Разпореждане по дело №1274/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 230
Дата: 8 февруари 2017 г. (в сила от 29 март 2017 г.)
Съдия: Стефан Христов Стойков
Дело: 20162100201274
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

        

      29                                                              гр. Бургас 08.02.2017г.

 

        

 

Подписаният Стефан Стойков, съдия докладчик по НОХД 1274/2016г по описа на Окръжен съд Бургас, след като проверих материалите по делото установих следното:

 

Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 НПК с  внесен обвинителен акт, срещу Ж. Н. Ж. ЕГН********** за престъпление по чл.248“а“ ал.3 вр. ал.2 НК поради обстоятелството, че на 31.05.2012г. в качеството си на управител на „К.“ ЕООД в гр. Средец, пред Общинска служба „Земеделие“ и Областна разплащателна агенция Бургас към ДФ“Земеделие“ подал Общо заявление за плащания на площ по чл.41 ал.2 и чл.46 ал.1 вр. чл.32 от ЗПЗП, в което представил неверни сведения в нарушение на задължението си  по чл.39,чл.41 и чл.43 ал.1 ЗПЗП и чл.1 , чл.3 от Наредба № 5 27.02.2009г., а именно че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние земеделски площи – общо 379,19 хектара, от които недопустими 109,63 хектара, с цел да получи средства от европейски фондове предоставени на българската държава без действително да ги е обработвал и поддържал.

 При анализа на обвинителния акт съдия – докладчикът, в правомощията си по чл. 248 ал.2  т.3 НПК констатира, че на досъдебното производство са допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на обвиняемия и защитата.

Каква е същността на тази констатация:

Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и ал.3 НПК.

Доколкото съдебната фаза на процеса е същностната, то с обвинителният акт се определя предмета на доказване и се очертава рамките, в които ще се развива процеса на доказване.  С обвинителният акт прокурорът следва да развие обвинителната си теза в пълнота, като посочи изчерпателно фактите, които обуславят съставомерните съществени признаци на деянието. Не посочването изчерпателно и ясно на съставомерни факти е съществено  нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правата на страните в бъдещия процес.

В конкретния случай се касае до липсата на правно релевантни факти, които би следвало да се посочат в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Тъй като деянието , в което е обвинен  Ж., е формално и  осъществимо при форма  на вината пряк умисъл, е необходимо в обвинителния акт да са на лице конкретните фактически обстоятелства, които да му дадат възможност да разбере и да организира защитата си  досежно конкретната неистинност на предоставените от него сведения съобразно обвинението.

На практика обвинителният акт е структуриран  така, че необходимата част от правно релевантната фактическа обстановка липсва. На първите три страници пространно се преразказва същността на част от правната материя уреждаща задълженията по декларирането , което е предмет на подпомагането на земеделските производители. Друг е въпросът, че част от нормативната уредба към датата на повдигане на обвинението с обвинителния акт е претъпяла сериозни изменения, а това не е споменато от прокурора . В рамките на страница и половина са посочени необходимите обстоятелства , свързани с качеството на управляващ „К.“ЕООД и датата , на която обвиняемия окончателно е подал инкриминираното заявление за подпомагане. Схематично е посочена ситуацията, при която на обвиняемия е извършена проверка , без да се изложат конкретните резултати от нея, което би запълнило с необходимите факти обстоятелствената част на обвинителния акт, като годна да оформи разбираема рамка на обвинението. След това на 15 страници от обвинителния акт по един и същ бланкетен характер са изброени технически данни за претендираните за подпомагане парцели, като по същността на казуса за всичките е употребен израза „непочистени“. Прави впечатление, че подробно е разяснено състоянието на няколко парцела, които изцяло са допустими за подпомагане и които не би следвало да са предмет на обвинението. Налага се  да бъде пропуснат пасажа от обвинителния акт , в което се разяснява същността на деянието по чл.248“а“ от позицията на правната доктрина, което само по себе си е полезно, но не внася яснота по повод липсващите факти , очертаващи  конкретното деяние. На финала на обвинителния  акт, диспозитива преповтаря информацията от посочените по горе 15 страници бланкетен текст.

