№ 3733
гр. Варна, 08.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20253100501485 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 33929/14.04.2025 г. от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1,
чрез юриск. Петър Петков, срещу Решение № 1019/24.03.2025 г., постановено
по гр. д. № 15384/2024 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени
исковете на въззивника за признаване за установено в отношенията с
насрещната страна – П. Г. Д., че последният дължи на въззивника сума в
размер на 1291.29 лева, представляваща дължими суми по договор, сключен
между страните по делото за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане, предоставяни със системен партиден номер *********, като част
от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ********, за
периода 20.01.2020 г. до 05.03.2020 г., формирани, както следва: неплатени
суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща
стойност 30.67 лева, неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане на обща стойност 1260.62 лева, за което са издадени следните
счетоводни документи: № ********* от 20.01.2020 г.; № ********* от
20.01.2020 г.; № ********* от 19.02.2020 г., както и сума в размер на 363.76
лева, представляваща мораторна лихва, считано от датата, представляваща
първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до 19.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 1291.29 лева, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 20.01.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
оспореното решение. Въззивникът твърди, че сключеният между страните
общ рамков договор датира от 07.08.2017 г., към който били сключени 5 броя
приложения за мобилни услуги през периода 2018-2019 г., след поставянето на
въззиваемата страна под ограничено запрещение и без съгласието на
1
попечителя му. Счита изпълнението на поетите от насрещната страна
задължения като свидетелстващо за липса на твърдените заболявания,
обусловили поставянето му под ограничено запрещение. Излага, че съгласно
константната съдебна практика по аналогични случаи, сключването на
договор за мобилни услуги от непълнолетен или, както е в настоящия случай,
ограничено запретен, представлявало обикновена дребна сделка за
задоволяване на текущи нужди. Идентично било положението по отношение
на закупени мобилни устройства. Счита, че заплащането на ползваните услуги
за предхождащ период било доказателство за потвърден от страна на
попечителя на въззиваемия договор. Моли се за отмяна на решението в
неговата цялост. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
вх. № 53799/16.06.2025 г., в който е застъпено становище за правилност на
оспореното решение. Счита се за ирелевантна наведената от въззивника
корелативна връзка между изпълнението на задълженията по договора за
мобилни услуги и здравословното състояние на въззиваемия. Твърди се в
отговора, че П. Д. не възприел значението на поетите от него със сключването
на договора задължения. Счита за необосновано твърдението на въззивника
досежно квалификацията на сключването на договор за мобилна услуга като
дребна сделка. Твърди, че сключеният договор представлявал сделка с
периодично изпълнение и предвид размера на задълженията по нея не
следвало да се определя като дребна сделка. Попечителят на ограничено
запретеното лице излага, че подопечният му не възприел естеството на
договора. На изложените в писмения отговор доводи и основания отправя
искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
По отношение на отправеното във въззивната жалба доказателствено
искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, съдът намира, че
същото следва да се остави без уважение. Искане в тази насока не е било
отправено до първоинстанционния съд, с него не се твърдят нововъзникнали
обстоятелства от значение за спорния предмет, като страните са приели
доклада на първоинстанционния съд с разпределена доказателствена тежест и
произнасяне по доказателствените искания без възражения. Липсва допуснато
от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което да обуслови
приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 33929/14.04.2025
г. от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юриск. Петър Петков, срещу
Решение № 1019/24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 15384/2024 г. по описа
на РС – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2025 г., от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното във въззивната жалба
доказателствено искане за допускане на съдебно-психиатрична експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Да се изпратят преписи от настоящото определение на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3