РЕШЕНИЕ
№ 1300
гр. Бургас, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА Административно
наказателно дело № 20232120204155 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано е по жалба,
подадена от ......, депозирана чрез адв.И. Н., срещу наказателно постановление №
52/13.09.2023 г. на директора на ОДБХ Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 128, ал. 2 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1, вр. чл. 24,
ал. 1 от Закона за храните, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
4000 лв.
В жалбата се развиват подробни съображения за допуснати съществени
нарушения при издаване на НП и АУАН, поради което се моли за отмяна на НП.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв.Н.. Последният
поддържа жалбата и доразвива доводите в нея, отново моли за отмяна на процесното
НП и за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.
АНО се представлява от юк.Николова, която моли за потвърждение на
атакуваното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На 02.08.2023 г. от служители при ОБДХ Бургас, сред които свидетелят И. Г. и
.... – и двамата заемащи длъжност инспектор в отдел „Контрол храни и граничен
контрол“ при ОБДХ-Бургас, била извършена проверка на обект – бистро, находящо се
в гр.Бургас, ул.“...., стопанисван от ..... При проверката на място се констатирало, че в
обекта се приготвя и предлагат храна и напитки на клиенти. При служебна справка
проверяващите констатирали, че обектът не е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от
Закона за храните. За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол
№002008 от 03.08.2023 г., а срещу дружеството бил съставен АУАН № 0000154 от
03.08.2023 г. за нарушение на чл. 24, вр. чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, връчен на
упълномощено лице, което не вписало възражения и не подало такива в предвидения
срок. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 0000154 от 03.08.2023 г., констативен протокол
№002008 от 03.08.2023 г., показанията на св. Г.. Посочените доказателства си
кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин. Самият жалбоподател също не оспорва фактическата обстановка,
като неговите възражения са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП по силата на чл. 139, т. 1 от ЗХ) в срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването на тези
норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието
следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво
нарушение му се вменява. В случая на жалбоподателя е наложена санкция по чл. 128,
ал. 2 от ЗХ. Според тази норма на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1,
се налага глоба или имуществена санкция.
Тълкуването на санкционната норма води до следните изводи: 1. налице е
специфичен субект, който подлежи на наказване –бизнес оператор; 2. наказанието се
2
налага за нарушение по чл. 128, ал. 1 от ЗХ. В текста на АУАН и НП не са изложени
никакви факти и обстоятелства, които да обосноват наличието на специфично качество
у жалбоподателя, а именно – бизнес оператор. Определение за това понятие е дадено в
чл. 9 от ЗХ, а именно: бизнес операторите произвеждат, преработват и/или
дистрибутират храна. Съгласно пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ „дейност по
производство, преработка и/или дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху
храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или
дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място, а
„дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение,
транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Следователно за пълно описание на
нарушението е било необходимо да се посочат факти и обстоятелства, които да
навеждат, че жалбоподателят е бизнес оператор. Очевидно в ЗХ се прави
разграничение между бизнес оператор и други лица, извършващи търговска дейност,
тъй като в чл. 128, ал. 2 от ЗХ е предвидена специална санкция за бизнес операторите,
която се различава от санкцията за останалите лица, извършващи дейност по ЗХ, които
отговарят по чл. 128, ал. 1 от ЗХ. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ на наказание
подлежи лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1
или 2. Анализът на тези норми налага извод, че наказание се налага както на бизнес
операторите, така и на други лица, извършващи дейност в нарушение на чл. 128, ал. 1,
т. 3 от ЗХ. Обстоятелството, че в обекта към момента на проверката се е предлагала и
приготвяла храна не представлява описание на специфичното качество, което
наказващият орган е вменил на жалбоподателя – бизнес оператор. Предлагането и
приготвянето на храна безспорно попада в понятието „извършване на дейност“ по
смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, но за наличие на качеството „бизнес оператор“ е
било необходимо да се посочат допълнителни, отличителни, факти и обстоятелства,
които попадат в обхвата на чл. 9 от ЗХ вр. пар. 1, т. 5 и т 6 от ДР на ЗХ. След като
такива факти и обстоятелства не са посочени в текста на АУАН и НП (респ. не са
констатирани по време на проверката), то в хода на административното производство е
допуснато непълно описание на нарушението, което води до съществено нарушаване
правото на защита на жалбоподателя и възможността да разбере какво нарушение му
се вменява.
Освен това в текста на АУАН и НП не е посочена и коректна нарушена норма.
Както се посочи в чл. 128, ал. 2 от ЗХ изрично е отразено, че нарушението следва да е
по ал. 1. Т. е. нарушената норма следва да попада в хипотезите на чл. 128, ал. 1 от ЗХ.
Такова препращане в текста на АУАН и НП не е направено, като са цитирани
единствено нормите на чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Вероятно наказващият орган е
имал предвид цитираното нарушение на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, но това е следвало да
намери изрично отражение в текста на НП, тъй като е недопустимо нарушената норма
да се извежда по тълкувателен път. Още повече, че съставът на нарушение по чл. 128,
3
ал. 1, т. 3 от ЗХ предвижда извършване на дейност без съответното вписване в
регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 от ЗХ, докато цитираните в текста на АУАН и НП
норми уреждат единствено регистрационния режим. Некоректното посочване на
нарушена норма представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като за наказаното лице следва да е напълно ясно какво нарушение му се вменява и е
недопустимо то да се опитва да изведе това чрез тълкуване на съответния нормативен
акт.
При всичко изложено до тук съдът намира, че констатираните нарушения на
процесуалните правила са съществени, което е достатъчно, за да се приеме, че
обжалваното НП следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството-
жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая е представен договор за правна услуга (л. 11), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 52/13.09.2023 г. на директора на ОДБХ
Бургас, с което на „..... на основание чл. 128, ал. 2 от Закона за храните, за извършено
нарушение на чл. 23, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните ДА ЗАПЛАТИ на
„.....сума в размер на 800,00 (осемстотин) лева, представляваща сторени в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4