РЕШЕНИЕ
№ 1506
гр. София, 27.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Клаудия Р. Митова
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело №
20211110125722 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. Б. и Д. Г. Б., с която
срещу Т. М. К. са предявени установителни претенции с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
за признаването им за собственици при квоти от по 1/2 ид. ч. от недвижим имот,
представляващ апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ
от 36,57кв.м., при съседи: изток-ап. 2, запад ап.4, север-стълбище, асансьорна клетка и ап. 2,
юг-двор. заедно с принадлежащите му мазе № 14 със застроена площ 7.70 кв.м. и 3.23 %
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена сградата и съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР),
одобрени със Заповед [номер]/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение от 29.03.2021 г., с адрес на имота [населено място], [район], [улица], [жилищен
адрес], намиращ се в сграда с идентификатор [номер], с предназначение на самостоятелния
обект жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
[номер].2. [номер].4; под обекта [номер].17, [номер].21, [номер].20 и [номер].18, над обекта
[номер].6, придобити въз основа на наследствено правоприемство от покойния Г. Д. Б., ЕГН:
**********.
Ищците извеждат субективно предявените си съдебни права при твърдения, че
двамата са единствени наследници по закон на починалия на 08.12.2020 г. Г. Д. Б., ЕГН
**********, като делът в наследствената маса на всеки от тях е равен, а ответникът е
единствен наследник по закон на починалата на 08.08.2015г. И. И. Б., ЕГН **********.
Твърдят наследодателите на страните да са сключили граждански брак на [дата]. Навеждат,
че на 30.05.1963г. Г. Д. Б. придобил възмездно собствеността на ½ ид.ч. от дворно място,
находящо се в [населено място], П. окръг, цялото от 1 823 кв.м., съставляващо парцел
[номер] от кв. 54 по плана на [населено място], при граници за цялото: Г. Я. Н., Н. И. Г. и
1
път, с право на реално ползване на северната половина от дворното място, за което бил
съставен нотариален акт № 120, том [номер], дело № 1758/1963г. Въз основа на делбен
протокол от 18.06.1975г. по гр.дело 829/1975г. на ОС - [населено място] в негов дял е
възложена ½ ид.ч. от дворно място, представляващо имот [номер] от кв. 57 по плана на
[населено място], цялото от 1 823кв.м., при граници: улица, Н. И. Г. и Г. Я. Н., заедно с
недовършената жилищна сграда намираща се в северната половина на описаното по-горе
дворно място, заедно с всички подобрения и насаждения в същата половина на дворното
място. Възложеният имот бил лична собственост на наследодателя им и бил продаден от
него заедно с построената там масивна жилищна сграда за сумата от 186 000 лв. на
22.07.1995 г. В съставения за сделката нотариален акт № 76, том [номер]. дело №
17404/1995г. имотът бил описан, както следва: 911/980 ид.ч. от дворно място, цялото от 980
кв.м., находящо се в [населено място], [област], съставляващо имот пл. № [номер] от кв. 54
по плана на [населено място], при граници: улица, имот [номер] и имот [номер], ведно с
построената в същото дворно място масивна жилищна сграда със застроена площ от 62
кв.м., ведно с подобренията в същото дворно място, а за установяване правото на
собственост били представени делбения протокол от 18.06.1975г. и нотариален акт № 120,
том [номер], дело № 1758/1963г. Поддържат, че с получената от сделката продажна цена
наследодателят им закупил апартамент № 3, находящ се [населено място], [район], [улица],
ет.2 за сумата от 171 000 лв., за което бил съставен нотариален акт № 152, том [номер], д. №
29070/1996г. на нотариус Ч. Б., 1-ви нотариус при СНС към СРС, а окончателния договор
бил предшестван от предварителен договор за продажба на недвижим имот в новострояща
се сграда от 29.03.1996г. Навеждат твърдения, че макар и придобит по време на брака,
апартамент № 3 е лична собственост на наследодателя им, а не съпружеска имуществена
общност, тъй като е придобит с лични негови средства, получени от продажбата на негов
имот лична собственост и е налице пълна трансформация на лично имущество, а
презумпцията за съвместен принос на съпрузите е оборена. Поради това ответникът не е
придобила идеални части от имота, доколкото такива не е придобила и нейната майка.
Въпреки това ответникът декларирала пред [община] собствеността на ¼ ид.ч. от имота,
което обосновавало и интереса им от провеждане на исковете.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирала писмен отговор, с който оспорва
претенциите като неоснователни. Възразява, че трансформация не е налице, тъй като имотът
е придобит по време на брака на наследодателите им чрез възмездна сделка и е станал
съпружеска имуществена общност, независимо на чие име е придобит. Сочи, че масивната
сграда в продаденото от Б. дворно място е изградена по време на брака и е била съсобствена
между съпрузите, а стойността на сградата е значително по – висока от тази на дворното
място. Оспорва твърдението, че за покупката на апартамента са послужили тъкмо
получените от Б. суми от продажбата на имота в [населено място], както и наличието на
идентичност между описания в нотариалния акт от 1963г. и делбения протокол от 1975 г. с
продаденото през 1995 г. дворно място. Твърди,че имотът е съсобствен като делът на
ищците е общо ¾ ид.ч., а нейният – ¼ ид.ч., поради което исковете следва да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт № 120,
том [номер], дело № 1758/1963 г. на Х. Л., нотариус при П. народен съд, че на 30.05.1963 г.
Г. Д. Б. придобил въз основа на покупко- продажба ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в
[населено място], П. окръг, цялото от 1823 кв.м., съставляващо парцел [номер], имот [номер]
от квартал 54 по плана на [населено място], П. окръг, при граници за цялото: Г. Я. Н., Н. И.
Г. и път, както и правото на реално ползване на северната половина от дворното място.
С решение №444/22.08.1972 г. по гр.д. № 5032/1972 г. по описа на П. народен съд
2
дворно място от 1823 кв.м., находящо се в [населено място], П. окръг, представляващо имот
[номер] – [номер] от кв.54 при граници за цялото: Г. Я. Н., Н. И. Г. и път.От заключението на
допуснатата в това производство съдебна техническа експертиза се установява, че северната
част на дворното място е ползвана от семейство Б-и и в нея имало (към датата на изготвяне
на експертизата 14.08.1973 г.) започната в основи жилищна сграда. Вещото лице
предложило образуване на два парцела, единият от които парцел [номер] за имот [номер] с
площ от 915 кв.м. от северната част на допуснатия до делба имот и включващ започнатия
строеж в основи.
Видно от делбен протокол от 18.06.1975 г. по гр. д. № 829/1975 г. на П. окръжен съд, в
дял на Г. Д. Б. била възложена ½ идеална част от дворно място, представляващо парцел
[номер] за имот [номер] в кв. 57 по плана на [населено място], П., цялото от 1823 кв.м., при
граници: улица, Н. И. Г. и Г. Я. Н., заедно с недовършената жилищна сграда, намираща се в
северната половина на описаното дворно място, заедно с всички подобрения и насаждения в
същата половина на дворното място. Г. Д. Б. получил правото реално да ползва северната
половина от описаното дворно място.
Доказва се от представения нотариален акт № 76, том [номер], дело № 17404/1995 г., се
установява, че на 22.12.1995 г. Г. Д. Б. продал на Т. Г. Ч. следния недвижим имот: 911/980
ид.ч. от дворно място, цялото от 980 кв.м., находящо се в [населено място], [област],
съставляващо имот пл. № [номер] от кв. 54 по плана на [населено място], при граници:
улица, имот [номер] и имот [номер], ведно с построената в същото дворно място масивна
жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., ведно с подобренията в същото дворно
място за сумата от 186 000 лв., изплатена на продавача. При съставяне на нотариалния акт
били представени нотариален акт № 120, том [номер], дело № 1758/1963 г. и делбен
протокол от 18.06.1975 г.
От представения по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот в
новострояща се сграда от 29.03.1996 г. се установява, че Г. Д. Б. се задължил за покупка от
Е. С. М., действаща като [фирма], на апартамент № 3, находящ се на първи жилищен етаж от
сградата в [населено място], [улица], мазе 14, заедно с 3,23 % ид.ч. от общите части на
сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена сградата за сумата от 1 200 000 лв., която включва 171 000 лв. за груб
строеж и 1 029 000 лв. за довършителни работи, платима, както следва: 70% от сумата при
сключване на договора и до нотариалното прехвърляне на собствеността и 30% платима
след нотариалното прехвърляне на имота. Нотариалното изповядване на сделката по
покупко – продажбата на имота страните уговорили да бъде осъществена след заплащане на
70% от покупната цена (чл.4.3).
Установява се от приетия нотариален акт № 152, том [номер], дело № 29070/1996 г. на
нотариус Ч. Б., че Г. Д. Б. закупил на 28.12.1996 г. от Е. С. М., действаща като [фирма], и
съпругът В. М. Й. изграден в груб строеж апартамент № 3, находящ се в [населено място],
[улица], в масивна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж, партер, четири
жилищни етажа и подпокривно пространство на две нива, разположен на първи жилищен
етаж, състоящ се от: спалня, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 36,57
кв.м., при съседи изток - ап. 2, запад – ап. 4, север – стълбище, асансьорна клетка и ап. 2, юг
– двор, заедно с прилежащите му: МАЗЕ № 14 със застроена площ 7,70 кв.м. при съседи:
изток-двор, запад-коридор и мазе № 13, север мазе № 11, юг-коридор и мазе № 15, както и
заедно с 3,23 % ид.ч. от общите части на сградата и също толкова идеални части от правото
на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, за сумата от 171 000 лв.,
заплатена от купувача напълно и в брой.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебна техническа експертиза (СТЕ)
регулационният план на [населено място], одобрен със Заповеди № № [номер] и [номер] от
22.04.1936 г. обхваща 48 квартала и не включва територията, в която е разположен
3
процесния имот. Регулационен план за разширение на [населено място], одобрено със
Заповеди № [номер] и [номер] от 10.03.1947 г. включва квартали от 49 до 65. В квартал 54 е
нанесен имот с пл. № [номер] и за него са отредени два парцела – парцел [номер] за
източната част от имота и парцел [номер] – за западната част от имота. При проектирането
на парцел [номер] е предвидено отнемането на части от имота и придаването им към
съседните парцели. В имот пл. № [номер] не са нанесени сгради. В общинската
администрация се съхранявал стар план за част от [населено място], като се установило, че
този план представлявал разширението на [населено място], одобрено със Заповеди № №
[номер] и [номер] от 10.03.1947 г. В кадастралната основа на регулационен план на
[населено място], одобрен със Заповед № [номер] от 11.03.1976 г. в кв. 54 са нанесени имоти
с пл. № № [номер] и [номер]. Общите граници на двата имота съответствали на границите
на частта от стар имот пл. № [номер], за която е бил отреден парцел [номер] . Старият
регулационен план не е приложен в частта на страничните регулационни граници на парцел
[номер]. В имот пл. № [номер], съответстващ на северната част от стар парцел [номер], е
нанесен строеж, а в имот пл. № [номер] – масивна жилищна сграда. Впоследствие на
мястото на строежа в имот пл. № [номер] е нанесена масивна жилищна сграда. За имот пл.
№ [номер] в кв. 54, с регулацията от 1976 г. е отреден УПИ [номер]. Регулационният план
предвиждал придаването на част от имот пл. № [номер] за образуването на УПИ
[номер]-комплекс за застрояване МНО. В дворното място, нанесено с пл. № [номер] в
регулационния план от 1976 г., сградата е построена и показана в топографската карта. В
кадастралната карта, одобрена със Заповед № [номер]/07.12.2020 г., имот пл. № [номер] е
нанесен с идентификатор [номер] с площ 1012 кв.м. В имота са нанесени две едноетажни
жилищни сгради с площи съответно 71 кв.м. и 43 кв.м. Сградата с площ 71 кв.м. съответства
на съществувалата през 1981 г. и нанесена в ЕТК постройка. Действащият регулационен
план на [населено място] е изменен със Заповед № [номер]/18.07.2011 г., а изменението
предвижда обособяването на нов УПИ [номер], кв. 54 по имотните граници, с площ 1036
кв.м. Изменението е нанесено на представената по делото извадка от плана и е изработено
по искане на Т. Г. Ч., който придобил собствеността върху имот с пл. № [номер] и сградата в
него с представения по делото нотариален акт от 1995 г. Посочва се още, че на мястото в
сградата в имот пл. № [номер] по регулационния план от 1976 г. е имало нанесен строеж,
който е бил заличен при попълването на построената сграда. Експертизата е заключила, че
продаденият с договор от 22.12.1995 г., обективиран в нотариален акт № 76, том [номер],
дело № 17404/1995 г. имот, е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 120, том
[номер], дело № 1758/1963 г. и делбен протокол от 18.06.1975 г. по гр.д. № 829/1975 г. на ОС
– [населено място]. Вещото лице приема, че несъответствието на описания в делбен
протокол от 18.06.1975 г. по гр.д. № 829/1975 на ОС-[населено място] номер на парцел и
квартал с графичните данни от стария регулационен план на [населено място] се дължи в
допусната техническа грешка в делбения протокол.Предвид пълното съвпадение на
границите и площта на имотите в нотариален акт № 76, том [номер], дело № 17404/1995 г.
имот, в нотариален акт № 120, том [номер], дело № 1758/1963 г. и в делбен протокол от
18.06.1975 г. по гр.д № № 829/1975 г. на ОС-[населено място] е приета идентичността им.
От разпита на вещото лице се установява, че е възможно допускане на грешка в
делбения протокол в номера на парцела и квартала, тъй като съхраняваните в общинската
администрация графичните материали са в лошо състояние и са трудночетливи.
Идентичността на имотите в трите документа се установява и от упоменаване в договора от
22.12.1995 г. на останалите два.
СТЕ е обективно и компетентно изготвено, не е оспорено от страните и се възприема от
съда.
Не е спорно между страните и по делото се доказва от ангажираните удостоверение за
граждански брак, удостоверения за наследници, удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца и удостоверение за раждане, че на 24.09.1980 г. Г. Д. Б., ЕГН **********, и
4
И. И. Б., ЕГН **********, сключили граждански брак. След смъртта си последната оставила
наследници по закон дъщеря Т. М. К. и преживял съпруг Г. Д. Б.. Последният починал на
08.12.2020 г., оставяйки наследници по закон двамата ищци в производството М. Г. Б. и Д.
Г. Б..
Въз основа на разпита на свидетеля С. И. К. се установява, че през 1963 г. с Г. Б. взели
един общ парцел. Къщата в частта на Г. Б. била направена от родителите му през 1977 г. За
направата на къщата помагали братята на майка му и мъжът на сестрата на Г. Б. – В..
Къщата била построена преди Г. Б. да се ожени за втората си съпруга И.. Тя дошли много
по-късно след като къщата била вече направена. Свидетелят подписала по искане на Г. Б.
документ за продажбата на неговата част, тъй като общият имотът бил фактически разделен
с ограда, но не и по документи, а Г. Б. искал да продаде неговата къща и да си купи
апартамент в [населено място].
От показанията на свидетеля В. М. М. се установява, че имотът в [населено място]
бил закупен с лични пари на майката на Г. Б.. При закупуването му около 1957-1958 г.
имотът представлявал празно място, впоследствие бил разделен на два парцела. Майката на
Г. Б. започнала строеж на къщата в това място, завършена между 1975 – 1977 г. Къщата била
на един етаж с малко мазе. Свидетелят взел участие в довършителните работи като поставил
инсталацията, дюшемето и остъкляването. Когато къщата била довършена, Г. Б. не е бил
сключил брак с И. Б.. Парите се намирали при майката на Б., той каквото изкарвал, го давал
на нея, тя се е занимавала със строежа, защото Б. работел на друго място. Свидетелят
посочва, че И. Б. не е помагала за построяването или ремонтирането на къщата. Тя и Б.
живеели на друго място. И. Б. не е извършвала трудова дейност, като сключили брак с Г. Б.,
последният отишъл в [населено място], впоследствие се преместил с стаичка към
общежитие в М. д.. Тогава Б. казал, че трябва да продаде къщата, защото нямал къде да
живее, тъй като работел в [населено място], продал къщата и купил някаква гарсониера.
Свидетелят твърди, че покупката на гарсониерата била финансирана от продажбата на
къщата.
Като свидетел е разпитана и М. В. А.-П. – първа братовчедка на ответника.
Последната установява, че дълги години с ответника, живеели в къща-близнак. И. и Г. се
запознали през 1975 или 1976 г. и се оженили през 1980 г. Г. се нанесъл да живее при И. в
къщата-близнак. Свидетелката знаела, че Б. притежавал имот в [населено място], П., който
посещавала преди и след сключване на брака на Б-и. При първото посещение имотът
представлявал дворно място с лози и една барака, в която ги посрещнала майката на Б..
Имало изкопи с начални строителни работи - вдигнати стени, започнат строеж, който нямал
покрив. Не е съхранила спомен за промяна в строежа през 1980 г. След сключване на брака
между двамата бащата на И. и брат ходели всяко лято в имота и участвали в изграждане
на къщата. Свидетелят счита, че къщата била завършена след 1980 г. Доходите на И. от
пенсия и шивашки услуги пенсията ги вземал Г.. Сама свидетелят виждала Б. да взема
парите на И. при получаване на пенсията, още на касата в пощата. В един период в пощата
директно предоставяли на Б. пенсията на И.. Г. Б. пазарувал и плащал сметките, парите се
намирали у него, а И. не разполагала с такива. Свидетелката твърди, че Г. и И. взели общо
решение поради напредналата си възраст да продадат имота в [населено място]. Къщата-
близнак, в която свидетелят и И. Б. живеели, била бутната през 1995 г. и през 1997 г. на
нейно място е била построена жилищна кооперация. Парите, които Г. и И. имали,
включително тези, които са взели от продажбата на къщата, ги вложили в жилище в същата
кооперация. Парцелът, върху който се намирала къщата-близнак принадлежал на
свидетелката, на И. Б., на нейния брат и на сестрата на свидетелката.
В показанията си свидетелят В. Х. К., съпруг на ответника, посочва, че с К. ходили в
имота на Г. Б. в [населено място] през 1979 г. Тогава там имало строеж – излети основи и
нещо като плоча, имало и циментови колони с арматурите от основата, около метър
5
иззидани тухли във височина от всичките страни. Виждало се, че това ще бъде къща с две
стаи, но нямало покрив. Б-и събрали средства от сватбата си и решили да ги вложат в
дострояването на къщата. В това дострояване участвали свидетелят, бащата на И. Б. брат ,
както и тя самата. че Г. Б. здравословни проблеми, които му пречили да вдига тежки
предмети, опитал в началото, но впоследствие се отказал и единствено готвел. Къщата била
довършена в периода от 01.10.1980 г. до 31.01.1980 г., а през 1995 г. била продадена. Парите
на И. Б. се намирали у Г. Б., но той рядко е участвал в купуването на домашните потреби,
хранителни запаси, плащането на сметки. Парите от продажбата двамата вложили в
придобиване на апартамент в [населено място], изграден на груб строеж, за чиято покупка
заплатили около милион лв..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото наведените
в исковата молба правопораждащи факти за наследствено правоприемство от Г. Д. Б. и
настъпила за него трансформация на лично имущество в придобития през време на брака му
с И. И. Б. апартамент формират основанието на исковете.
Несъмнено субективното материално право на собственика и процесуалното му право
на иск при възникнал правен спор за собствеността, включващо и възможността за
предявяването на установителен иск, в това число и чрез заявяване на доводи за настъпило
преобразуване на лично имущество през време на брака, нямат личен характер и са
наследими, но могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците само съразмерно дела им
от наследството. В разглеждания случай ищците са поискали бъде установено правото им на
собственост по наследяване от техния баща за по ½ ид.ч. от процесното жилище, придобито
от него в изключителна собственост поради настъпила трансформация на лично имущество.
Обемът на съдебно предявените права отговаря на обема на наследствените им дялове в
оставената от Г. Д. Б. наследствена маса.
Положителният установителен иск за собственост има за предмет съществуването на
претендираното от ищеца право на собственост върху дадена вещ, възникнало в резултат на
осъществяването на фактическия състав на конкретен придобивен способ по чл. 77 ЗС,
който ищците са длъжни да посочат в исковата молба. В конкретния случай за ищците е
налице интерес от установяване настъпване на наследствено правоприемство от покойния Г.
Б. и твърдените квоти в наследствената маса. За да установят твърденията си, че имотът е
индивидуална собственост на Г. Б. поради настъпила за него трансформация на лично
имущество същите имат интерес да проведат иск за собственост до обема на квотата си в
наследствената маса, а не единствено до претендираната от ответника идеална част.
Разпоредбата на чл. 19 СК (отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., но
приложима с оглед момента на сключване на брака между наследодателите на страните и
момента на сключване на придобивната сделка) установява, че вещните права, придобити
през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити. Няма спор, че общността на придобитото движимо
или недвижимо имущество (вещи, вещни права) почива на презумпцията за съвместния
принос на съпрузите по отношение на придобитото вещно право. При режима на
съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в
придобиването му с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК (отм.).
Доказа се в производството, че апартамент № 3, находящ се [населено място], [улица],
ет.2 е закупен от Г. Д. Б. на 28.12.1996 г. по време на брака му с И. И. Б..
От отразяването в нотариален акт № 152, том [номер], д. № 29070/1996г. на нотариус Ч.
Б., 1-ви нотариус при СНС към СРС се установява, че покупната цена на имота възлиза на
171 000 лв. Действително волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен
документ и поради това, обвързваща съда формална доказателствена сила имат само
относно авторството / Решение № 8 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2018 г., II г. о.,
6
ГК/, но надлежни доказателства за заплащане на по – висока от отразената в нотариалния
акт цена не са ангажирани. Представеният по делото предварителен договор за продажба на
недвижим имот в новострояща се сграда от 29.03.1996 г. удостоверява постигната между
страните уговорка за стойността на имота на етап груб строеж и за стойността на
довършителните работи по него, но не удостоверява заплащане на уговорената по него
покупна цена за достигане на етап груб строеж и за довършителни работи. Видно от
закрепеното в чл.2.2 от същия 70% от цената е „платима при сключване на договора и до
нотариалното прехвърляне на имота“. Подобна уговорка изключва възможността да се
приеме, че подписването на предварителния договор удостоверява заплащане на този
процент от посочената в него покупна цена. Разписки или платежни нареждания за банкови
преводи на 70% от уговорената по чл.2.1 покупна цена от 1 200 000 лв. не са ангажирани,
както и за заплащане на частта от 1 029 000 лв. за довършителни работи. Уговореното в т.2.3
за окончателния характер на цената по чл.2.1, а и уговореното в чл.4.3 задължение на
продавача не променят горния извод на съда, доколкото в предварителния договор е
предвидено цената за грубия строеж да възлиза на 171 000 лв., която сума съответства на
посочената в нотариалния акт и в там посоченото състояние на продавания имот. Данни за
заплащане на сума, различна от отразената в нотариалния акт от 28.12.1996 г. се съдържат
единствено в показанията на свидетеля К.. Същият посочва, че е заплатена сума над милион
лв. за апартамента, но свидетелят не сочи да се касае единствено за покупна цена, поради
което оправдано е да се приеме, че тази сума включва и допълнителни средства, каквито са
довършителните работи по имота. Поради изложеното следва да се приеме, че имотът е
закупен на посочената в нотариалния акт цена, заплатена в брой от купувача Г. Б. за
придобиване на собствеността на апартамент № 3 изграден на етап груб строеж.
Спорен между страните е произходът на средствата за тази покупка.
Въз основа на писмените доказателства по делото и заключението на СТЕ се доказва, че
преди брака си с наследодателя на ответника Г. Д. Б. е придобил собствеността на недвижим
имот, представляващ 911/980 ид.ч. от дворно място, цялото от 980 кв.м., находящо се в
[населено място], [област], съставляващо имот пл. № [номер] от кв. 54, с който се е
разпоредил срещу покупната цена от 186 000 лв. Идентичността на описания в нотариален
акт № 76, том [номер], дело № 17404/1995г. и придобития от наследодателя на ищците имот
въз основа на покупко – продажба от 30.05.1963 г. и делба от 18.06.1975 г. се доказва от
заключението на неоспорената от страните експертиза, разпита на вещото лице и
обстоятелството, че при продажбата през 1995 г. Г. Д. Б. се е легитимирал като собственик
въз основа на делбения протокол от 18.06.1975г. и нотариален акт № 120, том [номер], дело
№ 1758/1963г. Разликата в площта на имота е обяснима с неуредените сметки по регулация,
видно от изводите на вещото лице. Поради изложеното възраженията за отсъствие на
идентичност са изцяло неоснователни.
Въз основа на закрепеното от огледа на вещото лице в производството по делба по гр.д.
№ 5032/1972 г. на П. народен съд през 1973 г. в собствения на Г. Д. Б. имот са били налични
основи на жилищна сграда. От заключението на приетата в настоящото СТЕ се установява,
че в имота в регулационен план от 1976 г. е нанесен строеж, впоследствие на мястото на
строежа в същия план е нанесена масивна жилищна сграда и тя е показана на едромащабна
топографска карта с дата на изработване и дата на снимка от 1981 г. Последното налага
извод, че къщата е била довършена във времевия интервал 1976 г. – 1981 г.
Показанията на свидетеля А.-П., че в продължение на две или три години след
сключване на брака братът и бащата на И. Б. всяко лято живеели в къщата и помагали за
построяването стоят в противоречие с обстоятелството, че къщата е показана на
топографска карта още през 1981 г., т.е. до една година след сключване на брака. Същите са
в противоречие и с показанията на свидетеля К.. Последният от своя страна е съпруг на
ответника, показанията му съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, а те
7
противоречат на показанията на ищцовите свидетели. Свидетелят К. не може да посочи кога
е била построена къщата, но твърди това да е станало преди сключване на брака между Г. и
И. Б., което извежда от спомена, че последната по – късно дошла в имота и изгонила от него
сестрата на наследодателя на ищците. При преценка на показанията на този свидетел съдът
съобрази, че същата живее в непосредствена близост до имота на Г. Б. от закупуване на
същия до неговата продажба. Показанията на К. са в унисон с тези на свидетеля М.,
участвал в довършителните работи по къщата, която сочи да е завършена в периода 1975 г. –
1977 г., свидетелят твърди това да е станало преди брака на Г. Б.. Съдът не намери
заинтересованост на последните двама свидетели от изхода от спора, поради което приема,
че къщата е довършена преди сключване на брака между наследодателите на страните,
поради което не представлява съпружеска имуществена общност.
От доказателствената маса по делото се установява, че година преди покупко –
продажбата на 28.12.1996 г. Г. Б. е притежавал лични средства, но по делото не се доказва
дали и каква част от същите са вложени в придобиване на собствеността над апартамент №
3.
Свидетелят К. посочва единствено, че Г. Б. поискал от нея да подпише документи за
продажбата на къщата, за да си купи апартамент в [населено място]. Свидетеля А.-П.
посочва, че семейство Б-и продали къщата, защото нямали сили толкова често да пътуват и
да го поддържат, а апартамента закупили впоследствие с пари, които имали. Свидетелят К.
сочи, че година след продажбата на имота в [населено място] със събрани пари до тогава
пари Б-и закупили апартамент в [населено място]. Единствено свидетелят М. сочи, че
парите от продажбата на къщата послужили за финансиране на покупка на гарсониера,
която Г. Б. купил и в която останал да живее до края на живота си. Свидетелят пресъздава
свои впечатления. Тези показания не почиват на лични възприятия на свидетеля, който не е
присъствал на покупката на апартамент № 3. Същата е осъществена година след продажбата
на имота в [населено място] и липсват доказателства точно продажната цена изцяло или
някаква нейна част да е съхранена и впоследствие вложена в покупката на апартамента в
[населено място]. Не без значение е индицията за допълнително вложени в имота средства
за довършителни работи на стойност значително надхвърляща покупната цена, изводими от
уговорките в предварителния договор, показанията на свидетеля К. и обстоятелството, че
имотът е продаден в състояние на груб строеж и приведен във вид, годен за обитаване, както
и изнесеното от свидетелите на ответника, че парите на семейство Б-и са държани
единствено от съпругът, а тези средства включват пенсия на И. Б. и получаваните от нея
средства от шивашка дейност. Поради това по делото не се доказва пълно и пряко влагането
на извънсемейни, лични средства на Г. Б., придобити от продажбата на собственото му
дворно място с къща в [населено място] в закупуването на апартамент № 3, находящ се
[населено място], [район], [улица], ет.2. Изложените в исковата молба фактически твърдения
изискват опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и
доказателствената тежест е на този, който поддържа влагането на лични средства и именно
тази страна следва да изключи категорично приложението на презумпцията като установи
влагането на лични средства в придобиването на вещта. Влагането на сумата от продажбата
на имота в [населено място] е своевременно изрично оспорено от ответника с писмения
отговор.
С оглед изложеното следва да се приеме,ч е страните са съсобственици на апартамент
№ 3 при квоти по 3/8 ид.ч. за всеки от ищците и ¼ ид.ч. за ответника. До този обем ищците
следва да бъдат признати за съсобственици на апартамента, а над него до претендираната ½
ид.ч. за всеки от тях претенциите следва да се отхвърлят.
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците се следват разноски в
размер на 2 188 лв. от общо сторените разноски от 2 917,82 лв. по представения списък по
чл.80 ГПК /л.125/.
8
На ответника се следват разноски в размер на 475 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК от
общо сторените 1 900 лв. по представен списък по чл.80 ГПК /л.129/. Доколкото
отговорността за разноските е разделна, то всеки от ищците следва да поеме половината от
тези разноски или по 237,50 лв..
Размерът на разноските е определен като съотношение между заявения обем на правата
на ищците в собствеността на имота и установения в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [улица], [жилищен адрес] и Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [улица], [жилищен адрес], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица],
[жилищен адрес], срещу Т. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. [населено място], [жк],
[жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], установителни
претенции с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че М. Г. Б. и Д. Г. Б. са собственици на по
3/8 ид.ч. всеки от тях от недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находят се в
[населено място], [улица], със застроена площ от 36,57кв.м., при съседи: изток-ап. 2, запад-
ап.4, север-стълбище, асансьорна клетка и ап. 2, юг-двор. заедно с принадлежащите му мазе
№ 14 със застроена площ 7.70 кв.м. и 3.23 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата
и съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер] по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед [номер]/24.07.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 29.03.2021 г., с адрес на имота
[населено място], [район], [улица], [жилищен адрес], намиращ се в сграда с идентификатор
[номер], с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: [номер].2. [номер].4; под обекта [номер].17,
[номер].21, [номер].20 и [номер].18, над обекта [номер].6, придобити въз основа на
наследствено правоприемство от покойния Г. Д. Б., ЕГН: **********, като отхвърля
исковете за разликата над 3/8 ид.ч. за всеки от тях до предявения обем от по ½ ид.ч. за всеки.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. М. К., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], да заплати
на М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] и Д. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес], двамата със съдебен
адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес], сумата от 2 188 лева, представляваща
сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [улица], [жилищен адрес] и Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес [населено място],
[улица], [жилищен адрес], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен
адрес], да заплатят на Т. М. К., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен
адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата от по 237,50 лева всеки от
тях, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9