№ 171
гр. Чирпан, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. К.
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Гражданско дело №
20225540100756 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, че на
06.08.2021 г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №427692,
по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500, 00
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.54 %, и годишен процент на разходите -
49.00%.
Съгласно договора - Глава V Обезпечение по кредита - т.5.1-„В срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, Кредитополучателят
е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и Общите условия, като
според т.5.2 Обезпеченията могат да бъдат: т.5.2.1- Поръчителство на две физически лица
или т.5.2.2-Банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване
на кредита, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за погасяване на всички
задължения по настоящия договор.
Според т.5.3 „В случай, че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез Поръчители,
те трябва задължително да бъдат 2 физически лица, да имат нетен размер на осигурителен
доход в размер на 1500лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят на безсрочен
трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са
кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, да нямат неплатени
осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или
финансови институции".
Според т.5.6 от Договора"... В случай, че Кредитополучателят не осигури и не
представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете на т.5.1-т.5.5 от Договора и
Общите условия, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки период,
за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в
Погасителния план към кредита. Торено сочената неустойка се начислява и се заплаща от
Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска "
1
Според т.10 от Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №427692
„Размер на неустойката на непредоставяне на обезпечение съгласно т.5.6 от Договора за
кредит е: 4.44 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от
главницата по кредита", а според т.11 размерът на банковата гаранция трябва да бъде в
размер на 1849.44 лева. Доверителят му е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи
плащания за неустойка на следните правни основания:
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят:
осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или
пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -
гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която
вече е калкулирана с "договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха
законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в
заем сума. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован
размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да
се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на БКС по т.д. №
1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на
задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен
примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото
доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми
съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. По силата на чл. 92
от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от
неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в
правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или
представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна
функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили
единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата,
които биха учредили лично обезпечение. Заемодателят не е търсил обезпечение на
вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за
неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин водило до скрито оскъпяване на кредита и
2
създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка
на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно
принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били
предвидени следните ограничения/ създаващи условия кредитополучателят да не може да
изпълни договорното си задължение:
•за кредит от 1500,00 лева заемателят се е задължил да осигури като обезпечение по
кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв.,
одобрено от Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова
гаранция в размер на 1849.44 лева.
•Ограничение в процесния договор за заем било налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само
физически, не и юридически лица.
Гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход поне два пъти
колкото сумата по кредита, която трябвало да произтича само от сключен безсрочен трудов
договор. Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като
физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като
управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага
със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така
недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила
към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение
на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна
функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното
пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна
логика един кредитор да престара без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от
евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга/ тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу
неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на
заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в
посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не
отговарят на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на т.5.6 от
Договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната
страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане-обезщетение на
кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се
заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР - неустойката
представлява над 100% от заетата сума.
Моли съда, да прогласи нищожността на клаузата от Договора на т.5.6 ,а именно: "
В случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита
съгласно сроковете на т.5.1-т.5.5 от Договора и Общите условия, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение.
Размерът на неустойката е изрично посочен в Погасителния план към кредита.
Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска" за потребителски кредит №427692 , сключен с „Ай Ти Еф
Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район
„Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" №84-86, представлявано от ** като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните
3
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК/ накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит. Моли съда, да присъди на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата сумата в размер на 800лв. в полза на адвокат С. К. Н..
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника и насрещен иск в който
вземат становище и молят съда, да отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца П. Б. К. за
установяване на нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в Договор за
потребителски кредит № 427692 от дата 06.08.2021 г. поради нарушаване на добрите нрави,
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 и нарушаване на предпоставките на чл. 11, т. 9
и т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Считат, че исковете на ищеца са изцяло
неоснователни и необосновани. Възразяват срещу твърденията на ищеца и считат всички
съображения на ищеца във връзка с неустойка по Договор за кредит № 427692 за
неоснователни и необосновани, тъй като по процесния договор за кредит неустойка не била
начислявана на кредитополучателя, съответно такава не е била дължима и заплащана от
него. Възразяват изцяло срещу твърденията на ищеца, че предвидената неустойка в
сключения между страните Договор за кредит се явявала нищожна.
Не са съгласни с твърденията на ищеца, че уговорената неустойка в Договор за
потребителски кредит № 427692 следвало да се кумулира с договорната лихва по договора
за кредит и по този начин да се надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага
подробни съображения за това:
Възразяват и оспорват твърденията на ищцата, че предвидената неустойка в
сключения между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и П. Б. К. Договор за кредит № 427692 била
недействителна поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка,
следователно поради накърняване на добрите нрави.
Молят съда да отхвърли исковите претенции на ищеца, тъй като процесният
договор за кредит се явявал изцяло действителен, следователно претенциите на ищеца
срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД се явявал неоснователни и необосновани.
В хода на производството е предявен Насрещен иск, като ищецовото дружество по
НИ моли съдът да постанови решение, с което да осъди П. Б. К. да заплати на „ АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД следните суми съгласно сключения помежду им Договор за кредит № 427692 и
приложимите към този договор за кредит Погасителен план. Приложения и Общи условия:
Главница в размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението; -
Възнаградителна лихва в размер на 349.44 лева за периода от 07.08.2021 г. до 06.08.2022 г.;
Законната лихва в размер на 51.67 лева за периода от 07.08.2022 г. до датата на подаване на
насрещната искова молба в Районен съд - Чирпан.
Претендират за направените по делото разноски.
В хода на производството ответникът по НИ , предявява при условията на
евентуалност ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ: ако счетете предявения иск за главница
за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предявяват възражение за
ПРИХВАЩАНЕ между главницата по кредита със сумата от 349,44 лева, представляваща
получена от ответното дружество възнаградителна лихва в размер на 349,44 лева без правно
основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи от договора за паричен заем.
4
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По първоначалният иск.
