Определение по дело №868/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1511
Дата: 16 май 2019 г.
Съдия: Таня Кунева Николова
Дело: 20193100500868
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……..….…./…………...2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА ЦАНКОВА   

        мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 868 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 18266/12.03.2019 г. на „КРАМЕР ГРУП“ АД, ЕИК *********, предявена чрез адв. Т.Б., срещу Решение № 698/19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 18660/2017 г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск за признаване за установено по отношение на ответника Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“, че ищецът е собственик на  движими вещи, представляващи: Аспирационен чадър стенен с размери 1500x1170x500 с пазарна цена към датата на придобиване 300 лева; Аспирационен чадър стенен с размери 1900x1170x500 с пазарна цена към датата на придобиване 380 лева; Климатична инсталация /с климатизатори - Mitsubishi - 12.5кВт/14 кВт  - два броя и NEO - 5 кВт/5.4 кВт - един брой с пазарна цена към датата на придобиване 7 270 лева; Вентилационна инсталация - кухня с пазарна цена към датата на придобиване 1100 лева; Вентилационна инсталация - WC с пазарна цена към датата на придобиване 250 лева и за осъждане на Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“  да предаде владението  на същите вещи на „Крамер Груп“ АД, на осн.чл.108 ЗС, както и е отхвърлен искът на „Крамер Груп“ АД за осъждане на Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ да му заплати сумата  2550 лева, представляваща част от дължимо обезщетение за ползите от които ищецът е лишен вследствие на ползването на същите вещи без основание от ответника за периода от 15.11.2016 г. до подаване на молбата  08.12.2017 г., изразяващи се в неполучен наем  в общ размер на 9000 лева,  на осн.чл.59 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на развилите се отношения между страните като приел, че процесните вещи съставляват подобрения трайно прикрепени към постройката. Позовава се на събраните в хода на процеса гласни доказателства и допусната СТЕ, за да се обоснове собствеността си върху вещите и възможността да бъдат отделени от сградата. Намира, че договорките между страните при сключване на договора за наем са неправилно тълкувани от съда. Акцентира, че съдът не се е произнесъл по направеното в съдебно заседание оспорване, че договорът от 16.01.2008 г., анексът от 17.01.2008 г. и договорът за наем №ДН-4/15.11.2013 г., сключени между „Крамер“ ЕООД и Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“, са нищожни поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и същите имат невъзможен предмет. Настоява, че единствено Държавата може да заявява претенции относно собствеността върху вещите, но не и ответника, като такива не са релевирани. Сочи се, че вещите са монтирани в незаконна постройка, който факт се установявал от събраните писмени доказателства и депозираните пред първата инстанция свидетелски показания. С това обосновава, че отпада изискването по отношение на същата да бъде оборудвана с каквито и да е било съоръжения, в т.ч. процесните вещи. В тази връзка намира, че в нарушение на закона съдът не се е произнесъл по направеното искане на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на Акт за узаконяване №2/18.12.2014 г., издаден от Главния архитект на Община Варна и на Удостоверение №87/03.08.2015 г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на едноетажна сграда – снек-бар, издадено от Главния архитект на Община Варна. По тези съображения настоява за отмяна на решението и уважаване за заявените претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Стоянов“, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че изборът на наемател на обекта е направен въз основа на представена оферта от дружеството, в която е посочено, че преустройството в ресторанта за бързо хранене включва и изграждане на необходимите инсталации – вентилационна и климатична, като съгласно договора от 16.01.2008 г. всички подобрения са за сметка на наемателя и се извършват в полза на наемодателя. Сочи се, че в периода на преустройството наемателят не е заплащал наем. Настоява, че правата върху процесните вещи следва да бъде преценявана на плоскостта на постигнатите договорки между „Крамер“ ЕООД и МУ по силата на договора за наем от 16.01.2008 г. Настоява, че правилно е прието от съда, че процесните вещи са елемент от общата вентилационна и климатична инсталация, като процесните вещи са прикрепени по такъв начин, че с отделянето им обектът, който обслужва не би могъл да функционира като такъв, който факт е установен по делото със СТЕ. Въпросът за законността на постройката намира за ирелевантен за спора. Моли за потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили доказателствени искания.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 868/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  11.06.2019 г.  от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, както и за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, като на въззивника да се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: