Р Е Ш Е Н И Е
№ 260165 / 17.2.2021г.
гр. Перник, 17.02.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Даниела Благоева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00742 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Средец” №
11, чрез адв. М.М., срещу И.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД установителни искове
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 552,93 лв.
– главница за доставена, отведена и пречистена вода за периода 01.05.2016 г. – 09.11.2018 г. в жилище на адрес: *******, с абонатен №
1611212, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.11.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 114,44 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. – 29.10.2019 г., за които суми е
издадена Заповед № 4921/05.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06758/2019 г. на Районен съд - Перник.
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна
вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина,
установен в Общите Условия на дружеството и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004 г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер. В качеството си на потребител на "ВиК"
услуги абонатът е задължен да заплаща същите в предвиденият в закона срок.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК"
услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл.
8, ал. 2 и ал. З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К”
услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила.
Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна
с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично
задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното, моли за
уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати на ищеца
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове, като възразява между
страните да е налице облигационно отношение с посоченото съдържание.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Перник е издадена Заповед № 4921/05.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06758 по описа за 2019 г. на РС – Перник
за сумата 552,93 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 01.05.2016 г. до 09.11.2018
г., за имот на адрес: *******, и сумата 114,44 лв., представляваща лихва за
забава за периода 10.07.2016 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 04.11.2019 г., до изплащане на вземането, както и за
сторените разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК и в указания едномесечен срок е
депозирана исковата молба за устанвояване на вземанията по заповедта.
Безспорно е, че ответникът е
собственик на недвижим имот, представляващ къща, находяща се на адрес: *******.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
Перник.
Приета
е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за номерата и
датите на издадените фактури, отчетените периоди, стойността на главниците и
лихвите за забава за отчетен период 01.05.2016 г. – 09.10.2018 г.
По
делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно – икономическа
експертиза, според което стойността на ВиК услугите за имот на посочения адрес за
периода от 01.05.2016 г. – 09.11.2018 г. е в размер на 552,93 лв., както и че
лихвата за забава за периода 10.07.2016 г. – 29.10.2019 г. е в размер на 114,44
лв. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице като обосновано,
непротиворечиво и намиращо опора в счетоводните регситри на дружеството.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставени ВиК услуги и лихва за забава по заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника
в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот при публично известни общи условия, както и че е изпълнил задължението си
за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Облигационно отношение за доставка на ВиК
услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото дружество с такъв
предмет.
По делото е безспорно, което е
обявено с изрично определение на съда в проведеното открито съдебно заседание,
че ответникът е собственик на къща, находяща се на адрес: *******. Следователно
на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. същият има
качествтото потребител на ВиК услуги през процесния период.
Предвид обявените за служебно известни факти на
публикване на общите условия на ищцовото дружество в местен и национален
ежедневник, следва, че на основание чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. същите са влезли в сила
след изтичане на едномесечен срок от публикуването им. С оглед изложеното,
съдът приема, че страните са се намирали в облгационни отношения по доставка,
отвеждане и пречистване на вода за процесния период при действието на
публично известни общи условия на дружеството. По горните съображения възражението
на ответника, че не се намира в договорни отношения с ищцовото дружество, тъй
като не е сключил писмен договор с последното, е неоснователно. Във връзка с
възраженията относно изграждането на водопровода следва да се отбележи, че
освен недоказани, същите са и ирелевантни за дължимостта на цената на
количеството доставена, отведена и пречистена вода от потребителите.
Относно количеството на потребените
ВиК услуги през процесния период, съдът намира следното:
Съгласно чл.
32, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Чл. 35,
ал. 1-6 от същата наредба предвижда, че показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице
на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за
двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва
в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите,
които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея
1.
Изразходваното количество вода се определя по реда на чл.
35 (чл. 39, ал. 1 от наредбата). Съгласно чл. 39, ал. 5 по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена
и пречистена вода да се заплаща, както следва: т. 1. - по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, т. 3. - по 0,1 куб.м
за всеки куб.м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.),
жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; т. 4. по 0,5 куб.м за всеки
куб.м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-икномическа екпсертиза се установява, че за процесния период е
начислено служебно 500 куб.м.вода в размер на 552,93 лв. Същервеменно ищцовото
дружество не е установило причината, поради която количеството изразходвана вода не е
определено по показанията, отчетени от водомера за имота, а служебно. В случай,
че служебното начисляяване е извършено поради отказ на потребителя да осигури достъп, ищцовото дружество следва да
установи, че дължимото количество вода е определено по реда на чл. 35, ал. 3 от
наредбата, а в случай, че това е извършено поради липсата на работещ водомер – че количеството вода е определено според
броя на обитателите, съгласно чл. 39, ал. 5 от наредбата.
По горните съображения
съдът прави извод, че предявенхият иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид
извода за неоснователност на иска за главница, следва извод за неоснователност
и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
исковото производство. Предвид изхода на спора,
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Същият не
е направил искане и представил доказателства за реално извършени разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. "Средец” № 11, срещу И.А.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 552,93 лв. – главница за доставена, отведена и пречистена вода
за периода 01.05.2016 г. – 09.11.2018 г.
в жилище на адрес: *******, с абонатен № 1611212, ведно със законната лихва за забава
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 114,44 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. – 29.10.2019 г.,
за които суми е издадена Заповед № 4921/05.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06758/2019 г. на Районен съд - Перник,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06758 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.Д.