Определение по дело №80/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260321/10.02.2021г., гр.Пазарджик

 

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито заседание на десети февруари  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                     

                                            Председател: Мина Трънджиева

                                                 Членове: Венцислав Маратилов

                                                                 Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдия Трънджиева В. ч. гр. дело №80 по описа на съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.419 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е с частна жалба разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение №2686/09.12.2019г., издадена от РС - Пазарджик по ч.гр.д.№4835/2019 година.

Частният жалбоподател К.Н. чрез адв. Б. иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и да обезсили издадения въз основа на същото изпълнителен лист по съображения, че представения от заявителя документ по чл.417 ГПК не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Основното оплакване, наведено в жалбата е, че представеното счетоводно извлечение не съдържа в пълен обем информация, от която да може да се извлече категоричен извод за вида и размера на задължението на длъжниците към съответната кредитна институция. Така се възпрепятствала възможността да се формира обоснован извод за размера и дължимостта на претендираните главница и лихви.

Извлечението било подписано от некомпетентно лице

Твърди се нарушена подсъдност – заповедният съд неправилно приложил разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК, тъй като постоянния адрес на длъжника бил в Пловдив.

По изложените съображения се моли да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение и да се обезсили издадения изпълнителен лист.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок насрещната страна по частната жалба – „Обединена българска банка“ АД е депозирала писмен отговор. В него се излагат съображения, опровергаващи направените в жалбата оплаквания. Заявява, че частната жалба е неоснователна и развива аргументация в тази насока.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид доводите и съображенията, изложени в частната жалба и като разгледа и прецени приложените доказателства по делото приема, че жалбата е подадена по реда на чл.419, ал.1 ГПК - срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирано за това лице, имащо интерес от обжалването, в преклузивния двуседмичен срок, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията на съда, обосноваващи този извод са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление на "Обединена българска банка" АД за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците „А.Е. 2009“ ЕООД, МБАЛ Е. ООД, „ДКЦ Е. – Ц.“ ООД и К.Н.Н., въз основа на документ по чл.417, ал.2 ГПК, за парично вземане по Договор за инвестиционен банков кредит от 15.01.2016г. и допълнителни споразумения към него, сключени с „Обединена българска банка“ АД.

Към заявлението е представено извлечение от счетоводни книги, договор за инвестиционен банков кредит от 15.01.2016г. и допълнителни споразумения към него.

Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№4835/2019г. по описа на Пазарджишки районен съд и е издадена Заповед №2686/09.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за претендираните суми и е издаден изпълнителен лист №3001 от 10.12.2019г. в полза на "Обединена българска банка" АД.

Предметът на производството по чл.419 ГПК е строго ограничен до проверката на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл.417 ГПК и на следващо място, дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно чл.418, ал.2 ГПК, съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на редовността на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване. Проверката на съда също е ограничена единствено до това, дали документът е сред изчерпателно посочените в чл.417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна страна.

В настоящия случай, процесното вземане се основава на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, което е от категорията на посочените в чл.417, т.2 ГПК документи, установяващи вземания на банки, въз основа на които е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че не съществуват нормативни изисквания към съдържанието на извлечението от счетоводните книги, поради което данните, съдържащи се в него, индивидуализиращи основанието на задължението - в конкретния случай: договор за кредит и допълнителни споразумения към него; дати на сключване, първоначален размер на кредита и усвоен такъв, кредитополучател, солидарно отговорни лица, размер на просроченото задължение по главницата, договорни и наказателни лихви, напълно достатъчни, за да се приеме, че това извлечение съдържа всички необходими реквизити на документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК.

Посочено е, че поради неплащане на пет месечни погасителни вноски, а именно – 30.06.2019г., 30.07.2019г., 30.08.2019г., 30.09.2019г. и 30.10.2019г. и на основание чл.60, ал.2 ЗКИ и във вр. с чл.13 от Общите условия към сключения договор за кредит, Договор за инвестиционен бавнков кредит от 15.01.2016г. е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, като на кредитополучателя и съдлъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение.

Посочен е общият размер на дълга на кредитополучателите към 02.12.2019г.  – датата, на която кредитът е отнесен изцяло в просрочие, как е разпределен този размер по отделните компоненти на кредита – главница, договорна лихва, наказателна лихва, разноски за подновяване на застрахователна полица по обезпечение и уведомления до длъжниците. В извлечението са посочени съответните периоди, за които са начислени договорните и наказателните лихви.

Не е необходимо в извлечението от сметка да бъдат посочвани погасените вноски по кредита и начина на изчисляване на претендираните лихви. В никой случай не са релевантни обстоятелства свързани с начално, текущо и крайно салдо на сметката на кредитополучателя, движението по нея, хронологично отразяване на отделните операции по изпълнение на задължението.

В тази връзка и по повод доводите в жалбата следва да се отбележи, че за нуждите на заповедното производство по чл.417 ГПК не е необходимо доказването по безспорен начин на дължимостта на претендираните суми, доколкото производството започва като едностранно, поради което не се извършва проверка на твърденията на заявителя, освен тази по приложените от него документи по чл.417, т.2 ГПК.

Неоснователно е оплакването, че частният жалбоподател К.Н. не е уведомяван за настъпилата предсрочна изискуемост, видно от данните по делото той е уведомен за това, както в качеството му на законен представител на задължените дружества, така и лично.

Неоснователно е оплакването, че извлечението е подписано от некомпетентен автор. От данните по делото се установи се, че същото е подписано от Г.В. и подпечатано с печат на банката, съгласно дадените му пълномощия по пълномощното, приложено към заявлението и намиращо се в кориците на първоинстанционното дело.

Неоснователно е оплакването за нарушена местна подсъдност. Заявлението е срещу четирима длъжници, от които три юридически лица и  едно физическо лице, в различен съдебен район и изцяло в преценката на заявителя е съгласно чл.116 ГПК да избере в кой районен съд да подаде същото и в случая, това е сторено в РС – Пазарджик. 

Независимо, че адресът на последния длъжник – К.Н. ***, липсва основание за изпращане на заявлението за произнасяне от друг съд. Главният длъжник по задължението по договор за инвестиционен кредит от 15.01.2016г. е дружество, което той законно представлява, а не лично като физическо лице. Така или иначе, както се посочи по-горе заявителят е направил своя избор при множество подсъдности да избере районния съд, където да депозира заявлението си по чл. 417 ГПК и това е РС – Пазарджик.

Останалите доводи, изложени в частната жалба, биха могли да бъдат предмет на разглеждане и обсъждане от съда, разглеждащ основателността на претенцията в производството по чл.422 ГПК. Същите са ирелевантни относно преценка редовността от външна страна на представеното извлечение от сметка и изикуемостта на претендираното вземане.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че представеното извлечение от сметка отговаря на уредените съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ минимални изисквания за съдържанието му.

По изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна и като такива следва да бъде  оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.

Разноски не се присъждат, доколкото не са поискани и доказани такива от ответника по жалбата.

 

Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение №2686/09.12.2019г., издадена от РС - Пазарджик по ч.гр.д.№4835/2019 година.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.