№ 1869
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330202759 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на “ЕФ ТИ МОТОРСПОРТС” ООД против
Наказателно постановление № 613643 - F619412 от 25.11.2021 г., издадено от
и.д. *** на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 600,00 /шестстотин/ лева за
нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 Наредба Н-18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118,
ал.1 ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното
Наказателно постановление, поради което е формулирано искане за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез юр. А. ангажира становище за
неоснователност на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, респективно обжалваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията за този извод са следните:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
По сигнал на свид. Р., служители на ЦУ на НАП, ГДФК, сред които и свид.
П., извършили оперативна проверка на търговски обект - автосервиз, находящ
се в гр. Пловдив, кв. „Остромила“ № 45, стопанисван от „ЕФ ТИ
МОТОРСПОРТС“ ООД. С оглед необходимостта от установяване на
посочените в сигнала факти и обстоятелства се пристъпило към разкриване
самоличността на свид. Р. в качеството му на сигналоподател. В тази връзка
свид. Р. съставил и депозирал собственоръчно подписана от него декларация,
посочвайки, че на 02.02.2021 г. след запазен час за ремонт на лекия му
автомобил – АУДИ А3, рег. № **** е закарал същия в автосервиза на
дружеството – жалбоподател. За извършването на ремонта на автомобила
управителят на автосервиза – Г. Х. му поискал капаро в размер на 1000 лева,
което свид. Р. заплатил веднага и за което не му била издадена касова
бележка. Впоследствие, след като му съобщили, че автомобилът му е
отремонтиран, свид. Р. посетил автосервиза /заедно със своя приятел – свид.
Ж. / на 24.02.2021 г., където заплатил остатък от сумата – 1244 лева, за която
сума също не му била издадена касова бележка. За целите на проверката
свид. Р. предоставил на проверяващите четливо копие на документ, озаглавен
„Информация за автомобила“ рег. № ****, в титулната част на който било
отразено наименованието, правноорганизационната форма, адрес и телефон за
връзка с дружеството – жалбоподател. В представената от свид. Р.
„Информация за автомобила“ се съдържало описание на извършената
ремонтна дейност, вложени части и труд, датата на извършено плащане на
капаро и общата дължима сума – 2244 лева.
В хода на извършваната проверка е констатирано, че в проверявания
търговски обект е налично регистрирано в НАП ФУ с марка „Datecs DP –
150“, с индивидуален номер *** и номер на фискалната памет ***.
2
Разпечатана била контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за сочените
от свид. Р. дати – вкл. за дата 24.02.2021 г., като проверяващите установили,
че действително за тези дати няма отразени чрез наличното ФУ суми от 1000
лв., платена на 02.02.2021 г. и 1244 лв., платена на 24.02.2021 г., нито има
издадени касови бележки от кочан, съгласно изискванията на Наредба Н-
18/23.12.2006 г. на МФ.
Констатираното от страна на проверяващите било обективирано в
Протоколи за извършена проверка сер. АА № 0014915/12.05.2021 г., №
0017153/ 09.06.2021 г. и № 0017159/ 12.07.2021 г.
На база на така извършената проверка свид. П. съставил АУАН №
F619412/ 12.07.2021 г., с който приел, че от страна на жалбоподателя е
извършено нарушение, което е довело до неотразяване на приходи, конкретно
нарушени са разпоредите на чл. 25, ал.1, т. 1 Наредба Н-18/ 13.12.2006 на МФ,
вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС. Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН било депозирано възражение в което управителят на санкционираното
дружество изложил идентични на посочените във въззивната жалба доводи,
които били счетени за неоснователни и било издадено процесното
Наказателно постановление. С издаването на същото, административно –
наказващият орган също приел, че жалбоподателят следва да бъде
санкциониран за извършено нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 Наредба Н-18/
13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложените в административно – наказателната преписка писмени
доказателства, както и въз основа на събраните такива в хода на съдебното
следствие. Отделно от това за формирането на изводите на съда от
фактическа страна допринасят и показанията на разпитания като свидетел
актосъставител З. В. П. /изцяло/, показанията на свид. С. С. В. /изцяло/,
отчасти показанията на Д. Н. Р., както и показанията на свид. Г. К. Ж. /
изцяло/.
Относно показанията на свид. П. съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото свидетелят добросъвестно изложи устно и
непосредствено пред съда личните си възприятия от установеното в хода на
процесната проверка, като не се установяват индикации, които да
разколебават достоверността на показанията на актосъставителя.
При анализа на показанията на свид. С. В. съдът подходи със завишено
3
внимание предвид обстоятелството, че същият е дългогодишен служител в
автосервиза на дружеството – жалбоподател. Въпреки посоченото
обстоятелство, съдът намира, че показанията на свид. В. се открояват с
логичност, последователност и съответност на кредитираните от съда гласни
доказателства, както и на приобщените в хода на производството писмени
доказателства. Ето защо съдът не намира основания да дискредитира същите
и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.
Що се отнася до показанията на свид. Р. съдът намира, че същите следва да
бъдат ценени, като се отчита възможната тяхна заинтересованост. В тази
връзка съдът счита, че като изолирани, заинтересовани и недостоверни,
неподкрепени от останалите кредитирани от съда доказателствени източници,
следва да се третират показанията на свид. Р. в частта в която свидетелят
заявява, че е заплатил капаро в размер на 1000 лева, както и остатък от сумата
1244 лева, когато е отишъл да вземе автомобила си, за които суми не му била
издадена касова бележка. В потвърждение на посоченото обстоятелство е и
предоставената от самия свид. Р. на проверяващите органи и приложена по
делото – разпечатана таблица озаглавена „Информация за автомобила“.
Последната съдът намира, че не следва да се третира като годен
доказателствен източник, доколкото същата изхожда от жалбоподателя, не е
установена като наличен документ от страна на проверяващите органи в
процесния автосервиз. Отделно от това, от вниманието на съда е невъзможно
да убегне, че макар и да е сходна като съдържание на представената от свид.
В. на проверяващите ремонтна карта № 57, то в същата се наблюдават и
уловими с „просто око“ разлики включително в стилистичното и графично
оформление не само спрямо ремонтна карта № 57, но и спрямо приложените
по преписката ремонтни карти с № № 55, 56. Последните макар и да касаят
други автомобили, наред с ремонтна карта № 57, дават ясни индиции за това
как изглеждат изходящите от дружеството – жалбоподател документи. Или
иначе казано - наличието на две ремонтни карти, едната от които озаглавена
единствено „Информация за автомобила“ внася основателно съмнение за това
да са извършени плащания по начина и във времето сочени от страна на свид.
Р. още повече, че на представения от него „документ“ липсва дата на
получаване на автомобила, респективно заплащане на остатъка от дължимата
сума.
За извод в обратна насока не способстват и показанията на свид. Ж., който
4
с категоричност заявява, че не е ставал свидетел на каквото и да било
плащане от страна на свид. Р. в полза на дружеството – жалбоподател.
Същевременно, свидетелят беше сериозно разколебан за това какъв документ
всъщност е видял при предаване на процесния автомобил на свид. Р. след
направения ремонт. Така свид. Ж., след нарочното им предявяване, не успя с
категоричност да заяви коя от двете ремонтни карти е видял в деня на
получаване на автомобила - ремонтна карта № 57 или „Информация за
автомобил с рег. № ****“. В частта в която свидетелят Ж. споделя, че свид. Р.
му е казал, че първо е заплатил капаро, а след това и остатъка от дължимата
сума за ремонта на автомобила, също не способства за формирането на извод
в обратна насока, тъй като заявеното в тези им части не представлява преки и
непосредствени възприятия на свид. Ж., а същият просто пресъздава казаното
му от свид. Р..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-
1149/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява
материалната, териториална и темпорална компетентност на актосъставителя
и на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 12.07.2021 г., а НП - на 25.11.2021 г.,
тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на
формираната по делото доказателствена съвкупност, настоящият състав не
може да приеме, че е установено по несъмнен начин извършването на
вмененото административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/
13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС.
Според текста на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
5
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се
предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Регламента на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е
категоричен, че независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка търговска продажба и извършено плащане,
извън предвидените изключения.
Горното налага извод, че за съставомерността на вмененото
административно нарушение е необходимо да бъде установено по безсъмнен
начин, реализирането в обективната действителност на заплащане по
извършена продажба /която не попада в предвидените в закона изключения/
на стока или услуга и неиздаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД.
По делото не се спори, а и от доказателствата по същото се установява, че
проверяваният обект – автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, е търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а дружеството - жалбоподател е
задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
6
Не се спори и, че към момента на проверката в обекта проверяващите
органи са установили наличието на регистрирано ФУ както и, че не се
извършва продажба на стоки, плащанията се извършват в брой или по банков
път. Безспорно установен факт е и, че контролните органи са установили
пълно съответствие между наличната парична сума с извадения междинен
отчет.
За да достигне до извода, че е извършено нарушението административно
наказващият орган по същество се е аргументирал, анализирайки Протоколи
за извършена проверка в обект сер. АА № 0014915/ 12.05.2021 г., сер. АА №
0017153/09.06.2021 г. и сер. АА № 0017159/ 12.07.2021 г., ведно с
приложените към тях доказателства - дневен отчет от 12.05.2021 г., опис на
паричните средства в касата към момента на проверката; 2 броя справки
КЛЕН, съкратен отчет за дати 02.02.2021 г. и 24.02.2021 г., декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение и Сигнал за данъчно
нарушение с приложен документ.
Както вече беше посочено, за настоящата съдебна инстанция е вън от
всякакво съмнение, че от посочените документи, както и анализираните по
горе свидетелски показания, не се установява да е извършено вмененото
нарушение. Липсват категорични, еднопосочни доказателства, за това, че на
24.02.2021 г. е извършено плащане на сумата от 1244 лева от свид. Р. и
дружеството - жалбоподател, като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ не е издало фискална касова бележка от въведеното и монтирано ФУ с
изградена дистанционна връзка с НАП. В тази връзка по отношение на
изготвените справки КЛЕН за дата 24.02.2021 г. следва да се посочи, че
същите не могат да се третират като доказателствен източник със
самостоятелно значение, достатъчен за установяване на обстоятелството, че
на посочената дата е извършено плащане в размер на 1244 лева. Последното,
наред с това, че административно наказващият орган е бил запознат с
твърдението на жалбоподателя, че остатъкът от сумата е заплатен на
25.02.2021 г. и въпреки това не е извършил необходимото, за да провери
същото, включително чрез извеждането на КЛЕН за тази дата, потвърждава
извода на настоящата съдебна инстанция за наличието на основателно
съмнение плащанията от страна на свид. Р. да са извършени по начина и във
времето, както той сочи в подадения от него сигнал. Все в тази връзка съдът
не може да пренебрегне и фактът, че в съставените при процесните проверки
7
протоколи, проверяващите са преповторили твърденията на свид. Р.,
изложени в подадения от него сигнал. Очевидно е, че проверяващите са
формирали изводите си единствено стъпвайки на твърденията на свид. Р., без
да проявят необходимата активност и да съберат всички относими
доказателства, така щото да изяснят в пълнота обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. Ето защо недоказано се явява извършването на
вмененото административно нарушение, поради което и обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Същият е
доказал реалното заплащане на 480,00 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството. Така по делото
своевременно са представени пълномощни, договор за правна защита и
съдействие, фактура, платежно нареждане, като съдът намира, че така
претендираният размер следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 613643 - F619412 от 25.11.2021
г., издадено от и.д. *** на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
“ЕФ ТИ МОТОРСПОРТС” ООД , ЕИК *** на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на
600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 Наредба Н-18/
13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на “ЕФ ТИ
МОТОРСПОРТС” ООД, ЕИК *** сумата в размер на 480, 00 /четиристотин
и осемдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
8
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9