 Тук е мястото да се обърне внимание на нормативните изисквания, които свързват обвинението с изпълнителното деяние и субективния признак от състава на престъплението – прекия умисъл. Както беше посочено по горе, в началото на обвинителния акт подробно е преразказана уредбата на правомерното развитие на казуса, но от датата на извършване на деянието до повдигане на обвинението с обвинителният акт, съответните правила на ЕК и вътрешното законодателство са претърпели изменения, относно които не е ясно становището на държавното обвинение, досежно общото правило на чл.2 ал.2 НК, което  не дава основание на подсъдимия да организира адекватна защита. Важна обаче е липсата на ясно отношение на прокурора по повод целите , за които се ползват поисканите за подпомагане земеделски земи. От изложеното може да се предположи, че се касае за постоянни затревени площи / пасища и ливади /. Изискванията, на които трябва да отговарят такива площи са посочени в  Заповед РД -09-429 от 11.07.2008г. на Министъра на земеделието, с която са одобрени Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и по конкретно т.4 – национални стандарти от 4,1 до 4,4. За да се гарантират правата на обвиняемия и защитата , е следвало прокурорът да посочи конкретните условия, на които не отговарят цитираните в обвинителния акт парцели, с цел запълване с конкретно съдържание на съществения признак от състава на престъплението , касаещ неистинността на декларираното. В Национален стандарт 4,2 например е посочено , че пасищата е необходимо „…. да се почистват от нежелана храстовидна растителност / къпина, шипка / и да се провежда борба с агресивни устойчиви растителни видове / орлова папрат, чемерика /….“  Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища на МЗХ в РVУсловия за допустимост за подпомагане на постоянните пасища“ са посочени редица конкретни параметри, които не са намерили отражение във фактическата обстановка , от която да се изведе виновно поведение на обвиняемия и то при условията на пряк умисъл.

РазделV.
Условия за допустимост за подпомагане на постоянните пасища

Чл. 15. (1) Трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени.

(2) Не са допустими за подпомагане пасищата или тези части от тях, в които площите по ал. 1 са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м. Тези пасища или части от пасища не се заявяват за подпомагане, а когато бъдат заявени, се изключват от площта на пасищата, подлежаща на подпомагане, и при условията на Регламент (ЕО) № 1122/2009 тяхното заявяване се санкционира.

Чл. 16. (1) Допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато:

1. на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна - независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно разположение);

2. дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на земеделските животни;

3. на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 15, ал. 2.

(2) За слабопродуктивните пасища по чл. 14, ал. 5 максималният брой дървета и/или храсти на хектар по ал. 1, т. 1 е 75 броя, а мозаечно разположените сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени по ал. 1, т. 3 заемат не повече от 20 % от общата площ на пасището.

(3) Заявените за подпомагане в общото заявление за подпомагане за конкретна година постоянни пасища или части от тях, които не отговарят на изискванията по предходните алинеи, не подлежат на подпомагане и при условията на Регламент (ЕО) № 1122/2009 тяхното заявяване се санкционира.“

 Относно упоменаването на необходимите правно релевантни факти в обвинителния акт, в подкрепа на казаното до тук, могат да се посочат редица решения на ВКС, който по различни поводи е взел отношение, към актове на по долни инстанции и е сочил такива факти в мотивите си –  Р 26 /13.04.16г. н.д.49/16, Р 223/7.11.16г. н.д. 898/16г. ,  Р 80/25.07.16 н.д.227/16г. , Р 65 /05.07.16г. н.д.132/16г. , Р 288/ 14.09.15 н.д. 736/15г. , Р 383 / 11.02.14г. н.д. 1128/13г. , Р 561/29.01.14г. н.д. 1669/13г. Във цитираните решения на ВКС са посочени конкретни условия, на които  не са отговаряли декларираните имоти , касаещи тяхното добро екологично състояние.

 За да отговори на целите си , обвинителният акт следва да се запълни с посоченото по горе фактология.

Като имам предвид горното и на основание чл. чл.249  ал.2 вр. чл.248 ал.2 т.3 НПК

 

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А М  :

 

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД 1274/2016г по описа на Окръжен съд Бургас и  ВРЪЩАМ делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени  нарушения на процесуални правила, посочени в мотивите на разпореждането.

Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на гл.22 НПК пред Апелативен съд Бургас в седмодневен срок от връчване на преписа на настоящото разпореждане.

                                                          

 

 

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: