Р Е Ш Е Н И Е

№   ............

 

01.02.2021г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

            При секретаря Тинка Гюрецова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева НАХД № 2231 по описа на същия съд за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от К.Й.Д. ***, ЕГН ********** против НП №717/22.10.2020г. на ***а на Регионална Дирекция по горите - Ловеч,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.85 вр. чл.43 ал.2 пр.6 от ЗЛОД и на основание чл.85 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 200 лв., постановено е на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД лишаване от право на ловуване за срок от три години, отнети са в полза на държавата на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД вещите предмет на нарушението – 1 бр. кожа от дива свиня, 4 бр. крака от дива свиня и вътрешности/черва и стомах/. Твърди се, че издаденото НП е незаконосъобразно, като се излагат съображения от  процесуалноправно естество, поради което се моли неговата отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.И.М. от ***, като ангажират допълнителни гласни доказателства. Процесуалният представител преповтаря изложеното в жалбата. Подчертава неверността на отразените в НП фактически констатации и необосноваността на направените правни изводи и моли за отмяна на НП.

            Ответната страна - Регионална Дирекция по горите – Ловеч, редовно призовани, представител не се явява и не изразява становище по съществото на делото.

            Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА  В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.

           

             

На 05.10.2020г. в землището на с. Петърница, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, в близост до гробищен парк било констатирано от страна на дл. лица – свидетелите М.П. и А.М. ***, че ж-лят в качеството си на ловец ловува като пренася 1 бр. кожа от дива свиня, 4 бр. крака от дива свиня/разпознаваеми части/ и вътрешности/черва и стомах/. Ж-лят бил пътник, а не водач в проверено от страна на горните свидетели МПС, без да притежава писмено разрешително за лов. П. и М. подали сигнал за констатираното от тях, в резултат на което на място пристигнали актосъставителят М.Х.И. и А.Х.С. – горски надзиратели при ТП ДГС-Плевен.

По повод горното М.Х.И. съставил АУАН №717/05.10.2020г., с който вменил на К.Й.Д. нарушение на чл. 57, ал.1 и чл.85 от ЗЛОД и иззел:1 бр. кожа от дива свиня, 4 бр. крака от дива свиня/разпознаваеми части/ и вътрешности/черва и стомах/Въз основа на съставения АУАН №717/05.10.2020г., *** на Регионална Дирекция по горите - Ловеч издал атакуваното НП №717/22.10.2020г.

 

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.П., А.М., М.И., А.Х. и И. Цанов и от приложените към делото писмени доказателства - АУАН №717/05.10.2020г., *** на Регионална Дирекция по горите - Ловеч издал атакуваното НП №717/22.10.2020г., 1 бр. разписка № 062536, 1 бр. разписка № 062534, Постановление за отказ да се образува ДП от 16.10.2020г.,  карта на землището на с. Петърница на л. 38, АУАН №718/05.10.2020г..

            Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗЛОД „Ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.” Т.е. тази разпоредба действително не визира състав на нарушение и не предписва правило за поведение, както правилно навежда доводи процесуалният представител на жалбоподателя. В този смисъл действително е налице нарушение на процесуалния закон, но според съда в конкретния случай то не е съществено, тъй като по никакъв начин не е накърнило правото на жалбоподателя на защита. Нещо повече - разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗЛОД конкретизира правилото за поведение, съдържащо се в разпоредбата на чл.85 от ЗЛОД, която разпоредба е визирана в НП и като санкционна и съгласно която:”Който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за ловуване, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.”

С други думи законосъобразно са посочени правилото за поведение и санкционната норма в НП. Не така обаче според съда е подходено в съставения АУАН, в който се твърдят две нарушени разпоредби – тази на чл. 57, ал.1 от ЗЛОД и тази на чл. 85 от с.н.а. която е и санкционна в НП. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД:”За провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет” Т.е. в АУАН е вменена като нарушена и разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД (макар и уреждащ реда за издаване на писмени разрешителни за провеждане на лов, но без отношение към вмененото нарушение по чл.85 от ЗЛОД), като само по себе си вписването и на тази разпоредба не е процесуално нарушение, водещо до нарушаване на правото на защита. Компилацията обаче между двете води до неяснота за кое нарушение актосъставителят е преценил да бъде санкциониран ж-ля, доколкото санкционната разпоредба на чл. 86 от ЗЛОД, а не тази на чл.85 от ЗЛОД е съответна на тази на чл.57, ал.1 от с.н.а. Т.е. дори в НП правилно да са посочени правилото за поведение и нарушената разпоредба, от една страна, и санкционната такава, от друга, това не би могло да изправи нарушението в съставения АУАН .

Единството между АУАН и НП, от една страна, и между обстоятелствената част на всяко от тях с приетата правна квалификация, а оттам и със санкционната норма е необходимо условие за гарантиране на яснота относно естеството на санкционираното нарушение и възможност лицето, чиято административно-наказателна отговорност се търси да предприеме лично и чрез процесуалния си представител действия по организиране на защитата и ефективното `и упражняване.В конкретния случай допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между описаното в АУАН и съответно в НП правило за поведение и липсата на текстово описание в обст.част на АУАН съответно на чл.57, ал.1 от ЗЛОД е от групата на съществените и категорично не попада измежду посочените в чл.53 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл е и константната съдебна практика.

            Административнонаказващият орган не се е произнесъл по останалите иззети вещи - един брой лек автомобил модел Фолксваген голф, рег. № ЕН 9084 КА, поради което същият не е предмет на разглеждане в настоящето решение.

По гореизложените съображения оспореното НП като издадено в противоречие с процесуалния закон следва да бъде отменено изцяло, без да се разглежда спора по същество.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ изцяло НП №717/22.10.2020г. на ***а на Регионална Дирекция по горите - Ловеч, с което на жалбоподателя К.Й.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.85 вр. чл.43 ал.2 пр.6 от ЗЛОД и на основание чл.85 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 200 лв., постановено е на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД лишаване от право на ловуване за срок от три години, отнети са в полза на държавата на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД вещите предмет на нарушението – 1 бр. кожа от дива свиня, 4 бр. крака от дива свиня и вътрешности/черва и стомах/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: