Решение по дело №108/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №30/05.03.2015год., постановена по н.о.х.дело № 36/2015год.,Момчилградският районен съд е признал подсъдимия М. Х. С. от с. Б., общ.К., с ЕГН * за виновен в това че на 08.10.2013 год. в с. Б., общ. К., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответното свидетелство за управление на МПС - НП № 132/20.03.2013 в законна сила от 09.04.2013 г., управлявал МПС - лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с Per. № К **** АХ, без съответно свидетелство за управление на МПС, поради което на основание чл.343 в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.55 ал.1 т.2 буква”б” от НК, във връзка с чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, го е осъдил на наказание „пробация”със следните пробационни мерки: по т.1 „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично и по т.2 - „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият М. С., който чрез защитника си адв.И.Б. атакува същата, като необоснована по смисъла на чл. 313 от НПК, неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното с нея наказание-несправедливо.Твърди, че присъдата по отношение на подзащитния й , била прекалено тежка и нецелесъобразна като вид и размер, тъй като той и семейството му живеели трайно в Кралство Швеция, бил трудово ангажиран и оставането му в Република България дори за 6 месеца, какъвто е срока за изпълнение на наложената му присъда, би го отделило за значително дълъг срок от време, както от семейството му - той е баща на малко дете и съпруг, така и би го лишило от работа и средства, с които да поддържа жизнения стандарт на близките си в Кралство Швеция.Моли съда да отмени изцяло присъдата и да постанови нова, с която му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.В съдебно заседание подсъдимия, редовно призован не се явява, като защитникът му поддържа жалбата,като я допълва с искане за приложение на чл.78а от НК.

Прокурорът от Окръжна прокуратура–Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна.Липсват доказателства за трайно установяване на жалбодателя и семейството му извън България.Намира института на освобождаването от наказателна отговорност по чл.78аНК за неприложим в настоящия казус,поради наличие на законови пречки-веднъж приложено освобождаване.С оглед горното счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

На 08.10.2013г. свидетелите Б. Х. и В. Н.-полицейски служители в РУ"Полиция"-Кирково били наряд и изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение в с.Б., общ.К..Около 09.45ч., до бензиностанция „Е. Б. Е." в с.Б., св.Х. спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген голф" с per.№К0470АК, управляван от подсъдимия М. С. При поискване на документите за управление обвиняемият заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС,поради което чрез оперативния дежурен в РУП-Кирково, свидетелят Х. извършил проверка в информационния масив на АИС-КАТ, при което било установено, че подсъдимият не притежавал свидетелство за управлание на МПС.Предвид констатираното нарушение свидетелят Х. съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение №568/08.10.2013год.,за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

От приетото по делото заверено копие от Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №8051/21.06.2007г. издадена от Началник сектор ПП към ОДМВР-Кърджали е видно, че на 11.10.2007г. свидетелството за управление на подсъдимия С. е било иззето на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.Заповедта му е била връчена на 11.10.2007г.От приложената справка за нарушител е видно, че подсъдимия е наказван за различни по вид нарушения на ЗДвП, като свидетелството му за управление е било отнето.От заверено копие на Наказателно постановление №132/20.03.2013г. издадено от началника на РУП-Кирково е видно, че подсъдимия Садък е бил наказан по административен ред за управление на МПС без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, като наказателното постановление е влязло в сила на 09.04.2013г., а нарушението е било извършено на 12.03.2013г.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена, като не се оспорва от подсъдимия М. С. и се подкрепя, както от показанията на свидетеля Б. Н. Х., така и от писмените доказателства- наказателно постановление №132/20.03.2013г. издадено от началника на РУП-Кирково и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №8051/21.06.2007г. издадена от Началник сектор ПП към ОДМВР-Кърджали, както и от останалите събрани по делото доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред, кои‗о съдът е кредитирал изцяло.Освен това видно от Справка за нарушител от 15.12.2014г. подсъдимия М. С. многократно е наказван за нарушения по Закона за движението по пътищата.

При така установената безспорна,фактическа обстановка съдът е намерил, че подсъдимият М. С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2, във вр.с ал.1 от НК, тъй като на 08.10.2013г. в с.Б., общ.К., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление - с Наказателно постановление №132/20.03.2013г.,влязло в законна сила от 09.04.2013г. е управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген голф" с рег.№К 0470АХ,без съответно свидетелство за управление на МПС.От обективна страна съдът е приел за доказано, че подсъдимия Садък на горната дата в с.Б., общ.К. е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.Съгл.чл.150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач",а съгл. разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП „Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи".Категорично се установява по делото, че на 11.10.2007г. свидетелството за управление на подсъдимия Садък е било иззето при хипотезата на чл.171,т.4 във вр. с чл.157,ал.4 от ЗДвП и същият е загубил придобитата правоспособност, като с Наказателно постановление №132/20.03.2013г., влязло в сила на 09.04.2013г. подсъдимият е бил наказан за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Деянието извършено на 08.10.2013г. в с.Бенковски, за което е предаден на съд по настоящото дело е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред с горецитираното наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.От субективна страна поде.Садък е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, поради което съда намира, че е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11,ал.2 от НК. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд изложени по-горе.

При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил степента на обществена опасност на деянието, което не се отличава с особени признаци, които драстично да завишават степента на обществена му опасност; степента на обществена опасност на дееца - занижена с оглед липсата на други осъждания, и като е отчел наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства - самопризнания и изразена самокритичност към извършеното, оказано съдействие при разследването, добри характеристични данни по местоживеене, както и че се касае за безработно лице т.е. с влошено материално състояние е намерил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което предвиденото наказание „лишаване от свобода" дори и в най-минималния предвиден в закона размер би се явило несъразмерно тежко.Предвид наличието на условията за приложението на чл.55,ал.1,т.2,б."б" от НК е заменил наказанието „лишаване от свобода" с наказанието „пробация", като съвкупност от пробационни мерки, като е наложил на подсъдимия наказание: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 месеца, с периодичност - два пъти седмично;както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца.Освен това съдът е отчел и факта, че с Решение от 13.07.2006г. постановено по НАХД №2787/2006г. на Софийски районен съд подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а,което обстоятелство от своя страна изключва повторното приложение на чл.78а от НК.

Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.Доводите на защитника му за прилагане на чл.78а НК са неоснователни.На първо място няма никакви доказателства,че глобата наложена по НАХД №2787/2006г. на Софийски районен съд е платена, за да е изпълнено условието по чл.86ал.1 т.3 НК и подсъдÞмият да е реабилитиран,а на второ без реабилитация не може да се говори за евентуално повторно освобождава от наказателна отговорност на основание чл.78а НК.Що се отнася до искането за прилагане на по-тежкото наказание „лишаване от свобода” по целесъобразност,то това не се възприема от съда,като противоречащо на закона и практиката на съда.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №30/05.03.2015год., постановена по н.о.х.дело № 36/2015год.,по описа на Момчилградският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.