От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между
страните по делото е бил сключен договор за кредит договор за потребителски кредит
№427692, по силата на който на ищеца по главния иск са му предоставени в собственост
заемни средства в размер на 1500, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.54 %,
и годишен процент на разходите ГПР -49.00%.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато
се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото
право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В случая страните в чл. 5. 1 - 5. 5 от договора са уговорили клауза за задължаване
на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора най-късно до края на
следващия ден, считано от датата, като при неизпълнение са предвидили неустойка във
фиксиран размер от 135,05 лв.на месец или в общ размер за целия период на действие на
договора 1620,60 лв.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената
клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано
висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това
задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
5
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора,
който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за
неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено
предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с
добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето
защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като
основателен и доказан.
Същевременно, кредиторът не включва неустойката в ГПР, като стремежът му е
по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
6
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 49%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма
информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в
директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. С оглед приетите по-горе постановки и доколкото
се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и
отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че
договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
По насрещният иск.
За установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде
доказан правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е
безспорно доказан. Изпълнението на дружеството ищец по НИ на задължението по договора
също е доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В предявеният насрещен иск, ищецът твърди, че след получаване на заемната сума,
кредитополучателят не е погасявал никакви суми по договора за кредит, поради което
същият е в неизпълнение на своите задължения към "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД.
Ответникът не оспорва това обстоятелство, а се позовава на нищожност на
договора поради противоречие с добрите нрави, като сам заявява, че при тези предпоставки
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи
лихва и други разходи по заема.
Ето защо и след като е установена нищожност на договора, съдът намира, че
следва да уважи насрещият иск до размера на претендиранат главница – 1500,00 лв., а по
отношение на претендираните: Възнаградителна лихва в размер на 349.44 лева за периода от
07.08.2021 г. до 06.08.2022 г.; Законната лихва в размер на 51.67 лева за периода от
07.08.2022 г. до датата на подаване на насрещната искова молба в Районен съд - Чирпан.,
7
следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По отношение на направеното възражение за ПРИХВАЩАНЕ между главницата по
кредита със сумата от 349,44 лева.
В хода на производството не бяха представени каквито и да е било доказателства за
извършени плащания, нито по основание, нито по размер, от страна на ищеца по
първоначалния иск към ответното дружество, поради което и направеното възражение за
прихващане е неоснователно.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход
на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът по първоначалния иск доказа следните разноски – 65,00 лева, платена
държавна такса, която ще му се присъди изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата в действащата към момента на
сключване на договора за правна помощ и съдействие редакция, т.е. преди изменението с
ДВ бр.88/ 2022 г. съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 343,44
лева /с оглед интереса/, като с оглед уважената част от претенциите, ще се присъди в пълен
размер.
Ищецът по насрещните искове доказа следните разноски – 160,00 лева, платена
държавна такса по насрещния иск, 900,00 лева- платено адвокатско възнаграждение по
насрещния иск и 400,00 лв. платено адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.Общо
разноски за ищеца по НИМ е 1060,00 лева.
Съразмерно с уважената част от претенциите на ищеца по насрещния иск ще се
присъдят разноски в размер на 836,35 лева.
Ответникът по насрещния иск се е представлявал от адв. С. Н., като му е
предоставена безплатна правна помощ, съгласно представен договор за безплатна правна
помощ. Съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. С. Н. в размер на 490,11 лева,
на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата,в редакцията след изменението на същата с ДВ
бр. 88/ 2022 г., от което съразмерно с отхвърлената част от претенцията ще му се присъди
такова в размер на 103,41 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата от Договора на т.5.6 ,а именно: " В
случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита
8
съгласно сроковете на т.5.1-т.5.5 от Договора и Общите условия, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение.
Размерът на неустойката е изрично посочен в Погасителния план към кредита.
Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска" за потребителски кредит №427692 , сключен между П. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: **, действащ чрез адв. С. Н. - вписан в АК - Пловдив, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев" №41 и „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район „Възраждане", ул.
„Александър Стамболийски" №84-86, представлявано от ** като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4
от ЗПК/ накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН **********, с адрес: **, действащ чрез адв. С. Н. - вписан
в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев" №41 да заплати на „Ай
Ти Еф Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303,
район „Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" №84-86, представлявано от ** сумата
от 1500, 00( хиляда и петстотин)лева, представляваща главница по Договор за кредит №
427692 и приложимите към този договор за кредит Погасителен план. Приложения и Общи
условия, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова
молба- 08.12.2022 г. до окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция по НИ в останалата част, а именно за възнаградителна лихва в размер на 349.44
лева за периода от 07.08.2021 г. до 06.08.2022 г. и законната лихва в размер на 51.67 лева за
периода от 07.08.2022 г. до датата на подаване на насрещната искова молба в Районен съд –
Чирпан, като неоснователна и недоказана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане между главницата по
кредита със сумата от 349,44 лева, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА " Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1303, район „Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" №84-86,
представлявано от ** да заплати на П. Б. К., ЕГН **********, с адрес: **, действащ чрез
адв. С. Н. - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев" №41
направените по делото разноски в размер на 65,00лв. ДТ за първоначалния иск.
ОСЪЖДА " Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1303, район „Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" №84-86,
представлявано от ** да заплати на заплати на адв. С. Н. - вписан в АК - Пловдив, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев" №41 С. К. Н. БУЛСТАТ **********, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата в общ размер на 446,85 лв.- адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по предявения първоначален и насрещен иск.
ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН **********, с адрес: **, действащ чрез адв. С. Н. - вписан в
АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев" №41 да заплати на „Ай
Ти Еф Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303,
район „Възраждане", ул. „Александър Стамболийски" №84-86, представлявано от **
9
направените по делото разноски в размер на 836,35 лв., съразмерно с уважената искова
претенция по НИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10