РЕШЕНИЕ
№ 1847
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110203531 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № СО-Т-И-22-10-009/20.05.2022 г. с изх. №
СОА22-РД29-270/06.06.2022 г. и с регистрационен номер в Столичен
Инспекторат с № ССИ22-РД29-33-(1), издадено от Заместник-Кмет на
Столична община, упълномощен със заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на
Кмета на Столична община, с което на основА.е чл. 53 от ЗАНН на И. К. И. с
ЕГН:********** й е наложено административно наказА.е „парична глоба“ в
размер на 300.00 лева за нарушение по административно-наказателния състав
на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община.
В депозираната жалба срещу наказателното постановление се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение и на доказателства,
които да го установяват.
В съдебно заседА.е жалбоподателят, редовно призована, не се явява.
Защитата й е оргА.зирана от надлежен процесуален представител – адвокат.
Релевира се искане обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – административно наказващ орган е редовно
1
призован и се представлява от надлежен процесуален представител, който
оспорва депозираната жалба и излага подробни аргументи за нейната
неоснователност. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основА.е чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на стрА.те и събрА.те по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основА.е чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основА.е чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 20.02.2022 г., около 13:15 часа свидетелят А. И. С.-Д. – на длъжност
старши инспектор към Столичен Инспекторат, установила, съвместно с
колегата си Надежда Благоева Стаменова, че жалбоподателя И. К. И. в
гр.София, район „Т.“, Ю. п. III част, вход ул. „Н.“ до чешмата извършвала
търговия на дребно – продавала печена, варена царевица, печени кестени,
детски играчки и балони, на площ от 4.00 кв.м. публична общинска
собственост, представляваща паркова алея, без разрешение за ползване на
място, издадено от Кмета на район „Триадица“.
Въз основа на АУАН № 22-10-009 от 20.02.2022 г. срещу
жалбоподателя И. е постановено от административно-наказващия орган
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № СО-Т-И-22-10-
009/20.05.2022 г. с изх. № СОА22-РД29-270/06.06.2022 г. и с
регистрационен номер в Столичен Инспекторат с № ССИ22-РД29-33-(1),
издадено от Заместник-Кмет на Столична община, упълномощен със заповед
№ РД-09-2027/29.11.2011 г. на Кмета на Столична община, с което на
основА.е чл. 53 от ЗАНН на И. К. И. с ЕГН:********** й е наложено
административно наказА.е „парична глоба“ в размер на 300.00 лева за
нарушение по административно-наказателния състав на чл.23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
Изложената фактическа обстановка се установява събрА.те по делото
доказателствени средства чрез разпитите от показА.ята на свидетеля А. И. С.-
Д. и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на
чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка. Предвид липсата на противоречия в тях,
както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото,
съдът не следва да излага съображения на основА.е чл.305, ал.3 от НПК –
2
“per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитА.я свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия,
които са предпоставени от обективни фактори, основА. например на
изминало време, но и от субективни фактори, свързА. със способността на
всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да
възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги
запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален
разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради
липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят по форма и съдържА.е на изисквА.ята по чл. 42, респективно чл.
57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН. Издадени са от
надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното
нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – отразено и в
наказателното постановление. Подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с
оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Нормата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община предвижда, че
търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще
се извършва дейността, което несъмнено жалбоподателя Игантова не е
предоставила на свидетеля Д. на 20.02.2022 г., около 13:15 часа на
инкриминираното място. За да бъде налице нарушение на цитираната
разпоредба, следва да бъде установено по безспорен начин, че от провереното
лице е осъществена търговия на открито.
В чл. 19 от Наредбата се съдържа легална дефиниция за „търговия на
открито” и според нея това е търговия на дребно върху терени общинска
собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други.
Понятието „търговия на открито” е дефинирано чрез понятието
3
„търговия на дребно”, като по този начин не се разкрива пълно и конкретно
съдържА.е на понятието „търговия на открито“.
С оглед правилото на чл. 46 от Закона за нормативните актове,
разпоредбата на нормативния акт следва да се приложи според точния й
смисъл, а тълкуването й да отговаря на смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувА.я акт и на основните начала на
правото на Република България.
В нормата на чл.1 от Търговския закон са описА. следните сделки, които
следва по занятие да са извършвА. от физическо или юридическо лице, за да
се приеме същото за търговец: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги
препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на
стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги
продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни,
спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и
валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови
сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с
интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка,
строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг. В
Речника на българския език търговията е дефинирана като дейност, свързана с
покупка и продажба на стоки.
