№ 378
гр. София, 18.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000937 по описа за 2024 година
Постъпила е молба вх.№11088 от 24.04.2025 г. от ЗД „БУЛ ИНС“-АД
чрез пълномощника му адв.М. Г., с която на основание чл.248, ал.1 ГПК моли
съда да допълни решение №189 от 07.04.2025 г., като присъди на
дружеството такива в размер на 9 400 лева за адвокатска защита,
съобразно приложения Договор за правна защита и съдействие. Твърди, че с
молба от 28.01.2025г. /л.45/ са представени два договора за правна защита и
съдействие – единият е за защита по въззивната жалба на ищеца Гартнер КГ, с
уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 5 100 лева, а
другият е за процесуално представителство, защита и съдействие по
насрещната ВЖ на ЗД „БУЛ ИНС“-АД , в който е уговорено и платено
възнаграждение в размер на 9 400 лев. И двете възнаграждения са платени
изцяло и в брой при сключването на договорите. Твърди, че възнагражденията
са различни, тъй като двете въззивни жалби са с различен обжалваем интерес.
Моли съда да уважи молбата му и допълни решението в частта за разноските.
Препис от молбата е връчен на другата страна – ищецът Гартнер КГ,
който в срок чрез пълномощника си адв.М. С. е подала писмен отговор, в
който излага доводи за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, тъй като
не препис от договорите за правна защита не са връчвани на ищеца, не могат
да преценят дали са представени в преклузивния срок – края на последното
съдебно заседание и дали действително са уговорени две отделни
възнаграждения за защита по двете въззивни жалби.
Счита молбата за неоснователна поради това, че и двете въззивни
жалби са оставени без уважение. Освен това, макар да е изготвил отговор на
ВЖ на ищеца, адвокатът не е осъществил процесуално представителство на
страната в открито съд.заседание. Моли молбата за разноски да се остави без
уважение.
1
Софийският Апелативен съд, като разгледа подадената молба по
чл.248 ГПК във връзка със становищата на страните и събраните
доказателства, приема следното:
Молбата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решението в частта за
разноските е подадена в законния срок /преди последното о.с.з./ от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна
поради следното:
Според разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.
В настоящия случай се иска допълване на решението, като съдът
присъди на въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“-АД адвокатско
възнаграждение в размер на 9 400 лева за правна защита и съдействие,
изразяващи се в образуване, защита и процесуално представителство по
въззивна жалба на Гартнер –КГ.
Според разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК, ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Въззивният съд констатира, че с постановеното решение, с оглед
изхода на делото във въззивната инстанция, не е присъдил разноски на
страните, въпреки че обжалваемият интерес е различен за двете страни и ЗД
„БУЛ ИНС“-АД е представило в срок молба с приложени към нея два
договора за правна защита и съдействие с уговорено различно адвокатско
възнаграждение – от една страна за защита във връзка с въззивната жалба на
ищеца Гартнер-КГ с уговорено възнаграждение от 5 100 лева, а от друга – във
връзка с подадената от ответника ЗД „БУЛ ИНС“-АД насрещна въззивна
жалба, с уговорено възнаграждение от 9 400 лева.
Видно от данните по делото, решението е обжалвано от ищеца
Гартнер-КГ в частта, с която съдът е отхвърлил иска за горницата над
уважения размер от 22 087,20 евро до пълния претендиран размер от
68 760,66 евро, равняващи се на 91 285,35 лева по фиксинга на БНБ към
датата на договора за правна защита. Именно това е обжалваемия интерес за
Гартнер – КГ. Върху тази сума е уговорено от ответника ЗД „БУЛ ИНС“-АД и
адвокат Г. адвокатското възнаграждение за защита по тази въззивна жалба в
размер на 9 400 лева с ДДС, видно от Договора за правна защита и съдействие
от 21.01.2025г./л.47/. Отбелязано е, че възнаграждението е платено изцяло и в
брой при сключване на договора, като в тази му част договорът служи като
разписка за платено възнаграждение съгласно ТР №6/12 на ОСГТК на ВКС.
Според разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от НМРАЗ от 2004г., при този
материален интерес минималното адвокатско възнаграждение е 7 952,82
лева. /2 650 лв.+8% за горницата над 25 000, което прави5 302,82 лв., или
общо 7 952,82 лева/. И тъй като адв.Г. е представил доказателства за
2
регистрация по ЗДДС, то върху тази сума следва да бъде начислен и ДДС от
1 590,56 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение с ДДС
възлиза на 9 543,38 лева. В случая уговореното между страните е 9 400
лева, което е под минималния размер.
Процесуалният представител на другата страна /ищеца/ е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като това становище е
изразил и в отговора на молбата по чл.248 ГПК, наред с останалите доводи за
недължимост на възнаграждение.
С оглед обстоятелството, че уговореният и заплатен от ответника
адвокатски хонорар е под минималния размер, предвиден в Наредбата, с оглед
факта, че делото е с фактическа и правна сложност, допуснати са няколко
САТЕ, разпитвани са свидетели, правени са различни възражения, с оглед на
това, че ответникът по въззивната жалба на ищеца е представил писмена
защита по делото, то адвокатският хонорар не е прекомерен и липсва
основание адвокатското възнаграждение да бъде намалявано. Същото
следва да бъде присъдено на страната в претендирания и уговорен размер от
9 400 лева, като плащането е доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че следва да съобрази Наредба №1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, въпреки постановеното от СЕС решение по дело С-438/22,
тъй като от една страна Наредбата е ориентир за съда какъв е адекватния
размер на адвокатското възнаграждение за положените от процесуалния
представител усилия при нормална или по-ниска фактическа и правна
сложност на делото. От друга страна, това решение на СЕС се отнася за
предоставена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.2от ЗАдв., в която
хипотеза размерът на възнаграждението се определя от съда в размер по-
нисък от размерите, предвидени в Наредба №1/2004г. В настоящия случай
обаче адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е
договорено между страните, при това в размер, по-нисък от минималния.
Изложеното сочи на извод за основателност на молбата по чл.248
ГПК, като бъде допълнено решението в горния смисъл.
По изложените съображения Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК решение №189 от 07.04.2025
г. на САС по настоящото дело, като
ОСЪЖДА ГАРТНЕР КГ, австрийско дружество, регистрирано във
фирмения регистър на ГС на гр.Велс под № 25765s да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“-АД, ЕИК-********* разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция в размер на 9 400 лева, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4