Р Е
Ш Е Н
И Е № 775
гр. Пловдив, 19.05.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание четиринадесети май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №1511/2020г. по описа на ПРС,
ХVIII-ти н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №102/30.09.2019г.
на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси”, с което на „ВАСКО 60” ЕООД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ №162, представлявано от Д.Г.А., ЕГН:********** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.14, ал.1 от Закон
за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят „ВАСКО
60” ЕООД моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна Община Пловдив, чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт А.Б., моли съда да потвърди
обжалваното НП.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност и след като се запозна с доводите на
страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.09.2019г. от страна на представител на „ВАСКО 60” ЕООД била подадена в
Дирекция „Местни данъци и такси” – Община Пловдив декларация по чл.14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти, с вх. №**********/26.092019г.
Декларацията касаела недвижим имот с идентификатор ***, придобит чрез апорт,
вписан в Търговския регистър на
09.11.2018г.. Имотът се намирал в гр. Пловдив, ул. „***“ №*** и представлявал
жилищна сграда. Свид. Х.А.Д. ***,
приела, че законоустановеният срок за подаването на декларацията по чл.14 от ЗМДТ бил до 09.01.2019г. и тъй като не била подадена в двумесечния законоустановен
срок, а едва на 26.09.2019г., съставила на „ВАСКО 60” ЕООД Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №66090001795/26.09.2019г. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.14 от ЗМДТ.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
НП, с което на „ВАСКО 60” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №162, представлявано от Д.Г.А.,
ЕГН:********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева
за нарушение на чл.14, ал.1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на
основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства - показанията на свидетеля Х.Д. /актосъставител/, от
които се установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.
Съдът счита показанията на свидетеля за логични, вътрешно непротиворечиви,
обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено поради следните съображения:
Към момента на придобиване на недвижимия имот и към
момента на изтичане на двумесечния срок, на който се позовава наказващият орган,
действащата нормативна уредба, регламентираща процесните правоотношения, е
претърпяла изменение. По силата на действащата към момента на придобиване на
недвижими имот разпоредба на чл.14, ал.1 от ЗМДТ /Доп. - ДВ, бр.98 от 2010г., в
сила от 1.07.2011г. до 01.01.2019г./ за новопостроените или придобитите по друг
начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право,
уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите
имоти. Съгласно сега действащата разпоредба на чл.14, ал.1 от ЗМДТ /Изм. – ДВ,
бр.98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ за новопостроените сгради и постройки,
които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство
на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2 - месечен срок
общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
По силата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, като съгласно ал.2, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В случая с изменението на ЗМДТ в сила от 01.01.2019г.
/т.е. в периода, в който тече 2-месечният срок за деклариране на имота съгласно
чл.14, ал.1 от ЗМДТ в редакция преди изменението ДВ, бр.98 от 2018г./ обхватът
на задължение за подаване на декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти е ограничено спрямо предходната редакция на разпоредбата,
като същото продължава да е императивно единствено за новопостроените сгради и
постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за
устройство на територията. /В този смисъл е Решение №146 от 05.02.2020г. по
описа на Административен съд – Варна, постановено по КАНД №3407/2019г./.
В конкретния случай и в АУАН и в атакуваното НП не
са посочени релевантите факти за възникване на задължението за подаване на
декларацията от наказаното лице, респ. за законосъобразното ангажиране на отговорността
му. И в двата акта на администрацията не се сочи дали процесният недвижим имот
представлява новопостроена сграда и постройка, която не подлежи на въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Поради това и
следва да се приеме, че не са спазени императивните изисквания на нормите на
чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които в АУАН и в НП
следва да се посочат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. Нито в АУАН, нито в НП е посочено и това дружеството нарушител
носител на правото на собственост ли е върху описания по местонахождение
недвижим имот, носител на ограничено вещно право ли е и съответно какво, така
че да стане ясно и за самия нарушител защо се подвежда под административна
отговорност за нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. По никои от изложените
обстоятелства в описателните части и на АУАН и на НП според съда не може да се
направи и предположение за това, че „ВАСКО 60” ЕООД се явява задълженото по
чл.14 ал.1 от ЗМДТ лице – напр. вписано е кога е подадена декларацията в
Дирекция „МДТ”, посочен е входящият номер на тази декларация, но никъде не
фигурира кой я е подал, от кого изхожда тази декларация. АУАН и НП са издадени
на „ВАСКО 60” ЕООД, но защо на това юридическо лице от изложенията в акта и
постановлението не става ясно. Липсата на тези съществени обстоятелства на
нарушението в АУАН и в НП относно субекта на административната отговорност е
неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставителя по чл.42, т.4 от ЗАНН и на административно – наказващия орган по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При
тези процесуални нарушения съществено се засяга правото на защита на наказаното
лице, доколкото не позволяват да стане ясно защо изобщо е насочена
административната отговорност спрямо него. Това пък обуславя и
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, което като
такова и следва да бъде отменено изцяло.
Наред с това следва да се отбележи, че е допуснато
съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, доколкото не е спазено
императивното изискване на чл.42, т.5 от ЗАНН. В АУАН нарушението е
квалифицирано като такова по чл.14 от ЗМДТ, без да е уточнено коя от всички
алинеи на посочената законова разпоредба е нарушена. Прецизиране на
квалифакацията на нарушението е направено едва в атакуваното НП.
Не на последно място следва да се посочи, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН. АУАН
е съставен на 26.09.2019г., като тридневният срок за писмени възражения по него
изтича на 30.09.2019г. /тъй като 29.09.2019г. е неприсъствен ден/. С издаване
на наказателното постановление в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН /на 30.09.2019г./
всъщност на нарушителя е отнето правото да направи писмени възражения по акта. С
тези възражения нарушителят може да представи доказателства, да изложи факти,
които да оборят тезата на контролните органи и да ги докаже, като въобще не се
стигне до издаване на наказателно постановление. Лишаването на нарушителя от
правото му на защита, регламентирано в чл.44, ал.1 от ЗАНН, не може да бъде
компенсирано с възможността за съдебен контрол върху издаденото наказателно
постановление. /В този смисъл са Решение №361 от 02.03.2017г. по описа на
Административен съд – Бургас, постановено по КАНД №2438/2016г.; Решение от
24.02.2011г. по описа на Административен съд – Видин, постановено по КАНД
№267/2010г. и др./.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №102/30.09.2019г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси”, с което на „ВАСКО 60” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №162, представлявано от Д.Г.А.,
ЕГН:********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева
за нарушение на чл.14, ал.1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на
основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