№ 1897
гр. Варна , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501242 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по въззивни жалби срещу решение №
260924/15.03.2021г., постановено по гр.д. № 8407/2018г. по описа на ВРС, както следва:
1.Въззивна жалба вх. № 282384/08.04.2021г. подадена от адв. М.М., АК Варна, в
качеството й на пълномощник на Б. П. З. срещу решението, в частите, с които е отхвърлен иска с
правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата от 5203,44лв., претендирана като дължима за периода
29.01.2015г.-31.03.2015г., като погасен по давност и за разликата на д 30468,89лв. до
претендирания размер от 70932,56лв. като неоснователен; отхвърлен е иска за заплащане на сумата
от 186414лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите месечни трудови
възнаграждения за периода 29.01.2015г.-04.07.2016г., изчислени като сбор от обезщетенията за
забава за всяко отделно месечно възнаграждение от падежа на задължението до 29.05.2018г., както
и е отхвърлен иска за заплащане на сумата за разликата над 634,80лв. до претендирания размер от
8836,72лв.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се иска същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковете
да се уважат в предявените размери. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не
е взел предвид представените в първото по делото заседание от ищеца молби и изложените в
заседанието твърдения относно приложимостта на разпоредбата на чл.121, ал.3 КТ/отм./, както и,
че начисленото на ответника трудово възнаграждение не съответства на разпоредбите на КТ и
оплакванията за по-неблагоприятно третиране, които са от значение за правилната квалификация
на предявения иск. Съдът не обсъдил твърденията на ищеца, че не е престирал нито ден труд в
България за периодите на командироване, извън тези, при които е шофирал при доставката на
автомобили, закупени от работодателя, прибирайки се в България, поради което и не е налице
основание за начисляване на месечна заплата по ставките в едноезичния трудов договор и
съответно обезщетение за неползван отпуск. Съдът не е взел предвид и обстоятелството, че
ответното предприятие е регистрирано и упражнява дейност в България и осъществява
трансгранично предоставяне на услуги, със съответното командироване на водача на превозното
средство, с което се осъществява международен превоз от територията на приемащата държава-
членка на ЕС, в която предприятието осъществява дейност по смисъла на Регламент №1072/2009,
Директива №96/71 и на чл.121, ал.3 КТ. Съдът не е допуснал събиране на доказателства, които са
относими към предмета на спора и за които ищецът своевременно е отправил искания. Твърди, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна, като не е отделено спорното от безспорното
по делото и не са дадени указания на страните относно разпределението на доказателствената
тежест и за кои факти и обстоятелства не са посочили доказателства. Твърди също, че в
1
нарушение на процесуалните правила, съдът е разгледал възраженията и исканията на ответника в
отговора на исковата молба, който е подаден след срока по чл.131 ГПК. В нарушение на
процесуалните правила, съдът не се е произнесъл по направеното своевременно с молба от
26.112019г. искане за изменение на иска, посредством увеличаване на претендираните суми.
Съдът е извършил приспадане на суми платени за командировъчни и храна от дължимото трудово
възнаграждение, без да са установени правно релевантните за спора факти и без да се даде
възможностна ищеца да представи доказателства относно тяхната дължимост. Твърди, че предвид
императивния характер на нормата на чл.121, ал.3 КТ/отм./, съдът е следвало служебно да събере
доказателства относно това дали за дейността, осъществявана от ищеца се дължат специфични
дневни добавки, като съобрази дали извършването на приспадане няма да наруши баланса между
престирания труд и дължимото насрещно възнаграждение. По подробно изложените в жалбата
доводи и съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковите
претенции изцяло, ведно с направеното увеличение на иска за трудово възнаграждение.
В допълнение към въззивната жалба, подадена от адв. М., Б. П. З. е изложил оплаквания за
незаконосъобразност на решението, в частите с които са отхвърлени исковете, основани на
твърдения за неправилното приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Изложени са и твърдения, че съдът не се е произнесъл по всички
предявени с исковата молба искове, включително и по иска за установяване на дискриминационно
отношение с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. И за присъждане на обезщетение от
дискриминационно отношение, както и за командировъчни пари в размер на 47 442,57лв.
