ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 310
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен, 17.02.2020 год.
Административен съд - гр.Плевен, І ви състав, в
закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 46/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
В Административен съд Плевен е подадена жалба от Б.В.С.
чрез адв. Г.Г., против мълчалив отказ на Председателя на РС Плевен за
предоставяне на достъп до обществена информация. В жалбата се твърди, че в
срока по чл. 28 от ЗДОИ до датата на
подаване на жалбата не е постъпил отговор на заявлението подадено в РС Плевен
на 23.12.2019г. Твърди се, че това представлява мълчалив отказ, който по
смисъла на чл. 149 ал.2 от АПК подлежи на оспорване в едномесечен срок по реда
на АПК.По делото е постъпило становище/ рег.№ 458/27.01.2020г./ с което жалбоподателят е заявил, че е получил
достъп до поисканата обществена информация, поради което правния интерес на
жалбоподателя от оспорване на мълчаливия отказ е отпаднал, поради което делото
следва да бъде прекратено.Прави искане за присъждане на направените по делото
разноски на осн. чл. 143 ал.2 от АПК.
Ответникът по
жалбата в дадения срок е депозирал становище, в което оспорва искането за
присъждане на разноски. Изразява становище, че такива не се дължат, респ. ако
съдът приеме, че се дължат прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като съобрази представените по делото
доказателства, становищата на страните и закона намира за установено следното
от фактическа страна:
Със заявление за достъп до информация, изпратено по
пощата и получено в РС Плевен на 23.12.2019г., видно от поставения върху него
входящ номер от общата регистратура на съда, регистрирано в специалния регистър
по ЗДОИ вх.№ РЗДОИ№ 1 /02.01.2020г. Б.В.С. е поискал от Председателя на РС
Плевен на основание ЗДОИ да му бъде предоставена информация по 56 въпроса. От
представените по делото доказателства е видно, е с писмо изх.№ 441/15.01.2020г
по описа на РС Плевен, на жалбоподателя
е изпратен отговор по поисканата
информация.
На 09.01.2020г. в Адм. съд Плевен е постъпила жалба от
Б.В.С./ подадена на 07.01.2020г./, чрез адв.Г.Г. против мълчалив отказ на Председателя на РС Плевен и е образувано
настоящото административно дело. В жалбата се съдържат твърдения, че датата на
регистриране на заявлението е 23.12.2019г. и
административния орган е следвало да се произнесе в срок до 06.01.2020г.
Тъй като жалбоподателят е получил отговор на поисканата от него информация след
завеждане на жалбата, счита че е отпаднал правния му интерес от обжалване, но
му се дължат направените разноски в производството пред Адм. съд Плевен. По
делото не са представени доказателства какви разноски са направени от
жалбоподателя. Видно от представеното платежно нареждане е, че жалбоподателят
е заплатил по сметка на Адм. съд Плевен
сумата 10 лв представляваща държавна такса. Видно от представения договор за
правна помощ е, че последния е сключен
на осн. чл. 38 ал.1 т.3 предл. 2 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК предвижда, че
право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито
права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за
които той поражда задължения. В този смисъл наличието на правен интерес за
оспорващия е посочен в чл.159 т.4 от АПК като задължителна процесуална
предпоставка за образуването и развитието на съдебното производство, а за
наличието на тази предпоставка съдът трябва да следи служебно. Правният интерес
е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да
се търси съдебна защита и трябва да е пряк и личен. Поражда се от пряко
засягане или застрашаване от засягане на законни интереси или субективни права
или свободи. За да е налице пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на
оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или
настъпващата щета от изпълнението на
административния акт, да е налице действително и незабавно
удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес означава, че физическото или
юридическо лице има право на жалба само в защита на своите субективни права,
свободи и законни интереси. Достъпът до обществена информация е основно
субективно право, предоставено на физическите и юридически лица с чл.41, ал.1 и
ал.2 от Конституцията на Република
България, чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ. Това свое право Б.В.С. е упражнил, подавайки до РС Плевен
заявление за достъп до обществена информация. Съгласно разпоредбата на чл.28
ал.1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се
разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата
на регистриране.Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.3 от ЗДОИ заявленията за
достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред,
определен от съответния орган. Видно от публикуваните
на интернет страницата на РС Плевен Вътрешни правила на РС Плевен за достъп до
обществена информация, е че заявлението
за достъп до обществена информация се входира в общата регистратура на съда
като постъпващ в съда документ и на осн.
чл.7 от Правилата подлежи на регистрация
от административния секретар на съда в специален регистър по ЗДОИ, от
когато според настоящия състав започва да тече 14 дневния срок за произнасяне
по него. В случая видно от отразяването върху заявлението е, че последното е
регистрирано в регистъра по ЗДОИ на 02.01.2020г. и ответникът на 15.01.2020г. е
предоставил търсената информация. Видно
от съдържанието на писмо с изх.№ 441 от 15.1.2020г., е даден пълен достъп до поисканата информация,
която се съхранява в РС Плевен в посочената форма на достъп, т.е. съдът приема
че искането е удовлетворено. Следователно жалбоподателят няма нарушено или
застрашено право или интерес, които да бъдат защитени по съдебен ред. Нуждата
от съдебна защита е отпаднала поради отпадане на правния интерес на
жалбоподателя от оспорването на мълчаливия отказ за предоставяне на търсената
обществена информация. Липсата на правен интерес съставлява отрицателна
процесуална пречка за допустимостта на оспорването, поради което подадената от Б.В.С.
жалба следва да се остави без
разглеждане като недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно
производство по адм.д. № 46/ 2020г. по описа на Административен съд Плевен, да се прекрати.
Съдът намира, че при този изход на спора на
жалбоподателя не се дължат разноски. АПК не предвижда в хипотезата на
прекратяване на производството на основание чл.159, т.4 ответникът да дължи
разноски на жалбоподателя, видно от разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
на осн. чл 159 ал.4 от АПК жалбата на Б.В.С.,
подадена чрез адв.Г.Г. против мълчалив отказ на Председателя на РС Плевен за
предоставяне на обществена информация по заявление вх.№ рег. 35653/23.12.2019г
и РЗДОИ № 1/02.01.2020 като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.В.С. за присъждане на разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №46/
2020 г. по описа на Административен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: