№ 277
/14.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 1401 по
описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по жалба на М.Д.В.,*** против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/3706 от 11.11.2019 г. на зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие“.
Ищецът поддържа жалбата чрез процесуалния
си представител в проведените открити съдебни заседания и в представено писмено
становище. Излага съображения за нейната основателност и доказаност.
Ответникът – заместник изпълнителен директор на държавен
фонд Земеделие – също чрез процесуален представител в проведените
съдебни заседания – оспорва жалбата.
Сочи доводи за законосъобразност
на обжалвания акт. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице
засегнато от разпореденото с нея.
По делото са безспорно установени следните
обстоятелства:
Жалбоподателят в качеството си на земеделски производител е
поел многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“, като е подал заявление за
подпомагане с УИН 13/240412/61229. Изплатени са му суми за три години от
ангажимента, както следва: за първата година – 2012 – 376 лв. и 30 стотинки, за втората година от
ангажимента – кампания 2013 – 444 лв. и 94 стотинки и за третата година от
ангажимента – кампания 2014 му е изплатена сумата 378 лв. и 84 стотинки, тоест общата
изплатена му сума за финансово подпомагане по мярката е в размер на 1200,08 лв. При извършената
административна проверка е установено че за кампания 2015 година кандидатът не
е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211. Фактическо основание
за издаването акта е именно неподаването на такова заявление, като от правна
страна е прието, че с това са нарушени изискванията на член 4, алинея 1, т. 2 и
3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година, според която кандидатите за подпомагане
са длъжни да подават заявление за подпомагане за декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както
и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.
В резултат на това извършено от
жалбоподателя нарушение му е издаден
обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, като същият
е изключен от подпомагане и му е определена дължимостта на публично държавно
вземане в размер на 600,04 лв., представляващо 50% от общата изплатена му сума по мярката.
Жалбоподателят не оспорва посочените по-горе факти, както и обстоятелството, че не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015
година, а прави възражение на друго основание.
Следователно, действително жалбоподателят
е нарушил задълженията си по член 4, алинея 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от
3.04.2008 година, като не е подал заявление и не е извършвал земеделска дейност
през четвъртата последователна година от първото компенсаторно плащане, при
задължение да осъществява това в продължение най-малко пет последователни
години. Затова, правилно същият е санкциониран на основание чл. 14, ал. 1, т. 3
от наредбата, като е изключен от подпомагане и е задължен да възстанови 50% от
получените до момента компенсаторни плащания.
Възражението на жалбоподателя се заключава
в твърдението, че е бил в невъзможност
да подаде заявление и да извършва земеделски дейности предвид влошеното му
здравословно състояние. Той твърди, че здравето му се е влошило сериозно през
месец февруари 2015 година, което го е поставило в обективна невъзможност да
изпълни поетите задължения. Счита, че заболяването му представлява форсмажорно
или изключително обстоятелство по смисъла на § 1, т. 3, буква „б“ от наредбата
и съставлява посочената там „дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициента“.
Възражението е неоснователно. Видно от
представените от жалбодателя медицински документи (епикриза и болничен лист) е,
че на 23 февруари 2015 година е постъпил в МБАЛ Пазарджик, със заболяване с
диагноза „неуточнен вирусен хепатит без хепатална кома“. В обективното
състояние е отразено че е постъпил в средно увредено състояние, афебрилен,
адекватен и контактен. В „ход на заболяването“ е записано, че проявите на
интоксикация са отзвучали, катерът е намалял значително и са се подобрили
клиничните показатели, като не са настъпили усложнения. Като цяло състоянието
му се е подобрило. След приключване на болничния престой са предвидени два
контролни прегледа в рамките на един месец и наблюдение на пациента. Издаден му
е болничен лист за временна нетрудоспособност, с който му е отпуснат отпуск за
периода от 23 февруари 2015 година до 5 април 2015 година, тоест 42 календарни
дни. Режимът на лечение е болничен и домашно амбулаторен, доколкото от 23
февруари 2015 година до 6 март 2015 година е бил лекуван в болницата, а след
това е изписан. Останалите представени от жалбоподателя медицински документи се
отнасят до по-ранни или до по-късни периоди, а не до 2015 година. По-специално,
експертното решение от 11 юни 2010 година с което му се признава инвалидност с
процент трайно намалена работоспособност 80% и водеща диагноза „ревматични
болести на аортната клапа“ е за срок от три години – до 1 юни 2013 година и е
издадено преди поемането от него на многогодишния ангажимент. Настоящият състав
намира, че представените доказателства за заболяването на жалбоподателя,
датиращи от началото на 2015 година не удостоверяват невъзможността му да
изпълнява ангажимента си и съответно не представляват „форсмажорни или
изключителни обстоятелства“ по смисъла на наредбата. Не е налице дългосрочна
професионална нетрудоспособност. Напротив с болничния лист му е отпуснат единствено
отпуск за временна нетрудоспособност с крайна дата пети април 2015 година. Тоест
за жалбоподателя не е имало пречки да подаде заявление за подпомагане и от 6-ти
април 2015 година лично да извършва земеделска дейност в съответния му
необлагодетелстван район.
Следователно, обжалваният акт за
установяване на публично държавно вземане е материално законосъобразен. Налице са
и останалите предпоставки за законосъобразност на акта: същият е издаден от
компетентен орган в законоустановената форма на мотивиран писмен акт за
установяване на публично държавно вземане, при спазване на
административнопроизводствените правила и с законосъобразната законова цел да
бъде изключено от подпомагане лице, което не изпълнява поетия си многогодишен
ангажимент.
Затова като неоснователна жалбата следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата
на М.Д.В.,*** против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3706 от 11.11.2019 г. на
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с който жалбоподателят
е изключен от подпомагане и му е определена дължимостта на
публично държавно вземане в размер на 600,04 лв., представляващо 50% от общата
изплатена му сума по мярката.
Осъжда М.Д.В. да заплати на Държавен фонд
“Земеделие“ разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/