С въззивната жалба са отправени доказателствени искания за приемане като доказателства
по делото на представени с жалбата документи, извлечения от дигитални данни от тахографи и
дигитална карта на въззивника, на представенитие с исковата молба документи и назначаване на
необходими по преценка на съда съдебни експертизи .
Исканията са обосновани с допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение
при събирането на доказателствата, които са допустими и относими към предмета на спора, както
и с твърдения, че част от представените документи са новооткрити.
2. Въззивна жалба от „Бумеранг Шипинг“ООД, чрез адв. Н.С. срещу постановеното по
делото решение № 260924/15.03.2021г., в частите, с които са уважени предявените от Б. П. З.
искове с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на
25265,45лв., представляващо разлика между полученото от работника трудово възнаграждение за
периода 29.01.2015г. – 04.07.2016г., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 37
работни дни в размер на 634,80лв., на основание чл.224, ал.1 КТ. По подробно изложени доводи и
съображения моли решението в посочените части да се отмени като незаконосъобразно и се
постанови ново, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.
При проверка допустимостта и редовността на подадените жалби съдът констатира, че в
жалба с вх. № 282384/08.04.2021г. и допълнение към въззивната жалба от 08.04.2021г. се
съдържат искания, които по естеството си представляват такива по чл.250 ГПК за допълване на
постановеното по делото решение. Посочва се, че съдът не се е произнесъл по целия предявен
размер на исковете за заплащане на трудово възнаграждение, след направеното увеличение с
молбата от 26.112019г, както и по исковете за установяване на дискриминационно отношение с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., за присъждане на обезщетение от дискриминационно
отношение и за командировъчни пари в размер на 47 442,57лв.
Съдът констатира, че в преписката по първоинстанционното дело липсват данни за
произнасяне на ВРС по депозираната, след нарочно разпореждане за без движение на исковата
молба и указания за отстраняване на нередовности, молба, с която е заявена претенция за
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 83611,57лв. и обезщетение за забава в размер на
23495лв. ВРС е приел, че с посочената молба е заявено изменение на иска, като е отложил
произнасянето по допустимостта на същото. Опущението на първоинстанционния съд да се
произнесе по молбата за увеличаване на иска, сочи на допуснато процесуално нарушение, което не
може да бъде отстранено при разглеждането на делото от въззивната инстанция, още повече, че
евентуалния отказ да се допусне увеличението подлежи на самостоятелно обжалване с частна
жалба.
2
Доколкото произнасянето на първоинстанционния съд по молбата за допълване на
решението по чл.250 ГПК, включително и относно допускане или отказ за допускане на изменение
на предявените искове, посредством увеличаване на техния размер с решението по същество има
преюдициално значение за въззивното дело, образуваното въззивно производство следва да бъде
прекратено, а делото изпратено по компетентност на Варненски районен съд за произнасяне по
молбата по чл.250 ГПК.
След произнасянето на ВРС, делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд за
произнасяне по въззивните жалби.
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 1242 по описа на Варненски окръжен съд за
2021г.
ИЗПРАЩА делото на Варненски районен съд, 41 състав, за произнасяне по молбата с
правно основание чл.250 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 282384/08.04.2021г. и
допълнение към въззивната жалба, с вх. №282372/08.04.2021г., за допълване на постановеното по
делото решение, №260924 от 15.03.2021г., постановено по гр.д. №8407 по описа за 2018г. на
Варненски районен съд, 41 състав.
След произнасянето на ВРС по молбата за допълване на решението, делото да бъде върнато
на Варненски окръжен съд за произнасяне по въззивни жалби вх. № 282384/08.04.2021г., подадена
от Б. П. З. и вх. №281896/05.04.2021г., подадена от “Бумеранг шипинг“ООД, срещу решение №
260924 от 15.03.2021г., постановено по гр.д. №8407 по описа на Варненски районен съд за 2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3