№ 103
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20225001000118 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК във връзка с чл. 229
ал. 1 т. 5 от ГПК .
С определение № 81, постановено в открито съдебно заседание на
29.11.2021 година по т. дело № 79/2021 година, Хасковският окръжен
съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК
до приключване на досъдебно производството № 248/2020 година по
описа на РУ – С..
Срещу определението за спиране на производството по делото е
подадена частна жалба от ищците в първоинстанционното производство С.
В. АС. и ХР. Д. АС. чрез адвокат Р.М.. Оплакванията са за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, както и
за противоречието му с практиката на ВКС. Изложени са доводи, че в хода на
производството по делото не са разкрити престъпни обстоятелства, от които
за зависи изхода на търговския спор, а образуването на досъдебно
производство не обосновавало извод за наличие на извършено престъпление.
Твърди се, че не са налице двете кумулативни предпоставки за спиране на
производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, а именно констатация
на гражданския съд за наличие на престъпни обстоятелства и невъзможност
1
тези обстоятелства да бъдат установени в гражданското производство и че
липсват мотиви на съдебния акт за наличието на такива. Посочва се
разликата между противоправността на деянието в наказателното и в
деликтното право, като се поддържа,че няма пречка гражданският съд да
установи елементите на непозволеното увреждане по висящото дело и че той
не е сезиран с искане да се произнесе по въпроса има ли извършено
престъпление и от кого. Посочено е също, че постановените в досъдебното
производство актове не обвързват гражданския съд. В случая нямало данни за
извършено престъпление по делото, а дори впоследствие да се стигнело до
установяване, че има такова, то не се отразявало на решението на
гражданския съд. Фактическият състав на деликта не бил обусловен от
наличието на престъпни обстоятелства, като едно деянието можело да бъде
деликт по смисъла на гражданското право и да поражда отговорността на
застрахователя по силата на договорното му правоотношение с делинквента,
без да е престъпление по смисъла на НК. За отговорността на застрахователя
нямало значение обстоятелството дали деянието е престъпление или не. По
тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото на ОС – Хасково за по-нататъшното му разглеждане.
Срещу частната жалба не е подаден писмен отговор от ответника „ДЗИ
–О.з.“ ЕАД.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
определение за спиране на производството по делото, попадащо в хипотезата
на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК. При подаването й е спазен едноседмичния срок
по чл. 275 ал. 1 от ГПК. Обжалваното определение е постановено в открито
съдебно заседание на 29.11.2021 година в присъствието на процесуалния
представител на ищците, а частната жалба е изпратена по пощата на
03.12.2021 година.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По т. дело № 79/2021 година по описа на Хасковския окръжен съд
са предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Д.А. А., настъпила при ПТП на 22.07.2020 година Исковете са предявени
от С. В. АС. – съпруга и ХР. Д. АС. – син на починалия срещу
2
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и намират правно
си основание в чл. 432 от КЗ .
Исковете се основават на изложените в исковата молба обстоятелства,
според които на 22.07.2020 година около 19,15 часа в град С. М.Х.М. в
качеството си на водач на застрахования при ответника лек автомобил Ф.М. с
рег. № ... е нарушил правилата за движение, като е застигнал и е ударил
движещия се пред него, в същата посока, велосипедист Д.А. А., като при това
ПТП е причинена смъртта на Д. А..
При така изложените обстоятелства в исковата молба, свързани с
противоправно поведение на водача на МПС, довело до смъртта на друг
участник в движението –велосипедист, е налице идентичност на фактите и
обстоятелствата за ангажиране на деликтната и на наказателната отговорност
на водача на МПС. Те не могат да бъдат разграничени, доколкото става дума
за нарушения на правила за движение при управление на МПС, довели до
смъртта на едно лице, които във всички случаи са елементи от престъпен
състав. Поради това съдът не споделя изложените в частната жалба доводи,
свързани с липсата на връзка между наказателната отговорност и деликтната
такава, респ. отговорността на застрахователя. Става дума за едни и същи
обстоятелства, които са престъпни и тяхното установяване следва да стане в
наказателното производство. Извън правомощията на гражданския съд е да
установява престъпни обстоятелства, освен в хипотезите, изброени
изчерпателно в чл. 125 ал. 5 от ГПК, пред каквито не сме изправени в случая.
От данните по делото– приложеното копие на досъдебно производство,
както и удостоверение изх. № 351000-6344 от 27.10.2021 година на РУ на
МВР – С. / стр. 158 от първоинстанционното дело/ се установява, че е
образувано досъдебно производство № 248/2020 година по описа на РУ – С.,
прокурорска преписка с вх. № 1287/2020 година. Макар да не е посочен
обвиняем по това досъдебно производство, от удостоверението е видно, че то
се води за това, че на 22.07.2020 година в град С. при управление на МПС
водачът е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил
смъртта на Д.А. А. – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342
ал. 1 от НК. Изброени са извършените процесуални действия и е посочено,
че причината да не е приключено досъдебното производство и да не е
привлечен обвиняем, е неизготвената все още автотехническа експертиза,
3
като след това предстои привличане на обвиняем, разпита му, доклад на
наблюдаващия прокурор, предявяване на разследването и приключване на
досъдебното производство.
Тези данни, съдържащи се в удостоверението от РУ – С. са достатъчни,
за да се направи извод, че предмет на досъдебното производство е деянието,
описано в обстоятелствената част на искова молба срещу застрахователя.
Допълнителен аргумент е и фактът, че наследниците на починалия Д.А. А.,
включително двамата ищци по настоящото дело, участват в качеството си на
пострадали лица в досъдебното производство на основание чл. 75 от НПК.
За престъпния характер на обстоятелствата, свързани с поведението на
водача на МПС, довело до настъпване на ПТП, за това, че те са еднакви както
в наказателното производство, така и по предявените искове по чл. 432 от КЗ
и за невъзможността установяването на престъпните обстоятелства да стане
в хода на гражданското дело, съдът изложи мотиви по-горе.
По тези съображения съдът намира, че в случая са налице предвидените
в чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК предпоставки за спиране на производството. Става
дума за изложени в исковата молба престъпни обстоятелства, като в този
смисъл те са разкрити при разглеждането на делото. Отговорността на
застрахователя, която е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на вредата, е в зависимост от установяването на тези
престъпни обстоятелства, поради което производството по търговския спор
следва да бъде спряно до приключване на наказателното производство.
Това разрешение е в съответствие със съдебната практика на ВКС от
последните години - определение № 60251 от 02.06.2021 година по ч.т.д.
1059/2021 година на ІІ т.о.; определение № 290/01.09.2020 година по ч.т.д. №
1303/2020 година на І т.о.; определение № 10 от 07.01.2022 година на ВКС по
ч.т.д. 2470/2021 година на ІІ т.о. и др. Становището, което е изразено в тези
определения е, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ
прекия иск на увредените лица срещу застрахователя от влязлата в сила
присъда срещу водача на ППС, причинил ПТП, при което са настъпили
уврежданията, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца / чл. 300 от ГПК/, изходът от
наказателното производство е от значение за произнасянето по иска по чл.
432 от КЗ, поради което исковото производство подлежи на спиране до
4
приключване на наказателното производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от
ГПК когато наказателното производство е в досъдебна фаза и на основание
чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК – когато наказателното производство е в съдебна
фаза.
По изложените съображения съдът намира, че постановеното от ОС –
Хасково определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 81 от 29.11.2021 година,
постановено по т. дело № 79/2021 година по описа на ОС – Хасково, с
което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от
ГПК до приключване на досъдебно производството № 248/2020 година по
описа на РУ – С..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5