№ 25212
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110129913 по описа за 2022 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на С. Р. Б. срещу „Ф. Б.“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени документи, които са относими и необходими и следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
Исканията на ищеца по чл. 190 и чл. 192 ГПК са допустими и относими, поради което
следва да бъдат уважени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.10.2023г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА „Ф. Б.“ ЕООД на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението да представи справка от счетоводството си за
всички извършени плащания /в това число платежни нареждания/ за погасени вноски по
кредита, разписки, извадка от счетоводни книги от страна на С. Б. по Договор за
поръчителство № 4098334, вкл. да предостави копие от договора, погасителен план и СЕФ.
Непредставянето на документите ще се преценява от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА „И. А. М.“ АД на основание чл. 192 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението да представи Договор за паричен заем № 4098334,
сключен със С. Р. Б., прилежащите към него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по
кредита, разписна извадка от счетоводните книги. Препис от молбата по чл. 192 ГПК да се
изпрати на „И. А. М.“ АД.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
1
Предявени са от С. Р. Б. срещу „Ф. Б.“ ЕООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство №
4098334 е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави.
Ищецът С. Б. твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4098334 с „И. А. М.“
АД, с който било договорено да се отпусне заем в размер на 300 лева. Видът на вноската бил
седмичен, а броят на погасителните вноски – 16, било посочено че ГПР е в размер на 49 %,
ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Сочи, че в
чл. 4 било уговорено договорът да бъде обезпечен с гарант- две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало
да отговорят на следните условия- да представят служебна бележка от работодател за
размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в
размер на минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да
има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с
дружеството. На датата на сключване на договора бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство с ответника, който поел задължението да обезпечи пред „И. А. М.“ АД
задълженията на ищеца по договора за заем. Въз основа на сключения договор за
поръчителство се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата от 128 лева,
разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че
съгласно чл. 3, ал. 1 възнаграждението се дължало в полза на поръчителя като „И. А. М.“
АД било единствено овластено да приеме плащането. Твърди, че има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че „И. А. М.“ АД е едноличен
собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД, поради което кредиторът и поръчителят са
свързани лица. Сочи, че разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не предоставя избор за
потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Същевременно кредиторът
не бил включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът
му бил да заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. В конкретния случай било посочено че ГПР е 49 %,
но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че е невъзможно да се проверят
индивидуалните компоненти, от които е формиран ГПР и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР по кредита. Счита, че липсва ясно разписана методика в него и
как се формира ГПР по кредита, а именно кои компоненти са включени в него, което било
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а,
ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално
лишен от основание, тъй като не била предоставена услуга. Със сключване на договора за
поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора
за поръчителство било уговорено възнаграждение, което впоследствие се разпределяло като
печалба на „И. А. М.“ АД. Твърди, че договорът за поръчителство бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави, тъй като потребителят бил въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема. На следващо място,
договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била
уговорена като възнаграждение била в размер на повече от половината от сумата по
отпуснатия заем. По този начин бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост
и са накърнени добрите нрави. С молба от 16.06.2022г. ищецът е посочил, че не е предявен
отделен иск за унищожаемост на процесния договор. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че договорът за
поръчителство не бил лишен от правно основание. Твърди, че преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се правела за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Поради което ищецът следвало да докаже в какво точно се
2
изразявало противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за
нарушаването на определен морален принцип. Не считат, че престациите били явно
нееквивалентни. Поддържат, че поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, вкл. и разноските по събиране на вземането с
оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквививалетни, но не в полза
на ищцовата страна, а в полза на поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в
размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Твърди, че дружеството
изпълнява гаранционни сделки по занятие и няма интерес да сключва безвъзмездни сделки.
Поддържа, че процесният договор не е договор за кредит, поради което е неприложима
разпоредбата на чл. 11 ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство не се
регулира от ЗПК, а от ТЗ и всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно
ирелевантни. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на договор за поръчителство, както
и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава добрите нрави.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между тях е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №
4098334.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3