№ 71
гр. гр.Несебър, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101175 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „*********” ЕАД срещу Ю. К. З. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 801,80 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 105,24 лв. – лихва върху главницата за периода 26.12.2019г. –
23.10.2022г. Главницата се претендира за потребени **** услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 07.11.2018г. – 19.10.2021г. до имот, находящ се в гр. *******,
с идентификатор ******, аб. № ******. Изложено е, че ищецът и ответницата са страни по
валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 801,80 лв.,
като от ищеца са издадени фактура № ********** от 25.11.2019г. за сумата от 165,54 лв. и фактура
№ ********** от 25.10.2021г. за сумата от 636,26 лв. Наведено е, че дължимата по фактурите сума
не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи
претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Оспорва се ползваният начин на
фактуриране от страна на ищеца. Акцентира се върху нарушения на ОУ на оператора при
начисляване на количествата потребена вода. Отправя се възражение за погасителна давност и се
обръща внимание, че ищецът не може да черпи благоприятни последици от собствената си
неизправност. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
1
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответницата имот, е
извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже изискуемостта
и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 50 – л. 52 от делото) се
установява, че ответникът придобил на 11.07.2017г. собствеността върху имот, находящ се в гр.
*******, с идентификатор ******.
Видно от фактура № ********** от 25.11.2019г. и фактура № ********** от 25.10.2021г.
(на л. 17 - л. 18 от делото) за посочения имот била открита партида с аб. № ******. От справка
извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на
монтирания в имота водомер (***/502) са правени отчитания на 07.11.2018г., 12.11.2019г.,
10.11.2020г., 16.03.2021г. и 19.10.2021г. (при всяко от тях водомерът бил видян от отчетника), като
на 12.11.2019г. било отчетено потребление от 56 куб. м. (старо показания 79 куб. м., ново
показание – 135 куб. м.), при следващите две отчитания не било установено потребление, а на
19.10.2021г. било установено потребление от 63 куб. м. (старо показания – 135 куб. м. и ново
показание – 198 куб. м.), както и 167,43 куб. м. – количество от разпределение от централния
водомер. Отчитането на централните водомери е извършвано в периода 17.03.2021г. – 19.10.2021г.
(видно от 2 бр. справки за водомер ***/485 и водомер ***/486 - на л. 7 – л. 8 от делото). От
цитираните фактури се установява, че количествата потребена били остойностени – 56 куб. м. за
периода 07.11.2018г. – 12.11.2019г., 63 куб. м. за периода 17.03.2021г. – 19.10.2021г., както и
167,43 куб. м. „от разпределение“ за същия период. Не се споделят възраженията за липса на
доказателства за отчитането от централните водомери, тъй като цитираните 2 бр. справки (на л. 7 –
л. 8 от делото) представляват именно такива доказателства.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ж-34 от 15.12.2017г. се
установява, че тези цени за 2018г. били, както следва: за доставяне - 1,335 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на куб. м. В
Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. цените били определени, както следва: за доставяне - 1,248 лева
на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на
куб. м. Във фактурите, касаещи периодите 2018г., 2019г. и 2021г., били начислени суми според
посочените цени (вкл. чрез разбиването им във фактурата за 2018г. и 2019г.). Извършеното
разбиване на подпериоди във фактурата за 2018г. и 2019г. е изцяло в интерес на потребителя, тъй
като е видно, че към датата на издаването на фактурата – 2019г., цените са били по-високи, поради
което (след като отчетът обхваща 2018г. и 2019г.), напълно в негов интерес е било да се определят
съразмерни количества за всяка част от периодите и възраженията на особения представител в
обратната посока са неоснователни.
Налага се извод, че имот, находящ се в гр. *******, за процесния период (07.11.2018г. –
19.10.2021г.) е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между
страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита
партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на
2
собственик на процесния недвижим имот, което е доказано с представения нотариален акт) е бил
потребител на вода. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия,
действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните
периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка)
ищеца и ответника. От представения нотариален акт се доказа и качеството на ответника –
собственик на процесния самостоятелен обект, като не е било необходимо сключването на писмен
договор.
В случая отчитането на водомера е станало на 07.11.2018г., 12.11.2019г., 10.11.2020г.,
16.03.2021г. и 19.10.2021г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти,
имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се
обърне внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност
дори за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп
до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд
гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и
чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя,
тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени
действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би
следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при
спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия (за периода 2021г.) и в рамките на сроковете по
чл. 24, ал. 4 от ОУ (за периода 2018г. – 2019г.), като са избегнати по-неблагоприятни последици за
ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително потребеното количество вода.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и съответната фактури – на
25.11.2019г. и 25.10.2021г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 26.12.2019г. Не споделят доводите,
че фактурите не са издадени в предвидения срок, тъй като без отчет обективно няма как да се
издаде фактура, а както вече се посочи с оглед сезонният характер на обекта, отчетите са правени
по специални правила в общите условия. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността е започнала да тече именно от 26.11.2019г. за първата фактура и от 25.11.2021г. – за
втората, поради което към датата на изпращане на исковата молба – 24.10.2022г. (арг. от чл. 62, ал.
2 от ГПК), не е била изтекла.
Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурата следва да се кредитира от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „****” ЕАД, който лично е видял водомера.
Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени
3
задължения възлиза общо на 801,80 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 26.12.2019г. – 23.10.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадената
фактура е с краен срок за плащане до 25.12.2019г., поради което ответникът действително е
изпаднала в забава още към 26.12.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е от 105,24 лв. (съобразена с действалото ограничение за начисляване на лихва в
периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.), поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 250 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 450 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. К. З., родена на 12.02.1975г., гражданин на ****, с постоянен адрес в
гр.*******, БУЛСТАТ: ********, да заплати на „*********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. ***********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 801,80 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № ********** от 25.11.2019г. и
фактура № ********** от 25.10.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в гр. *******, с идентификатор ******, аб. № ******, с отчетен период 07.11.2018г. –
19.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.10.2022г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 105,24 лв. – лихва върху главницата за периода 26.12.2019г. – 23.10.2022г., а
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 450 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 250 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
4
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
*** – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 *****, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5