В правната доктрина търговията се определя като обмяна на стоки или
услуги от търговец към купувач в замяна на платежно средство, като парични
единици. Обикновено под търговия се разбира размяна на стоки или услуги,
осъществявана между две или повече лица. За да се приеме наличие на
извършена търговия, следва да е налице конкретна сделка по покупко-
продажба на стоки. В НП и в АУАН не е описана извършена от контролните
оргА. покупка, но пък такава задължително не се и изисква за
съставомерността на нарушението по чл.23 от Наредбата на Столична
община, доколкото продажбата на стоките е наблюдавана от свидетеля Д..
В тази насока е Решение № 5706 от 11.10.2022 г. по адм. № 6340/2022 г.
на АССГ, което е постановено по идентичен казус като настоящия.
Решението на касационния съд напълно се споделя от настоящата въззивна
инстанция.
В процесния случай е установено, че жалбоподателя И. към датата на
проверката от 20.02.2022 г., около 13:15 часа (към датата на
административното нарушение) на инкриминираното място не е работила от
името и за сметка на търговец юридическо лице. Т.е. не е извършвала
търговската дейност от името и за сметка на друго лице в този момент.
Извършваната такава от 08.04.2022 г. на основА.е сключения трудов договор
№ 00002/08.04.2022 г. с „Невас“ ЕООД не е релевантна за предмета на
доказване по делото, тъй като касае друг период, а от друга страна тази
търговска дейност от 08.04.2022 г. не заличава извършеното от
жалбоподателя И. в по-ранен темпорален момент административно
нарушение по чл.23 от Наредбата на СО на 20.02.2022 г., около 13:15 часа. От
4
показА.ята на свидетеля Д. се установява, че жалбоподателя И. е извършвала
продажба на стоки. Това е било наблюдавано от контролните оргА..
Извършването търговска дейност от името и за сметка на друго лице не е
доказано от жалбоподателя И. към датата на възведеното и установено
административно нарушение. Нарушението е правилно квалифицирано и
законосъобразно отнесено към санкционната разпоредба на чл.36, ал.1 от
НРУИТДТСО, която гласи, че за нарушения на разпоредбите на чл.4, чл.22а,
чл.23, чл.28, чл.28а, чл.28б и чл.31, чл.33а, чл.33ж и чл.33н на виновните лица
се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер от 300.00 до 2000.00 лева. На жалбоподателя
И. е била наложена глоба в минимален размер от 300.00 лева, поради което
съдът не може да я намалява повече.
В съответствие с изисквА.ята на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основА.я за
прилагането чл.28 от ЗАНН, като отчете характера и вида обществени
отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то
се явява типично, обичайно. Нарушението не представлява такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Поведението на жалбоподателя И. води до вредни
последици за Общината, тъй като същата е реализира доходи,
осъществявайки търговия на публична общинска собственост, за ползването
на която не е заплатила съответната цена. От своя страна Общината не
реализирала средства, а постъпленията от тези наеми служат за покриване на
немалко разходи - за почистване, озеленяване и поддръжка на парковете.
Проблемът с нерегламентирА.те търговци в парковете е сериозен и същият
може да бъде решен само и единствено, чрез налагане на ефективни наказА.я,
които биха дисциплинирали и превъзпитали не само нарушителите, но биха
повлияли предупредително и върху останалите членове на обществото, тоест
би се постигнала не само индивидуалната, но и генералната превенция (цел)
на наказА.ето.
С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая не са налице
основА.я за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението
като маловажно, поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните
промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от
29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда на
стрА.те на разноски по реда на АПК, поради което като на основА.е чл.143,
ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда по
негова преценка в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с
5
оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на
въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № СО-Т-И-22-10-
009/20.05.2022 г. с изх. № СОА22-РД29-270/06.06.2022 г. и с
регистрационен номер в Столичен Инспекторат с № ССИ22-РД29-33-(1),
издадено от Заместник-Кмет на Столична община, упълномощен със заповед
№ РД-09-2027/29.11.2011 г. на Кмета на Столична община, с което на
основА.е чл. 53 от ЗАНН на И. К. И. с ЕГН:********** й е наложено
административно наказА.е „парична глоба“ в размер на 300.00 лева за
нарушение по административно-наказателния състав на чл.23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
ОСЪЖДА въззивника И. К. И. с ЕГН:********** да заплати на
въззиваемата страна Столична Община чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Московска“ № 33 на основА.е чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6