№ 4525
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110166185 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 498 във връзка с чл. 405 КЗ .
Ищецът О. Г. Л. твърди, е застраховал собствения си л.а. БМВ с рег. №***, със застраховка
„автокаско“ при ответника ЗАД „Армеец“ АД с период на действие към 8.2024г., че на
7.8.2024г. в град Банкя, е установил, че паркираният л.а. е с дълбоки драскотини по цялата
кола – преден капак, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, врата на
багажник, задна броня, заден десен калник, задна дясна врата, предна дясна врата, преден
десен калник и надраскан таван с изписана нецензурна дума, уведомил СДВР, като подал
жалба с постановен отказ да се образува НП, като подал уведомление до ответника,
извършен бил оглед, образувана преписка, като не е налице произнасяне по нея. Предявява
се иск за заплащане на сумата 1000лева – частичен от 5000лева – обезщетение, дължимо за
ремонт на л.а., сума, която следва да се плати. В първото по делото о.с.з., СРС допусна
изменение на предявения иск, до пълния размер на претенцията, за сумата от 2873,42 лева.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД в срока за отговор сочи, че не оспорва твърдението
за застрахователно правоотношение, подадено уведомление, като сочи, че действително, при
огледа, извършен от негови служители, са установени горните увреждания, като експертите
са установили, че част от тях не са в резултат от декларираното събитие, а от естествени и
експлоатационни причини – външна ламарина таван, дясна рамка таван, заден панел и
преден десен калник. Сочи се, че застрахованият бил уведомен затова, не е възразил.
Оспорва се, че събитието е покрит риск, като се сочи, че същият е изключен по чл.10,24 ОУ-.
Сочи се, че е извършена калкулация, че ремонтът възлиза на 1057,99 лева, за което ищецът
бил уведомен, не възразил, като същата стойност е изчислена по експертна оценка. Твърди
се, че тъй като ищецът не е доказал настъпването на покрит риск, то и обезщетение не му е
изплатено, като застрахователя дължи само 5 % от сочената сума, на основание чл.119,3 ОУ.
1
Сочи се, че ищецът не е представил служебна бележка, което съставлява неизпълнение на
договорно задължение от ищеца. Оспорва се претенцията по размер, като се сочи, че с оглед
датата на първа регистрация, л.а. няма право на ремонт в официален сервиз, а следва да се
определи обезщетение по експертна оценка.
От фактическа страна, съдът намери следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че на 7.8.2024г. в град Банкя, ищецът е установил,
че паркираният л.а. е с дълбоки драскотини по цялата кола , уведомил СДВР, като подал
жалба с постановен отказ да се образува НП с постановление от 30.9.2024г., като подал
уведомление до ответника, извършен бил оглед, образувана преписка, като в първото по
делото о.с.з., определението е допълнено, като е прието за безспорно и наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „автокаско“, сключена между страните по
делото, с обект – л.а. БМВ с рег. №***.
Изслушана е , приета като неоспорена от страните, съдебно – автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която, към датата на ПТП, лекият автомобил е на 22
години, 9 месеца и 9 дни, считано от датата на първа регистрация, че част от ремонтираните
вреди нямат причинна връзка със заявеното събитие, а именно : напуквания на лаково
покритие, както и деформация и корозия в зоната на „веждата“ на калника, както и
ремонтираните дясна рамка таван и преден десен калник, като последните не могат по
категоричен начин да се квалифицират като настъпили в резултат на естествени и
експлоатационни процеси и захабяване. Останалите ремонтирани вреди – по тавана на
автомобила, както и уврежданията от злоумишлени действия, съставляващи нарушено
лаково покритие вследствие от съприкоснование с остър и тънък предмет.
Вещото лице сочи, че стойността на всички ремонтирани детайли, по средни пазарни
цени, без изключване на посочените, възлиза на 3489,07 лева; като стойността на
уврежданията на таван и заден десен панел, на база средни пазарни цени на труда от
сервизи, различни от официалния за марката, възлиза на 615,65 лева, като стойността на
ремонта на лекия автомобил, по средни пазарни цени, изчислени въз основа на данни от
сервизи, различни от официалния сервиз на марката, като се изключат уврежданията на
таван и панел заден десен, възлиза на 2873,42 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от правна страна следното.
Разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ /2015г./ предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно получаването на
извънсъдебната покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение, както и отказът
на ответното дружество да заплати претенцията.
2
Ищецът е завел претенция при ответното дружество, като определеното обезщетение
от ответника възлиза на сумата от 1057,99 лева, видно от калкулация – ремонт от 12.8.2024г.
на лист 52 от делото, от която сума ответникът е поискал приспадане на 5 % самоучастие.
На 6.11.2024г. е предявен искът, поради което се налага изводът, че ищецът не е бил
съгласен с определеното му обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.405 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
Видно от подаденото заявление на 9.8.2024г., в него е отбелязано представянето на
служебна бележка, поради което и възражението на ответника в противния смисъл е
неоснователно. На собствено основание, ответникът, който носи тежестта да докаже това
обстоятелство на основание чл.154 ГПК, че, на основание чл.404 КЗ е изискал от
застрахования необходимата му информация, още по – малко основанието, посочено от
ответника, е сред посочените в разпоредбата на чл.408 КЗ основания за отказ за заплащане
на обезщетение. Доводите на ответното дружество, че съгласно т.119,3 ОУ, при
непредставяне на служебна бележка или друг документ за заявяване на събитието, издаден
от полицейското управление, намалява лимита на отговорност до 5 % от определеното
обезщетение, за което застрахованият се е съгласил, е несъстоятелен. Действително, налице е
такава разпоредба в ОУ, но, както се посочи по – горе, представени са доказателства, че
застрахованото лице е уведомило органите на реда за събитието, като е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство по сигнала. Разпоредбата на чл.119,т.3 ОУ, на
основание чл.143,ал.2,т.2 ЗЗП, във връзка с чл.146,ал.2 ЗЗП, тъй като съставлява изначално
приета от търговеца клауза, която ограничава правото на потребителя, произтичащо от
закон / чл.386 във връзка с чл.400,ал.2 КЗ, предвиждаща задължението на застрахователя да
заплати възстановителна стойност на застрахования, с която може да се извърши
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка/, в
случай на частично неизпълнение на договорни задължения, включително изключва
възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго
насрещно вземане, което има спрямо него.
Съдът следи служебно за неравноправни клаузи на договори, сключени с
потребител, на основание чл.7,ал.3 ГПК.
Неоснователно е възражението и, че вредите са получени вследствие на
експлоатационни причини, корозия, износване, поради което и съставляват непокрит риск по
смисъла на чл.10,ал.24 ОУ. Видно от неоспореното от страните и прието от СРС заключение
на съдебно – автотехническата експертиза, уврежданията на таван и заден десен панел са
единствените увреждания, които нямат причинна връзка със заявеното събитие, а са
увредени вследствие на естествени причини, като останалите констатирани от експертите
при ответника увреждания, от техническа гледна точка отговарят като да са получени по
сочения от ищеца в заявлението начин - от надраскване, с остър тъп предмет /съгласно
3
посоченото от вещото лице/. Уврежданията на дясна рамка таван и преден десен калник,
според съдебният експерт, не могат да се квалифицират с категоричност като настъпили в
резултат от естествени и експлоатационни процеси, поради което и доводите в този смисъл
са неоснователни. Ето защо, налага се извод, че стойността на дължимото обезщетение от
страна на ответника, възлиза на сумата от 2873,42 лева, която е определената от вещото
лице стойност на средната пазарна цена на ремонта на увредените детайли, които са във
връзка с инцидента, като се изключат детайлите, увредени от естествени причини, и по цени
не на официалния сервиз на марката и искът е основателен до увеличения му размер, който
съставлява пълният размер на претенцията.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Ищецът доказа разноски от :
за 114,94 лева за държавна такса, сумата 200 лева депозит за САТЕ, и адвокатско
възнаграждение в общ размер 720 лева с ДДС.
Въззражението за прекомерността му, направено от ответното дружество в писмена
молба, е неоснователно. Първоначалното възнаграждение е в рамките на минималния
размер по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/9.7.2004г. за определяне на възнаграждение за
работата на адвоката / с последно изменение от ДВ брой 14/18.2.2025г., в сила към
приключване на устните състезания пред СРС, при съобразяване на предвиденото правило в
§ 2а ДР на същата, че при определяне на минимален размер на възнаграждението, същият,
предвиден в Наредбата, е без ДДС, като възнаграждението въз основа интереса възлиза на
587,34 лева + 117,47 лева ДДС, или общо 704,81 лева, като платеното от общо 720 лева, не е
„прекомерно“ съобразно сочената сума, въпреки сравнително ниската фактическа и правна
сложност на делото.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица Стефан Караджа № 2 да заплати на О. Г.
Л. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2873,42 лева по иск с правно основание чл.498,
ал.3 от КЗ във връзка с чл.405 КЗ, която сума съставлява обезщетение за имуществени вреди,
дължими по застраховка „автокаско“, сключена на 19.6.2024г., за което е заведена преписка
при ответника № ***, и които вреди са причинени на л.а. БМВ с рег.№ *** от
застрахователно събитие, настъпило на 7.8.2024г., в град София, ведно със законната лихва
от датата 6.11.2024г.. до датата на окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски от 834,94 лева, от които 114,94лева държавна такса и 720 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО е платимо по банкова сметка с IBAN
BG29SOMB91301052227802.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5