за потребителя да се откаже
от договора. Така клаузите на чл.3 ал.1 изр. първо вр. с ал.5 ,чл.6 ал.3 и
чл.13 ал.1 от договора са преценени като неравноправни по смисъла на чл.143
т.10 и т.12 ЗЗП. Неясен, според съда, остава метода за изчисление на лихвата и
условията, при които може да се променя лихвата – задължение за банката по
смисъла на чл.58 ал.1 т.2 ЗКИ. Съдът е изложил предпоставки за принципно
допустимо едностранно изменение на клаузи, позовавайки се на приетото с решение
по дело № С-472/2010 г. на СЕС. Тези предпоставки е счел за несъществуващи в
случая, тъй като : Методиката за определяне на променливата компонента /БЛП/ не
съдържа ясно разписана изчислителна процедура /формула/, с посочване вида,
количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти. Това
предполага произволно прилагане на ставки, счетени от банката за целесъобразни,
но не в съответствие с конкретно обективно обстоятелство, стоящо извън волята
на страните, с настъпване на което да се изменя БЛП, при яснота относно
формирането на конкретната стойност на изменението, при това по начин ползващ
както банката /с увеличаването му/, така и потребителя /с намаляването му/.
Съдът е приел, че изключението на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП е неприложимо, след като
не е установимо преценимите договорни клаузи да съдържат яснота относно
методиката и математическия алгоритъм за едностранна промяна от банката на
лихвения процент за възнаградителната лихва, съответно да са формулирани по
ясен и недвусмислен начин, за да се прецени дали отговарят на критерия за
изключение от общия принцип, че потребителят трябва да е получил достатъчна
информация как банката може да променя цената, каквато характеристика по
договора има възнаградителната лихва. Не е приета приложимост и на изключението
по чл.144 ал.2 т.1 ЗЗП, тъй като не са налице изискуемите за това предпоставки:
доставчикът на финансова услуга да е поел задължението да уведоми другата
страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в
7 – дневен срок , както и другата страна да има правото незабавно да прекрати договора,
с оглед така предизвиканите промени.
Настоящият съд е обвързан от прогласената нищожност на клаузите от
договора, относими към формиране на БЛП на банката, в частност договорната
лихва по кредита.
Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 страните са се
съгласили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в
швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1.9 пункт. Посочено е, че към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е
в размер на 5 %. Чл. 3, ал. 5 посочва, че действащият БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните, че банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез
обявяването им на видно място в банковите салони, а също и че договорените в
настоящия договор надбавки не се променят. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора,
банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Изрично посочено е, че
измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
договора. В ал. 2 на същата клауза е предвидено, че за промените по чл.12, ал.
1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на
интернет страницата й. По въпросите за
формиране на лихвата по договора за кредит, критериите към възнаградителната
лихва, респ.компонентите й, както и за приложимостта на БЛП за кредити в
швейцарски франкове по кредити във валута, различна от швейцарския франк и
промяната в условията на договора за кредит е формирана константна практика на
ВКС /решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г.
о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 6/17.07.2018 г. по т. д. № 2111/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение
№ 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове/. Съгласно същата уговорките, които определят основния предмет на
договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал.
2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на
договора за кредит и изискването на яснота се счита за изпълнено само ако
цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й
може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение. В цитираните по-горе
решения на ВКС се приема, че методът на изчисляване на съответния лихвен
процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната
природа на договора за банков кредит е необходимо между съконтрахентите да е
постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови
сделки. В случая, със сила на пресъдено нещо е прието от обуславящото гр.дело,
че тези изисквания не са налице, поради което и клаузите относими към формиране
и изменение на БЛП са прогласени за нищожни на основание чл.143 и чл.146 ГПК. В
тази връзка съдът споделя постановеното в Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. №
2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., в което е направено разграничение, че при
клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от
два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената
/лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и
условия за промяната, е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП
и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП. Или, в останалата
част, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва,
включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер, клаузата е действителна.
Поради това съдът отчита единствено нищожността на клаузите, регламентиращи
едностранната промяна на възнаградителната лихва при промяна на БЛП. В същото време, е налице трайна практика на
ВКС, че последващо сключени анекси и споразумения не могат да санират изначално
нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит /Решение № 146 от 1.11.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК/. Допълнителните споразумения,
насочени към установяване на главния и акцесорен кредитен дълг и неговото
реструктруриране, представляват недопустим предварителен отказ от
потребителската защита и са нищожни, на основание чл. 366 ЗЗД.
Поради това, при преценка размера на дълга и направеното възражение за
прихващане, съдът следва да приложи уговорките от първоначалния договор.
В настоящия спор не се установяват различни
обстоятелства. От изслушаната ССЕ /основна и допълнителна/ се установява, че
при сключване на кредита е уговорена лихва, формирана от БЛП на банката за
жилищни кредити в шв.франкове и 1.9% надбавка, или общо 6.9%. Размерът на
погасителната вноска по първоначалния погасителен план е 673.72 шв.франка при
6.9% договорна лихва. В справка №2 към основното заключение са посочени
промените в месечните вноски за периода на договора /на л.334/ Видно е, че за
периода, за който е предявено възражението за прихващане е налице увеличаване
на погасителната вноска на 900.71 шв.франка. В Приложение №2 към основната
експертиза вещото лице посочва общият размер на надвнесените суми от
кредитополучателите поради промяна в лихвения процент за периода от сключване
на договора 2008г. до 2018г. – общо сумата от 7 481.03 шв.франка, а в евро
– 4 797.48 евро. В т.12 е посочена промяната на БЛП на банката като
последното е на 10.09.2012г. – 6.95%. Надбавката от 1.9% е уговорена като
константна. В допълнителното заключение, след извършените корекции на
извършените капитализации, съобразно лихвения процент по първоначалния
погасителен план е определена като надвнесена сумата от 7 482.03 шв.франка
поради увеличаване на лихвата от страна на банката. Вещото лице посочва, че
надвнасяне на лихви е налице в периода от 10.01.2016г. до август 2018г.
/вж.Приложение №2 към ССЕ, който период съвпада с периода на претенцията за
прихващане след март 2014г. до 2018г. Същевременно, очевидно е, че след
м.12.2014г. длъжниците не са заплащали нищо по кредита. С оглед на изложеното
съдът намира възражението за неоснователно.
Въз основа съвкупния анализ на изложеното съдът намира,
че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло без редуцирането им поради
насрещното възражение за прихващане.
В полза на банката следва да се присъдят сторените по
делото разноски, установени в размер на 7 739.99 лева, от които
3 043.34 лева държавна такса; 3 366.65 лева адв.възнаграждение и
1 330 лева депозит за вещо лице. /л.442 по делото/ От приложените по
делото преводни нареждания се установява заплащане на посочената в списъка по
чл.80 ГПК държавна такса в размер на 3 043.34 лева /л.154 и л.2/, преводно
нареждане за заплатен адв.хонорар в размер на 3 366.65 лева /на л.11/
ведно с Анекс към договор за сърудничество от 23.10.2009г. /на л.33/ и депозит
за вещото лице от 1 330 лева. Не е правено възражение за прекомерност. С
оглед на горното, установените в списъка разноски следва да бъдат присъдени
изцяло на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Т.Д.,
ЕГН ********** и Й.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, сумите: 43 562.10
шв.франка, представляващи част от дължима главница по договор за кредит от
01.10.2008г., цялата в размер на 94 942.74 шв.франка както и сумата от 851.43 лева - нот.такси за периода от
18.09.2018г. до 06.03.2019г. ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба на 11.03.2019г. до изплащане на задължението, на
осн.чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.Т.Д., ЕГН ********** и Й.Д.Д., ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, сумата
7 739.99 лева, представляващи сторените по делото разноски, от които
3 043.34 лева държавна такса; 3 366.65 лева адв.възнаграждение и
1 330 лева депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчване преписи на страните с ВЖ пред Апелативен съд –Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: